РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1227
гр. Пловдив,17.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело
№ 2686 по описа за 2020 год. на Административен съд –
Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Делото е
образувано по жалбата на „ПРОФИТО НАВ“
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Н.А.В., против Решение № 2153-15-131/30.09.2020
г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба на дружеството-жалбоподател срещу Задължителни предписания с №
ЗД-1-15-00799332/19.08.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.
Жалбоподателят счита, че оспорваните задължителни предписания са
незаконосъобразни и немотивирани. Счита, че неправилно административният орган
е приел, че Г.М. е била извън пределите на България за посочените от контролните
орган на ТП на НОИ – Пловдив периоди. Твърди че лицето реално е полагало труд в
дружеството като куриер в офис в гр.Първомай.
Иска се отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и
потвърдените с него задължителни предписания, издадени на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив и присъждане на
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирано по делото писмено становище.
Претендира се присъждане на направените разноски – възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени данните по
административната преписка и представените от делото доказателства, намери
следното:
Подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост.
Разгледана
по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
След
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване, относно
достоверността на информацията по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадена в Регистъра на
осигурените лица от "ПРОФИТО
НАВ" ЕООД за лицето Г.Е.М., със
задължителни предписания № ЗД-1-15-00799332/19.08.2020 г. е вменено задължение
на дружеството, в срок от 20 работни дни от получаването им да заличи
информация по чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация обр. 1 "Данни за
осигуреното лице" за Г.Е.М. с ЕГН **********, за период от 14.07.2018 г.
до 30.06.2020 г., с код за вид осигурен 01 "За работници и служители,
осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО", при 8-осем часа дневно
работно време, по реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, издадена от министъра на финансите.
Проверката, извършвана от органите на НОИ е обективирана в констативен
протокол № KII-5-15-00799329 от 19.08.2020 г.. В хода на извършената проверка
са установени следните факти и обстоятелства:
За Г.Е.М. е регистриран срочен трудов договор № 018/ 13.07.2018 г. с
работодател "ПРОФИТО НАВ" ЕООД, на основание чл. 68, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда (КТ), на длъжност "куриер, служба офис 4' за 8-осем часа
пълно работно време, считано от 13.07.2018 г., с месторабота счетоводен офис
гр. Първомай и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00
лева.
В ТП на НОИ - Пловдив за Г.Е.М. има представени удостоверения с приложения
№ 9 и №10 към болнични листове и заявления -декларации за изплащане на парично
обезщетение по чл. 50, чл. 51 и чл. 53 от КСО, както следва :
- № Е20181506889, издаден на 16.07.2018 г.
за временна неработоспособност поради общо заболяване от 16.07.2018г. до
16.08.2018г.; №Е20181507052, № Е20182269736, № Е20182269801 за временна
неработоспособност поради общо заболяване с непрекъснат период от 10.09.2018г.
до 14.12.2018г.;
- № Е20182269931, № Е20196247507 за бременност и № Е20182959200 за
майчинство с непрекъснат период от 16.12.2018г. до 30.04.2019 г.;
- молба-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане по 50 и чл. 51 от КСО, с начална дата от 30.04.2018г.;
- молба-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете по 53 от КСО, с начална дата от 30.01.2020 г.
В хода на проверката от осигурителя за Г.М. са представени трудов договор №
018/13.07.2018г., длъжностна характеристика, разчетно-платежни ведомости за
периода от месец юли 2018 г. до месец май 2020 г., дневник на приети болнични
листове за периода от 07.2018 г. до 05.2020 г. и от 02.2019 г. до 05.2020 г.,
декларация № 030/30.04.2019 г. по чл.163, ал. 1 от КТ, заявление-декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50,
ал.1 и ал. 5 от КСО за остатъка до 410 дни, заповед №029/30.04.2019 г.,
заявление №030/ 08.05.2019г. на основание чл. 163, ал. 1 от КТ и чл. 45, ал.1,
т.2 от НРВПО, заявление №048/ 30.01.2020 г. на основание чл. 164, ал. 1 от КТ и
чл. 46, ал.1 от НРВПО, декларация № 048/30.01.2020 г. по чл.46, ал. 2 от НРВПО,
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете
до 2-годишщна възраст на основание чл. 53 от КСО и заповед №048/30.01.2020 г. и
страници от трудова книжка.
Констатирано е съответствие на подадената от осигурителя за Г.Е.М.
информация в Регистъра на осигурените лица за период от месец юли 2018 г. до
месец май 2020 г. с данните от представените първични документи на осигурителя.
За целите на проверката е изискана информация от ОД на МВР - Пловдив,
сектор "БДС“ относно местонахождението на лицето Г.Е.М. за 2018 г. и 2019
г. С отговор с вх. №1034-15-61#16 / 03.08.2020 г. от ОД на МВР - Пловдив,
сектор " БДС" са предоставени следните данни за Г.Е.М.:
-
Влизане в РБ на 08.07.2018г.
-
Излизане от РБ на 15.07.2018 г. и влизане
в РБ на 14.07.2019 г.
-
Излизане от РБ на 12.08.2019 г. и
влизане в РБ на 24.12.2019 г..
От Г.Е.М. са изискани писмени обяснения, които са представени и заведени с вх. № вх. №
1034-15-61 #10. Лицето декларира, че е работила като куриер-писма за 8-осем
часа на ден, не е изготвяла и подписвала никакви документи, не си спомня дали е
подписвала разплащателни ведомости. Допълва също, че е посещавала съпруга си,
който работи в Белгия през месец август 2018 г. и 2019 г.
От така събраната информация е установено, че непосредствено след
сключването на трудов договор № 018/ 13.07.2018 г., на 15.07.2018 г. Г.Е.М. е
напуснала пределите на Република България за продължителен период от време,
като през периода на пребиваване на лицето в чужбина има издадени болнични
листове за временна неработоспособност и попълнени документи за изплащане на
парични обезщетения от държавното обществено осигуряване в Република България.
Не са представени писмени документи за упражнявана трудова дейност.
На основание горното е формиран
извод, че за период от 14.07.2018 г. до 30.06.2020 г. липсва правно основание
за подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от "ПРОФИТО НАВ" ЕООД за Г.Е.М..
В резултат на което са издадени задължителни предписания №
ЗД-1-15-00799332/19.08.2020 г. от контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив.
В хода на административното производство са направени възражения срещу
задължителните предписания, че същите са незаконосъобразни и немотивирани и не
е констатирано нарушение на изискванията на чл.54а от КСО по отношение на лицето
Г.Е.М..
Възраженията не са приети за основателни и с Решение №
2153-15-131/30.09.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, жалба
на дружеството-жалбоподател е оставена без уважение.
В хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО работодателите периодично представят
в Националната агенция за приходите данни за всяко, наето от тях и подлежащо на
осигуряване лице.
Съгласно § 1. т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено
лице" е физическо лице. което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, an. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.4а, ал.1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да
има качеството осигурено лице. Независимо дали за него са подавани данни в НАП
и са внасяни осигурителни вноски. Наличието на сключен трудов договор не
означава наличие и на започнала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Трудовият договор се сключва преди започване на дейността и преди
възникване на осигурителното правоотношение. За да възникне последното е
необходимо реално да е да осъществена трудова дейност, доказателства за която в
настоящия случай не са представени. Не са представени и доказателства, че
лицето Г.Е.М. реално е изпълнявали възложените ѝ трудови функции. Съгласно
т.2, раздел I от длъжностната характеристика на лицето, едно от основните
задължения на "куриера" е приемане на пратки, като това обстоятелство
се удостоверява с подпис върху съответен формуляр, който остава на съхранения
при работодателя. В хода на проверката, а и в хода на съдебното произвоство, не
са представени писмени документи, доказващи извършваната от Г.М. трудова
дейност.
Тук е мястото да се посочи, че освен това лицето е било за дълги периоди извън
пределите на Република България, поради което няма как да е извършвала трудова
дейност с месторабота счетоводен офис гр. Първомай.
Като достига до същия извод контролния орган правилно прилага материалния
закон и даденото разпореждане за промяна на декларираните данни съответства на
установените факти, закона и правомощията на органите при Националния
осигурителен институт. Поради липса на доказаност на реалното извършване на
трудова дейност не е възникнало осигурително правоотношение, и няма основание
за подаване на информация за лицето в Регистър на осигурените лица по реда на
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Въпреки заявеното в жалбата в хода на настоящото
съдебно производство не са ангажирани доказателства за действително полагане на
труд от посоченото лице.
Оспореният
административен акт – решението на
Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания
са постановени от материално компетентни органи на осигурителната
администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила.
По
изложените съображения настоящия състав намира жалбата за неоснователна, поради
което същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора съдът намира за основателно направеното искане от ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Н.А.В., против Решение № 2153-15-131/30.09.2020 г., издадено от
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на
дружеството-жалбоподател срещу Задължителни предписания с №
ЗД-1-15-00799332/19.08.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА „ПРОФИТО
НАВ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Н.А.В. да заплати на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – гр. Пловдив, сумата от 200 лв. (двеста
лева), представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: