Решение по дело №69/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 197, във връзка с чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на П. М. П. с [ЕГН], чрез адв. Е. П. от АК – Сливен, против Решение № 2 от 02.01.2025 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. №26211/18.12.2024г. по описа на ТД на НАП -гр. Бургас, подадена от ЗП П. М. П., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], *** против отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с изх.№ С240020-012-0000094/16.12.2024г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис

Сливен.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В жалбата се твърди, че оспорващият е регистриран като з. п. Получените в банковата сметка субсидии са за отглеждане на животни, като същите са получени целево за подпомагане на дейностите му като з. п., представляват средства от държавния бюджет и от фондовете на Европейския съюз. Позовава се на разпоредбата на чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. Посочва, че тези суми са несеквестируеми и единственият овластен да ги получи, е з. п. С тези аргументи от съда се иска да отмени обжалваното решение на директора на ТД на НАП и да отмени наложените на банковата сметка обезпечителна мярка.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. П., която поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения и претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Ответникът по делото - директорът на ТД на НАП Бургас, чрез процесуалния си представител, в първото съдебно заседание оспорва жалбата. След обявяване на делото за решаване са представени писмени бележки от пълномощник, в които се развиват доводи по същество и се моли съда да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото няма спор, че в ТД на НАП Бургас е образувано изпълнително дело № *********/2020 г., по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, за събиране на установено и изискуемо публично вземане, както и че за обезпечаване на задълженията по него с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С240020-022-0116518/29.11.2024 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен /л. 32/, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги "Първа инвестиционна банка" АД в размер на 15642,83 лв.

На основание чл. 202, ал. 1-7 от ДОПК до "Първа инвестиционна банка" АД е изпратено запорно съобщение /л. 34/. В отговор НАП Бургас, офис Сливен е уведомен, че сметката на П. М. П., ЕГН/ЕИК **********/********* е блокирана с посочения размер за бъдещи постъпления и по нея няма авоар.

На 11.12.2024 г. П. М. П. подал жалба срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки с вх. № 25906 /л. 36/, в която посочил, че сумите, които постъпват по посочената банкова сметка са единствено субсидии от ДФЗ като з. п., които са помощ от ЕС и същите съгласно европейското и българското законодателство са несеквестируеми, поради което моли за отмяна на запора.

Въз основа на така подадената жалба, от страна на публичния изпълнител е издаден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № .№ С240020-012-0000094/16.12.2024г. /л.30/, в който подробно са обсъдени изложените от П. възражения. Този отказ е връчен на оспорващия на 18.12.2024 г., видно от разписка л. 31 от делото. В законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК П. М. П. е обжалвал същия пред директора на ТД на НАП Бургас /л. 18-19/.

Директорът на ТД на НАП Бургас се е произнесъл с Решение № 2/02.01.2025 г. по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки /л. 15-16/, с което е оставил без уважение като неоснователна жалба с вх. №26211/18.12.2024г. по описа на ТД на НАП -гр. Бургас, подадена от ЗП П. М. П., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], *** против отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с изх.№ С240020-012-0000094/16.12.2024г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен.

В мотивите на процесното решение органът се е позовал на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, която изключва прилагане разпоредбите на ГПК, уреждаща несеквируемостта. Според органа, в закона за държавния бюджет за 2024 г. липсва аналогична разпоредба на правилото на чл. 100 от ЗДБ за 2022г., 2023г., което не може да бъде прилагано по аналогия и за други периоди, през които законът не действа. А по аргумент за противното, след като ЗДБ за 2024 г. не въвежда забрана за принудително изпълнение върху изплащани от държавния бюджет средства, то тези средства представляват секвестируемо имущество. Посочва, че Регламент 1306/17.12.2013 г. не въвежда допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК, като нито в ДОПК, нито в специалния закон ЗПЗП, нито в чл. 100 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2024г. е предвидено изрично, че тези средства са несеквестируеми. Приел, че липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху средствата, получени от з.п.

В решението се сочи още, че норма регламентираща несеквестируемостта на този вид вземания липсва и в правото на Европейския съюз. Посочва, че като такава не може да се приема разпоредбата на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, според който освен

ако в правото на Съюза изрично не е предвидено друго, плащанията на бенефициерите по предвиденото в настоящия регламент финансиране се извършват в пълен размер. Счита, че посочения текст урежда единствено правото на бенефициера да получи предвиденото финансиране в пълен размер, което изискване безспорно било изпълнено, т.к. сумите са постъпили в сметката на з. п. в пълен размер в предходни периоди преди налагане на обезпечителните мерки, оспорвани в настоящото

производство, но нормата не дефинира тези плащания като несеквестируеми вземания. За пълнота е посочено, че видно от представените към жалбата извлечения от банковата сметка по нея постъпват и други суми, извън тези за субсидии - напр. на 29.07.2024г. - 800лв. с основание „захранване на сметка“; на 26.08.2024г. - 2 200лв. с основание „вноска на каса от ЗП“, както и че всички постъпления с наредител ДФЗ са постъпвали преди налагането на обезпечителната мярка с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С240020-022-0116518/29.11.2024г

Решението е връчено, видно от приложената по делото разписка, на дата 16.01.2025 г. /л. 17 от делото/, а жалбата срещу него е постъпила в деловодството на ответния административен орган на 21.01.2025 г., видно от поставения вх. № 27109/21.01.2025 /л. 3/.

По делото е представена регистрационна карта на з. с. – П. М. П., Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4209/11.05.2023 г., издадено от Директор на ОДБХ - Сливен към БАБХ при МЗ, Удостоверение за декларирани площи/животни/участие по интервенции, издадено от ДФ“З“ – София, потвърдителна бележка за получени СЖП № 014985, издадена от „Брамас 96“ АД по договор № 46, 47 и 48/24.04.2024 г. – фирмата, осъществяваща обезвреждането на странични животински продукти и извлечение от сметка частен з. п. при "Първа инвестиционна банка" АД за периода 01.01.2024 – 31.12.2024 с титуляр П. М. П. с № на сметка : ********************.

По делото по искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите Д. Д. Й. и О. Х. К., от чиито показания се установява, че в животновъдния обект жалбоподателят отглежда крави, телета и коне, които поради недохранване от есента на 2024 г. умират. Свидетелят К. посочва, че е обслужващ в. л. на животновъдния обект на жалбоподателя от много дълги години; има две умрели животни сега в края на януари началото на февруари и преди това още две, вследствие на недоимачно хранене; особено много рискови са бременните животни, които имат нужда от по-специален хранителен режим, който той не може да им осигури, тъй като нямал средства да купи фуражи - имал запор на сметките; издал документ само за две починали животни, защото последните две ги видял, за другите, които били умрели, нямало смисъл да продължава лечението. Заявява, че в момента животните са в риск, ако няма сега, много скоро сигурно ще има и други жертви.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 197, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК, в законоустановения срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК и пред компетентния да разгледа спора съд. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като частично основателна, по следните съображения:

На основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението се обжалва по реда на чл. 197 от ДОПК. Следователно, отказът в случая подлежи на задължителен контрол по административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а негово решение, с което се потвърждава този отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на същата ТД. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК се очертава, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са отказът на публичния изпълнител за отмяна на наложената обезпечителна мярка и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. В тази връзка, съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им.

Отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - Бургас, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Същият е изготвен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, както и фактически и правни основания за издаването му.

Процесното решение, с което е оставена без уважение жалбата на П. против отказ за отмяна на наложената обезпечителна мярка, е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност. Постановено е лично от директора на ТД на НАП Бургас, който въз основа на чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК е овластен с това правомощие. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на НАП да потвърди обжалвания пред него отказ.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 197, вр. чл. 208 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

При проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

По делото не са спорни от фактическа страна обстоятелствата, че жалбоподателя има непогасени публични задължения, като и че е получавал безвъзмездна финансова помощ за дейността си като з.п., като последното се установява и от приетите по делото писмени доказателства - регистрационна карта на з. с. – П. М. П., Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4209/11.05.2023 г., издадено от Директор на ОДБХ - Сливен към БАБХ при МЗ, Удостоверение за декларирани площи/животни/участие по интервенции, издадено от ДФ“З“ – София.

Основният спорен между страните въпрос се свежда до това дали плащанията от Държавен фонд "Земеделие" представляват секвестируемо имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение.

На първо място, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично на чл. 444 от ГПК, прогласява принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон, съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК. От своя страна специалната норма на чл. 213 от ДОПК не предвижда такива изключения, като в частност субсидиите от Държавен фонд "Земеделие" към земеделските производители, не са посочени изрично в специалния закон. Следва да се има предвид обаче, че приложимата към казуса нормативна уредба е по-широка и включва както националното, така и правото на Европейския съюз.

В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ са уредени различни форми на финансово подпомагане: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители, включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение.

По своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на земеделските производители, също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 от ДР ЗПЗП, предоставянето им съставлява публично финансиране. Според предвиденото в чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие", действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика.

Регламент /ЕС/ № 1306/2013 съдържа уредбата на финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика. Според изложеното в преамбюлната част на този регламент, бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по Общата селскостопанска политика, включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от регламента, с оглед постигането на предвидените в ДФЕС цели на Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/ и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. С оглед на това, се налага изводът, че получаваните от длъжника като земеделски производител субсидии по различните схеми и мерки за подпомагане от европейските фондове, чрез Държавен фонд "Земеделие", в частта, която не е целево предоставена от държавния бюджет на България, представляват публично финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево.

Съобразно Регламент /ЕС/ № 1306/2013, бенефициери на тези плащания - в пълния им размер, съгласно чл. 11 от Регламента, са регистрираните земеделски производители, а целта е влагане на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда плащанията да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането е и целево. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. От изложеното следва, че и средствата от ЕФ като част от сумата на субсидията са публично целево финансиране. Поради това, единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициер – земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.

Съдебната практика е константна, че Регламентът е акт с общо приложение, който се прилага пряко в държавите членки на ЕС. Това в случая означава, че цитираната норма на чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. дава право на жалбоподателя да се позове на нея пред орган на държава членка и да обоснове несеквестируемостта на тези субсидии, за което говори правото му единствен да ги получи и то в пълен размер. Освен това да иска от съда да я приложи, когато национална правна норма и противоречи. Това произтича от принципа на примата на правото на ЕС, който изисква от националните съдилища да защитят правата, които правото на ЕС дава на гражданите на държавите членки, дори когато национални правни норми му противоречат. В случая не става въпрос за същинско противоречие, а за същностна черта на правото на ЕС, което е правна система, която действа едновременно с националното законодателство. Цялостната логика на публичното целево финансиране на ЗП със средствата от фондовете на ЕС изключва възможността тези субсидии да бъдат предмет на принудително изпълнение за публични задължения. Видно от ЗДБ, структурата на същия не включва попълването му със средства от европейските фондове по този ред - чрез принудително изпълнение върху публично целево финансиране от фондовете на ЕС.

С оглед този специален императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба, където е употребен този израз, то смисълът е точно такъв. След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Изложеното означава, че към тях не може да бъде насочено принудителното изпълнение, независимо че плащанията от ДФ "Земеделие" не покриват в пълнота нормативната защита от принудително изпълнение по чл. 100, ал. 2 във връзка с чл. 100, ал. 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (отм.). Разпоредбите на чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2023 г. (отм.) не са възпроизведени в ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2024 г., но режимът за несекверистуемостта се извежда от чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., като разпоредбите на регламента относно целевото изразходване на средствата от Фондовете за финансиране на земеделските производители изключват принудителното изпълнение върху получената помощ за погасяване на публични вземания. Нормите на правото на ЕС имат примат пред нормите на националното законодателства, поради което и разпоредбата на чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. се прилага пряко в случаите, когато нормите на националното законодателство му противоречат. Да се приеме обратното означава да се допусне противоречие с нормата на чл. 11 от Регламент ЕС № 1306/2013 г. и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделски производители със средствата от фондовете на ЕС. В крайна сметка тези средства на ЕС не са отделени за финансиране на бюджета на държавите членки и не могат да се ползват с такава цел.

Отделно от горното, изразходването на отпуснатите целеви средства от Държавен фонд "Земеделие", подлежи на контрол по отделен ред, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, респ. до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Поради това, тези средства няма как да послужат за друго, освен за тази дейност, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер.

От изложеното следва, че е въведено допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Визираните парични средства са целеви и са предназначени за подпомагане на земеделските производители в съответствие с чл. 4, ал. 3 и чл. 20 от Конституцията на Република България, и след като тези средства се предоставят в публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение.

Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления. В случая, видно от приложеното извлечение по запорираната банкова сметка ******************** в "Първа инвестиционна банка" АД са постъпвали и други средства освен тези от ДФ „Земеделие“, както е посочил и директорът на ТД на НАП Бургас / на 29.07.2024г. - 800лв. с основание „захранване на сметка“; на 26.08.2024г. - 2 200лв. с основание „вноска на каса от ЗП“/, които се явяват секвестируеми вземания и върху които се допуска принудително изпълнение.

Правомощията на решаващия орган и съда при обжалване на отказ за отмяна на обезпечението са изрично визирани в разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от ДОПК, където се посочва, че съдът отменя обезпечението, при наличието на посочените в разпоредбата условия. С оглед на това, следва да бъде отменено и постановлението за налагане на обезпечителни мерки в частта за наложен запор върху постъпващите суми от Държавен фонд "Земеделие" суми от субсидии по банковата сметка на длъжника в "Първа инвестиционна банка" АД. Следователно, несеквестируемостта на сумите от субсидии, изплащани от ДФ "Земеделие" обуславя незаконосъобразност на оспорваните актове и е основание за тяхната частична отмяна до размера на получаваните от жалбоподателя субсидии.

На следващо място, преценката да бъдат наложени обезпечителни мерки, а именно - че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане, следва да бъде основана на липсата на активно поведение от страна на длъжника по погасяване на задължението, както и липсата на доходи и имущество за покриването на това задължение към фиска. Такива мотиви не се съдържат нито в процесното ПНОМ, нито могат да бъдат изведени от преписката по издаването му. Няма данни дали и как е било изследвано имущественото състояние на жалбоподателя, има ли налично и секвестируемо имущество и/или такива доходи. Не са изследвани както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, доколкото обезпечителната мярка трябва да съответства на вземането на държавата.

По изложените мотиви съдът намира, че жалбата се явява частично основателна. Предвид установената несеквестируемост на сумите от субсидии от ДФЗ се следва частична отмяна на оспорените актове – решението на директора на ТД на НАП Бургас и потвърдения с него отказ, както и на постановлението за налагане на обезпечителната мярка в частта, с която е наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника - постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми от субсидии по посочената в ПНОМ банкова сметка. Обезпечението в останалата част, касаеща секвестируеми вземания на длъжника е законосъобразно. Жалбата, в частта, с която се иска отмяна на запора извън средствата от ДФ "Земеделие" е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, тъй като жалбата е частично основателна, съобразно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, всяка от страните има право да получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. Претенцията за разноски от жалбоподателя е заявена в съдебно заседание от 10.03.2024 г., като е представен списък на разноските – в размер на 1010 лева, от които 1000, 00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие на л. 6 от делото и 10 лева държавна такса.

Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на пълномощника на административният орган е направено с писмената защита, което съдът следва да остави без уважение, тъй като е несвоевременно заявено.

С оглед на това и на основание чл. 144 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на жалбоподателя сумата от 505, 00 лв., представляваща половината от направените от него разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 197, ал. 4, вр. чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки № 2/02.01.2025 година на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Бургас и потвърдения с него Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с изх.№ С240020-012-0000094/16.12.2024г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, В ЧАСТТА, с която е наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника - постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми от субсидии по сметката на з. п. П. М. П. в банка "Първа инвестиционна банка" АД.

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240020-022-0116518/29.11.2024 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен, В ЧАСТТА, с която е наложен запор върху постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми от субсидии по сметката на з. п. П. М. П. в банка "Първа инвестиционна банка" АД.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на П. М. П., [ЕГН], разноски в размер на 505, 00 лв. /петстотин и пет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните.