РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. Пловдив, 10.01.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети състав в закрито заседание на десети януари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Любомира Несторова
разгледа докладваното от
председателя АД № 2844 по описа на
съда за 2022г.
Производството
е по реда на чл. 147, ал.
3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на Р.Т.С., с адрес: ***, против Акт за установяване на задължения по
Декларация № 809-1/07.07.2021г., издаден от Главен инспектор в отдел „Събиране
и контрол“ на Дирекция „МДТ“ при община Пловдив.
В
изпълнение на Разпореждане на съда с № 8012 от 22.11.2022г. жалбоподателят
уточнява жалбата си със заявление с вх. № 23644 от 12.12.2022г. като посочва,
че обжалва Решение № 69 от 29.09.2022г. на Директора на дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община Пловдив, като твърди, че това решение не му е съобщено, а е
узнал за същото от разпореждането на съда. Към жалбата са приложени съобщение
от 29.11.2022г.; трудов договор на личен асистент; амбулаторен лист;
амбулаторен лист за дишане с кислороден апарат в домашни условия. Твърди се, че оспореното решение е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.
Ответникът
– Директорът
на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив представя
административната преписка с писмо с вх. № 21074 от 10.11.2022г. като посочва,
че Решение № 69 от 02.09.2022г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Пловдив е изпратено на Р.Т.С.
със съобщение за доставяне № ИД РS 4040 02UGZA 6 на адреса на жалбоподателя. Съобщението за
доставяне е върнато в Дирекция МДТ с отметка „непотърсена“ с дата 24.10.2022г.
Започната е процедура по чл. 32 от ДОПК. Извършено е първо посещение на адреса,
за което е съставен Протокол № 4393/04.11.2022г. за връчване на Решение № 69 от
29.09.2022г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив. Следва второ посещение на адрес, което към настоящия момент не е
осъществено. В становището изрично е заявена претенция за присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Във връзка
с разпореждане на съда от 13.12.2022г. от ответника е постъпило становище вх. №
413 от 09.01.2023г., в което е направено изявление, че към момента на
депозирането му е приключила процедурата по реда на чл. 32 от ДОПК за връчване
на жалбоподателя на Решение № 69 от 29.09.2022г. на директора на дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. Представени са доказателства за
извършено второ посещение на адреса за кореспонденция на Р.С., документирано с
протокол № 4509 от 24.11.2022г.; изпратено съобщение изх. № 22П-11012 от
29.11.2022г., получено от С. на 09.12.2022г.; поставяне и сваляне на
съобщението на таблото за съобщения на дирекция МДТ; публикуване на съобщението
в Интернет.
Жалбата срещу Решение №69 от 29.09.2022г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е подадена в
срок и от имаща интерес от оспорването страна, ето защо е допустима. По делото са
представени доказателства за проведена в цялост процедура за връчване на
индивидуалния административен акт по реда на чл. 32 от ДОПК, като същият е
връчен на адресата му на 16.12.2022г., т.е. в момент, следващ момента на
подаване на заявление вх. № 23644 от 12.12.2022г., в което жалбоподателят С.
уточнява, че обжалва „решение №69 от 29.09.2022г. на директор на Д „МДТ“ при
Община Пловдив“.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе
по правния спор Съдът установи следното от фактическа страна: решение № 69/29.09.2022г. е мотивирано от фактическа страна със съдържанието
на преписката по издаване на АУЗД № 809-1/07.07.2021г. и данните за връчването
му, като е прието, че жалбата е недопустима за разглеждане поради подаването й
след изтичане на предвидения в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5
от ЗМДТ 14 – дневен срок. Решаващият орган не е възприел твърдението за
нередовно връчен АУЗД с позоваване на разпоредбата на чл. 33 от ДОПК. Във
връзка с приложимите норми за връчване на АУЗД – чл. 29, ал. 1, ал. 3, ал. 6 и
ал. 7 от ДОПК, в решението е посочено, че АУЗД е изпратен за връчване на
адресата с писмо с обратна разписка на 09.07.2021г., чрез лицензиран пощенски
оператор „Български пощи“ ЕАД, видно от дата на обратната разписка №PS4040 01PJMY I. Пратката,
съдържаща АУЗД № 809-1/07.07.2021г. е върната на изпращача с отбелязване от
пощенския служител „непотърсена“ и дата 29.07.2021г.
В обстоятелствената част на оспореното решение е
посочено, че е извършено връчване на АУЗД по реда на чл. 32 от ДОПК чрез
прилагане към досието. При изпълнение на процедурата са извършени следните
действия: първото посещение на адреса за кореспонденция на жалбоподателя по
смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК е извършено на 09.09.2021г., от 8,55ч.
до 10ч. За извършеното посещение е съставен протокол № 1508/09.09.2021г., с
който е констатирано, че „на адрес: ***не е открито лицето и/или негов представител
или пълномощник, служител, определен да получава съобщения и книжа“. Извършено
е второ посещение на същия адрес за кореспонденция на 17.09.2021г., за което е
съставен протокол № 1567/17.09.2021г., съгласно констатациите в който отново не
е открито лицето и/или негов представител или пълномощник, служител, определен
да получава съобщения и книжа.
След извършени две посещения
на адреса за кореспонденция на адресата на ИАА, при които не са намерени лицето
или негов представител или пълномощник, които да получават съобщения или книжа,
е извършено последващо действие в обхвата на процедурата по връчване,
регламентирана в чл. 32 от ДОПК, като на 24.09.2021г. на определеното за това
място в дирекция „МДТ“ при Община Пловдив е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК изх. № 21 П-8718/20.09.2021г. На същата дата съобщението по чл. 32 от ДОПК
е публикувано в Интернет страницата на Община Пловдив и е налице публикация за
времевия период до 08.10.2021г. Съобщението по чл. 32 от ДОПК е изпратено и до
адресата на АУЗД Р.С. чрез лицензирания пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД,
като пратката е върната с отбелязване от пощенския служител „непотърсена“ на
18.10.2021г.
След изпълнение на
процедурата по чл. 32 от ДОПК АУЗД № 809-1/07.07.2021г. е приложен към досието
с дата на връчване 08.10.2021г. Тъй като в законоустановения 14-дневен срок не
е подадена жалба от адресата Р.С. е направен извод, че същият е влязъл в сила
на 23.10.2021г.
В жалбата против АУЗД и в
уточнението от жалбоподателя са изложени аргументи за неизпълнение на
процедурата по чл. 32 от ДОПК, тъй като на адреса за кореспонденция пребивава
неговата майка, която е с влошено здравословно състояние и има назначени двама
лични асистенти. Според твърденията, личните асистенти пребивават на адреса
между 8 и 12 часа в денонощието, като постоянно има и пребиваващи съседки.
Външната входна врата на блока се заключва, но през лятото на 2022г. е
монтирано домофонно устройство, с посочени данни за всички апартаменти и живущи.
Счита се, че поради това
обстоятелство не е възможно да е извършено посещение на адреса за
кореспонденция от служители на дирекция „МДТ“, без да бъде намерено лице, на
което да бъде връчен издаденият АУЗД. Според С. същият следва да бъде известен
за издаването на АУЗД чрез съобщения, залепени на входната врата или в близост
до адреса, което не е направено от връчителите. В подкрепа на твърденията са
представени амбулаторен лист за извършен преглед на пациент Д.Т.С.в УМБАЛ
„Свети Георги“ на 25.07.2021г. (л. 99) и амбулаторен лист за извършен преглед
на същия пациент на 09.08.2021г. от д-р Х.(л. 100), както и допълнително
споразумение № 9/30.12.2021г. към трудов договор № 867/30.01.2020г. за
назначаване на работа като личен асистент на лицето Елена Атанасова Георгиева.
Настоящият съдебен състав
намира направените възражения за неоснователни и неподкрепени с доказателства. За
да се приеме, че едно процесуално действие не е изпълнено от страната в срок,
следва по безспорен начин да е установено, че процедурата за връчване на
съобщения и актове е изпълнена по реда и начина, посочени в закона или кодекса,
тоест – съобщение или акт /включително съобщение за издаден административен
акт/ да е достигнало до нея по предвидения в ДОПК ред, при който случай само са
налице законовите фикции, приравняващи по последици редовното уведомяване.
Съобщенията са предмет на Глава Шеста ДОПК – чл. 28
- 33 и нормите следва да се прилагат по предписания ред. За да породи валидно
действие, съобщението трябва да бъде връчено по начин, изключващ съмнение за
спазени всички изисквания на кодекса. Елементите на редовно осъществено
фактическо действие са взаимно обусловени и нормите подлежат на систематическо
и логическо тълкуване, не изолирано една от друга. Така, при връчване на
съобщение са необходими адрес (място), получател, подател, дата на връчване,
индивидуализирано лице - пряк получател (включително при установените
възможности по смисъла на чл.29 от ДОПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 29,
ал. 1 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се
извършва на адреса за кореспонденция на субекта; съгласно ал. 3 от същата
разпоредба съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна
разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното
действие; съгласно ал. 4 от същата разпоредба съобщенията могат да се връчват
чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на
квалифициран електронен подпис на органа по приходите; съгласно ал. 6 на същата
разпоредба съобщенията се връчват на лицето, негов представител или
пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да
получава книжа или съобщения; съгласно ал. 7 на същата разпоредба освен на
лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец,
може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на
пълнолетно лице, което има същия постоянен
адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде; съгласно ал.
8 от същата разпоредба съобщенията на физическите лица могат да се връчват и по
месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на
работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде и
съгласно ал. 9 от същата разпоредба съобщението
може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или
от негов представител.
В случая адресът на връчване
е един и няма данни да е имало друг адрес или съществуващият да е променен,
включително да е посочено лице за контакт с приходната администрация. Отсъства
информация и за лице от обхвата на чл. 29, ал. 7 от ДОПК, като не са
представени доказателства за това, че майката на С. е пълнолетен член на
домакинството му и има същия постоянен адрес. По делото не са ангажирани доказателства
за посочен електронен адрес за получаване на съобщения от жалбоподателя,
каквато възможност му предоставя разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Не са
представени и доказателства за упълномощено лице за връчване на съобщения по
смисъла на чл. 29, ал. 6 от ДОПК, доколкото са представени единствено такива за
назначено лице като личен асистент на майка му, но не и такива за
упълномощаването му.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав намира от правна страна, че не е нарушение на
процедурата по чл. 32 от ДОПК при връчване на АУЗД № 809-1/07.07.2021г.
Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че на адреса за кореспонденция ***постоянно
пребивава пълнолетен член от домакинството му (неговата майка), на която да
бъде връчен посоченият АУЗД, със задължението да му го предаде. Фактът на
назначаване на лице като социален асистент на майка му не е равнозначно на
упълномощаване на това лице да получава съобщения и книжа, за да бъде спазено
изискването на чл. 29, ал. 6 от ДОПК. По делото не са ангажирани други
доказателства за опровергаване на констатациите на административния орган, че
на посочения адрес са извършени четири посещения от служители на дирекция „МДТ“
– две по повод връчването на АУЗД и две по повод връчването на решение №
69/29.09.2022г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, при които не
е намерен Р.С., упълномощено от него лице за получаване на съобщения или книжа
и/или пълнолетен член на домакинството му. Следва да бъде посочено, че
процедурата за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК е специална спрямо тази по
чл. 18а от АПК и при нея не съществува изискването по чл. 18а, ал. 9 от АПК за
залепване на уведомление на вратата или пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, когато
адресатът на ИАА не може да бъде намерен на адрес.
По така изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на директора на дирекция
„МДТ“ при Община Пловдив, че АУЗД № 809-1/07.07.2021г. с адресат Р.С. е връчен
редовно по чл. 32 от ДОПК на 08.10.2021г. и подадената на 03.08.2022г. жалба е
просрочена (подадена е след изтичане на законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК). Обжалваното
решение № 69/29.09.2022г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив
следва да бъде потвърдено като законосъобразно, съответно жалбата – отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане от ответника, следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100лв. (сто
лева).
С оглед на горепосоченото и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК
Административен съд-Пловдив, ІІІ състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Т.С., с адрес: ***, против Решение № 69 от 29.09.2022г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Т.С., с адрес: ***, да заплати в полза на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив сумата в размер на 100 лв. /сто
лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/