Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание
на девети юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Нина Светославова, разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 214 по описа
за 2010 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
следните искове на адвокат Н.М.Н.:
-
иска по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу К.Н.М.
- Янкова.
-
иска по чл. 49 от ЗЗД срещу П.на Република България;
-
иска по чл 7 от Конституцията срещу държавата. Адвокат Н. е със съдебен адрес - адвокат
М.,***. К.Н.М.-Я.е с адрес - адвокат М.Г.,***. П.на Република България е с
адрес в гр. *********. Държавата е с адрес Министъра на финансите, гр. София,
ул. „*********.
[2] ОСЪЖДА адвокат Н.Н. да заплати 300,00
лева юрисконсултско възнаграждение на държавата, чрез Министъра на финансите, на
основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си
жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 520,00
лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще
върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
Делото е гражданско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] Н.Н.
заявява в искова молба от 06.01.2010 г., че ответницата К.Н.М. е прокурор в
СРП. Ищецът твърди, че К.М. е била извършила неправомерни действия срещу него.
Поради това той е подал искова молба, по която е било образувано гр. д. 1 913/2009
г. на СРС.
[6] На
07.12.2009 г. К.М. е подала молба до съда по гр. д. 1 913/2009 г. на СРС.
Ищецът твърди, че чрез молбата си К.М., възползвайки се от служебното си
положение на прокурор в СРП, е указала неправомерно психическо въздействие на
гражданския съд. Според Н.Н., ответницата е манипулирала недобросъвестно съда и
му е указала натиск да прекрати делото чрез заплахи и разпореждания, както и
чрез манифестиране на принадлежност към Прокуратурата. От това поведение на К.М. за Н.Н. са
настъпили вреди.
[7] Ищецът
твърди също, че в молбата си К.М. е употребила спрямо него неверни, позорни,
клеветнически и обидни твърдения, от което е претърпял неимуществени вреди.
Всички вреди, които ищецът е претърпял в резултат на поведението на ответницата,
Н.Н. оценява на 800 000,00 лева. Ищецът заявява, че за извършеното от
ответницата следва да отговаря тя, както и нейният работодател - П.на Република
България (Прокуратурата), и държавата. Затова Н.Н. моли съда да осъди ответниците
солидарно да му заплатят 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди,
като част от общо дължащото се обезщетение от 800 000,00 лева (исковата молба,
л. 2-5, както и уточнителната молба, л. 121, том I).
2. На ответниците
2.1.
на К.М.
[8]
Ответницата К.М. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че не е извършила
противоправни действия спрямо ищеца, от които той да е претърпял неимуществени
вреди. Затова тя моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 174-179,
том I).
2.2.
на ответника П.[9] Ответникът П.е
оспорила предявения иск. Тя е заявила, че ответницата К.М. не е извършила
противоправно увреждащо действие спрямо ищеца. Затова П.моли съда да отхвърли
предявения иск (писмения отговор, л. 38-41, том I).
2.3.
на ответника Държавата
[10] Държавата
също е подала писмен отговор и е оспорила предявения иск. Държавата е заявила,
че нормата на чл. 7 от Конституцията няма пряко действие. Затова в случая
държавата не би могла да отговаря за действията на К.М., а държавата не е
възложител на работа на К.М.. Затова Държавата моли съда да отхвърли предявения
иск (писмения отговор, л. 28-31, том I).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[11] През 1988 г.
адвокат Н. е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Св. Климент Охридски“ с
успех от следването отличен 5,90, а от държавните изпити - отличен 6,00
(диплома, л. 300, том I). Не се спори, че в периода 1990-1995 г. адвокат Н. е
бил Районен прокурор на гр. Златоград, а след това и на гр. Сливен (л. 302, том
I). По това време
са били публикувани статии в местния и националния печат, коментиращи
положителната работа на адвокат Н. в борбата с престъпността (л. 306-321, том I). Не се спори,
че след 29.09.1995 г. адвокат Н. е работил като адвокат (удостоверения, л. 300
и л. 332, том I).
[12] На 13.01.2010
г. Н.Н. е предявил искова молба против няколко лица, едното от които е било и ответницата
К.М.. По исковата молба е било образувано гр. д. № 1 913/2009 г. на Софийски
районен съд (СРС) (искова молба, л. 1-2 от
копието на гр.д. № 1 913/2009 г.).
[13] На 07.12.2009
г. К.М. е подала отговор на исковата молба по гр. д. № 1 913/2009 г. на СРС. С
отговорът си ответницата е направила няколко възражения. Първо, тя е оспорила редовността
на исковата молба, тъй като според нея не са били изпълнени указанията на съда
и връчването на препис от исковата молба е противоречало на закона и на
професионалната етика. Второ, че искът е бил недопустим, тъй като: е целял
ангажиране на отговорността ѝ за нейни действия като прокурор, за които
тя се е ползвала с функционален имунитет; е липсвала пасивна процесуална
легитимация на ответниците. Затова според нея исковата молба на Н.Н. е била
негодна да изпълни функцията си и да постави началото на гражданския процес.
[14] Трето възражение
е било, че срещу нея са били образувани пет граждански дела, които са съдържали
едни и същи безпочвени твърдения и лишени от конкретика обстоятелства. Четвъртото
е било, че формалният подход при изготвянето на исковата молба, която е съдържала
редица неточни, противоречиви и взаимно изключващи се твърдения, както и
депозирането на идентични жалби от страна на Н.Н., са сочели на злоупотреба с
права и опит да бъде отклонен наблюдаващия прокурор от изпълнение на функциите
му. Според К.М., образуваните срещу нея и други прокурори дела от Н.Н. били
защитна стратегия по образуваното срещу него наказателно дело (отговор на
искова молба, л. 59-63 от копието на гр. д. № 1 913/2009 г. на СРС).
[15] Като
доказателство по гр. д. 1 913/2009 г. на СРС, К.М. е представила и служебна
бележка от Районна прокуратура – София. Служебната бележка е била в подкрепа на
твърдението, че тя е била прокурор в Софийска районна прокуратура и наблюдаващ
прокурор по образувано срещу Н.Н. наказателно производство (служебна бележка,
л. 64 от копието на гр. д. № 1 913/2009 г.).
[16] Н.Н. е
заплатил 1 040,00 лева държавна такса (л. 10, том I), 60,00 лева
за призоваване на свидетели (л. 458-459, том I) и 1 987,00
лева на адвокат (л. 508, том II). Ответниците
не са направили разноски по делото.
2. Спорни по делото обстоятелства
[17]
Спорно по делото е дали отговорът на исковата молба, който К.М. е подала по гр.
д. 1 913/2009 г. на СРС, е бил разпространен „сред магистрати, политици, бизнесмени в цялата държава и в Европейския
съюз“. Единственото доказателство в подкрепа на това твърдение са
показанията на свидетеля Б.К.. В съдебно заседание свидетелят е заявил, че е
виждал „документ“, подписан от К.М., в
който се е твърдяло, че адвокат Н. не е могъл да създаде една искова молба, че
е бил бездарник, че по милост са му писали шестиците.
[18] Свидетелят е
заявил още, че ответницата е разпространявала „нещо“, което е била „написала
до съдийката“. Б.К. е твърдял, че е видял това „нещо“ да се разпространява „като
лозунгова агитка ……. в ДСП, в Подкрепа и в почти половината неправителствени организации“.
[19]
Съдът приема, че от показанията на свидетеля не става ясно дали документът, който
той е виждал, и, за който заявява, че е разпространяван от ответницата, е
именно отговорът на исковата молба, който е предмет на настоящото дело. В
отговора на исковата молба по гр. д. 1 913/2009 г. на СРС не се съдържат твърдения, че адв.
Н. не е могъл да създаде една искова молба, че е бил бездарник и, че по милост
са му писали шестиците, както е заявил свидетелят. Поради това и предвид множеството
дела между същите страни, за които има данни по делото, съдът приема за
недоказано и по кое дело е бил представен този документ.
[20] Ето защо твърдението,
че отговорът на исковата молба по гр. д. 1 913/2009 г. е разпространен сред
магистрати, политици, бизнесмени в цялата държава и в Европейския съюз е
недоказано. Затова съдът приема, че това не е станало.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[21] Ищецът е
предявил иск по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите срещу К.Н.М..
Той е предявил искове по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите П.и
държавата.
1.
По иска по чл.
45 от ЗЗД
[22] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. ответникът виновно да е извършил неправомерно
действие/бездействие; 2. от това да са последвали вреди за ищеца; 3. ответникът
да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[23] По делото не е установено извършването на противоправно действие от
страна на К.М.. В отговора на исковата молба по гр. д. 1 913/2009 г. на СРС К.М.
е изразила становище по допустимостта и
основателността на предявен срещу нея иск. Този документ не се съдържа обидни и
клеветнически твърдения по отношение на ищеца. В него няма думи или изрази,
които с оглед общоприетите критерии в обществото за добро и лошо, заедно или
поотделно, да могат да бъдат разгледани като израз на унизително отношение или
негативна оценка за личността, качествата или поведението на ищеца Н.Н.. С него
не се оказва и натиск върху съдията. Ето защо не е налице предпоставка за
уважаване на иска.
[24] Дори съдът да приеме, че в отговора се съдържат обидни или
клеветнически изрази и се е оказвал натиск върху съдията по делото, съдът не
установи ищецът да е претърпял вреди. Не са налице две от предпоставките за
уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
По иска по чл. 49 от ЗЗД срещу П.[25] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно
поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.
[26] Следователно предпоставките за
уважаване на настоящия иск са: 1. ответникът да е възложил работа на трето
лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице
виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил
обезщетение на ищеца.
[27] Съдът не установи ответницата да е
извършила неправомерно действие, като служител на Прокуратурата, с което да е
причинила вреди на ищеца. Съдът не установи К.М. да се е възползвала от
служебното си положение, за да окаже натиск на съдията да прекрати образуваното
гр. д. 1 913/2009 г. на СРС. Ето защо не са налице предпоставки за уважаването
на иска. Затова съдът го отхвърля.
3. По иска по чл. 7 от Конституцията срещу
държавата
[28] На основание чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговоря пряко за вредите причинени от незаконни
актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. Съдът не установи лица, работещи за държавата, или държавни институции
да са извършили неправомерни действия, от които да са последвали вреди за
ищеца. Ето защо не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът
го отхвърля.
4. По разноските
[29] Съдът отхвърля исковете на ищеца изцяло. Поради това на ответниците
следва да се заплатят реално направените от тях разходи във връзка с
производството.
[30] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт.
[31] Ответникът П.търси разноски. Той обаче не е представил доказателства за реално
направени разходи. Ето защо на него не му се дължат разноски.
[32] Ответникът държавата също търси разноски.
Той е бил представляван от юрисконсулт. Затова съдът присъжда на държавата 300,00
лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, връзка с чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата за правната
помощ.
[33] Ответникът К.М. търси разноски, но не е
представила доказателства за реално направени такива. Затова съдът не ѝ присъжда
разноски.
IV.
ПО ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА ЗА ОТМЯНА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,
С КОЕТО СЪДЪТ Е ДАЛ ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НА
09.06.2017 г.
1. Твърдения и искания на ищеца
[34] На 02.08.2017 г. ищецът е поискал от съда да
отмени определението си от 09.06.2017 г., с което е дал ход по същество.
Ищецът твърди, че своевременно е направил искания за събиране на доказателства,
а съдът неправомерно е обявил делото за приключено без да ги събере. Тези
искания са били за събиране на: 1. прокурорска преписка 2 678/2009 г. на Главна
прокуратура; 2. преписка от Министерство на правосъдието по жалба с вх. №
94-00-24/15.05.2009 г.; 3. разпит на свидетеля М.А.. С молбата си ищецът е
поискал от съда да изиска две жалби от адв. М.Т.– едната, адресирана до Висшия
съдебен съвет (ВСС), а другата - до Народното събрание
(заявлението от 02.08.2017 г., л. 680-686, т. II).
2. Обстоятелства, които съдът установява
2.1. По исканията за събиране на писмени
доказателства.
[35] С исковата молба ищецът е поискал от съда да
приобщи преписки по описа на ВСС, Министерство на правосъдието, Народното
събрание и Главна прокуратура. Първоначално ищецът е поискал това за
установяване на неверността на твърденията на ответницата в отговора на
исковата ѝ молба по гр. д 1 913/2009 г. на СРС, както и на това, че тя е била
„дългогодишен враг“ на ищеца, че го е заплашвала и репресирала (исковата молба,
л. 2-5, том I). Впоследствие искането е било поддържано
единствено за доказване на „зловещи и неправомерни деяния, включително закани с
убийство и други престъпления, извършени на 22.01.2009 г.“ (заявления, л. 520, том II; л. 568, , том II; л. 570, том II; л. 621, том II и заявлението от 02.08.2017 г.)
[36] С доклада по делото съдът е разпоредил на
ищеца да се издаде съдебно удостоверение за снабдяване с документи от
посочените преписки и е определил краен срок за представянето им – 15.08.2014
г. (доклад, л. 268-275, том I).
Документите не са били постъпили в посочения срок. В открито съдебно заседание
от 24.10.2014 г. съдът е определил нов краен срок за събирането на
доказателства по тези преписки – 10.11.2014 г. Делото е било отложено и
насрочено за 13.03.2015г. (протокол, л. 416, том I).
[37] На 10.03.2015 г. ищецът е подал заявление по делото, с което е
поискал делото да бъде пренасрочено (заявление, л. 428, том I). На 12.03.2015 г. - един ден преди
насроченото открито заседание - адвокат Н. е подал заявление до съда, към което
е приложил съдебните удостоверения, които е представил пред ВСС, Народното
събрание и Министерство на правосъдието на 12.03.2015 г. (заявление, л. 430-433,
том
I).
[38] Ищецът е бил редовно призован за откритото
съдебно заседание на 13.03.2015 г. Едва след съдебното заседание ищецът е представил
съдебното удостоверение пред Главния прокурор на Република България (заявление,
л. 444, том I). Тъй като ищецът не се е явил в заседанието
на 13.03.2015 г., съдът го е отложил за 09.10.2015 г.
[39] В заседанието на 09.10.2015 г. съдът е
разпоредил на ищеца да се издаде ново съдебно удостоверение, с което да се
снабди с преписките. Съдът е определил и срок за събирането на тези
доказателства - до месец декември 2015 г. (протокол, л. 448-449, том I).
[40] На 18.11.2015 г. по делото е постъпило писмо
от Върховна касационна прокуратура (ВКП). Заедно с него са били изпратени
материалите по преписки 911/2007 г. по описа на отдел 06 „Административен“ към
ВКП и присъединената към нея преписка № 1991/2012 г. по описа на ВКП, отдел
„Инспекторат“ (приложенията от П.– 2 червени класьора и 1 черен).
[41] На 23.11.2015 г. по делото е постъпило писмо
от Народното събрание на Република България. В него е било заявено, че след
проверка в архива е било установено, че в Комисията по правата на човека и
вероизповеданията в Четиридесетото Народно събрание е нямало регистрирана жалба
от 15.05.2009 г. Поради това от Народното събрание са изпратили всички жалби
относно „престъпленията и злоупотребите, извършени от К.Н.М. срещу адв. Н.Н.“
(л. 469-492, том I).
[42] На 27.11.2015 г. по делото е постъпило писмо
от ВСС, с което е била изпратена преписка с вх. № 94-00-190/2009 г. Част от преписката
е била и сигнална записка с рег. № 94-00-190/15.05.2009 г. от „Независимо
дружество за защита правата на човека в България“ (копие от преписка, л. 537-544,
том
II). Заверени копия от цялата преписка са били представени
на процесуалния представител на адв. Н.Н. (писмото, л. 538, том II).
[43] На 02.12.2015 г. по делото е постъпило писмо
от Министерство на правосъдието. В него е било заявено, че след проверка в
архива е било установено, че в архивите на министерството не се е съхранявала
преписка по жалба с вх. № 94-00-24/15.05.2009 г. (писмо, л. 493, том I).
[44] В съдебно
заседание на 22.04.2016 г. съдът е приле преписките и документите, които са били
представени от ВСС, Народното събрание и Прокуратурата. В същото заседание съдът
е указал на ищеца да вземе становище по приетите доказателства в шестседмичен
срок, т.е. до 27.05.2016 г. Предвид изразеното от адв. Н.Н. в заседанието
становище съдът е разпоредил да се изиска информация от главния секретар на
Министерство на правосъдието дали е постъпвала жалба с вх. №
94-00-24/15.05.2009г. (протокол, л. 511-514, том II).
[45] На 22.08.2016 г. по делото е постъпило второ
писмо от Министерство на правосъдието. С него отново е било заявено, че в
архивите на министерството не се е съхранявала преписка по жалба с вх. №
94-00-24/15.05.2009 г. (писмо, л. 523, том II).
[46] В предоставения
от съда срок ищецът не е взел отношение по доказателствата. Със свое
определение съдът е продължил срока до 29.06.2016 г. (определение, л. 546, том II). Адвокат Н. е взел становище по
доказателствата едва след като предоставения от съда срок е изтекъл (молби от
08.07.2016, л. 519-520, том II; от 12.07.2016 г., л. 559 , том II; от 04.11.2016 г., л. 569, том II).
[47] В проведеното
на 11.11.2016 г. заседание съдът е констатирал, че ищецът не е изпълнил в срок
указанията за вземане на становище по представените доказателства. Поради това
съдът не е взел предвид действията, които адвокат Н. е извършил след изтичане
на срока. С определение от същото заседание съдът е отхвърлил исканията на
ищеца за допълнително събиране на доказателства от ВСС и Главна прокуратура
(протокол, л. 579-582, том II).
[48] На 23.11.2016
г. ищецът отново е поискал приобщаването на преписка 2678/2009 г. на Главния
прокурор (заявление, л. 621,
том
II). С определение
от съдебно заседание, проведено на 21.04.2017 г. съдът е приел, че тази
преписка не е необходима за решаване на делото (протокол, л. 630-633, том II).
[49] Съдът е допуснал
разпита на свидетелката М.А..
В заявлението, с което ищецът е поискал разпита на свидетелката, той не е посочил
адрес за призоваване ú (заявлението, л. 592, том II). Едва един ден преди насроченото открито
съдебно заседание, ищецът е направил това, като е посочил и телефон (заявление,
л. 625, том II).
[50] В заседанието на 21.04.2017 г. съдът е
разпоредил да се призове свидетелката М.А. по телефона и на адреса, посочен от
ищеца. Съдът също така е указал на ищеца, че, ако свидетелят не се яви поради
уважителна причина, ищецът следва да осигури явяването на друг свидетел. Съдът
е предупредил ищеца, че в противен случай съдът ще реши делото без показанията
на допуснатия свидетел (протокол, л. 630-633, том II).
[51] Свидетелката М.А.
е била редовно призована на
10.05.2017 г. по телефона от секретаря на състава Юлияна Шулева (списъка за
призоваване, л. 634-гръб, том II).
Свидетелката е получила и призовка чрез пълнолетния си син М.М. на 21.05.2017
г. (призовки, л. 636-637, том II).
Въпреки това тя не се е явила в съдебно заседание на 09.06.2017 г., а ищецът не
е осигурил явяването на друг свидетел. След като съдът е установил, че е дал
краен срок за събирането на това доказателства, съдът е приел делото за
изяснено и с обжалваното определение е дал ход по същество (протокол, л.
656-666, том II).
3.
Приложимо право, съотнасяне на установените факти към приложимото право и
решение на съда по заявлението на адвокат Н.
[52] Съгласно чл. 158, ал. 1 от ГПК, ако събирането
на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът
може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който
делото се гледа без него. Исканията на страните за събиране на доказателства за
факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните
искания, се отхвърлят от съда с определение (чл. 159 от ГПК). Съдът е длъжен служебно да следи за надлежното извършване на процесуалните
действия. При неотстраняване в срок на нередовност, процесуалното действие се
смята за неизвършено (чл. 101, ал. 1 и ал. 3 от ГПК).
[53] Още с доклада
по делото съдът е определил краен срок за представяне на доказателствата, за
които на ищеца са били издадени съдебни удостоверения. Съдът е осигурил
възможност на ищеца да представи тези доказателства като нееднократно е
удължавал определения краен срок за това. В заседанието от 09.10.2015 г. съдът
е дал срок за събирането на тези доказателства до месец декември 2015 г. В този
срок са постъпили документи от всички институции, от които е било поискано
представяне на такива, или е бил постъпил отговор, че исканата информация не е била
налична.
[54] Съдът е приел
събраните документи и е указал на ищеца да изрази становище по тях в определен
срок. Ищецът не е направил това и съдът е удължил срока. В допълнително
определения срок становище не е постъпило.
[55] В хода на делото ищецът нееднократно не е спазил
определените от съда срокове за събиране на преписките. Това е ставало причина
за отлагане на делото. Затова съдът приема, че адвокат Н. е упражнявал
недобросъвестно свои процесуални права. Съдът не следва да допуска това. Затова
съдът приема, че не следва да отменя определението, с което е дал ход на делото
по същество.
[56] Съдът също така
е приел, че искането да бъде задължена Главна прокуратура да представи
прокурорска преписка 2678/2009 г. е неоснователно. В хода на делото ищецът е подържал
това искане за доказване
на „зловещи и неправомерни деяния,
включително закани с убийство и други престъпления, извършени на 22.01.2009 г.“.
Предмет на настоящия спор са твърдените от ищеца неистини и клевети, които
ответницата е заявила с отговора си на искова молба, и оказван върху съдията
натиск чрез този писмен отговор. Ето защо съдът е приел, че фактите, за
които ищецът е поискал приобщаването на тази преписка, са нямали значение за
решаване на делото. Затова съдът приема, че не следва да отменя определението
си, с което е дал ход на делото по същество в открито съдебно заседание на
09.06.2017 г.
[57] Съдът установи,
че свидетелката А. не се е явила в съдебно заседание, въпреки че съдът е
определил краен срок за събирането на показанията. Ето защо съдът е приложил чл. 158, ал. 1 от ГПК, приел е, че делото е било изяснено и е дал ход по същество без да събира
допуснатото доказателство. Затова съдът приема, че не следва да отменя
определението си, с което е дал ход на делото по същество в открито съдебно
заседание на 09.06.2017 г.
Съдия: