№ 61
гр. Пазарджик , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500376 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно призовани.
На второ повикване в 10:07 ч. не се явяват страните.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пещерски районен съд №260182 от 01.03.2021г.
постановено по гр.д.№803/2020г. по описа на същия съд, е признато за
установено, че В. Г. М., ЕГН-**********, с адрес с***, дължи на
„Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ****, седалище/адрес на
управление: гр.***,законен представител ***-Изпълнителен директор,
главница в размер на 3714лв ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението-09.04.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл.410 от ГПК №104 от 09.04.2020г. по ч.гр.д.
№418/2020г. по описа на РС-Пещера. Със същото решение ответникът В.М. е
осъден да заплати на дружеството-ищец разноски в заповедното производство
от 124.30лв и 324.30лв разноски в исковото производство.
Решението се обжалва изцяло от ответника В.М. чрез
пълномощника си адв. К.У. от АК-Пазарджик в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с
доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Моли да се
отмени същото и се отхвърли иска с присъждане на разноските направени от
жалбоподателя.Коментира, че исковото производство е образувано след
издадена в полза на застрахователното дружество заповед по чл.410 от ГПК и
налични доказателства относно вината на жалбоподателя за настъпило ПТП и
причинени щети на лек автомобил поради виновно поведение на М.. Посочва,
че според решението по гр.д.№56267/2014г. на РС-София, ІІІ г.о.,
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение от 1800лв
представляваща размера на щетата, която сума не е изплатена доброволно, а е
събрана принудително от двама ЧСИ, което е довело до неоправдано
увеличаване на платеното обезщетение.Счита, че независимо, че се касае за
иск по чл.422 ал.1 от ГПК, застрахователното дружество е било длъжно да
докаже основателността на претенцията си по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм/ като
независимо от това квалифицирането следва са е по действащия сега КЗ.
Посочва подлежащите на доказване юридически факти за да възникне
регресната отговорност-причинено ПТП от МПС, обичайно намиращо се на
територията на РБ, изплатено застрахователно обезщетение от
компенсационен орган на държавата,възстановяване на изплатените суми от
Гаранционния фонд като лице изпълнило чужд дълг, като фондът разполага с
регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в
правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение,
доказване на деликтно правоотношение по чл.45 от ЗЗД, пораждащо
задължение за възстановяване на стойността на причинените вреди от
виновното му и противоправно поведение, включително доказване на вината
и на причинно-следствената връзка при деликтното правоотношение и
увреждане резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на
едно или няколко лица. В жалбата се признава, че вината на прекия
причинител на вредата е доказана, както и причинно-следствената връзка от
неговото виновно поведение с настъпилите вреди, чрез приетата САТЕ. Счита
2
жалбоподателят, че е спорен размерът на исковата претенция, който е
формиран в резултат на бездействието на застрахователното дружество и
неплащане на обезщетението за което е осъден. Посочва се, че съгласно
практиката на ВКС дължимо е само обезщетението и законната лихва
/решение №18 от 22.03.2017г. по т.д.№1935/2015г. на ВКС ІІ-т.о./.Моли да се
отмени обжалваното решение на Пещерски районен съд, с което е признато за
установено задължение в размер на 3714лв по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК и са присъдени посочените разноски за заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпи писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната по спора страна- Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД чрез юрисконсулт Л.,в който се поддържа, че обжалваното
решение е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде
оставено в сила. Счита, че е налице основание за регрес по чл.274 ал.1 т.1
/отм. от КЗ/ срещу прекия причинител на увреждането, извършено в пияно
състояние.Счита, че е не е спорен размера на иска при доказан чрез
експертиза механизъм на ПТП, причинно-следствената връзка, виновното
поведение на жалбоподателя и причинените щети. Посочва, че по
образуваните дела дружеството е заплатило 4880.70лв, от които компанията
претендира 3714лв, представляваща главница, мораторна лихва и разноски.
Изтъква се и факта, че жалбоподателят В.М. е привлечен като трето лице
помагач в образуваното срещу Застрахователната компания гр.д.№56
267/2014г. по описа на РС-Пещера и в това си качество е обвързан от
мотивите на постановеното решение и не може да прави възражения за лошо
воден процес-чл.223. ал.2 от ГПК.Моли да се потвърди обжалваното
решение. Претендира присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Няма ангажирани доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК
пред въззивната инстанция.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
3
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
16.07.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4