Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II - А въззивен състав в публично
заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Любомир Луканов
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от мл.съдия Петрова в.гр.д.№ 114 по описа на СГС за 2019г. за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение №
504425 от 09.10.2018г., постановено по гр.
дело № 63297 по описа за 2017г. на СРС, ГО, 34-ти състав са били отхвърлени предявените от „Р.“ ООД, искове с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника – ЧСИ Р.М.В.с рег.№
790 КЧСИ да заплати сумата от 2000 лева (частичен от 68 000 лева),
представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в неполучен наем за апартамент с №119 ,
находящ се в гр.******за периода от 01.09.2009г. до 01.02.2014г., причинени от
незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в нарушаване на
разпоредбите на чл. 435 ГПК и чл. 79 ЗС, а именно – неосъществяване на контрол
по извършване на въвод във владение в процесния апартамент и сумата от 1250
лева, предявен като частичен иск за сума в общ размер от 24000 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.09.2012г. до 12.09.2017г.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД „А.“.
Недоволен от
постановеното решение е останал ищецът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го
е обжалвал. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанциония съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че
изводът на СРС за неоснователност на претенциите му е изцяло неправилен,
доколкото съдът не е извел обоснован фактически и правен извод въз основа на
представените по делото доказателства. Намира за неоснователен изводът на съда
за това че активна роля за продължаване на изпълнението в конкретния случай има именно визскателя и
спирането на изпълнението може да се отмени само след като същият поиска това. Искането
към въззвивния съд е да отмени така постановеното решение на СРС и да постанови
решение, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – ЧСИ Р.М.В.и тя не е взела становище
по основателността й.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата. При изпълнение на посочените си правомощията настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно.
По отношение правилността му, по наведените от въззивника –
ищец доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият
състав приема следното:
Съдът е сезиран с искове с
правна квалификация чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От представеното по делото протоколно
неприсъствено решение от 12.12.2008г. по гр. дело № 25859/2008г. по описа на
СРС, 36 с-в /л. 14 от приложеното изп. дело № 471/ 2009г. по описа на
ответника ЧСИ Р.М./ се установява, че Л.Х.Д.е
бил осъден да предаде на ищеца процесния недвижим имот. С оглед постановеното
решение бил издаден изпълнителен лист от 09.03.2009г. по гр. дело №
25859/2008г. по описа на СРС, 36 с-в /л. 35/. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изп. дело № 472/2009г. по описа на 471/
2009г. по описа на ответника ЧСИ Р.М.,
по което ищецът евзискател, а Л.Х.Д.- длъжник. Видно от представения по делото
протокол за въвод във владение от 27.04.2009г. /л. 37/ се установява, че на
посочената дата е проведен въвод във владение като ответникът намерил
присъдения имот във владение на третото лице - В.Н.Б., Отразено е в протокола,
че това трето лице е представило Решение от 27.02.2008г., постановено по гр.
дело № 2571/2007г. по описа на СГС, I с-в /л. 39/, с което предявеният от
третото лице иск срещу ЖСК „Български художник“ за процесния имот бил уважен.
Видно от представеното от В.Н.Б. по делото решение, влязло в сила на
25.03.2008г. се установява, че третото лице В. Н. Б. е предявило срещу ЖСК
„Български художник“ иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение на процесния имот, който е уважен от
съда.
По тази причина, в представения по делото
протокол за въвод във владение от 27.04.2009г ответникът – ЧСИ М.е посочила, че
на основание чл. 523, ал. 2 ГПК отлага въвода и предоставя 3-дневен срок на
третото лице В.Н.Б., да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
Видно от представената по делото молба от
29.04.2009г. /л. 43/ и молба с вх. № 29447/27.04.2009г. /л. 44 и сл./ се
установява, че в предоставения му 3-дневен срок третото лице В.Н.Б. действително
е поискало от СРС спиране на изпълнението.
По делото е представено влязло в сила на
02.05.2010г. Определение от 21.07.2009г. по гр. дело № 22735/2009г. по описа на
СРС, 51 с-в /л. 46 и сл./, с което изпълнението по изп. дело № 472/2009г. по
описа на ответника ЧСИ Р.М. е спряно и е
предоставен едноседмичен срок на третото лице В.Н.Б., да предяви иск пред
надлежния съд за установяване на правото на собственост по отношение на
процесния апартамент. Изрично в определението е указано на ищеца, че в случай
на недепозиране на иск от страна на В.Н.Б., в указания му 1-месечен срок,
спирането подлежи на отмяна по искане на взискателя, като определенито му е
връчено на 20.10.2009г. /л. 49, стр. 2 от гр. дело № 22735/2009г. по описа на
СРС, 51 с-в/.
Представена е молба от третото лице В.Н.Б.
от 12.01.2010г./л. 50 от гр. дело № 22735/2009г. по описа на СРС, 51 с-в/, с
която същият е представил препис от искова молба с вх. № 64339/29.12.2009г., с
която е предявил срещу ищеца иск за собственост по отношение на процесния имот.
Третото лице В. Б. действително е депозирало молба, че е предявило иск, но не в
указания му едноседмичен срок, а няколко месеца след това. Въпреки че
посоченото лице не е спазило срока, ищецът е бездействал и не е депозирал молба
за отмяна на определението, с което изпълнението по изп. дело № 740/2009г. по
описа на ответника ЧСИ Р.М. е спряно.
Съгласно разпоредбата на чл.441,ал.1 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. По смисъла на решение №
207 от 11.04.2019г. по гр.д.№ 3201/2017г. , ГК, IV го ВКС, отговорността на
частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното
производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл. 441 от ГПК,
съответно чл. 74 от ЗЧСИ.
Съгласно, ал. 1 на чл. 441 от ГПК частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за
вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а
съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете
разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените
от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна такава.
Затова за да възникне същата е необходима да са налице предвидените в закона
предпоставки за това, а именно неправомерно действие или бездействие на
съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и
действието или бездействието. Действието на съдебния изпълнител ще бъде
неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за
извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за
извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде
противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено
по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане
за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване
на действието. Освен това се изисква и вина на съдебния изпълнител по отношение
на противоправното действие или бездействие.
В
конкретния случай, при действие на нормата на чл.523.ал.2 от
ГПК съдебният изпълнител е намерил
присъдения недвижим имот във владение на трето лице и като се е уверил, че
третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на
взискателя, съдебният изпълнител е отложил изпълнението и дал на третото лице
тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Което е било
сторено от него по надлежния ред и по реда на чл.524 от ГПК, съдът, (а не
ответникът) е спрял изпълнението и дал на третото лице едноседмичен срок да
предяви иск в надлежния съд. Изрично е указал съдът на взискателя,че ако в
дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се
отменя. От доказателствата по делото е видно, че В.Н.Б. е просрочил иска си
извън определяния от съда едномесечен срок, но и взискателят – ищец, въпреки че
изрично е бил уведомен, е бездействал и не е поискал от съда отмяна на така
постановеното спирана на изпълнението по и.д.№ 740/2009г.
Както изрично решение № 207 от 11.04.2019г. по гр.д.№ 3201/2017г. , ГК, IV го ВКС предвижда, при извършване на
изпълнението съдебният изпълнител е обвързан от установеното с изпълнителния
лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото. Съдебният изпълнител не е задължен да следи за развитието на
материалното правоотношение между страните по изпълнението и служебно да
съобразява действията си по изпълнителното производство с него. Той може да
съобрази тези обстоятелства ако бъде уведомен за тях от някоя от страните по
изпълнителното производство или от трето, засегнато от изпълнението лице, и му
бъдат представени надлежни доказателства затова. 3атова след като по
изпълнителното дело не са представени надлежни доказателства, че взискателят е
поискал отмяна на спирането на изпълнението постановено от съда, поради
непредявяване на иска за имота от третото лице, намерено в него в срок, за
ответника – ЧСИ Милчева, липсва задължение да възобнови служебно изпълнителните
действия по и.д.№ 740/2009г.
Следва
да се отбележи още, че настоящият състав намира ищцовите претенции за неоснователни
и доколкото не са установени по делото реално претърпени от ищеца вреди, които
същият да е претърпял в следствие невъзможността му да отдава под наем
процесния апартамент.
При изложените
мотиви и с оглед съвпадането в изводите
на двете съдебни инстанции, въззивната
жалба се явява неоснователна и следва са се остави без уважение, а обжалваното
решение на СРС, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При този
изход от спора право на разноски пред настоящия съд има – въззваемата страна.
Въззивният съд съобрази, че същата не е заявила подобно искане и при спазване
диспозитивния характер на процеса намира, че в нейна полза не следва да се
присъждат разноски.
По
правилата на чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивната инстанция е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV -А въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
504425 от 09.10.2018г., постановено по гр.
дело № 63297 по описа за 2017г. на СРС, ГО, 34-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – З. „А.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: