Р Е Ш Е Н И Е № 1335
15.07.2015г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав
На седми
юли през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ
ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА
БЕЛЕВА
СТЕФКА МИХОВА
Секретар: А. К.
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова гр.дело №1495 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435,ал.4 и сл. ГПК.
Обжалва се от
„Биотех Пауър 2012”АД,гр. София,ЕИК:*********-трето за изпълн.д.№262/2015г. по описа на ЧСИ Петко
Илиев,рег.№821, лице действия на съдебния изпълнител по конституиране на дружеството като трето лице-заложен длъжник, връчване на 16.04.2015г.
на ПДИ, на изпълнителен лист и заповед за изпълнение , насрочване на опис за
13.05.2015г. и налагане на възбрана върху
два недвижими имота-ПИ с идентификатор 56784.524.1509 и ПИ с идентификатор
56784.524.1508 по КК на гр.Пловдив, с административен адрес на
имотите-гр.Пловдив,ул.”****”№95. Жалбоподателят настоява за отмяна на
изпълнителните действия като твърди ,че е собственик на имотите и техен
владелец на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №38/
29.01.2014г.,том 5, дело 671/2014г. на АВ-СВ-гр.Пловдив. Учреденият от длъжника
по изпълнението в полза на
кредитора по изпълнението залог на търговското предприятие-сред които и тези
два имота, описани в договора за особен залог от 24.07.2009г. и вписан му е непротивопоставим , тъй като липсвали
доказателства залогът да е валидно учреден;
залогът е погасен чрез извършеното прехвърляне на имотите от длъжника на жалбоподателя на основание чл.7 от ЗОЗ;залогът
не е вписан и по партидата на жалбоподателя –приобретател по договора; имотите върху които е насочено принудителното
изпълнение не били идентични с
имота,описан в договора за залог;съгласно
специалните разпоредби на Глава 9 от ЗОЗ в случаите, когато недвижимите
имоти са част от предприятие ,
принудително изпълнение по отношение на тях е недопустимо.
Взискателят –ОББ АД,взема становище за недопустимост на жалбата,както и за
нейната неоснователност.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК не е постъпил отговор на
подадената жалба от длъжниците по изпълнителното дело.В хода на производството
по делото,чрез процесуалният представител, се настоява за уважаване на жалбата
и отмяна на обжалваните действия.
Приложени са писмени обяснения на ЧСИ по чл.436,ал.3
от ГПК.
На 13.07.2015
г. по делото е постъпила молба от адв.М., като пълномощник на „Биотех Пауър
2012”АД, с искане за отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал.1, т. 6 от ГПК. Като основание за отвод се сочи
обстоятелството, че съдебният състав се е произнесъл с определение № 3108/04.06.2015 г. и определение №3437/10.07.2015г.
по гр. д. № 1495/2015 г. в производство по чл. 438 ГПК, като е оставил без уважение исканията на жалбоподателя за спиране
на изпълнението по изп.д.№262/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев.
С оглед на това се сочи обстоятелството, че съдебния състав е обвързан от
изразеното становище в посочените определения и ще го поддържа при решаване на
спора по същество.
Преди да пристъпи към разглеждане на жалбата,
съдебният състав дължи произнасяне по молбата за отвод.
Решаващият състав на съда намира искането за отвод за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не може да участва
като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, извън
посочените в т. 1-5, които пораждат основателно съмнение в неговото
безпристрастие. В случая подобни обстоятелства не са налице, тъй като
постановените определения в производството по чл.438 ГПК не съставляват съдебен
акт за произнасяне по съществото на гражданския спор и не формират сила на прeсъдено
нещо по отношение на правния спор. С постановяването на определенията съдебният
състав е формирал становище по повдигнатите материалноправни въпроси, като
основание по чл. 438, ал. 1 ГПК. Разглеждането на
настоящето дело от съдебния състав не може да бъде квалифицирано като
обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастието на състава на
съда по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като между
двете производства не е налице обективен идентитет, независимо от субективния
такъв. Съдът, в този си състав, разглежда и решава делата съобразно
ангажираните по делото доказателства, ръководейки се и прилагайки закона
еднакво спрямо всички, с оглед духа и точния му смисъл.Изложеното обуславя
правен извод, че не са налице обстоятелства, обосноваващи наличие на основание
по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отстраняване на
съдебния състав от разглеждането на гр. д. № 1495/2015 г.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и след като обсъди писмените доказателства по делото и в
изпълнителното производство, както и писмените обяснения на частния съдебен
изпълнител по повод обжалваното действие, намира за установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства е
документално установено,че по образуваното по молба на взискателя "ОББ"
АД срещу длъжниците "АТВ 2010" ЕООД и „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ”ООД изпълнително
дело №262/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев за събиране на парично вземане по
издаден в полза на взискателя изпълнителен лист на основание заповед за
незабавно изпълнение, съдебният изпълнител е разпоредил налагането на възбрана
върху недвижими имоти на длъжника "АТВ 2010" ЕООД, която възбрана е
била вписана в Службата по вписвания град Пловдив на 03.04.2015г. Възбранените
имоти са били част от активите на търговското предприятие на длъжника "АТВ
2010" ЕООД, по отношение на които в полза на "ОББ"АД, като
заложен кредитор, е бил учреден особен залог на 24.07.2009г.Договорът за особен
залог на търговско предприятие е сключен в изискуемата писмена форма с
нотариална заверка на подписите, в който е изрично посочено,че недвижимите
имоти са отделен актив на заложеното търговско предприятие.Договорът за залог е
вписан в търговския регистър като първи
по ред на 29.07.2009г.,с подновявяне на
вписването на 29.04.2014г., вписан в
ЦРОЗ с
първоначално вписване под №2009073001866 от 30.07.2009г., подновено
вписване под №2014051001110 от
10.05.2014г. , вписан в Агенцията по
вписвания, Служба по вписвания-Пловдив,под том 1,акт №5/04.08.2009г., подновено
вписване том 1,№9/16.07.2014г. С договор
за покупко-продажба , сключен на 28.01.2014г.,обективиран в нот.акт №31,том
първи,рег.№328,дело №7, залогодателят „АТВ 2010”ЕООД е продало на жалбоподателя
„Биотех Пауър 2012”АД заложените в полза
на „ОББ”АД недвижими имоти.На 15.04.2015г. на длъжниците по изпълнителното дело
"АТВ 2010" ЕООД и „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ”ООД са връчени покани за
доброволно изпълнение, с което са уведомени
за насочване на изпълнението
върху недвижимите имоти.Със съобщение връчено на същата дата , „Биотех Пауър 2012”АД е уведомено
от съдебния изпълнител за
образуваното изпълнително дело и за
насочване на изпълнението върху
недвижимите имоти, а с покана за доброволно изпълнение , връчена на
16.04.2015г. жалбоподателят е уведомен за конституирането му като трето лице-заложен длъжник по
образуваното изпълнително дело.От съдебния изпълнител е насрочен и опис на
недвижимите имоти на 13.05.2015г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 436, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са доводите на
въззиваемата страна - взискател в изпълнителното производство, относно
недопустимост на въззивната жалба, поради това, че жалбоподателят има
качеството на длъжник по изпълнителното дело и не е легитимиран да обжалва
възбраната и описа на недвижимите имоти. По силата на чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено
върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират в това лице, като
преписи от жалбата на третото лице се връчват на длъжника и на взискателя - чл. 436, ал. 2 ГПК. Подадените от трети
лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя,
длъжника и взискателя по изпълнителното дело - чл. 437, ал. 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК, че изпълнителният лист
има сила и срещу лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на
дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, задължава
третото лице да търпи изпълнителни действия по отношение на собствената си вещ,
независимо че не е длъжник на взискателя, но не променя процесуалното му
качество на трето лице в изпълнителното производство, поради което и в
изпълнение на регламента, съставляващ разпоредбата на чл. 437, ал.2 ГПК, съдът е разпоредил
жалбата да бъде разгледана в открито
заседание с призоваване на останалите страни /взискател и длъжници/ в
изпълнителното производство. В този смисъл Решение № 53 от 21.07.2010 г. на ВКС
по т. д. № 104/2010 г., I т. о.;Решение № 87/ 16.05.2013 г. ВКС по т.д. № 61/
2013 г., ІІ т.о., ТК; Решение № 378/ 05.11.2013 г. ВКС по гр. д. № 5625/ 2013 г.,
ІV г.о., ГК; Решение № 53/ 21.07.2010 г. ВКС по т. д. № 104/ 2010 г., ТК, и др.
Отново по аргумент от цитираната по-горе разпоредба на чл.429,ал.3 от ГПК неоснователен
се явява и правният довод на
жалбоподателя, че срещу него,като трето лице, не съществува годен изпълнителен
титул, който да обоснове насочване на принудително изпълнение срещу придобитите
от него и заложени в полза на банката- взискател недвижими имоти.
Беше казано,че трето лице съгласно
чл. 435, ал. 4 ГПК може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава,
ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора
или възбраната. Следователно право на
жалба има само трето лице, което владее възбранения недвижим имот, като жалбата
може да се основава само на това, че вещта не принадлежи на длъжника. Несъмнено
тази разпоредба следва да обхване и случаите, при които вещта не принадлежи на
длъжника, но върху нея е учредено реално обезпечение / залог или ипотека/ за
задължение на длъжника, което е в интерес на взискателя - в тази хипотеза
очевидно простото установяване на безспорното между страните обстоятелство, че
вещта не принадлежи на длъжника, не следва да води до основателност на жалбата.
Ето защо по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК може да се оспори
правото на принудително изпълнение върху конкретна вещ както чрез твърдения, че
тя не е собственост на длъжника, така и чрез твърдения, че върху нея не
съществува противопоставимо на жалбоподателя обезпечително право в полза на
взискателя за изпълняваното срещу длъжника парично вземане. Следователно, в
това производство проверката на съда обхваща въпроса дали имотът е собственост
на длъжника или дали върху него съществува противопоставимо на жалбоподателя
право на реално обезпечение в полза на взискателя за изпълняваното срещу
длъжника парично вземане, от което зависи и законосъобразността на обжалваните
действия по насочване на изпълнението. Такава жалба е легитимиран да подава
владелецът на вещта, включително и собственикът ако я владее, като владелецът
не е нужно да твърди, че вещта му принадлежи. В случая съдът намира за
доказано, че жалбоподателят е владелец на процесните имоти. Същият е закупил имотите с нотариален акт № 31/28.01.2014 г., от който
момент е придобил и владението, тъй като несъмнено този нотариален акт
обективира намерението му да държи имотите като свои /анимуса/, както и
промяната на намерението на продавача да преустанови да държи имота за себе си
/което предходно негово владение взискателят не оспорва/, което е достатъчно за
прехвърляне на владението от продавача на купувача/т. нар. traditio brevi
manu/. Това е така, защото съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС за наличието на владение
не е необходимо владелецът да упражнява непосредствена фактическа власт върху
вещта - достатъчно е да притежава анимус за своене, докато вещта може да се
държи фактически от друго лице, но за владелеца. Следователно, дори и продавача
да не е предал фактическото държане на имота на купувача, той е започнал да
владее за него, поради което именно купувача се превръща във владелец на
имотите от момента на продажбата - разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК изисква именно владение
/което може да се упражнява и чрез другиго/, а не непосредствено фактическо
държане на вещта. Ето защо жалбоподателят е легитимиран да обжалва насочването на изпълнението върху процесните
имоти чрез налагане на възбрана и насрочване на опис,
поради което и жалбата в тази й част е допустима.
В частта, с която се обжалва конституиране на
жалбоподателя като трето лице-заложен
длъжник, връчване на ПДИ, на изпълнителен лист и заповед за изпълнение,съдът приема,че
е сезиран с недопустима жалба
против действията на ЧСИ– жалбата е подадена срещу неподлежащи на обжалване
действия на съдията-изпълнител. Връчването на покана за доброволно
изпълнение,на изпълнителен лист,уведомяването
на жалбоподателя за конституирането му
като трето лице-заложен длъжник по образуваното изпълнително дело не
съставляват действие по принудително събиране на вземане, като същите имат само подготвителен и уведомителен
характер и не са от категорията на подлежащи на обжалване действия. По изложените съображения съдът намира жалбата в
тази й част за недопустима, поради което
следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото в тази му част – прекратено.
В
останалата част съдът намира жалбата за допустима.
Както бе посочено по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК до незаконност на
действията по насочване на принудителното изпълнение върху обекта на изпълнение
води пълната липса на собственически права на длъжника върху вещта или на
реално обезпечение в полза на взискателя за изпълняваното вземане, противопоставимо
на жалбоподателя. В конкретния казус първата хипотеза е безспорна – процесните
недвижими имоти не са собственост на длъжниците по изпълнението „АТВ 2010" ЕООД и
„АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ”ООД , тъй като първото търговско дружество се е разпоредило с тях в полза на
жалбоподателя чрез договора за продажба по нотариален акт № 31/28.01.2014 г.
Продажбата е противопоставима на взискателя, тъй като е извършена преди
налагане на възбраната по изпълнителното
дело, която е била вписана на 03.04.2015г. Следователно, взискателят не
притежават право на принудително изпълнение върху този имот, основано на
принадлежността на имота към имуществото на длъжниците по изпълнението.
Спорният въпрос по делото е дали такова право на принудително изпълнение е
налице, но по втората посочена хипотеза - че върху този имот съществува реално
обезпечение /залог/ в полза на взискателя за изпълняваното вземане, противопоставимо
на жалбоподателя. Според настоящия съдебен състав такова противопоставимо на
жалбоподателя право съществува поради следното:
Установява се от сключения
на 24.07.2009г. договор за особен залог, че залогодателят „АТВ 2010"
ЕООД учредява в полза на заложния кредитор
"ОББ" АД особен залог върху
търговското си предприятие. Залогът
върху търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е
самостоятелен особен случай на консенсуален залог, като правилата относно
залога върху съвкупност се прилагат и за него.Специфичното при този вид особен
залог е, че съгласно изричната разпоредба на чл. 21,ал.3,изр.2 от ЗОЗ ако в
договора за залог на търговско
предприятие са посочени отделни активи, както е в настоящия случай, залогът
тежи върху тях и след отделянето им от предприятието. За да се противопостави
залогът на третите лица, придобили права върху заложения актив, договорът трябва да се впише в търговския регистър по
партидата на залогодателя - чл. 21, ал. 2 ЗОЗ. Вписването в
търговския регистър има първичен характер – то осигурява
противопоставимостта на залога на минимално необходим кръг лица. Това са
третите лица, които претендират права върху търговското предприятие или на
отделен негов актив - купувачите или приобретателите на друго правно основание. За да може залогът на търговско
предприятие да се противопостави на трети лица, придобиващи по-късно
обезпечителни права върху отделни елементи на търговското предприятие, залогът
трябва да се впише и вторично в Централния регистър на особените залози по
партидата на залогодателя и в Имотния регистър при службата по
вписванията към съответния районен съд . В настоящия случай договорът е вписан в търговския регистър, ЦРОЗ и в
Службата по вписванията град Пловдив, като вписването е подновено преди
изтичане на 5-годишния срок по чл.30,ал.2 ЗОЗ. Следователно залогът е противопоставим на жалбоподателя , който е
придобил собствеността върху недвижимите имоти на 28.01.2014г. и след
вписването на договора за особен залог.В тази връзка напълно неоснователно е
релевираното от жалбоподателят възражение,че договорът за особен залог не може
да му бъде противопоставен,тъй като не е в вписан и по неговата партида в
качеството му на приобретател на недвижимите имоти по договор за продажба
сключен със залогодателя. Заложният кредитор е този, който съгласно закона, има
правото да избере по какъв начин да се удовлетвори от заложеното в негова полза
имущество.В настоящия случай залогодателят е предпочел да пристъпи към
изпълнение по общия ред предвиден в ГПК,а не по реда на специалното
производство за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор по чл. 46 и сл. ЗОЗ, във вр. с чл. 32 ЗОЗ.В тази връзка вярно е
твърдението в жалбата,че договорът за залог не може да бъде
противопоставен на приобретателя на
заложената вещ,ако не е вписан и по неговата партида, но тази хипотеза е приложима само в случаите , когато
заложният кредитор пристъпва към изпълнение по специалния предвиден за това ред
по ЗОЗ. Следователно вписването на договора за залог по партидата на
приобретателя в конкретния казус е ирелевантно, тъй като не касае изпълнение по
реда на ЗОЗ,а по общия предвиден в ГПК ред.
С учредяването на заложното
право залогодателят не е лишен както от фактическата власт върху заложеното
имущество , така и от възможността да извършва действия на разпореждане,
вкл.отчуждаване - чл. 8, ал.2, т.2 от ЗОЗ. Законодателят обаче
е поставил ограничение като е посочил, че когато предмет на разпореждане са
вещи извън кръга на обикновената дейност по занятие на залогодателя,то тогава
за завършване на фактическия състав на разпоредителната сделка е необходимо
съгласието на заложния кредитор (изр.второ). Именно
общия принцип ” залога следва вещта” се извлича от правото на
залогодателя запазил държането на вещта, да се разпорежда само със съгласие на
кредитора. Без такова съгласие всяко разпореждане,което не попада в хипотезата
на изключението представлява сделка, сключена в нарушение на закона и е
недействителна. Специалният фактически състав на погасяване на залога, на който
се позовава и жалбоподателят по чл. 7 от ЗОЗ включва случаите, когато залогодателят
извърши разпоредително действие чрез сделка със заложеното имущество, но
единствено и само в кръга на обикновената му дейност по занятие. Законодателят
не е дефинирал термина „кръг на обикновена дейност по занятие”, в които
хипотези е предвидено погасяване на залога и право за разпореждане със
заложеното имущество без съгласието на заложния кредитор, като е оставил тази задача на доктрината и
практиката. Обикновената дейност е тази, която залогодателят обичайно извършва
в практикувания предмет на дейност. Дейността се извършва по занятие,когато има
траен характер, залогодателят има намерение да я използва като източник на
постоянен доход и се извършва с цел реализиране на печалба.В настоящия случай
по делото не са ангажирани доказателства , от които може да бъде направен
обоснован извод,че продажбата на недвижимите имоти е дейност , която се
извършва от залогодателя по занятие, че същата е с траен характер и я използва като източник на постоянен
доход. Справка в търговския регистър сочи,че предмета на дейност на заложния
длъжник е придобиване и
експлоатация на лицензни права за телевизионно разпространение, създаване и
разпространение на телевизионни програми производство и разпространение на
аудио и видео продукти, както и други подобни дейности, покупка на стоки и
други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид,
производство на стоки с цел продажба, рекламна, информационна, програмна и
импресарска дейност, сделки с интелектуална собственост, вътрешна и
външнотърговска дейност, транспортна дейност, спедиторска дейност, складова
дейност и комисионна дейност, търговско представителство и посредничество,
строителство, както и всички други дейности незабранени от закона.
С оглед на така вписания
предмет на дейност на търговското дружество следва да се приеме,че продажба на
недвижими имоти не е дейност , която се
извършва от него по занятие, поради
което с извършената от заложния длъжник „АТВ 2010“ООД продажба на заложеното
имущество на жалбоподателя ,залогът не се счита погасен и разпоредителната
сделка не може да се противопостави на заложния кредитор, които не е дал
съгласие за сключването й по чл. 8, ал.2, т.2 от ЗОЗ.
Неоснователни са и
възраженията на жалбоподателя за липса на идентичност между заложения имот-УПИ I -625,624 и закупените от
жалбоподателя и възбранени недвижими имоти ПИ с
идентификатор 56784.524.1509 и ПИ с идентификатор 56784.524.1508 по КК
на гр.Пловдив, с административен адрес на имотите-гр.Пловдив,ул.”***”№95. Видно
от приложените в изпълнителното дело Удостоверение от Община Пловдив-Район
Централен и Заповеди на кмета на Община Пловдив, е било иницирано
административно производство за приемане на нов регулационен план , отнасящ се
до УПИ I -625,624, от който
са били образувани ПИ с идентификатор
56784.524.1509 и ПИ с идентификатор 56784.524.1508.Когато по силата на
новоприет ПУП настъпи изменение по отношение на недвижим имот, върху който е учреден
залог и същият се раздели на два отделни поземлени имота, залогът продължава да тежи върху новообразуваните имоти и заложното
право на кредитора не се погасява . Единствената промяна, която настъпва е, че
кредиторът има право на избор в каква поредност и по отношение на кой от
имотите да присъпи към изпълнение.
В обобщение на горното и след
като правото на собственост на жалбоподателя върху процесните имоти е непротивопоставимо
на взискателя-заложен кредитор , липсва незаконосъобразност на обжалваните
действия, а жалбата срещу действия на съдебния изпълнител изразяващи се в насрочване
на опис и налагане на възбрана върху недвижимите имоти като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата,подадена на
13.07.2015г. от адвокат М.,като пълномощник
на „Биотех Пауър 2012”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. Младост 4, ул.“Бизнес Парк София“ №3,представлявано от изпълнителния
директор И. М., за отвод на съдебния състав от разглеждането на гр. д. №
1495/2015 г. по описа на ПОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба с вх. №11553/22.04.2015г. на „Биотех Пауър 2012”АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к.Младост 4,ул.“Бизнес Парк
София“№3,представлявано от изпълнителния директор И. М.
ЕИК:*********-трето за
изпълн.д.№262/2015г. на ЧСИ Петко Илиев,рег.№821, лице действия на съдебния
изпълнител по насрочване на опис на 13.05.2015 г. и налагане на възбрана върху ПИ с
идентификатор 56784.524.1509 и ПИ с идентификатор 56784.524.1508 по КК
на гр.Пловдив, с административен адрес на имотите-гр.Пловдив,ул.”***”№9.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
с вх. №11553/22.04.2015г. на
„Биотех Пауър 2012”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София,ж.к.Младост 4,ул.“Бизнес Парк София“№3, представлявано от изпълнителния
директор И. М. ЕИК:*********-трето за изпълн.д.№262/2015г. на ЧСИ Петко
Илиев,рег.№821, лице действия на съдебния изпълнител по конституиране на
дружеството като трето лице-заложен
длъжник, връчване на ПДИ, на изпълнителен лист и заповед за изпълнение и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1495/2015 г. по описа на ПОС в тази му
част.
Решението
в частта, с която е оставена без разглеждане
жалбата и производството по нея прекратено,подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните, а
в останалата част е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: