Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
04.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №7350/2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Х.Ю. ЕООД срещу Г.И.З. и И.Г.З., с която е предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.16, ал.2 ЗН за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот
– апартамент, находящ се в гр.София, ул.******, втори надпартерен
етаж, с площ от около 111 кв.м., заедно с мазе № 2 с площ от около 12 кв.м.,
таванско помещение № 1 с площ от около 12 кв.м., 83/1000 ид.ч. от общите части
на сградата и толкова ид.ч. от дворното място, върху което е построена.
Ищецът твърди, че е придобил имота
по силата на завет, извършен в негова полза от собственика на имота А.Л.С..
Ответникът Г.И.З. оспорва иска. Противопоставя
собствени вещни права върху имота, като твърди, че го е придобил по дарение от И.Г.З.,
който го е придобил от А.Л.С. по силата на наследствено правоприемство – като
наследник по закон. Оспорва автентичността на представеното от ищеца завещание
-твърди, че не е написано и подписано от завещателя, поради което е нищожно. Навежда
доводи за унищожаемост на завещанието като направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Ответникът И.Г.З. оспорва иска.
Твърди, че е придобил имота по наследяване от А.Л.С., след което го е дарил на
ответника Г.И.З., който е негов собственик към момента. Оспорва автентичността
на представеното от ищеца завещание, навежда доводи за завещателна
недееспособност на праводателката. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Предявен е насрещен иск от Г.И.З.
срещу Х.Ю. ЕООД с правно основание чл.108 ЗС за признаване на ищеца за
собственик на процесния имот и осъждане на ответника да му го предаде. Ищецът
твърди, че е придобил имота по силата на договор за дарение, сключен с И.Г.З.. Твърди,
че завещателното разпореждане, въз основа на което ответникът се легитимира
като собственик, не е провело действие.
Ответникът по насрещния иск – Х.Ю.
ЕООД оспорва иска. Признава, че владее имота, но оспорва ищецът да е негов
собственик. Твърди, че е придобил имота по силата на валидно завещателно
разпореждане. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр.
чл.16, ал.2 ЗН:
Представено е по делото саморъчно
завещание от 20.01.2016 г., с което А.Л.С. завещава собствения си апартамент на
ул.******, ет.2, ап.5 от 111 кв.м. на Х.Ю. ЕООД с управител г-жа Ю.Н.Т.в знак
на благодарност за грижите, които полагат за нея.
Видно от препис-извлечение от акт за
смърт, А.Л.С. е починала на 28.01.2016 г.
Завещанието е обявено с протокол от
11.04.2016 г. на нотариус рег. № 065 на НК по искане на Ю.Н.Т.. Нотариусът е
удостоверил направените пред него изявления на молителката, че А.Л.С. е
починала на 28.01.2016 г., за което е бил представен препис-извлечение от акт
за смърт, и че завещанието е било оставено за пазене в дома на покойната. Завещанието
е вписано в Служба по вписванията на 10.05.2016 г.
Спорен по делото е въпросът дали
представения документ „Саморъчно завещание от 20.01.2016 г.“ е автентичен –
написан и подписан от сочения автор А.Л.С.. В рамките на откритото производство
по реда на чл.193 ГПК за проверка истинността на документа са изслушани две
съдебно-графологични експертизи, които установяват следното: изследваните от
вещото лице документи, представени от страните като сравнителен материал и лично
установени от вещото лице от издаденото му съдебно удостоверение, могат да се разпределят в две групи. Едната група включва
документите, представени от ответника и заявленията за издаване на документи за
самоличност на С., за които вещото лице приема, че са написани и подписани от А.Л.С.,
а в другата група са процесното саморъчно завещание и нотариално заверено
пълномощно от 17.01.2016 г., които не са написани и подписани от А.Л.С., като
ръкописния текст и подписите в двата документа са изпълнени от едно и също
лице, различно от С.. Съдът изцяло кредитира заключението, като приема изводите
н вещото лице за логични и убедително мотивирани. Съдът възприема като документи
с най-висока степен на сигурност, че са лично подписани от С., заявленията за издаване на документи за самоличност. Тези
документи се подават лично, а подписът се полага от молителя пред длъжностното
лице от МВР-БДС. Ето защо това е документът, съдържащ най-сигурния екземпляр от
подписа на лицето, посочено като автор. При съпоставка на тези заявления с
процесното завещание вещото лице е категорично, че завещанието не е написано и
подписано от същото лице. Констатираните различия са както по общи признаци (степен
на обработеност, относителен наклон, степен на свързаност), така и по
по-характерни частни признаци като направление на движението при изписване на първите
елементи на букви „а“ и „л“; последователност на движенията при изписване на
елементите на буква „н“; количество на движения при изписване на буква „т“; форма
на движение при изписване на елементите на буква „х“; вид на свързване при изписване
на елементите на буква „ю“ и т.н. Според вещото лице установените различия са
съществени, индивидуални и достатъчни по обем, за да обосноват извода, че
ръкописният текст и подписът в завещанието и пълномощното, от една страна, и
образците от почерка и подписа на А.Л.С., от друга страна, не са изпълнени от
едно и също лице.
В същото време
се констатира, че изследваният ръкописен текст и
подписът в завещанието и пълномощното, от една страна, и образците от почерк и
подпис, представени от ищеца, от друга страна, са изпълнение от едно и също
лице с оглед съвпаденията в общите и по-характерните частни признаци, които
според вещото лице са устойчиви, индивидуални и достатъчни по обем, за да
обосноват заключението му. И макар авторът на докумените
да е един и същ, това не е А.С..
В съдебно заседания вещото лице поясни,
че образците, представени от ответника, и тези, взети от МВР, съответстват на
естественото развитие, остаряване и заболяване на един човек, като са съхранени
характерните особености на изградения стереотип при графическото изразяване на
отделните елементи. В тях се наблюдават характерните особености на влошаване на
писмено-двигателния навик, което може да е вследствие на стареенето или на
болестно състояние. На база констатираните частни признаци вещото лице
поддържа, че подписите в тях са полагани от едно и също лице. Образците,
представени от ищеца, са с по-висока степен на обработеност, в тях има
изписване на повече елементи, вместо съкращаване и опростяване, каквито би
следвало да се наблюдават в случай на немощ или двигателни затруднения.
Изводът, че подписът в тях е полаган от различно лице, е мотивиран от различия
не само в общите, но и в онези частни признаци на подписа и почерка, които се
запазват въпреки влошаването на динамиката.
По изложените съображения съдът
намира, че процесното завещание от 20.01.2016 г. представлява неистински
документ – последното не е написано и подписано от сочената като завещател А.Л.С.. Тъй като твърдението за
неистинност на завещанието обективира и материалноправно възражение за
недействителност по смисъла на чл.42, б.„б“ ЗН, каквото в случая е и изрично
направено от ответниците, съдът намира последното за основателно. Завещанието е
нищожно по силата на чл.42, б.„б“ ЗН
поради неспазване изискванията на чл.25, ал.1 ЗН – не е написано ръкописно от
самия завещател и не е подписано от него. На това основание съдът приема, че
представеното завещание не е породило правни последици.
Няма да се
обсъждат доводите за унищожаемост на завещанието като направено от лице, което
по време на съставянето му не е било способно да завещава – те по естеството си
са евентуални на възражението за нищожност, което съдът прие за основателно.
По изложените
съображения съдът приема, че ищецът не е придобил процесния имот на валидно
правно основание, а представеното саморъчно завещание, като неавтентично и
поради това – нищожно, не е годно да му достави правото на собственост върху
имота. Предявеният положителен установителен иск за собственост е неоснователен
и следва да се отхвърли.
По насрещния
иск на ответника Г.И.З. по чл.108 ЗС:
Видно от
нотариален акт № 148, том I, рег. 148, дело 133/1941 г. от 27.01.2941 г. на първи
нотариус при Софийски областен съд (л.41) и записка за вписването му (л.22),
собственик на процесния имот е Л.С.С., починал на 25.04.1982 г., и оставил наследници по
закон: В.И.С., починала на ******г., и А.Л.С. – дъщеря. Ето защо съдът приема,
че А.Л.С. е придобила процесния имот по силата на наследствено правоприемство
от родителите си.
Видно от удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки от 29.01.2016 г. (л.69) А.Л.С. е починала на
28.01.2016 г. и е оставила за наследник по закон И.Г.З., братовчед (син на леля
й З.И.З., починала на 05.04.1999 г. – виж удостоверение за наследници от
26.04.2016 г. – л.31).
На основание
чл.8, ал.4 ЗН И.Г.З. е придобил собствеността върху процесния имот по
наследяване.
С нотариален акт № 11, том II, рег. № 5065, дело № 175/2016 г. от 20.05.2016 г. на
нотариус рег. № 053 на НК, вписан в Служба по вписванията, И.Г.З. дарява на сина си Г.И.З. процесния негов наследствен
недвижим имот: апартамент № 5, намиращ се в гр.София, ул.******, със застроена
площ от 111 кв.м., на трети (втори надпартерен) етаж на сградата, състоящ се
от: три стаи, хол, кухня, баня, клозет, заедно с мазе № 2 с площ от около 12
кв.м. и таванско помещение № 1 с площ от около 12 кв.м., заедно с 83/1000 ид.ч.
от общите части на сградата и 83/1000 ид.ч. от дворното място.
По изложените
съображения и с оглед изводите на съда за недействителност на завещанието, от
което ответникът по насрещния иск черпи правата си, съдът приема, че ищецът Г.И.З.
валидно е придобил правото на собственост върху процесния имот. Безспорно е
обстоятелството, че имотът се владее от ответника по насрещния иск, който не
установи валидно правно основание за това. Ето защо предявеният иск по чл.108
ЗС е основателен.
По разноските:
С оглед
неоснователността на главния иск, на ищеца Х.Ю. ЕООД не се дължат разноски.
На ответниците
следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.3 ГПК, по 5300 лв. разноски по
делото: по 300 лв. разноски за експертизи и по 5000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
На ищеца по
насрещния иск – Г.И.З. следа да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 6675 лв., от която: сумата от 1675 лв. държавна такса и сумата от 5000
лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
На ответника по
насрещния иск не се дължат разноски.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.Ю. ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес: ***, срещу Г.И.З.,
ЕГН **********, и И.Г.З., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.16, ал.2 ЗН за установяване
правото на собственост на Х.Ю. ЕООД,
ЕИК ****** върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 5, намиращ се в
гр.София, ул.******, със застроена площ от 111 кв.м., на трети (втори
надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от: три стаи, хол, кухня, баня,
клозет, заедно с мазе № 2 с площ от около 12 кв.м. и таванско помещение № 1 с
площ от около 12 кв.м., заедно с 83/1000 ид.ч. от общите части на сградата и 83/1000
ид.ч. от дворното място, на основание завет, извършен със Завещание от 20.01.2016 г., обявено с протокол от 11.04.2016 г. на
нотариус рег. № 065 на НК.
ОСЪЖДА Х.Ю. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес: ***, да заплати на Г.И.З.,
ЕГН **********, и И.Г.З., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от по
5300 лв. на
всеки, представляваща съдебни разноски.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Ю. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес: ***, че Г.И.З., ЕГН **********,
е собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 5, намиращ се в
гр.София, ул.******, със застроена площ от 111 кв.м., на трети (втори надпартерен)
етаж на сградата, състоящ се от: три стаи, хол, кухня, баня, клозет, заедно с
мазе № 2 с площ от около 12 кв.м. и таванско помещение № 1 с площ от около 12
кв.м., заедно с 83/1000 ид.ч. от общите части на сградата и 83/1000 ид.ч. от
дворното място, по силата на Договор за дарение, сключен с нотариален акт № 11,
том II, рег. № 5065, дело № 175/2016 г. от 20.05.2016 г. на нотариус рег. № 053
на НК.
ОСЪЖДА Х.Ю. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ на Г.И.З., ЕГН **********, на основание чл.108 ЗС, собствения му
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 5, намиращ се в гр.София, ул.******,
със застроена площ от 111 кв.м., на трети (втори надпартерен) етаж на сградата,
състоящ се от: три стаи, хол, кухня, баня, клозет, заедно с мазе № 2 с площ от
около 12 кв.м. и таванско помещение № 1 с площ от около 12 кв.м., заедно с
83/1000 ид.ч. от общите части на сградата и 83/1000 ид.ч. от дворното място.
ОСЪЖДА Х.Ю. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес: *** да заплати на Г.И.З., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6675 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис.
СЪДИЯ: