№ 162
гр. Плевен , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Г. Николова
като разгледа докладваното от Виолета Г. Николова Гражданско дело №
20214430100863 по описа за 2021 година
Производството е по глава втора от Закона за защита срещу домашното
насилие (ЗЗДН) .
Образувано е по молба с вх.№***г. от В. Д. В. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
***, чрез адв.Д.С. – АК-П., адрес: гр.П., ***, против В. Б. А. с ЕГН
**********, адрес: ***, *** с искане за прилагане на мерки по чл.5, ал.1 т.1,
т.3 и т.4 ЗЗДН. Посочва се в молбата, че страните живели на семейни начала
до ***г. като имат родено дете – М. В. А., родена на ***г. в ***. Твърди се, че
ответникът системно осъществявал насилие над молителката, както и че на
***г. в *** й било осъществено физическо и психическо насилие, изразяващо
се в нанасяне на удари, дърпане и бутане, както и отправяне на заплахи за
убийство по отношение на молителката. Иска се от съда да постанови
решение, с което да определи мерки за защита от домашното насилие като
бъде разпоредено на ответника да се въздържа от извършване на насилие
над молителката, да бъде поставена забрана за доближаване на пострадалата,
жилището, в които живее в ***, ***, както и местата за социален отдих, както
и да бъде определено местоживеенето на детето при нея.
Молителката, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Д.С. –
АК-П., която моли съда да уважи молбата и издаде заповед за защита, като
наложи глоба на извършителя в максимален размер.
1
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Моли съда да отхвърли
молбата като неоснователна и недоказана.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235,
ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Молителката е сред активно легитимираните лица по чл.3, т.2 пр.2 от ЗЗДН.
Ответникът е сред кръга от лица, посочени в чл. 3 от ЗЗДН т.е. ответникът
разполага с пасивна процесуална легитимация.
Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес –
защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в
чл.3 от ЗЗДН.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде
разгледана.
С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е
подсъден на Районен съд – гр.П..
Разгледана по същество молбата на В. Д. В. е основателна.
От писмените доказателства по делото, разгледани по отделно, съдът
установява следните факти и обстоятелства:
Безспорно по делото е и се установява от представеното удостоверение за
раждане, че родители на детето М. В. А., родена на ***г. в ***, са страните по
делото.
Видно от медицинско удотоверение № ***г., при преглед на 08.09.2020г. на
В. Д. В. били установени охлузвания, кръвонасядания и масивен хематом по
горните и долни крайници и лигавицата на устната кухина, резултат от тъпи
травми, които могат да бъдат получени по начина и обстановката, за които
освидетелстваната съобщава, а именно драскане, блъскане и удари с летва,
ръка и крака.
Установява се от медицинско удостоверение №***г., че на ***г. молителката
отново била освидетелствана при лекар от *** –П., който констатирал
охлузвания и кръвонасядания на малка площ, резултат от тъпи травми, довели
до болки и страдания, които могат да бъдат получени по начина, срока и
обстановката, за които се съобщава, а именно при нанесен побой от други
лица.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ от ***г., В. Д. В. потърсила
медицинска помощ, като съобщила за нанесен побой по тялото и корема с
2
данни за бременност.
Видно от социален доклад с изх.№ ***г. , детето живее със своята майка в
***, като ответникът доброволно е завел малолетната при нейната майка.
Видно от справката на 53 по делото, срещу ответника не са издавани други
заповеди за незабавна защита.
Установява се от справка с вх.№ ***г., че лицето В. Б. А. не се води на
диспансерен отчет.
Видно от справка с рег.№ ***г. и докладна записка с рег.№ ***г., в периода
31.01.2021г. – ***г. е постъпил сигнал на телефон 112 от В.В. срещу В.А.,
като домът на молителката в *** е бил посетен от служители на РУ Д.Д..
Видно от социален доклад с вх.№ ***г. относно детето М. В. А., последната
се отглежда от своята майка с подкрепата на родителите на последната и не
представлява дете в риск.
От справка за съдимост на В. Б. А. се установява, че лицето е осъждано за
престъпления от общ характер.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени и гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите М. Е. Н. и И. Д. В.. От
показанията на трите свидетелки съдът установява, че молителката е била
обект на системно психическо и физическо насилие вкл. е била
принуждавана да проституира. Категорично се установява от гласните
доказателства, че на ***г. в *** ответникът е удрял В. вкл. е скочил върху
корема й с крака при ясно съзнание, че последната е бременна и по този
начин застрашава живота на нероденото им дете. Въпреки наличието на
родствена връзка на молителката със свидетелите, последните са единодушни
относно случилото се вкл. показанията им кореспондират помежду им и с
писмените доказателства по делото – медицинските свидетелства и фиш за
спешна медицинска помощ. Свидетелите пресъздават ясно, логично и
последователно възприетото от тях. Показанията съответстват изцяло и на
декларацията по делото и представената медицинска документация, поради
което се кредитират с доверие от съда като правдиви, достоверни и съответни
на обективната действителност.
От приобщените по делото писмени и гласни доказателства, разгледани по
отделно и в съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
От значение за осъществяване на хипотезата на нормата за извършено
домашно насилие е: установяване на факта - налице ли е деяние по смисъла на
3
чл 2 от ЗЗДН или не. Легалното определение за "домашно насилие” е дадено в
чл.2, ал 1 ЗЗДН. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Процедурата по ЗЗДН е предвидена да
даде защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие и има за
цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота, здравето,
нейното достойнство, емоционално и психично състояние. За да се проведе
успешно доказване на твърденията на молителката за осъществени спрямо
нея актове на домашно насилие, същата следва да установи, че спрямо нея е
реализирано домашно насилие чрез действия от страна на ответника,
изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието "домашно насилие".
Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН защита по този закон може да търси лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е
било във фактическо съпружеско съжителство.
Не се спори между страните, че са били във фактическо съжителство.
Понятието "фактическо съпружеско съжителство" не е легално дефинирано,
като се приема, че съпружеското съжителство съставлява фактическа връзка,
нерегламентирана чрез утвърден в закона способ, която фактически, но не и
правно, наподобява брачната връзка. Последната от фактическа страна се
състои в установените между съпрузите интимни отношения, отношения на
близост, споделяне на финансови средства, необходими за съвместния живот,
поделяне на общо жилище и домакинство. В тази връзка според състава на
съда целта на ЗЗДН е да защити именно отношения между лица, които
споделят един дом, когато насилието е осъществено в рамките на дома и
свързаните с него близки отношения между извършител и пострадал, при
които отношения трети лица рядко се намесват и присъстват, са застрашени.
В случая между страните са съществували установени именно отношения на
съпружеско съжителство. Доказателство за това се съдържат в обясненията
на ответника, който признава неизгодни за него факти и обстоятелства,
поради което същите са годно доказателство в процеса. Доказателство за
наличието на интимни отношения между страните в предходен период, като
4
елемент от понятието "фактическо съпружеско съжителство" е
обстоятелството, че страните имат родено дете.
Спори се осъществено ли е насилие над молителката от страна на ответника.
Основно доказателство в настоящия процес е депозираната декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Смисълът и предназначението на декларацията по чл.9
ал.3 от ЗЗДН е да се потвърди от декларатора под страх от наказателна
отговорност, верността на изложените в молбата факти и обстоятелства, като
декларацията е неразделна част от молбата и препраща към изложеното в нея,
но при направено оспорване за извършен акт на домашно насилие, в
доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборването на изложеното в декларацията и
разколебаване на доказателствената й сила. В случая, по делото е представена
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която по същество се сочи осъществено
физическо насилие в резултат на което са причинени травматични
увреждания, както и осъществено психическо такова- отправяне на заплахи за
убийство и саморазправа към молителката.
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Тази декларация се ползва със специфична доказателствена сила за разлика
от останалите частни свидетелстващи документи, които имат формална
доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК. При оспорване
на истинността на фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва. По аргумент от
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма по-
голяма доказателствена тежест при конкуренция с останалите доказателства,
поради което следва да бъде ценена в съвкупност с всички доказателства по
делото.
Ето защо при наличието на други доказателства, които я опровергават,
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма задължителна за съда материална
доказателствена сила. 3а разлика от исковия процес, в който частните
свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила само в
хипотеза на удостоверяване на неизгодни за издателя факти, декларацията за
извършено насилие притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от молителя изгодни за него факти. Действително, когато
актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е
5
достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН, именно поради нейната материална доказателствена сила. Ако в
обективният мир има и други доказателства във връзка с обстоятелството
дали е извършен твърденият насилнически акт, същите имат значение при
преценката основателността на молбата за защита от домашно насилие.
Предвид това, ако са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях и ако съдът намери
доказателствата, противоречащи на декларацията, за по - убедителни от нея,
материалната доказателствена сила на декларацията се явява оборена.
В конкретния случай съдът намира, че събраните по делото доказателства не
опровергават доказателствената сила на представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Обратно, посочения в декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН конкретен насилнически акт вкл. неговия автор, както и
евентуално последиците от този акт, се потвърждават изцяло от показанията
на свидетелите М. Е. Н. и И. Д. В. и писменото доказателство на л.6 от
делото.
От представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, гласните
доказателства в показанията на свидетеля на молителката и приобщените
писмени доказателства по категоричен начин се установяват извършените от
ответника действия спрямо молителката, квалифицирани като домашно
насилие, по начина, по който това е описано в молбата и в декларацията.
С оглед изложеното съдът приема, че в случая са налице материално-
правните предпоставки по чл.2 ал.1 ЗЗДН, предвид безспорно доказания факт
за упражнено физическо насилие, извършено от ответника спрямо
молителката на процесната дата.
При определяне вида на мерките за защита по чл.5 ал.1 ЗЗДН, съдът се
съобрази с това, че целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно
насилие. Ето защо за да се ограничи възможността на ответника, да продължи
упражняването на евентуално насилие спрямо потърпевшата е наложително
срещу ответника да бъдат взети мерки по чл.5 ал.1 т. 1 и т.3 ЗЗДН-
задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие и забрана за
същия да приближава молителката, нейното жилище, местоработата й,
местата за социалните й контакти и отдих, на разстояние по -малко от 200
метра за максимално определения в закона срок от 18 месеца. Досежно
срока, за който да бъдат наложени възприетите мерки за защита, съдът
6
изхожда от продължилите във времето влошени взаимоотношения, като се
отнеме възможността на извършителя да извърши и друг акт на насилие
спрямо потърпевшата, както и мотивирането на ответника към въздържане от
такива действия и на всякакво насилие спрямо молителката. Ето защо срокът
за прилагането им следва да е максималния предвиден в закона.
Съдът намира, че определените мерки за закрила по чл.5 ал .1 т.1 и т.3 от
ЗЗДН, са подходящи за конкретният случай и по този начин ще се осъществи
закрила на пострадалата.
По отношение на искането да бъде приложена разпоредбата на чл.5, ал.1 т.4
ЗЗДН, то в производството не се доказа детето да е станало свидетел на
случилото се между родителите му, както и да е реализирано домашно
насилие срещу него или в негово присъствие, поради което молбата в тази си
част следва да бъде оставена без уважение. Същевременно съдът установи, че
между същите страни е налице висящо производство с правно основание
чл.127, ал.2 СК, с предмет предоставяне на родителски права върху
ненавършило пълнолетие дете, поради което е недопустимо приложение на
мярка по чл.5, ал.1 т.4 ЗЗДН.
Предвид изложеното съдът намира молбата за защита за частично
основателна по отношение на мерките по чл.5, ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН, а по
отношение на мярката по чл.5, ал.1 т.4 ЗЗДН – неоснователна и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН – "Във всички случаи съдът с
решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до
1000 лв." Настоящият съдебен състав намира, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер на 500 лв. с оглед тежестта на извършеното
правонарушение и наличните доказателства обуславящи висока степен на
обществена опасност на дееца.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН във вр. чл. 3 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати по сметка на РС – П. държавна такса за водене на делото – в размер
на 25 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Следва
ответникът да заплати и направените деловодни разноски от молителката за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.16, ал.1 от Закона
за закрила срещу домашното насилие, по отношение на В. Д. В. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ***, както следва:
1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН В. Б. А. с ЕГН
**********, адрес: ***, *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на В. Д. В. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***;
2. ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на В. Б. А. с ЕГН
**********, адрес: ***, *** да доближава на по-малко от 200 (двеста )
метра от пострадалото лице на В. Д. В. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***,
жилището, в които живее в гр.П. и в ***, ***, работното й място, както и
местата за социален отдих, за срок от 18 / осемнадесет/ месеца.
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Д. В. с ЕГН **********, адрес: гр.П., *** против
В. Б. А. с ЕГН **********, адрес: ***, *** за определяне на основание чл.5,
ал.1 т. 4 от ЗЗДН местоживеенето на детето М. В. А., родена на ***г. в ***, да
бъде при пострадалия родител В. Д. В. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***
по местоживеенето на последната, като неоснователна.
Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските
органи по местоживеене на извършителя на насилието.
ЗАПОВЕДТА СЛЕДВА ДА СЪДЪРЖА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към В. Б.
А. с ЕГН **********, адрес: ***, *** за последиците от неизпълнението на
заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН, а именно полицейският орган,
констатирал нарушението ,задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА В. Б. А. с ЕГН **********, адрес: ***, *** да заплати в полза на
В. Д. В. с ЕГН **********, адрес: гр.П., *** направените деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН В. Б. А. с ЕГН **********, адрес:
***, *** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр.П.
„Глоба” в размер на 500 (петстотин) лв., сумата от 25 лв. – държавна такса и
сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист или общо сумата
от 530 (петстотин и тридесет) лв.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните, на Първо РУ П. и на
РУ към ОД на МВР-Л. по настоящ адрес на извършителя.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от връчването му пред
8
Окръжен съд П., като обжалването не спира изпълнението му и издадената
заповед.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9