Разпореждане по дело №53/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 152
Дата: 29 януари 2024 г. (в сила от 29 януари 2024 г.)
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20241700500053
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 152
гр. Перник, 29.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500053 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1194 от 23.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2886/2023 г.
Районен съд - П. е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу В. И. К. ЕГН ********** гр.Перни
кв.Инженерен ул.Физкултурна, бл.16 А- да заплати на ищеца сумата 1552.74 лева за
периода 29.04.2021 г. -28.12.2022 г., претърпени имуществени вреди, представляващи
стойността на изразходвана и незаплатена вода след незаконно присъединяване на
ответника към водопроводната мрежа на ВИК ООД П. на посочения адрес, от които:
сумата 1297.66лева, главница за периода 29.04.2021 г. до 28.12.2022 г., сумата 255.08
лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 04.07.2021
г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. С решението
съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
“Водоснабдяване и канализация” ООД, чрез юрк. Десислава Йорданова, с която
постановеното от районния съд решение се обжалва като се сочи, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, както и, че е посочено неправилно ЕГН на
ответника. Твърди се, че по делото категорично е доказано, че В. К. е собственик на
процесния имот. В продължение се сочи, че с констативен протокол №
0001481/25.05.2021 г. е установено изградено незаконно отклонение /външна чешма,
необхваната от водомера/, като допълва, че срещу така изготвения протокол не са
постъпили никакви възражения от абоната. На следващо място се твърди, че от
1
изготвеното заключение по изготвената СТЕ, се установява, че ответника е представил
Нотариален акт за собственост на процесния имот, а незаконното отклонение се
намира на 7.86 м. пред къщата. Вещото лице сочи, че за същото няма монтиран
водомер. Твърди се, че по делото няма данни за извършено предварително проучване и
уточняване на техническите условия за присъединяване, сключване на предварителен
договор за присъединяване към водоснабдителната система, което от своя страна води
до извод, че в процеса е установено нарушението. В заключение се сочи, че възприето
от съдебната практика е, че не е важно кой е извършил физическото въздействие, нито
кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Намира, че отговорността
възниква за потребителя при извършената констатация за такива нарушения. В
подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика. Въз основа на изтъкнатите
аргументи за неправилност на атакуваното решение се иска неговата отмяна,
включително и в частта за разноските, които дружеството следва да заплати. С
въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. И. К., чрез адв. А., с
който се оспорва подадената въззивна жалба и се сочат за неоснователни изложените в
нея твърдения. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, както и от
заключението по назначената допълнителна СТЕ става ясно, че процесният имот е
актуван като частна общинска собственост с Акт № 12015 от 09.08.2017 г. на
Министерство на регионалното развитие и благоустройство и Министерство на
правосъдието. Сочи, че ответникът твърди и доказва в производството, че въпросното
присъединяване се дължи на допълнителни обективни фактори, независещи от
неговото поведение. В подкрепа на изложеното се сочат и свидетелските показания на
Петър Илиев, който твърди, че такава тръба съществува и в неговия – съседен на
процесния имот. Навеждат се твърдения, че водоснабдителното дружество умело
прикрива съществуването на друго улично водопроводно отклонение, от което
обстоятелство черпи благоприятни за себе си последици и съзнателно причинява вреда
на други лица. На следващо място с отговора се сочи, че ищецът не е успял да докаже
по пътя на главното и пълно доказване основателността на предявеният иск, като се
излагат подробни съображения в тази насока. Намира, че от изложеното в исковата
молба липсват каквито и да е било доказателства за установяване на твърденията на
ищеца, че е налице незаконно присъединяване. Въз основа на подробно изложени
аргументи се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Прави се възражение
за прекомерност на разноските на ответната страна. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
2
съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отоговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.02.2024 г. от 10.20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3