Решение по дело №224/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 203-207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от Ю. Й. К. с [ЕГН], понастоящем в Затвора в [населено място], срещу Главна дирекция "Охрана. Посочва се в исковата молба, че при конвоиране от затвора [населено място] до затвора [населено място] по маршрут Бургас – [населено място] – гр.В.Търново – [населено място] – обл.Бургас в периода 2021 – 2023г. над 20 пъти бил транспортиран от служители на ГДО без поставен предпазен колан. Твърди се още, че при конвоиране от затвора [населено място] се преминавало през понтон с дължина 800-1000 метра над река Дунав, при условие, че била поставена наблизо табела с надпис „Забранено превозването на хора с превозно средство“. Същевременно при преминаване през понтона лишения от свобода бил вързан и с поставени белезници, с което бил застрашен живота му. Сочи се, че в резултат на действията на служителите на ГДО и преминаването през понтона бил предизвикван страх в К.. Иска се от съда да осъди Главна дирекция „Охрана“ да му заплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психични страдания (от преминаване през понтон, с белезници и вързан, както и без поставен предпазен колан при пътуване в превозно средство) по време на конвоиране в периода от 2021 г.-2023г. и преминаване през понтон от [населено място] до градовете Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Карнобат и Бургас и обратно, в общ размер на 40 000 лв.

Постъпил е отговор от ответника с вх.№2000/03.04.2024г., в който страната взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Счита, че не са налице предпоставките на елементите от състава на чл.1 от ЗОДОВ. Признава се в отговора, че лишеният от свобода през процесния период е бил конвоиран 15 пъти от конвойни наряди на Областно звено „Охрана-Плевен“ по направления РС Карнобат, затвор [населено място], ОСИН –гр.В.Търново, затвор гр.Бургас и обратно. Твърди се, че белезниците били поставяни на лишения от свобода в съответствие с Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от ГД „Охрана“ , утвърдени от министъра на правосъдието, като белезниците били поставяни така, че да не могат да се затягат и да останат в положение, което да не му причинява болка, но да ограничава свободното му предвижване. Посочва се, че специалните автомобили, числящи се на ГД „Охрана“ били предоставени на основание Закона за съдебната власт (ЗСВ), като отговарят на нормативните изисквания за оборудване съгласно Приложение № 4 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от ГД „Охрана“, утвърдени със заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017г. (отм.) и Приложение №5 към Инструкция №и-1 от 30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от ГД „Охрана“, утвърдена от министъра на правосъдието. Твърди се още, че конвойната дейност се осъществява от три автомобила – С. Д. [рег. номер], С. Д. [рег. номер] и С. Д. [рег. номер], които са съобразени с изискванията на действащата нормативна уредба и са годни за превоз на пътници. Същите били регистрирани по Закона за движение по пътищата като превозни средства със специален режим на движение и отговарят на Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Местата в тях били изработени от незапалим материал, неподвижно закрепени са, непозволяващо да се демонтират детайли, с което се изключва възможността от оборудване с колан. Посочва се, че такова оборудване не се изисква за специалните автомобили съгласно чл.2, ал. 1 т.5 от Наредба № Н -3818.02.2013г. за изменение на конструкцията на регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии, и съобщенията. В отговора се сочи, че няма изграден мост, свързващ сушата с остро „Персин“, където е разположен затвора гр.Белене. Преминаването се осъществява върху изграден понтон, който се поддържа от военното формирование гр.Белене и регулярни технически прегледи от служители на „Морска администрация“ гр.Русе. Иска се от съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. Б. Д. - ПлАК. Страната и процесуалния й представител поддържат исковата претенция, молят съда да я уважи изцяло.

Ответникът – ГД „Охрана“, редовно призован, не се представлява.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Не се спори по делото относно обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене, че в периода 2021 – 2023г. е бил конвоиран 15 пъти от конвойни наряди на Областно звено „Охрана-Плевен“ по направления РС Карнобат, затвор гр. Стара Загора, ОСИН –гр.В.Търново, затвор гр.Бургас и обратно, със специални автомобили на ГД „Охрана“ без поставен предпазен колан.

Спори се между страните налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия/бездействия на служители от ГД „Охрана“, причинени неимуществени вреди под формата на психическо страдание, причинна връзка между поведението на служителите на ГДО и вредоносни резултат.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

Установява се от заверено копие на писмо вх.№ 2781/14.05.24г. на Областно пътно управление – Плевен и справка от географската информационна система на Агенция пътна инфраструктура, че трасето на републикански път III- 5202 в гр.Белене преминава по ул.“България“, [улица], ул.“Е. Б.„ и [улица]/краен километър 6+164/ и свършва до оградата на затвора Белене, като Областно пътно управление – Плевен не е поставяло табела/пътен знак, касаещ преминаването през моста и няма информация за такъв, монтиран по улиците, провеждащи трасето на републиканския път.

Видно от писмо с вх.№ 3499/19.06.2024г. на министерството на правосъдието, от 2021г. до настоящият момент, достъпът до остров Персин е осъществяван по отделен понтонно-мостови парк (ПМК) з периода до 14.04.222г. и от тогава до настоящия момент. От началото на 2021г. до 14.04.2022г. преминаването от брега на гр. Белене до брега на остро Персин, на който се намира затвора Белене, се осъществява от ПМК, състоящ се от 66 речни и брегови звена, заведен в инвентарната книга на затвора гр.Белене и преминал първоначален преглед на основание наредба № 9/17.10.2023г. за изискванията и експлоатационната годност на пристанища и специализирани пристанищни обекти на 21.11.2019г., валиден до 21.11.2022г. За ежедневното наблюдение на състоянието на ПМК и неговото регулиране съобразно нивото на река Дунав в затвора гр.Белене бил назначен служител на длъжност технически сътрудник (водни съоръжения), който ръководел и контролирал ежедневното следене на състоянието на ПМК, поддръжката и регулирането на неговата дължина, съобразно нивото на реката. На съоръжението били извършвани и текущи ремонти под контрола на отговарящия за поддръжката му служител. На 01.04.2022г. между ГДИН и Сухопътни войски, военно формирование 22450, бил сключен договор за отдаване под наем на движима вещ частна държавна собственост и за предоставяне за временно ползване на елементи от съоръжението ПМК – 48 речни звена и 2 броя брегови звена за осигуряване на пешеходен и автомобилен достъп до о.Персин за нуждите на затвор гр.Белене. На 14.04.2022г. били предадени всички звена от ПМК и последният бил сглобен под ръководството и надзора на специалисти от военно формирование 28 888- Белене. Видно от справката над 50 % от звената са нови, като бил извършен първоначален и последващи прегледи на ПМК от Министерство на транспорта и съобщенията, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ , дирекция „Морска администрация“– Русе- Лом“. Издаден е и протокол № 30-2080/19.10.2022г., в който било отразено, че плаващото устройство „понтонен мост“ към затвора гр.Белене се признава за годно за експлоатация до 01.14.2025г. Съгласно договорът между ГДИН и Сухопътни войски, военно формирование 22450, чийто срок бил удължен с анекс № 1 ЗСВ -7692/13.102.2023г. до 02.04.2025г., комисия от квалифицирани специалисти от 55 инженерен полк ВФ 28 888 гр.Белене, извършва всеки месец независим преглед на елементите на съоръжението ПМК и съставя протокол за състоянието му. Видно от справката на МП, за регламентиране на безопасното преминаване на пешеходци и моторни превозни средства ежегодно се издават заповеди, в които е определен режима по отношение на служителите на ГДИН, както и от ръководството на затвора гр.Белене е разпоредено поставянето на два броя табели „Превоза на хора по моста е забранен“, по една от всяка страна на реката, към като има знак забраняващ преминаването на МПС с общо тегло над 20 тона на основание т.12 от указания на ИАМА към МТС с протокол № 30-1454/21.11.2019г. за служителите на ГДИН и автомобили, превозващи служители на ГДИН. Съоръжението е с ширина 8 метра, техническо изправно, проектирано да осигурява преминаване на тежка военна техника- танкове и др. В тази насока са и приложените писмени доказателства - протокол № 30-2080/19.10.2022г., договор за услуга № ЗСВ -2208/01.04.2022г. и допълнително споразумение № 1 ЗСВ – 7692/13.102.2023г.; протокол № 30-1815/14.07.2022г.; протокол № 30-2080/19.10.2023г.; копие от инвентарна книга; заповеди на Началника на затвора гр.Белене; справка с рег.№ 5931/19.06.24г. на затвора гр.Белене; справка с рег.№ 3719/28.06.2024г. от Д. „Речен надзор“ - Русе и др.

Установява се от заверено копие на докладна записка рег.№ 2588/29.04.24г. – л. 132 , копие от здравния картон на лишения от свобода – л.133- 152 и докладна записка рег.№ 6066/21.06.24г. – л.370-371 от делото, че лишеният от свобода не е заявявал желание за разговор с психолог, след настаняването му в Затвора гр.Белене до 26.04.2024г. т.е. след образуване на исковото производство. С лишения от свобода са провеждани срещи по заявки на ИСДВР за изготвяне на експертна оценка във връзка с промяна в правния му статус, като по време на тези срещи К. не е споделял за психични страдания. Видно от докладната записка е подал три молби за среща с психолог рег. № 2391/26.04.24г., № 2745/17.05.2024г.и № 3332/17.06.2024г., като поради липса на промени в поведенческия модел и психичния статус на лишения от свобода, консултации по молбите му не са проведени. На 19.06.2024г. е проведена среща на психолог в затвора гр.Белене с К., при която отново не е посочил наличие на актуален проблем от психологично естество. Пред психолога посочил, че е спокоен и очаквал преместване, както и че сънувал кошмари преди 6-7 месеца.

Видно от представеното по делото психологично заключение и експертна оценка – л. 374 -275 от делото, при скринингово изследване за оценка на риска в ПО нивото на актуално преживяване на стрес е ниско, както и лицето не споделя за сериозни психични проблеми, депресия или чувство на безнадеждност, както и не са регистрирани за данни за абнорменост и/или патология по отношение на психологичния му статус.

По делото са приобщени и гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели К. Е. Е. и С. Н. С.. Видно от показанията на свидетелите, с които ищецът съжителствал в една килия, Ю. Й. К. споделил, че конвоирането му причинява стрес, че се страхува и че два или три пъти в седмицата К. сънувал как пада от понтона във водата с белезници. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите. Въпреки обстоятелството, че са съжителствали в една килия с ищеца и са имали пряк поглед върху поведението на К., по същество с показанията си свидетелите възпроизвеждат твърдения на ищеца, на които не са били непосредствени очевидци и нямат непосредствени и преки възприятия. Ето защо съдът не ги кредитира с доверие.

Въз основа на така приетото от фактическа страна въз основа на описаните по – горе доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да е основателен искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В конкретния случай съдът приема, че не са налице доказателства за незаконосъобразно действие или бездействие от страна на държавен орган – служители на Главна дирекция „Охрана“ при конвоиране на лицето, изтърпяващо наказание лишаване от свобода по смисъла на пар.1 т. 2 от Допълнителните разпоредби вр. чл. 26, ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2003г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт вр. чл. 16 т.2 б.“и“ от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" и чл.1 , ал.2 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция "Охрана".

Съгласно разпоредбата на чл. 391 от ЗСВ Главна дирекция "Охрана" е юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо дейност по охраната на органите на съдебната власт, на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата на Агенцията по вписванията – Централно управление. Сред правомощията на Главна дирекция "Охрана" е конвоиране на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт и на територията на страната, когато това е предвидено в закон – чл.391, ал.3 т.6. Устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието – чл. 391, ал.7, а организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на правосъдието – чл. 391, ал.8 от ЗСВ.

Съгласно чл.3 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция "Охрана" (Инструкцията), служителите на ГДО конвоират на основание ЗСВ, Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, като сред лицата по т. 1-5 са включени обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, до органите на съдебната власт; лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт; лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, от едно място за лишаване от свобода в друго; лица, обявени за общодържавно издирване с влязла в сила присъда или постановена мярка за неотклонение задържане под стража, задържани и предадени на ГДО от органите на МВР; лица с мярка за неотклонение задържане под стража или с влязла в сила присъда лишаване от свобода за участие в действия по разследването или съдебни следствени действия, които се извършват от орган на съдебната власт, а съгласно т.8 и обвиняеми и подсъдими с мярка за неотклонение задържане под стража при изключителни причини от личен и семеен характер, когато това е постановено от орган на съдебната власт.

Лицата за конвоиране трябва да бъдат в състояние да се придвижват самостоятелно. Здравословното им състояние по време на конвоиране не следва да изисква специални медицински познания и грижи от страна на конвойния наряд, както и използването на специален медицински транспорт с придружаващи го медицински лица. Изключение се допуска след консултация с медицинско лице относно здравословното състояние на лицето, като специалният медицински транспорт и придружаващите го медицински лица се осигуряват от ГДИН в случаите, предвидени в ЗИНЗС, или друго лечебно заведение, определено от орган на съдебната власт, като конвоирането и охраната се осъществяват от служители на ГДО.

Конвоирането може да се извършва по реда в чл.5, ал.1 пеша; със специални автомобили (СА); със специален медицински транспорт; с въздушен транспорт; с железопътен транспорт; с воден транспорт. Изборът на превозно средство се извършва в зависимост от информацията за конвоираното лице, оперативната и метеорологичната обстановка по маршрута за конвоиране и наличните сили и средства.

При конвоиране на лице, за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер, поставянето на белезници е задължително освен в случаи, свързани с физически или медицински причини (чл.17, ал.3 от инструкцията). Същевременно задължително се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката или специален комплект белезници за ръце и крака при конвоиране на особено опасни за бягство лица от следните категории: 1. осъдените на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна; 2. лишените от свобода на специален режим за изтърпяване на наказанието; 3. остатъкът от наложеното наказание лишаване от свобода е над 10 години; 4. обвиняемите и подсъдимите за тежки умишлени престъпления, участници в организирани престъпни групи, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок над 10 години;5. лицата, планирали или правили опит за бягство от конвой, МЛС и др.; 6. лицата, за които има данни, че проявяват агресия, намиращи се в състояние на афект или е налице реална опасност, застрашаваща живота и здравето на конвоираните лица или конвоиращите служители, както и тези лица се конвоират самостоятелно, в индивидуална клетка в СА – чл. 17, ал.7 и ал.8 от инструкцията.

Специалните автомобили на ГДО следва да отговарят на изискванията на Приложение № 5 към чл.13, ал.3 от инструкцията вкл. помещение за задържани лица клетка, в която да има разположени места за сядане, удобни за пътуване и изработени от здрав материал, който не позволява разкъсване, отчупване и отделяне на токсични изпарения при нагряване; отпред пред седалките да бъдат монтирани метални тръби (ръкохватки), здраво захванати, без възможност за чупене за осигуряване на по-голяма сигурност на конвоираните по време на движение, както и всички детайли и възли да бъдат обезопасени против нараняване – т. 3,4 и т.8.

В случая на основание чл.17, ал.3 от инструкцията е било задължително поставянето на белезници от служители на ответник, поради което съдът приема, че не е осъществено твърдяното незаконосъобразно действие.

Не са налице доказателства и за осъществено незаконосъобразно бездействие от служители на ГД „Охрана“, като при конвоирането на К. не е бил поставен обезопасителен колан, доколкото не съществува императивно изискване в закона за последното.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Липсва обаче нормативно задължение специалните автомобили да са оборудвани с такива съгласно Приложение № 5 към чл.13, ал.3 от инструкцията.

Основателно е възражението на ответника в отговора на исковата молба, че не са налице предпоставки за изменение в конструкцията на регистрирани пътни превозни средства на основание Наредба № Н-3/18.02.2013г. за изменение на конструкцията на регистрираните пътни превозни средства, издадена от министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, предвид нормата на чл.2, ал.1 т.5. Съгласно тази разпоредба наредбата не се прилага за изменение в конструкцията на ППС, които са проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Ето защо е недопустима промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото производство.

Липсата на законово изискване за поставяне на колани в специализираните автомобили на ГД „Охрана“ е обосновано от необходимостта да бъде предотвратена възможността конвоирани лица да използват текстилните обезопасителни колани, за да увредят лишените от свобода сами себе си, поради което коланите са заместени с метални ръкохватки, закрепени за седалките. Липсата на обезопасителни колани няма и пряко отношение към законосъобразността на действието "конвоиране" и не нарушава правилата за движението по пътищата.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че в периода 2021 г.-2023г. не е съществувало законово изискване за използване на обезопасителни колани в конкретните превозни средства при конвоирането на ищеца и не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие.

Същевременно от писмените доказателства по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че понтонният мост, върху който се осъществява конвоирането на лишените от свобода от затвора гр.Белене е технически изправен, като състоянието на ПМК се контролира от редица институции – Сухопътни войски, ГДИН, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, поради което не е налице риск за преминаващите върху него.

Не се установяват и незаконосъобразни действия от страна на конвоиращия екип по време на превоза, застрашаващи живота на конвоирания и твърденията на ищеца, че бил застрашен от увреждане са недоказани, още повече с оглед спецификите на автомобилите, с които бива транспортиран. Липсват доказателства ищецът да е бил дискриминиран или поставян в по-неблагоприятни условия при по време на превозването му с конвойния автомобил спрямо останалите лица в неговото положение, които са конвоирани с автомобили със специален режим.

Неподкрепени с доказателства са и твърденията на ищеца за поставянето му в застрашено положение и за създаване на риск за здравето му. Установи се по делото, че преди датата на образуване на настоящето производство ищецът не е търсел професионална помощ от психолог в периода 2021-2023г., а молба за такава е подадена едва през месец април 2024г. Видно от изготвената психологическа оценка през 2024г. лишеният от свобода отново не е заявил за наличие на психичен проблем, а психологичния му статус е непроменен.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото не е доказана при условията на пряко и главно доказване първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ГДО. При липсата на доказателства за първата предпоставка от чл.1 от ЗОДОВ не следва да се обсъждат наличието или не на другите елементи на отговорността, а искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

По изложените съображения, съдът

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Й. К. с [ЕГН], Затвора в гр.Белене, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за осъждане на Главна дирекция "Охрана", да заплати сумата от 40 000 лв., обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания, предизвикани от поставяне в застрашено положение при преминаване през понтон, с белезници и вързан, без предпазен колан, по време на конвоиране в периода от 2021 г.-2023г. от гр.Белене до градовете Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Карнобат и Бургас и обратно.

Решението подлежи на ожалване в 14 дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

Преписи от решението да се изпратят на страните.