Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, ……………………2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл.с. Никола Дойчев
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело № 541 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД против Решение №
4952/03.12.2018г. по гр.д. 10931/2018г. на РС-Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че С.И.Х. не дължи на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, сумата от 2507.64 лева, представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от
14.10.2016г. до 13.10.2017г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане” 40, вх.1, ет.8, ап.31, аб. № **********, кл. № **********, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на делото доказателствен материал. Навеждат се твърдения, че решението е неправилно, тъй като извършената корекционна процедура е на основание действащите ПИКЕЕ и е осъществен целия правопораждащ фактически състав, обуславящ законосъобразността на процедурата. Оспорва се изводът на ВРС, че не са налице предпоставките на чл. 50 от ПИКЕЕ – излагат се подробни доводи за наличието на условията за приложението на чл. 50 от ПИКЕЕ, които се доказвали от приложените по делото доказателства. Посочва се, че отчетената електроенергия в СТИ е доставена и потребена от ищеца, остойностена по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия по отделно за всяка тарифа. Моли се решението на ВРС да бъде отменено и да бъде поставено ново решение, с което предявеният иск да бъдат отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна С.И.Х.. Оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на ВРС за правилно, законосъобразно и обосновано. Излагат се подробни съображения.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена. Претендира разноски. Въззиваемата страна се представлява от своя процесуален представител. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК:
С.И.Х.
e предявил иск срещу
„Енерго - Про Продажби” АД, с който иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните,
че ищецът не дължи сумата от 2507.64 лева, представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от
14.10.2016г. до 13.10.2017г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане” 40, вх.1, ет.8, ап.31, аб. № **********, кл. № **********.
В
исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия за обект,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане” 40, вх.1, ет.8, ап.31, аб. №
**********, кл. № **********. Твърди се, че ищецът е установил, че му е
начислена сумата от 2507.64 лева, като му било разяснено, че служители на
„Енерго_Про Мрежи“ АД са направили проверка на 13.10.2017г., съставили са
констативен протокол и са извършили корекция на общо начисленото количество
електрическа енергия за периода от 14.10.2016г. до 13.10.2017г. Ищецът твърди,
че сумата е начислена неправомерно. Оспорва да е доставено и потребено
посоченото количество ел. енергия.
По
делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен, за което излага подробни
съображения. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор
продажба на ел. енергия. Твърди, че процесната сума е стойността на реално потребено количество
електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на сметката на
основание чл.50 от ПИКЕЕ. Сочи се, че на
13.10.2017г. е извършена проверка в обекта на ищеца, за която е съставен
констативен протокол, съгласно който била отчетена електроенергия в регистър
1.8.3.
В съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца поддържа исковата молба. Процесуалният представител на ответника оспорва иска.
Окръжен съд – Варна, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен констативен протокол от 13.10.2017г. от който се установява, че на адреса на потребление на абонатен № ********* с кл. № **********, е осъществена дейност по демонтиране на СТИ със следните показатели към деня на демонтирането: нощна тарифа 1.8.1 – 005384 квч, дневна тарифа – 1.8.2 – 12894 квч, върхова тарифа 1.8.3 – 015690 квч и сумарен регистър 1.8.0 – 033969 квч. Демонтираният електромер е бил изпратен за експертиза в Български институт по метрология, като на мястото на подменения електромер е поставен нов с показание на всички тарифи – „0.00“.
В т. 5 от протокола за техническа проверка 17.10.2017г. на БИМ – РО Русе, наименована „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“, е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която трябва да се състои от две тарифи – т. 1 и т. 2. Още е констатирано наличие на преминала ел.енергия по невизуализирания регистър по тарифа 1.8.3 в размер на 015690.5квч. Констатациите от метрологичната проверка се потвърждават и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Съгласно писмено становище от 17.05.2018г., подписано от специалист „ЕК” и от началник отдел „КЕК” към въззивното дружество, е одобрено начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер на 15690 квч за периода от 14.10.2016г. до 13.10.2017г., на основание чл. 50 от ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ. Въз основа на това е изготвена фактура №**********/21.05.2018г. за периода 14.10.2016г. до 13.10.2017г, на стойност 2507.64 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивникът и въззиваемият са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който С.И.Х. е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и чл. 4, ал. 1 от ОУ към договора за продажба на ел.енергия с обект на потребление с аб. № ********** и кл. № **********.
В процесния случай следва да се провери дали са приложими Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от ДКВР (сега КЕВР), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. В тази връзка, на съда е служебно известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ, са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 13.10.2017г. (видно от костантивния протокол от тази дата), което е след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР, по предложение на енергийните предприятия, не е приела нови ПИКЕЕ на мястото на отменените норми чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ по реда на чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, поради което енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие като запълнят по друг начин съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като процесното.
Поради това, към момента на проверката – на 13.10.2017г, а и понастоящем липсва приложима нормативна уредба (процедура), по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния протокол (оправомощно лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т.н.), който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. А действащите към 13.10.2017г. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки при наличието на които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционната процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към 13.10.2017г не са изрично регламентирани от закона, поради което и не са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
С оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ, за която към датата на проверката, е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема, че към 13.10.2017г, правото на „Енерго-про продажби“ АД да начисли сумата в размер на 2507.64 лева на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. Същевременно по делото не е наведено, съответно доказано, наличието на друго основание, което е годно да породи в полза на въззивника твърдяното от него право за начисляване и претендиране на процесната сума.
Предвид съвпадението на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, решението на последния, с което е прието, че С.И.Х. не дължи на „Енерго-про Продажби“ АД, сумата от 2 507.64 лева., представляваща начислена, като корекция ел.енергия за периода от 14.10.2016г.до 13.10.2017г. по фактура № **********/21.05.2018г. следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените разноски. От представения договор за правна защита и съдействие, се установява, че въззиникът е заплатил сумата от 500.00 лева за адвокатска защита пред настоящата инстанция. Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност на хонорара, което съдът счита за основателно, предвид ниската правна и фактическа сложност на този вид съдебни спорове. Ето защо следва да се присъдят разноски, съгласно минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения – сумата от 416.10 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4756/22.11.2018г. по гр.д. 8691/2018г. по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД ЕИК:********* да заплати на С.И.Х. с ЕГН: ********** сумата от 416.10 (четиристотин и шестнадесет лева и десет стотинки) лева - разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: