Р Е Ш Е Н И Е
№ 260081 12.03.2021 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1114 по описа на
съда за 20201 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се води по реда
на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД, ЕИК № ****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р.н ********, представлявано от законни
представители: Д.Х.Д.– главен изпълнителен директор и Ж.М.Д.– изпълнителен
директор, действащи чрез ст.юрк.Вл.Т., срещу постановление за разноските от
08.01.2021 г. по изп.д.№ 2020**0404245 на ЧСИ Г.И., с рег.№ ** по регистъра на
КЧСИ и район на действие при Старозагорски окръжен съд, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали размера на приетото като разноски в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 3046,68 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно, като излага доводи, че предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото направеното от него възражение за прекомерност на заплатеното
от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно.
Твърди, че самото адвокатско възнаграждение следва да
бъде определено само за образуване на изпълнително дело, т.к. процесуалният
представител на взискателя не бил извършвал други процесуални действия освен
подаването на молба за образуване на делото и запор върху известната на
съдебния изпълнител банкова сметка.
***тменено, като претендираното адвокатско
възнаграждение да бъде намалено до размера на 200 лв. Претендира присъждането
на разноски, в т.ч. юрисконсуллтско възнаграждение.
В законоустановения срок взискателят Н.В.Б., действащ
чрез адв.П.К., е депозирал писмено възражение срещу жалбата, с което я е
оспорил като неоснователна.
Изложил е доводи, че обжалваното постановление е
законосъобразно, т.к. приетото като разноски в изпълнителното производство
адвокатско възнаграждение е съответно по размер на минималното адвокатско
възнаграждение по НМРАВ, с включен ДДС.
Претендира оставянето на жалбата без уважение и
присъждането на разноските в настоящото производство .
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г.И. изразява становище за неоснователност на
жалбата, т.к. приетото като разноски адвокатско възнаграждение е съответно на
минималния размер по НМРАВ..
След
запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител,
въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№
2020**0404245 на ЧСИ Г.И. се установява,
че изпълнителното производство е било образувано на 17.12.2020 г. по молба на Н.В.Б.,
действащ чрез пълномощника си адв.П.К., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 10.12.2020 г. на основание влязло в сила решение по т.д.№ 41/2019 г.
по описа на СтОС, с което „Д.З.“ АД е било осъдено да заплати на Н.В.Б. сумата
от 125 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху нея считано от 23.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 6 953,16 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от 23.01.2019 г.
до окончателното й изплащане.
С молбата за образуване на изпълнителното
производство пълномощникът на взискателя е поискал присъждане на направените по
делото разноски, а към нея е приложен договор за правна защита и съдействие и
пълномощно, и двете от 15.12.2020 г., от които се установява, че Н.В.Б. е
възложил своята правна защита – образуване на изпълнително дело и процесуално
представителство във връзка с изпълнението, на адв.П.К. и адв.Р.С., като
съдружници в „К. и С.-адвокатско дружество“, като им е заплатил в банков път договореното
адвокатско възнаграждение от 3046,68 лв., с включен ДДС.
С постановление от 14.12.2020 г.
сумата от 3046,68 лв. е била приета от
ЧСИ като разноски в производството.
Това постановление е било съобщено на
длъжника с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 18.12.2020 г., а
на 21.12.2020 г. „Д.З.“ АД е депозирало писмено възражение срещу размера на
адвокатското възнаграждение и е поискало намаляването му до 200 лв.
По искане на пълномощниците на взискателя
по делото е била извършена справка за банковите сметки на длъжника, и е бил
наложен запор върху банковите му сметки в „У.Б.“ АД.
Вземането е било събрано принудително
след превеждане на дължимата по изпълнителния лист сума от страна на „У.Б.“ АД
в изпълнение на запорното съобщение.
С обжалваното постановление ЧСИ Г.И.
е отказала да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, а
постановлението е било съобщено на
длъжника на 11.01.2021 г.
Жалбата, предмет на разглеждане в
настоящото производство, е била подадена на 19.01.2021 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона
срок за обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата
за неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1
от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.
С оглед на това длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване
на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички останали
случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за
разноски в изпълнителното производство.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима
на общо основание и в изпълнителния процес, предвижда, че ако заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, то по искане на насрещната страна може
да бъде намалено и да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата,
препращащ от своя страна към НМРАВ.
Чл.10 от НМРАВ предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е в
размер на 200 лв. за образуване на изпълнително дело и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. -
1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2.
Съобразно чл.7, ал.2, т.5 по дела с
определен интерес от 100000 лв. до 1000000
лв. минималния размер на възнаграждението е 3530 лв. плюс 2% за горницата над сто
хиляди.
В конкретния казус адвокатското
възнаграждение, платено от взискателя Н.В.Б., обхваща хипотезите на чл.10 т.1 и
т.2 от НМРАВ, т.к. по молба на пълномощникът й е било образувано изпълнително
дело, с предмет събиране на парично вземане в размер на 157390,80 лв. към
момента на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение.
Предвид това размерът на минималното
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, е
сумата от 2538,91 лв., представляваща сбор от 200 лв. - възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело и 2338,91 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворение на парично притезание.
На основание §2а от ДР на НМРАВ върху
същата е начислен ДДС в размер на 507,78 лв., т.к. „К. и С.-адвокатско дружество“
е регистрирано по ЗДДС, а данъкът представлява част от дължимото адвокатско
възнаграждение.
С оглед на това следва, че минималното
дължимо адвокатско възнаграждение в случая е 3046,69 лв., в какъвто размер е и
приетото като разноски по изпълнението платено от взискателя адвокатско
възнаграждение.
Неоснователно е оплакването в жалбата,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено само за образуване на
изпълнителното дело, т.к. видно от представеното от взискателя пълномощно,
учредената на на адв.П.К. и адв.Р.С., като съдружници в „К. и С.-адвокатско
дружество“ представителна власт обхваща освен образуването на дело и
процесуално представителство и защита по същото, каквито действия адвокатите
реално са осъществили.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради
което следва да бъде оставена без уважение .
Относно разноските:
При този изход на делото разноски в
полза на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените от него разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., с начислен ДДС.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на „Д.З.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., р.н ********, представлявано от законни
представители: Д.Х.Д.– главен изпълнителен директор и Ж.М.Д.– изпълнителен
директор, действащи чрез ст.юрк.Вл.Т., срещу постановление за разноските от
08.01.2021 г. по изп.д.№ 2020**0404245 на ЧСИ Г.И., с рег.№ ** по регистъра на
КЧСИ и район на действие при Старозагорски окръжен съд, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали размера на приетото като разноски в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 3046,68 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Д.З.“ АД, ЕИК № ****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., р.н ********, представлявано от
законни представители: Д.Х.Д.– главен изпълнителен директор и Ж.М.Д.–
изпълнителен директор, действащи чрез ст.юрк.Вл.Т. да заплати на Н.В.Б., ЕГН – **********, с адрес: ***0 лв. / двеста и четиридесет лева/ -
съдебно деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.