Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18073/ 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б.П.
срещу “А.Б.Б.” ООД, ЕИК *********, гр. София иск с правно основание чл. 439 ГПК
за
приемане за установено в отношенията между страните недължимостта
на сумата от общо 796, 22 лв. по
изпълнително дело № 20197180400608 по описа на ЧСИ С.К.Д.с район на действие
Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в
производството по ч.гр.д. № 13473/2010г. по описа на Районен съд – Варна по
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, от
която 539, 23 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
от 17.07.2006г., сключен между Б.П. и „Т.Б.А.К.“ ЕАД, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2010г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 131, 99 лв., представляваща
договорна лихва за времето от 01.04.2009г. до 02.08.2010г. и разноски в размер
на 125 лв.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в производството по
ч.гр.д. № 13473/2010г. по описа на Районен съд – Варна, е издаден изпълнителен
лист, на осн. чл. 416 ГПК, с който Б.П. е осъден да
заплати на „Т.Б.А.К.“ АД сумата от 539,
23 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит от
17.07.2006 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 03.09.2010г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 131, 99 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 01.04.2009 г. до 02.08.2010 г., сумата от 5, 55
лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите и непогасени
задължителни месечни вноски за периода от 01.04.2009 г. до 02.08.2010 г. и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
По молба на взискателя и въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство по изп. дело
№ 20127180401245
по описа на ЧСИ С.Д. с район на действие Окръжен съд – Варна, приключило с
постановление за прекратяване, на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в периода от
15.04.2013г. до 15.04.2015г.
Считано от 15.04.2013г. до деня на
образувано на изпълнително производство по изпълнително дело № 20197180400608
по описа на ЧСИ С.Д. – 28.09.2019г., образувано по молба на “А.Б.Б.” ООД, в качеството си на
взискател, придобил вземанията с договор за цесия, въз основа на издадения
изпълнителен лист, са
изтекли повече от 5 години. Следователно е настъпил е нов факт – изтичане на
предвидения в закона давностен срок, имащ за последица недължимост
на вземането по изпълнителното производство, поради което се настоява за
уважаване на предявения иск по чл. 439 ГПК.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК,
ответникът “А.Б.Б.” ООД, не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В производството по ч.гр.д. № 13473/2010г.
по описа на Районен съд – Варна, в полза на заявителя „Т.Б.А.К.“ ЕАД, е
издадена заповед № 7753/08.09.2010г. за изпълнение на парично задължения по чл.
410 ГПК срещу Б.П. за заплащане на сумата от 539.23 лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит, сключен на 17.07.2006 г., сумата от 131.99 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 01.04.2009 г. до 02.08.2010 г., сумата от 5, 55 лв.,
представляваща неустойка за забава върху дължимите и непогасени задължителни
месечни вноски за периода от 01.04.2009 г. до 02.08.2010 г., както и законна
лихва върху главницата, считано от 03.09.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата и 125 лв. съдебно – деловодни
разноски.
Видно от отбелязването в деловодната програма на ВРС,
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. №
13473/2010г. на ВРС, което вече е унищожено, е влязла в законна сила на 06.10.2010г. и на осн.
чл. 416 ГПК е издаден изпълнителен лист.
В конкретния случай, ищецът се позовава на факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, имащи за последица
погасяване на правото на принудително изпълнение.
Характерно за влезлите в сила решения е
тяхното установително действие в отношенията между
страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават
спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват
своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани.
Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите
ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за
спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за
изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва
вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали
известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение
по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има установително
и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 420 ГПК (след
влизането им в сила) и тези по чл. 417 ГПК. Както при съдебните решения, така и
по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването
или дължимостта на вземането само на строго лимитирани
основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК),
чл. 424 или чл. 439 ГПК. Редът по чл. 439 ГПК е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните
решения могат да се релевират чрез иск щом са
настъпили след приключване на устните състезания и съответно не се преклудират. Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на
основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с
особеност, че се релевират по исков ред. Следователно
законодателят е придал на влязлата в сила заповед
за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения.
Следователно,
считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК –
06.10.2010г. е започнала да тече петгодишна давност, в рамките на която
кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от противопоставяне на
възражение за погасяване правото му на принудително изпълнение.
По молба на взискателя
„Т.Б.А.К.“ ЕАД и въз основа на издадения изпълнителен лист, на 14.05.2012г. е образувано изпълнително
производство по изп. дело № 2012718041245 по описа на
ЧСИ С.К.Д..
В т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите е прието, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочени са следните примери: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещта,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпване на
парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица.
От прекъсването на давността почва да тече
нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години /чл. 117, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД/.
По
въпроса относно действието на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС е формирана съдебна практика с решения по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV ГО
и по гр. д. № 2917/2018г. на ВКС IV ГО, която се споделя от настоящия състав, и с която е
дадено разрешение, че отмяната на ППВС 3/1980г. поражда действие от датата на
обявяване на ТР № 2/26.06.2015г. и
се прилага единствено от тази дата и само по отношение на висящите към този
момент изп. производства, не и за тези приключили
преди това. Доколкото изп. производство е било
образувано на 14.05.2012г., приложение следва да намери именно ППВС 3/1980г.,
предвиждащо че погасителна давност не тече, докато изп.
процес трае. Следователно, с образуването на изп.
дело на 14.05.2012г. давността е
била прекъсната, но също така и спряна. Спиране на протичането й би било
преустановено от прекратяване на изп.дело по силата
на закона, каквото в случая, не е налице, тъй като в рамките на две години е
извършено изпълнително действие на 25.04.2013г. /запор върху МПС/. Считано от
25.04.2013г. до 25.04.2015г. изпълнителни действия не са извършени, поради
което изпълнителното производство, следва да се счита прекратено по силата на закона,
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 26.04.2015г.,
независимо, че е прекратено с постановление едва на 29.10.2019г.
Междувременно
на 25.09.2019г. по молба на взискателя „А.Б.Б.“ ЕООД, придобил вземанията на „Т.Ю.“ ЕАД с предишно наименование
„Т.Б.А.К.“ ЕАД, произтичащи от договор за потребителски кредит от 17.07.2006г., е образувано изпълнително
производство по изп. дело № 20197180400608 по описа
на ЧСИ С.К.Д..
За
времето от 26.04.2015г. до деня на образувано на изпълнителното производство –
25.09.2019г., изискуемият петгодишен давностен срок, не е изтекъл.
Срокът
не е изтекъл и за времето от 25.09.2019г. до деня на подаване на исковата молба
по настоящото производство 31.10.2019г., независимо дали по молба на взискателя са извършени или не изпълнителни действия,
поради което предявеният иск по чл. 439 ГПК, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на спора с право на разноски разполага ответната страна. Доколкото
такива не са поискани, разноски в полза на ответника не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Б.Г.П., ЕГН **********,*** срещу „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК
*********, гр. София за установено в отношенията между страните недължимостта на сумата от общо 796, 22 лв. /седемстотин
деветдесет и шест лева и двадесет и две ст./ по изпълнително дело №
20197180400608 по описа на ЧСИ С.К.Д.с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден в производството по ч.гр.д. №
13473/2010г. по описа на Районен съд – Варна по влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, от която 539, 23 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 17.07.2006г.,
сключен между Б.П. и „Т.Б.А.К.“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2010г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 131, 99 лв., представляваща договорна
лихва за времето от 01.04.2009г. до 02.08.2010г. и разноски в размер на 125
лв., на осн. чл. 439 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: