РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500066 по описа за 2022 година
С решение № 421 от 11.01.2021 г. по т.д. № 598/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е осъден Г.Ф. да заплати на ищците по делото
обезщетения за вреди от смъртта на М.А. Д.а, живяла на съпружески начала с
първия ищец и майка на останалите четирима, както следва: (1) на АНГ. СТ.
К. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., като
претенцията е отхвърлена до претендирания размер от 140 000 лв.; (2) на СТ.
АНГ. К. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като
претенцията е отхвърлена до претендирания размер от 140 000 лв.; (3) на АТ.
АНГ. К. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като
претенцията е отхвърлена до претендирания размер от 140 000 лв.; (4) на Г.
Анг. К. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като
претенцията е отхвърлена до претендирания размер от 140 000 лв.; (5) на ВЛ.
АНГ. К. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., като
претенцията е отхвърлена до претендирания размер от 150 000 лв. и на (6) на
ВЛ. АНГ. К. – обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 770,50 лв.,
като претенцията е отхвърлена до претендирания размер от 50 000 лв. Сумите
са присъдени заедно със законната лихва, която за обезщетенията за
неимуществени вреди е от 05.12.2017 г., а за обезщетението за имуществени
вреди – от 08.02.2019 г.
Недоволни са останали ищците, които обжалват решението в тези
негови части, с които са отхвърлени претенциите им за неимуществени
1
вреди. Те сочат във въззивната си жалба, че в обжалваните части решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Определените от съда
обезщетения за неимуществени вреди били в силно занижени размери в
нарушение на принципа за определянето им по справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Съдът при определяне на обезщетенията не съобразил релевантните факти и
обстоятелства, в т. ч. характера на увреждането, начина на причиняването му,
връзката на починалата с увредените ищци, действително причинените им
вреди. Не били съобразени обществено-икономическите отношения в
страната, определящи жизнения стандарт и икономическото равнище към
момента на деликта във връзка с нормативно регулираните лимити по
задължителната застраховка “гражданска отговорност”.
Иска се отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас в обжалваните
части и допълнително присъждане на обезщетенията в пълните им
претендирани с исковата молба размери. Претендират се разноски. Не се
сочат нови доказателства.
Въззиваемият ответник ГГ.Ф. е представил отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва изцяло. Излага в него подробни аргументи в
подкрепа на определените от съда размери на обезщетенията за
неимуществени вреди. Не се правят доказателствени искания.
Третото лице-помагач АТ. АЛ. Д. е представил отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва и отправя искане първоинстанционното решение да
се потвърди в обжалваните части.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 23.02.2022 г. е допусната
до разглеждане по същество. При извършената служебна проверка съобразно
с правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че
постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
Окръжният съд е сезиран със съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва. Ищците АНГ. СТ. К., СТ.
АНГ. К., АТ. АНГ. К., Г. Анг. К. и ВЛ. АНГ. К. излагат твърдения, че в
резултат на ПТП от ***6 г., предизвикано от водача на лек автомобил М. ***
с рег. № *** управляван от АТ. АЛ. Д., за който автомобил не е бил сключен
договор за застраховка “гражданска отговорност”, е била причинена смъртта
на М.А. Д.а – живееща на семейни начала с първия ищец и майка на
останалите ищци. В резултат на смъртта ищците претърпели
неимуществени вреди. Поискали обезщетение от Г.Ф., но получили отказ.
Поискали осъждане на Г.Ф. да им заплати обезщетения за неимуществени
2
вреди в размер на по 140 000 лв. за всеки от тях, а за малолетния В.К. в
размер на 150 000 лв., заедно с лихва за забава от 05.12.2017 г., когато е
предявена застрахователната претенция, до окончателното изплащане.
Ответникът ГГ.Ф. с отговора на исковата молба оспорил претенциите.
Повдигнал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорил
претендираните размери на обезщетение.
Конституираното трето лице-помагач А. Д. оспорило исковете.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил исковете за
обезщетение за неимуществени вреди до следните размери: 50 000 лв за А.К.,
по 20 000 лв. за С.К., А.К. и Г.К. и 80 000 лв. за В.К.., заедно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 05.12.2017 г. до изплащането,
като в останалата част до претендираните размери отхвърлил претенциите за
обезщетение за неимуществени вреди.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части -
допустимо.
По същество на спора и в частност относно исковете за обезщетения за
неимуществени вреди, наличието на деликт, липсата на застрахователно
правоотношение и отговорността на Г.Ф., съществуването на вземане на
ищците за обезщетение за неимуществени вреди и липсата на съпричиняване,
но с изключение на размера на обезщетенията, обжалваното решение е
правилно, като на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща
към съответните мотиви, които споделя и не намира за необходимо да
повтаря.
От оплакванията на ищците във въззивната жалба и становищата,
изразени от въззиваемия ответник и от третото лице-помагач, става ясно, че
пред настоящата инстанция се поддържа спор единствено за размера на
дължимите обезщетения за неимуществени вреди.
Оплакването на ищците по определения от първоинстанционния съд за
справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди е основателно.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл. 52
ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищцата душевни болки и
страдания, съдът съобрази следните обстоятелства. Ищецът А.К. е загубил
своята спътница в живота в продължение на повече от 20 години, с която са
дали живот и са отгледали заедно четири деца. Други четирима ответници са
загубили своята майка. За всеки един от ищците загубата е тежка,
непоправима, безвъзвратна. Отношенията в семейството са били близки,
3
основани на взаимна обич и подкрепа. Смъртта на М. Д.а е травмирала тежко
нейния партньор и децата и им е причинила дълбока скръб. Свидетелските
показания описват едно съсипано и опустошено от мъка семейство, което не
може да прежали своята майка. Съобразявайки тези обстоятелства ведно с
лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия
към 2016 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди са
необходими следните суми: по 120 000 лв. за А.К. и за В.К. и по 100 000 лв. за
всеки от останали ищци. За да определи различни размери, съдът съобрази, че
ищците С.К., А.К. и Г.К. към момента на смъртта на майка им въпреки
младата си възраст са били създали свои семейства, имали са деца и са
преживявали шока от смъртта на майка си с помощта на своите партньори и
деца.
По тези съображения е налице несъвпадане на крайните изводи на
инстанциите по отношение на размера на обезщетенията. Определените от
първоинстанционния съд размери са ниски и в разрез, както с чл. 52 ЗЗД, така
и с утвърдената съдебна практика за сходни случаи. В отхвърлителните части
до размерите от по 120 000 лв за Ангел и В.К.и и от по 100 000 лв за другите
трима ищци обжалваното решение следва да се отмени и в полза на ищците
да се присъдят допълнително: на А.К. – 70 000 лв., на В.К. – 50 000 лв., на
С.К., А.К. и Г.К. – по 80 000 лв. В останалата обжалвана част решението на
първоинстанционния съд ще се потвърди.
Страните имат право на разноски съразмерно с уважената/отхвърлената
част от иска. Поради изменението на решението по отношение на размера на
обезщетенията първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за
разноските, които страните си дължат, след което те да се присъдят за двете
съдебни инстанции съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска.
Ищците имат право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете, но те на са сторили разноски. Техните
процесуални представители имат право на възнаграждение при условията на
чл. 38, ал. 2 ЗА и в размерите по Наредба № 1 на ВАдвС за двете съдебни
инстанции. За първата инстанция на адв. Я.К., койте е представлявал ищците
А.К., С.К., А.К. и В.К. се дължи възнаграждение в размер на общо 10330 лв., а
на адв. Б., която е представлявала ищцата Г.К. – 3530 лв. Тъй като адв. К. и
адв. Б. са представлявали съвместно пред въззивната инстанция петимата
ищци, ще им се определи възнаграждение за тази инстанция за един адвокат
върху увеличението на обезщетенията в общ размер от 6930 лв.
Ответникът има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно
с отхвърлената част от иска. В първата инстанция той е направил разноски в
размер на 600 лв. за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, а във
въззивното производство – 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника се дължат
разноски: 144 лв. – за първата инстанция и 144 лв. за въззивната инстанция.
Върху размера на обезщетенията застрахователят дължи съответната
4
държавна такса на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК: 21 600 лв. за първоинстанционното
производство и 5400 лв. – за въззивното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 421 от 11.01.2021 г., постановено по т. д. №
598/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частите, с които: (1) е
отхвърлен искът на АНГ. СТ. К. против ГГ.Ф. за обезщетение за
неимуществени над присъдения размер от 50 000 лв. до размера от 120 000
лв.; (2) е отхвърлен искът на СТ. АНГ. К. против ГГ.Ф. за обезщетение за
неимуществени над присъдения размер от 20 000 лв. до размера от 100 000
лв.; (3) е отхвърлен искът на АТ. АНГ. К. против ГГ.Ф. за обезщетение за
неимуществени над присъдения размер от 20 000 лв. до размера от 100 000
лв.; (4) е отхвърлен искът на Г.С. К. против ГГ.Ф. за обезщетение за
неимуществени над присъдения размер от 20 000 лв. до размера от 100 000
лв.; (5) е отхвърлен искът на ВЛ. АНГ. К. против ГГ.Ф. за обезщетение за
неимуществени над присъдения размер от 80 000 лв. до размера от 120 000
лв. и (6) страните са осъдени да заплатят разноски един на друг, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГГ.Ф. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.И.
№ *, ет. *, да заплати на АНГ. СТ. К., ЕГН **********, от гр. К. ул. Р. № *,
допълнително обезщетение в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди от
смъртта на М.А. Д.а, починала при ПТП на ***6, с която е живял на
съпружески начала, заедно със законната лихва за забава върху
допълнителното обезщетение, считано от 05.12.2017 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ГГ.Ф. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.И.
№ *, ет. *, да заплати на СТ. АНГ. К., ЕГН **********, от гр. К. ул. Р. № *,
допълнително обезщетение в размер на 80 000 лв. за неимуществени вреди от
смъртта на майка му М.А. Д.а, починала при ПТП на ***6, заедно със
законната лихва за забава върху допълнителното обезщетение, считано от
05.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ГГ.Ф. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.И.
№ *, ет. 4, да заплати на АТ. АНГ. К., ЕГН **********, от гр. К. ул. Р. № *,
допълнително обезщетение в размер на 80 000 лв. за неимуществени вреди от
смъртта на майка му М.А. Д.а, починала при ПТП на ***6, заедно със
законната лихва за забава върху допълнителното обезщетение, считано от
05.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ГГ.Ф. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.И.
№ *, ет. 4, да заплати на Г. Анг. К., ЕГН **********, от гр. К. ул. Р. № *,
допълнително обезщетение в размер на 80 000 лв. за неимуществени вреди от
смъртта на майка М.А. Д.а, починала при ПТП на ***6, заедно със
5
законната лихва за забава върху допълнителното обезщетение, считано от
05.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ГГ.Ф. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.И.
№ *, ет. *, да заплати на ВЛ. АНГ. К., ЕГН **********, действащ чрез своя
баща и законен представител АНГ. СТ. К., ЕГН **********, двамата от гр. К.
ул. Р. № *, допълнително обезщетение в размер на 40 000 лв. за
неимуществени вреди от смъртта на майка му М.А. Д.а, починала при ПТП на
***6, заедно със законната лихва за забава върху допълнителното
обезщетение, считано от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 421 от 11.01.2021 г., постановено по гр.
д. № 598/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ГГ.Ф. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.И.
№ *, ет. *, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.
Янк. Г. К., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. А.Д. 4,
партер, сумата 10330 лв. – възнаграждение за процесуалното
представителство на АНГ. СТ. К., СТ. АНГ. К., АТ. АНГ. К. и ВЛ. АНГ. К. в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ГГ.Ф. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.И.
№ *, ет. 4, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.
С.В. Б., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. Б., ул. А.Д. *, *, сумата
3530 лв. – възнаграждение за процесуалното представителство на Г.С. К. в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ГГ.Ф. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.И.
№ *, ет. 4, да заплати общо на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на
адв. Янк. Г. К., ЕГН **********, и на адв. С.В. Б., ЕГН **********, с адрес на
кантората: гр. Бургас, ул. А.Д. *, п, сумата 3930 лв. – възнаграждение за
процесуалното представителство на АНГ. СТ. К., СТ. АНГ. К., АТ. АНГ. К.,
Г. Анг. К. и ВЛ. АНГ. К. във въззивното производство.
ОСЪЖДА АНГ. СТ. К., ЕГН **********, СТ. АНГ. К., ЕГН
**********, АТ. АНГ. К., ЕГН **********, Г. Анг. К., ЕГН **********, и
ВЛ. АНГ. К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител АНГ. СТ. К., всички от гр. К. ул. Р. № *, да заплатят на ГГ.Ф.,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.И. № *, ет. *, сумата 144 лв.
– разноски съразмерно с отхвърлената част от иска за първоинстанционното
производство и сумата 144 лв. – разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска за въззивното производство.
ОСЪЖДА ГГ.Ф. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.И.
№ *, ет. *, да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен
съд – Бургас държавна такса в размер на 21 600 лв. за първоинстанционното
производство и държавна такса в размер на 5400 лв. – за въззивното
обжалване.
Решението е постановено при участието на А. Д., ЕГН **********, от
6
гр. К. ул. М. № *, като трето лице-помагач на ответника ГГ.Ф..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7