РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1161/4.8.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На трети август                                                         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1209  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  Н.К.К. с ЕГН ********** ***-0819-007651/17.02.2020 год. на Началник група към ОД МВР Варна,сектор ПП Варна, с което за извършено нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

            В жалбата се оспорва извършеното нарушение и се иска отмяната му, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че при издаването на НП е допуснато нарушение на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Навеждат се доводи за маловажност на нарушението.

            В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Ст. И., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

            Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител, депозирано е писмено становище.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

             С АУАН , серия GA, № 151657/ 30.11.2019 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 30.11.2019 год. в гр.Варна, по ул.“ Атанас Москов“, посока ул.Девня до кръстовището с бул.“ Владислав Варненчик“, жалбоподателя е управлявал лек автомобил  Пежо Джъмпи с рег. № ***, собственост на фирма „ ЖЕРАР“ СД ЕООД, ЕИК *********, като МПС е със служебно прекратена регистрация от дата 28.11.2019 год.  – нарушение на  чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил да има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д.Д., който потвърждава изложеното в акта.

Със съгласието на страните, съдът е заличил като свидетел С.Ф..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.Д. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението. 

Видно от текста на чл.140, ал.1 от ЗДВП, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са уредени в  Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Регистрацията  на МПС може да бъде прекратена от собственика или служебно, видно от раздел III. Служебно прекратяване се предприема и по чл.18б, т. 8. от Наредбата, по чл.143, ал.10 ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд. Както в ЗДВП в чл.143, ал.10, така и в Наредбата, в чл.18б, ал.2 е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на  чл. 140, ал. 1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че К. е управлявала автомобил, който е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е. че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност", и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно още, че не са били събрани доказателства за това, че св.Дончев, в качеството му на собственик на автомобила е бил уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията от 28.11.2019 г. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от К. е умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. По делото не се събраха доказателства за това, че К. виновно е управлявала служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.

Съдът намира за неоснователни възраженията в писмените бележки на процесуалния представител на наказващия орган. От приложените към административно наказателната преписка доказателства се установява, че действително автомобила е бил със служебно прекратена регистрация от 28.11.2019 г. Трябва да бъдат представени доказателства и, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, както и факта, че собственикът на автомобила е уведомен за това, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. За да се приложи санкциониращата норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, следва да са настъпили предпоставките на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нещо повече в конкретния случай, регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това места, видно от показанията на св. Д., поради което на водача не може да му се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя, който чрез процесуалния си представител е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НП № 19-0819-007651/17.02.2020 год. на Началник група към ОД МВР Варна,сектор ПП Варна, с което на  Н.К.К. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Варна  да заплати Н.К.К. с ЕГН ********** сумата от 600.00  лева / шестотин /, представляваща разноски по делото. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                       СЪДИЯ В РС ВАРНА :