Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 04.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
При участието на секретаря Мария Атанасова, разгледа докладваното
от съдията АНД № 39 по описа на
Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.И.М.
ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 19-0851-002212 от
06.12.2019 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР –
Добрич, с което на В.И.М. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят е редовно призован, не се явява, но се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания и моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, като в съпроводителното писмо по преписката се
излага лаконично становище съдът да остави жалбата без последствие и да
потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
която констатира следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Въз основа на Заповед № 1718 от
09.12.2016 г., издадена от Кмета на Община Добричка на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА, чл. 3 от Закона за движение по пътищата и чл. 39, т. 4 и т. 6 от
Наредба № 19 за управление на общинските пътища на територията на община
Добричка е било наредено да се въведе забрана, чрез поставяне на знак „В4”, с
цифра „5” – „Забранено е влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”,
съгласно проекта за „Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с.
С*, общ. Д*”. Забраната е била въведена с цел осъществяване на защита и
предпазване от разрушаване на общински път DOB - 3102 и ул. „Първа” в селото.
С Писмо рег. №
0851000-1437/06.02.2019 г. кметът на с. С* - св. М.Г.Х., изпратил на Началника
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич списък с тежкотоварни МПС,
преминали по общински път DОВ3102 и по ул. „Първа” в
с. С*, като приложил и снимков материал за всяко от нарушенията за предприемане
на действия по ангажиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителите, между които било и МПС марка „*“ с рег. № * ВС.
След извършена справка в базата
данни на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич се установило, че
собственик на т. а. „Рено“ с рег. № * е М*П*П* от гр. Л*, която с Договор за
лизинг от 20.01.2017 г. е предоставила автомобила на „*“ ООД с управител
жалбоподателката В.И.М..
На 19.11.2019 г. представляващият
дружеството лизингополучател В.И.М., попълнила Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по
пътищата, в която посочила, че на 16.01.2019 г. около 15.54 ч. лице на име М*
от гр. Д* е управлявало товарния автомобил. М. не могла да посочи повече
информация на водача освен телефон за връзка.
На * г. свидетелят М.И.В. –
младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич, в
присъствието на свидетеля В.Б.С. съставил Акт за установяване на
административно нарушение против В.И.М. за това, че на 16.01.2019 г., около
15:24 ч. в с. С* по ул. „*” № * управлява влекач „*“ с рег. № * с прикачено
полуремарке с рег. № *, като нарушава пътен знак „В4” – нарушение по чл. 6, т.
1 от ЗДвП.
В АУАН като втори свидетел бил
посочен и М.Г.Х., но видно от показанията на същия, той не е присъствал при
съставяне на акта и в подкрепа на това негово твърдение е обстоятелството, че в
документа няма негов подпис.
На 26.11.2019 г. актът е бил
предявен и връчен по надлежния ред на М., която не се е възползвала от правото
си на възражения и обяснения в законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН, е
било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателката
е санкционирана за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл.
177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер
на 500 /петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните
свидетели и събраните писмени доказателства, приобщени по надлежния ред по
делото.
Горната фактическа обстановка и
анализът на събрания доказателствен материал по делото навеждат съда на
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В процесния случай
административно-наказателното производство е започнало с Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 270 от 18.02.2019 г., съставен от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която
заповед е служебно известна на съдебния състав.
В хода на административно-наказателното
производство обаче са допуснати нарушения на процесуалните правила който
ограничават правото на защита на жалбоподателката и съображенията на съда в
тази насока са следните:
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН законодателят категорично е посочил, че АУАН се съставя в присъствието
на нарушителя и на свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При съставянето на АУАН е
нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителят не е очевидец на нарушението, поради което
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. Липсата на втри свидетел по акта с оглед обстоятелството, че посоченият за свидетел Х. /който всъщност не е присъствал и не се е подписал в
АУАН/ е заинтерисован и като такъв не може да бъде свидетел по АУАН, води
до липса изобщо
на свидетел в АУАН, а липсата втори на свидетел в случая се
явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Липсата на втори свидетел при
условие, че нито актосъставителят, нито първият посочен свидетел са очевидци
или са установили нарушението и съставянето на АУАН при тези условия
представлява грубо нарушение на процесуалните правила. В тази насока е и
константната съдебна практика.
В този смисъл съдът намира, че в
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени, поради което правото
на защита на нарушителя е нарушено, което води до наличие на основание за
отмяна на атакувания акт.
На следващо място, след внимателен анализ на
представения от жалбоподателката екземпляр от АУАН /л. 18 от АНД № 39/2020 г./
и този, приложен по административно-наказателната преписка /л. 4 от АНД №
74/2020 г./, се установява наличие на поправка в документа. В екземпляра,
връчен на М. знакът, който й е вменен като нарушен е поправен на „В18“ /неясен
остава текста преди поправката/, а в приложения по преписката екземпляр на
същото място има друга поправка с трудно четлив текст „В4“.
При липса на яснота кой, кога, защо и в чие
присъствие е поправил документа, е налице грубо нарушаване правата на защита на
наказаното лице, което води до опорочаване на производството до степен,
обосноваваща отмяна на издаденото въз основа на този АУАН наказателно
постановление.
В т. см. според
съда АУАН е съставен при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН
процесуални правила и съответно този акт не може да се ползва с установената в
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.
С наказателното постановление на М. на основание
чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено административното наказание „глоба“ в
размер на 500 лева за това, че на 16.01.2019 г., около 15,24 часа, в с. С*, на
ул. „*“ - № *, управлява товарен автомобил влекач „*“ с рег. № * с прикачено полуремарке с рег. № *** ,като нарушава пътен знак „В4“ (забранено е навлизането на товарни
автомобили над 5 тона).
Доколкото в двата, приложени по делото, екземпляра
на АУАН има направени поправки с химикал относно нарушения знак, а в НП е
посочен знак В4, съдът намира, че в настоящия случай волята на административния
орган остава неясна и в този смисъл не може да се прецени правилно ли е
приложен материалният закон.
По делото се установява по категоричен начин, вкл.
и от материалите по проект за „Организация на движението на тежкотоварни
автомобили в с. С*, общ. Д*“, че поставеният на пътя към с. С* знак, за който
се твърди, че не е спазен, е пътен знак „В4“ с поставена под него цифра „5“,
който въвежда забрана за влизането на товарни автомобили над 5 тона, което е
описано в НП.
Нарушението на този знак обаче се вменява на
жалбоподателката ясно и категорично едва с НП, като до този момент с АУАН
/нейният екземпляр/ поправката може да се чете по-скоро като В18. Знак В18
гласи: „Забранено е влизането
на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от означената“, като няма
данни, че непосредствено пред процесния участък от пътя е имало поставен пътен
знак „В18“.
Действително и двата знака (В4 и В18) са от една и
съща група и имат забранителен характер, но се разграничават и визуално по
своите символи и по обхвата на действие, изисквайки различно по вид поведение
от участниците в движението по пътя. Пътен знак „В4“ забранява влизането на
товарни автомобили, докато пътен знак „В18“ забранява влизането на ППС с маса,
с товар, по – голяма от означената, т. е. той има по-широко приложно поле и
обхваща по-голям кръг от задължени лица, тъй като забраната в него се отнася за
всички ППС с маса, с товар, по-голяма от означената, а не само за товарните автомобили,
както е при знак „В4“.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ППЗДвП и
идентичната й разпоредба на чл. 66, ал. 2 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализацията на пътищата с пътни знаци допускат възможността под символа в
пътен знак „В4“ с число да се укаже масата в тонове. В този случай забраната се
отнася само за превозни средства или състав от ППС, чиято маса с товар
надвишава указаното число, какъвто е и настоящият случай. Това обаче не
означава, че може да се постави знак за равенство между двата знака „В4“ и
„В18“, които си остават самостоятелни и независими един от друг пътни знаци със
специфични характеристики и правно действие.
Затова, след като волята на актосъставителя и на
АНО е неясна – в какво точно се изразява нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП -
неспазване на пътен знак „В18“ или на пътен знак „В4“, наказващият орган е
допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до необоснованост на
фактическите му констатации и недоказаност на обвинението, което е абсолютно
основание за отмяна на процесното НП.
Наред с това, видно от събраните
материали по делото, към процесната дата собственик на МПС се явява лицето М*П*П*
от гр. Л*.
Действително с Договор за лизинг
от 20.01.2017 г. П*е предоставила автомобила на „*“ ООД с управител
жалбоподателката В.И.М.. А АУАН и НП са съставени на последната като физическо
лице.
Съдът намира, че физическото лице
В.И.М. не е годен субект на административно-наказателната отговорност в случая,
доколкото същата е управител на лизингополучателя „*“ ООД, но като физическо
лице не е нито собственик, нито ползвател /лизингополучател/ на процесния
автомобил.
Съгласно чл. 188, ал.
1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Според чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В тежест на административно-наказващият орган е да докаже не само
извършеното нарушение, а и субекта на нарушението, а не обратното.
Съдът намира, че в случая незаконосъобразно
при издаването на НП е определен субектът на административно-наказателната
отговорност в лицето на жалбоподателя.
В случая по справка процесното МПС е
собственост на друго физическо лице.
В същото време процесното МПС е отдадено под
лизинг на юридическо лице, като в този случай въпросът за субекта на
административната отговорност за извършеното нарушение, с оглед характера на
това нарушение и обстоятелствата около неговото констатиране, е разрешен с
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Или в хипотеза като настоящата, е необходимо
по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП в АУАН,респ. НП да се впише, че
физическото лице е представляващ собственика ЮЛ и то така, че да стане ясно, че
глобата се налага именно на това лице и то в посоченото качество.
В този смисъл съдът намира, че в
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени, поради което правото
на защита на нарушителя е нарушено, което води до наличие на основание за
отмяна на атакувания акт.
Независимо от изложеното, съдът
намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като
по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът
установи следното:
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка”.
В обстоятелствената част на АУАН
и издаденото въз основа на него НП е посочено, че жалбоподателят, управлявайки
товарен автомобил с прикачено полуремарке е навлязъл след пътен знак „В4”,
забраняващ влизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над
означените.
Настоящият съдебен състав намира,
че за да е осъществен състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи както
неспазване от страна на водача на въведена с пътен знак забрана, така и
обстоятелството, дали същата е била сигнализирана по начин, съобразен с
нормативните изисквания на Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци.
На първо място, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че на
процесната дата и час управляваният автомобил е преминал по упоменатата в АУАН
и НП улица, както и че е навлязъл след забраняващия знак. Действително, по
делото е налице снимков материал, но същият е недостатъчен за обективна
преценка за местоположението на упоменатия знак и за траекторията на движение
на тежкотоварния автомобил. Снимковият материал дава данни за евентуално движещ
се /а може и да е паркиран/ тежкотоварен автомобил по неустановена улица от
неустановено населено място. От снимките не може да се направи категоричен
извод кое е населеното място и наименованието на улицата, къде е поставено
записващото устройство /камера/ и къде се намира забраняващият знак, който
евентуално е бил нарушен. Ето защо съдът приема, че преминаването на МПС през
посочените в АУАН и НП населено място и улица не се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните материали. От показанията на разпитаните
свидетели също не се установяват горните обстоятелства, доколкото
актосъставителят и св. С. не са очевидци на нарушението, а показанията на св. Х.,
че камионът е преминал през ул. „***, не могат да бъдат кредитирани безусловно,
доколкото същият е инициатор на процедурата за поставяне на знаци в населеното
място с оглед опазване на общинските пътища от повреди, които тежкотоварните
автомобили биха направили с преминаването си. Още повече, че самата процедура
по поставяне на знаците е незаконосъобразна, като тази теза съдът ще доразвие
по-надолу в изложението си.
В този смисъл съдът намира, че
описаното в АУАН и НП нарушение не се доказва по безспорен и категоричен начин
от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.
73, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, пътните знаци В4, В5, В6, В13, В14, В15, В16, В17, В18 и В19 освен в началото
на пътния участък, в който трябва да се въведе забраната, се поставят и
предварително, на предходното кръстовище, като разстоянието до мястото на
въвеждане на забраната се указва с допълнителна табела Т1, а на напречните
клонове на кръстовището – с допълнителна табела Т11. Видно от ал. 2 от същата
норма, когато началото на пътния участък, в който трябва да се въведе забраната
с пътни знаци В4, В5, В6, В13 и В14 е на кръстовище, за сигнализиране на
забраната за навлизане в участъка от останалите клонове на кръстовището може да
се използва пътен знак Ж5 или Г20.
От представените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства – материалите по Проект за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. С*, общ. Д*”, приет
от комисия с протокол № 7 от 28.11.2016 г. се установява, че пътни знаци „В4”
са били поставени както следва:
1. Пътен знак „В4” –
поставен на 6 метра след кръстовището по ул. „Първа”, образувано от второстепен
път ІІ-71 от републиканската пътна мрежа с ул. „П*” на с. С* по посока КК
„Албена”.
2. Пътен знак „В4” –
поставен на 6 метра след кръстовището по ул. „*” пред РПК – Магазина по посока
гр. Д*
3. Пътен знак „В4” –
поставен на 1300 метра по четвъртокласен общински път след кръстовището, образувано
от този път с второстепенен път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа по посока
с. С*.
4. Пътен знак „В4” –
поставен на 6 метра по четвъртокласен общински път след кръстовището,
образувано от този път с второстепенен път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа
по посока с. С*.
Или, в настоящия случай се
установява, че са липсвали поставени предварително пътни знаци „В4” с
допълнителна табела Т1 /съответно Т11/, указващи разстоянието до мястото на
въвеждане на забраната, така, както изисква разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Това нормативно изискване обаче
не е било спазено, въпреки че формално е бил изготвен Проект за „Организация на
движението на тежкотоварни автомобили в с. С*, общ. Д*”, приет от комисия с
протокол № 7 от 28.11.2016 г.
Относно комисията, приела Проект
за „Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. С*, общ. Д*”:
По делото е приложен протокол №
7/28.11.2016 г., от който е видно, че проектът за организация на движението на
тежкотоварни автомобили в с. С*, общ. Д* е бил разгледан и приет без забележки
на заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията при
Община Д*. Нейният състав обаче, не е бил съобразен с изискванията на чл. 14,
ал. 2 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по
пътищата, където изрично е посочено, че за участие в експертния съвет се
поканват представители на съответните компетентни органи на Министерството на
вътрешните работи, на Областното пътно управление, на Националната служба
„Пожарна и аварийна безопасност” и на Хигиенно-епидемиологичната инспекция. В
конкретния случай, в състава на Общинския експертен съвет по устройство на
територията при Община Добричка не е участвал представител на Областно пътно
управление – Добрич.
Изложените фактически
обстоятелства водят до извода, че разглеждането и одобряването на проекта за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. С*, общ. Д*” е
осъществено в грубо нарушение на материалния закон, доколкото експертния съвет,
който го е разгледал и приел без забележки е бил в незаконен състав /липсвал е
представител на Областно пътно управление - Добрич/. Допуснатото съществено
нарушение на материалния закон рефлектира пряко и върху издадената впоследствие
Заповед № 1718/09.12.2016 г. от Кмета на Община Добричка, с която е било
наредено да се въведе забрана, чрез поставяне на знак „В4”, с цифра „5” –
„Забранено е влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”, съгласно
проекта за „Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. С*, общ.
Д*”.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно т. 1 от цитираната
заповед, забраната е била въведена с цел осъществяване на защита и предпазване
от разрушаване на общински път DOB - 3102 и ул. „*” в с. С*. При това положение
и с посочената в заповедта цел, е следвало да бъдат поставени пътни знаци В18
„Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от
означената” и В19 „Забранено е влизането на пътни превозни средства с
натоварване на която и да е от осите, по-голямо от означеното”, които знаци се
използват за сигнализиране на пътен участък, в който движението на пътни
превозни средства с маса или осово натоварване над определените стойности
застрашава целостта на пътното съоръжение или на пътната настилка /чл. 72, ал.
1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци/.
С оглед изложеното, съдът намира,
че издаването на обжалваното наказателно постановление за нарушение на въведена
забрана въз основа на Проект за „Организация на движението на тежкотоварни
автомобили в с. С*, общ. Д*”, разгледан и приет в грубо нарушение на
материалния закон, е основание за отмяната на наказателното постановление.
С оглед изложеното, съдът счита, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и
необосновано, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0851-002212 от 06.12.2019
г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич, с
което на В.И.М. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: