МОТИВИ към ПРИСЪДА №241/19.12.2016г.
по НОХД №1655/2016г., изготвени на 29.12.2016г.
С.районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата М.Х.Б. за престъпление
по чл.234, ал.1, предл.2 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заяви, че не желае да се събират доказателства за тези
факти. Съдът разясни правата й по чл.371 от НПК и я уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от нея самопризнание ще
се ползват при постановяване на присъдата след което обяви, че ще ползва
самопризнанието й без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание Държавата,
представлявана от Министъра на финансите не изпраща представител. Упълномощен
повереник е изпратил искова молба, с която предявява граждански иск против
подсъдимата за причинените на държавата имуществени вреди. Съдът прецени, че
предявения граждански иск няма да затрудни наказателния процес, поради което го
прие за съвместно разглеждане и конституира държавата, представлявана от
Министъра на финансите в качеството на граждански ищец.
Представителят
на РП- С. поддържа обвинението в съдебно заседание като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага да бъде призната за виновна подс. Б. по повдигнатото
обвинение и да й се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи за изпитателен срок
от три години. Предлага да не й се налага наказание „Глоба”.
В съдебно заседание,
подсъдимата се признава за виновна, разкайва се и лично и чрез защитника си моли
съда да й наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение
да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Моли да не й се налага предвиденото
наказание „Глоба”.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Б. ***.
Тя не е била регистрирана като търговец по смисъла на Търговския закон.
На
10.06.2016г. през деня Началникът на участък „Надежда” при РУ на МВР- С., св. П.Д
получил оперативен сигнал, че подс. Б. държи в дома си и продава акцизни стоки
без бандерол- цигари. В тази връзка били предприети действия от полицейски
служители, които посетили дома на подсъдимата. При проведен с нея разговор тя
признала, че притежава нарязан тютюн, който е придобила с цел да го продава и
част от него вече е разпределила в по- малки опаковки. Подс. Б. допуснала в
дома си служителите от РУ на МВР- С. и им показала местата, където съхранявала
нарязания тютюн, включително в помещения, обитавани от семейството на сина й,
св. А.А.. С протокол за доброволно предаване подс. Б. предала на служителите на
реда следните вещи: черна найлонова торба със ситно нарязан тютюн с тегло 9,320 килограма,
черна найлонова торба със ситно нарязан тютюн с тегло 5,280 килограма,
черна найлонова торба със ситно нарязан тютюн с тегло 9,585 килограма,
черна найлонова торба със ситно нарязан тютюн с тегло 8,500 килограма,
както и 7 прозрачни найлонови торбички с нарязан тютюн с общо тегло 3,515 килограма. От
своя страна св. Ангелов предал на полицейски служители с протокол за доброволно
предаване следните вещи, намиращи се в помещенията, обитавани от семейството
му: два броя черни найлонови торби със ситно нарязан тютюн с общо тегло 20 килограма, както и
7 прозрачни найлонови торбички, поставени в найлонова торба с надпис „BILLA”, съдържащи ситно нарязан тютюн с
общо тегло 3,100 килограма.
В хода на
разследването е бил извършен оглед на веществени доказателства, предадените с
протоколи за доброволно предаване торби с нарязан тютюн. При това следствено
действие и след извършено претегляне с електронна везна било установено, че
предадените найлонови торби (чували) съдържат следните количества нарязан
тютюн: черен найлонов чувал съдържащ 10,090 килограма,
който бил запечатан с лепенка №Б 4375 (от това количество е взета контролна
проба с тегло 0,244 килограма),
черен найлонов чувал съдържащ 10,080 килограма, който бил запечатан с лепенка
№Б 4363 (от това количество е взета контролна проба с тегло 0,248 килограма), 7
прозрачни найлонови торби, намирали се в найлонова торба с надпис „BILLA”, съдържащи общо 3,112 килограма (1-
с тегло 0,388 килограма,
запечатана с лепенка Б 4382, 2- с тегло 0,498 килограма,
запечатана с лепенка Б 4381, 3- с тегло 0,502 килограма,
запечатана с лепенка Б 4378, 4- с тегло 0,500 килограма,
запечатана с лепенка Б 4377, 5- с тегло 0,500 килограма,
запечатана с лепенка Б 4380, 6- с тегло 0,500 килограма,
запечатана с лепенка Б 4379 и 7- с тегло 0,220 килограма,
запечатана с лепенка Б 4499), черен найлонов чувал, съдържащ 10,535 килограма,
който е бил запечатан с лепенка Б 4513, от това количество е взета контролна
проба с тегло 0,226 килограма,
черен найлонов чувал съдържащ 10,055 килограма, който е бил запечатан с
лепенка Б 4505 (от това количество е взета контролна проба с тегло 0,216 килограма),
черен найлонов чувал съдържащ 10,050 килограма, който е бил запечатан с
лепенка Б 4511 (от това количество е взета контролна проба с тегло 0,250 килограма),
черен найлонов чувал съдържащ 6,025 килограма, който е бил запечатан с
лепенка Б 4497 (от това количество е взета контролна проба с тегло 0,250 килограма), 7
прозрачни найлонови торби съдържащи общо 3,498 килограма,
/1- с тегло 0,500 килограма,
запечатана с лепенка Б 4496), 2- с тегло 0,496 килограма,
запечатана с лепенка Б 4501, 3- с тегло 0,500 килограма,
запечатана с лепенка Б 4500, 4- с тегло 0,502 килограма,
запечатана с лепенка Б 4506, 6- с тегло 0,502 килограма,
запечатана с лепенка Б 4495 и 7- с тегло 0,502 килограма,
запечатана с лепенка Б 4494).
Контролните
проби отделени при огледа на веществените доказателства са били изследвани за
определяне на тяхното естество. Видно от изготвената по делото съдебна физико- химическа
експертиза на Митническа лаборатория- П. въпросните проби представляват суха
биомаса от тютюневи листа, а именно тютюн нарязан на влакна. Въпросният тютюн
притежава характеристиките на тютюнево изделие, тютюн за пушене по смисъла на
чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС- нарязан тютюн без примеси от нетютюневи фракции,
който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.
По делото е
изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че тютюна
предаден с протоколи за доброволно предаване е бил с общо тегло 63,445 килограма
като общата му стойност възлиза на сумата от 15063,12 лева. Дължимият акциз към
датата на инкриминираното деяние за това количество тютюн възлиза на сумата от 9643,43
лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите А.А.П.Д. и И.Ц., тъй като същите са
относими към предмета на делото, последователни са и се подкрепят от събрания
по делото доказателствен материал.
Съдът дава
вяра на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по
реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не
бяха оспорени от страните.
Съдът
кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените съдебни експертизи. Същите
се подкрепят от събрания доказателствен материал по делото, не бяха оспорени от
страните, а и съдът няма основания да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експертите.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс.
Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234,
ал.1 от НК, затова че на 10.06.2016г. в гр. С. държала акцизни стоки без
бандерол, тютюн за пушене- един чувал със ситно нарязан тютюн с общо тегло 10,090 килограма,
един чувал със ситно нарязан тютюн с общо тегло 10,080 килограма,
седем броя найлонови торби със ситно нарязан тютюн с общо тегло 3,112 килограма,
един чувал със ситно нарязан тютюн с общо тегло 10,535 килограма,
един чувал със ситно нарязан тютюн с общо тегло 10,055 килограма,
един чувал със ситно нарязан тютюн с общо тегло 10,050 килограма,
един чувал със ситно нарязан тютюн с общо тегло 6,025 килограма,
седем броя найлонови торби със ситно нарязан тютюн с общо тегло 3,498 килограма,
всичко с общо тегло 63,445
килограма, на обща стойност 15063,12 лева, когато такъв
се изисква по закон- по силата на чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия- „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговските складове и обекти само с
акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на ЗАДС;
както и по силата на чл.2, т.2 и чл.64, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните
складове: чл.2- на облагане с акциз подлежат…. т.2 тютюневите изделия; чл.64,
ал.4- „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който
да е видна обозначената върху него информация и който гарантира, че употребата
на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване” и случаят е
немаловажен.
Деянието е
извършено от подс. Б. с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му
последици. Тя много добре е знаела, че не следва да държи акцизни стоки без
бандерол, но въпреки това го е направила и е държала иззетите количества тютюн,
общо 63,445 килограма
на обща стойност 15063,12 лева.
Както бе посочено по- горе съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А, Д и
Ц. Техните показания са безпротиворечиви, последователни и кореспондират с
останалите, събрани по делото доказателства.
От доказателствата по делото е видно,
че подс. Б. е извършила точно деянието държане, а именно държала е акцизни
стоки без бандерол, тютюн 63,445 килограма без бандерол. Бандерол се
изисква съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия, която гласи: „Тютюневи изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
Закона за акцизите и данъчните складове”. Видно е от доказателствата по делото,
че върху иззетите от подс. Б. найлонови торби със ситно нарязан тютюн не е
имало поставен такъв бандерол. Самото държане на такива торби със ситно нарязан
тютюн без бандерол законодателят е определил като престъпление и с действията
си, а именно да ги държи подс. Б. е извършила престъплението по чл.234, ал.1 от НК.
Видно е от разпоредбата на чл.3 от
Закона за акцизите и данъчните складове кои са данъчно задължени лица. В ал.2
на посочения чл.3 от този закон е посочено, че това са лица, които в нарушение
на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни стоки,
държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се
разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил
заплатен частично. От това е видно, че подс. Б. дължи акциз за намерените и
иззети от нея количества тютюн. Става ясно, че подс. Б. е данъчно задължено лице,
защото в нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове държи акцизни
стоки, за които не е бил заплатен акциз. Съдът счита, че дължимия акциз за тези
количества тютюн представлява имуществена вреда. Тази имуществена вреда е пряка
и непосредствена последица от деянието, извършено от нея. Подс. Б., ако се беше
снабдила с тютюн по надлежния ред, количествата намерени в дома й щяха да бъдат
с бандерол и тогава нямаше да извърши престъплението, за което е обвинена, а
освен това щеше да е заплатен акциза и нямаше да има вреда за държавата. Както
бе посочено по- горе тя е данъчно задължено лице, съгласно цитираната
разпоредба от Закона за акцизите и данъчните складове, поради което дължи акциз
за иззетите от нея количества тютюн. С държането на контрабандните количества
тютюн подс. Б. е ощетила държавата с неплатения за тези количества акциз. Видно
е освен това, че се касае за немаловажен случай, тъй като количеството иззети найлонови
торби със ситно нарязан тютюн е доста голямо.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура, несъобразяване
с разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, както и с
разпоредбите на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие самопризнанието на подсъдимата, чистото й
съдебно минало, искреното й разкаяние, тежкото й материално и финансово
положение, влошеното й здравословно
състояние и съдействието й по време на досъдебното производство за разкриване
на обективната истина.
Съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Б. за деянието
извършено от нея, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът прие като отчете смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и
на подсъдимата и всички други индивидуализиращи отговорността й обстоятелства, че
следва да й наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Най- справедливо е
това наказание да бъде в размер на ШЕСТ месеца „Лишаване от свобода”, както
предлага прокурора. С наказание в този размер съдът намира, че ще се постигнат
целите на генералната и специалната превенция. Това наказание съдът счете, че подс.
Б. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане
института на условното осъждане, а именно: Тя не е осъждана на „Лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер. Наказанието, което й се налага е до
три години, а именно ШЕСТ месеца „Лишаване от свобода” и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето й съдът намира, че не е наложително
да го изтърпи. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното й наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ
месеца като счете, че следва да й определи минималния предвиден в закона
изпитателен срок, а именно за изпитателен срок от ТРИ години.
Съдът счете, че не следва да налага
на подсъдимата и предвиденото в разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК наред с
наказанието „Лишаване от свобода” наказание „Глоба”, тъй като от събраните по
делото доказателства е видно, че подсъдимата е с влошено здравословно състояние
и е с тежко финансово и материално положение. Ето защо на основание чл.55, ал.3
от НК съдът не й наложи наказанието „Глоба”.
Съдът счете, че не следва да наложи на
подсъдимата предвиденото в разпоредбата
на чл.234, ал.1 от НК наказание „Лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност” по т.7 на чл.37 от НК, тъй като подсъдимата не е
търговец, а практиката на С. окръжен съд е в тази насока, че като дееца не е
търговец не следва да му се налага наказание „Лишаване от право да упражнява
търговска дейност, свързана с търговия на акцизни стоки”.
В този вид наказанията съдът счита
за справедливи и отговарящи в максимална степен на обществената опасност на
деянието и на подсъдимата.
Съдът счете, че следва да бъде
уважен предявения граждански иск от ощетеното юридическо лице- Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, тъй като безспорно се доказа по
делото, че същият е предявен своевременно. Доказа се, че на 10.06.2016г.
държавата е претърпяла имуществени вреди, че тези вреди са настъпили вследствие
противоправното поведение на подсъдимата Б.. Доказа се по безспорен начин
причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимата и вредата,
причинена на държавата. Както бе посочено по- горе подсъдимата Б. е данъчно
задължено лице, съгласно цитираната разпоредба от Закона за акцизите и
данъчните складове, поради което дължи акциз за иззетите от нея количества
тютюн. Установи се, че подсъдимата с държането на акцизните стоки без бандерол
е причинила вреда на държавата на стойност 9643,64 лева, представляваща
дължимия акциз, съгласно заключението на изготвената съдебно- оценителна
експертиза. От доказателствата по делото е видно, че тази сума не е била заплатена,
поради което подсъдимата Б. я дължи на гражданския ищец. Предявеният граждански
иск е в размер точно на тази сума от 9643,64 лева. Ето защо съдът счете, че
следва да осъди подсъдимата Б. да заплати на гражданския ищец Държавата,
представлявана от Министъра на финансите сумата от 9643,64 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди. Върху главницата
съдът присъди и претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от
датата на увреждането 10.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата, тъй
като при непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от момента на
деликта, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
С оглед
правилата на процеса съдът осъди подс. Б. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР- С., направените по време на досъдебното производство разноски
в размер на 110,30 лева, както и сумата от 385,75 лева в полза на съдебната
власт по сметка на С. районен съд, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: