РЕШЕНИЕ
№108
гр. Враца, 05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.03.2021г.
/девети март две хиляди двадесет и първа
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря
ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 653 по описа на АдмС – Враца за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца, депозирана от
пълномощника старши * М.К. против Решение №314 от
04.11.2020г., постановено по АНД №903/2020 г. по описа на Районен съд Враца,с
което е отменено НП №06-001339/26.08.2020г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ Враца и последната е осъдена да заплати направените от
жалбодателя разноски в размер на 300/триста/лв. за адвокатско възнаграждение. С
НП на „***“ ООД, *** на
основание чл.414 ал.3 от КТ е била наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.3 от същия кодекс.
В жалбата се развиват съображения за
неправилност на обжалваното решение,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква се,
че необосновано въззивният съд е приел, че между страните съществуват
правоотношения по граждански договор, тъй като представеният такъв в
административнонаказателната преписка прикрива действителното трудово правоотношение,
за което се изисква задължително сключване на писмен трудов договор. Иска се
отмяната на оспореното решение и
постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Идентични съображения се развиват и в с.з. от процесуалния представител * М.К.,
направено е искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „***“ООД, ***
чрез пълномощника си *И.И. в писмен
отговор и в с.з. оспорва жалбата, като заявява, че решението на Районния съд не страда от
посочените в нея пороци, правилно е било прието, че при наличие на граждански правоотношения между
санкционираното дружество и
провереното лице, не може да бъде
извършено нарушението по чл.62 от КТ. Сочи се, че обосновано и в съответствие с
доказателствата въззивният съд е приел, че лицето не престира работна сила, а има задължението да изработи съответна
продукция, договорена с възложителя.
Също така правилно е прието, че саморъчно попълнената и подписана декларация не
може да се приеме като доказателство, което
неопровержимо доказва трудово
правоотношение, след като е допустимо в
съдебната фаза на производството това да бъде опровергано с други
доказателствени средства, което в случая е сторено. Прави се искане за
отхвърляне на жалбата и присъждане на
направените разноски.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за основателност и
доказаност на жалбата, тъй като от събраните доказателства нарушението е установено по безспорен начин, поради което
неправилно въззивният съд е приел, че такова не е извършено и е отменил НП. Сочи се, че по време на проверката не е представен
никакъв договор, а самото проверено лице е посочило в декларацията си на каква
длъжност работи, каква заплата получава и други елементи, относими към трудово правоотношение.
В настоящото
производство от страните не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, и след
извършване на служебна проверка, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК,
приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения:
С обжалваното в
настоящото производство Решение №314/04.11.2020г., постановено по анд №903/2020г.
на Районен съд – Враца, е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в сроковете по ЗАНН. В тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушението, начина на
констатирането му и правната квалификация на деянието. Първостепенният съд обаче е приел , че фактическите
констатации, посочени в АУАН и в НП, не са доказани по безспорен начин от
събраните писмени и гласни доказателства, от които може да се направи извода,
че между дружеството и проверяваното лице не е възникнало трудово
правоотношение, поради което не е следвало да бъде сключен и трудов договор. Излагайки
аргументи в този смисъл, Районният съд е отменил обжалваното пред него НП като незаконосъобразно.
Настоящият състав на
касационната инстанция не споделя крайния извод на въззивния съд за
незаконосъобразност на обжалваното пред него НП на основанията, посочени в
мотивите на решението. Предвид това касационната жалба се явява основателна.
Административнонаказателното производство е
проведено и на ответното дружество е наложена имуществена санкция в
размер на 1500лв. за това, че на 10.08.2020г. на негов обект, находящ се в гр.Враца,
е допуснало на работа лицето Т. М., без да сключи с него писмен трудов договор. За да издаде оспореното пред съда НП, административнонаказващият
орган е обсъдил представените пред него
писмени доказателства, като е направил заключение за доказаност на нарушението. Касационният
състав намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения, които да ограничават правото на защита на дружеството, както и че
нарушението е квалифицирано правилно и е
приложена съответната санкционна норма.
Възражението на ответника по касация, че
на датата на извършената проверка
лицето М. не е полагало труд на
обекта, поради което с него не е следвало да се сключи трудов договор, не се подкрепя от събраните
доказателства. Възражението за друг вид
отношения, възникнали въз основа на представения в преписката граждански
договор за извършена работа от 03.08.2020г. , е обсъдено от АНО и същият
правилно го е приел за неоснователно. Ответната страна се домогва да докаже,
че между
нея и М. е съществувал договор за
изработка, позовавайки се на т.н. Граждански договор от 03.08.2020г. Легалното
определение за Договор за изработка е дадено в чл.288 от Закона за задълженията
и договорите и това е този вид договор, с който изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната
да заплати възнаграждение за изработеното. В предмета на представения
граждански договор не са уредени такъв тип отношения, а на М. е възложено да извърши „*** / ***/ при
необходимост“, т.е. от нея се иска престиране на работна сила, а не се
задължава да изработи нещо / други
изводи биха се направили, ако й се възлагаше да изработи определен брой
калъфки, каквито тя твърди, че шие и е
определен срок за това/. Възнаграждението също не е определено съобразно броя
на ушитите калъфки, било при единична цена, било общо за целия обем работа, а
се сочи, че ще бъде „по норми и разценки не по-малко от ¼ от минималната
работна заплата“, от което следва, че се
касае до трудово възнаграждение. За наличието на такъв договор лицето сочи и в декларацията си, като
допълнително вписва мястото си на работа, работното време и месечното трудово
възнаграждение. Показанията на М., разпитана като свидетел в с.з., че
декларацията е попълнена от нея под
диктовката на контролния орган,
касационният състав възприема като защитна теза, още повече, че съдържанието й
не се опровергава с други доказателства
извън нейните показания. Обстоятелството, че не е работила през всички работни
дни от месеца, също не дава основание да се приеме, че в дните, когато е правила това, не е била в трудовоправни
отношения. Достигайки до изводи в
противен смисъл, въззивният съд
неправилно е приложил материалният закон и е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Касационната инстанция следва да се произнесе
по съществото на спора, тъй като при
постановяване на решението на Районния съд не са допуснати съществени
процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените
доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното пред съда НП следва да бъде потвърдено, като издадено
при спазена
административнонаказателна процедура, при правилно дадена правна
квалификация и приложена санкционна норма. С оглед на
обстоятелството, че наложената имуществена санкция е в минимален размер, тя се
явява и справедлива. Не са налице условията за прилагане на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка степен на
обществена опасност от обикновените нарушения от този вид.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане, на
касатора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 120 /сто и
двадесет/лв. На ответника не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 АПК, вр. чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН вр.чл.348 ал.1 т.1 от
НПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №314/04.11.2020г., постановено по АНД №903/2020г.
по описа на Районен съд – Враца, с което
е отменено НП №06-001339/26.08.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Враца и Дирекция „Инспекция по
труда“ Враца е осъдена да заплати на „***“
ООД *** разноски в размер на 300/триста/ лв. и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №06-001339/26.08.2020г., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда“ – Враца.
ОСЪЖДА „А.“
ООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ Враца
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции от 120 /сто и двадесет/лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.