РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. гр.Мадан, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100272 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р.,
ул. ******** № ** бл**, ет. *, ап.**, чрез пълномощника адв. М.В. М. против ******** АД,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “*********“ № *****, бл.
******** „*******”, ет. 12, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. с която е предявен иск с
правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1 620.60
лева- неустойка по сключен Договор за потребителски кредит № **** поради противоречие
на неустоечната клауза с добрите нрави чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД и чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1,
чл.33 ал.1 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит
№ ******, сключен с „*********“ АД, съгласно който договор ищцата получавала сумата от
1500 лева при ГПР 49%, ГЛП 40,54% и договорна лихва за периода на договора в размер на
349,44 лева. Съгласно договора ищцата следвало да заплати неустойка в размер на 1620,60
лева, като по този начин общото задължение по договора заедно с лихвата било в размер на
3470.04 лева. Ищцата счита, че предвидената в Договор за потребителски кредит № ******
неустоечна клауза в размер на 1620,60 лева противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, тъй като с уговарянето й се достигало до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сумата, която се
претендирала въз основа на клаузата за неустойка била в размер на 1620,60 лева и
надвишавала размера на отпуснатия кредит от 1500 лева. По този начин се нарушавал
принципът на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговски отношения.
Предвидената неустойка в Договор за потребителски кредит № ******* била нищожна
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл. 33 ал. 1
от ЗПК. Ищецът се позвава на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. Твърди, че предвидената Договор за потребителски кредит №******, според която
се дължи неустойка в размер на 1 620.60 лева, при неосигуряване на обезпечения чрез
поръчителство/гарант или банкова гаранция се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобни уговорки прехвърляли
1
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водили
до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди била пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на
неоснователно обогатяване. По посочения начин се заобикалял и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл
би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността
на договора. С предвиждането на такива разходи посочени в Договор за потребителски
кредит № ******* се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива
разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния
процент на разходите. Нарушавало се изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т 1 от
Закона за защита на потребителите. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от
ответника. Ответникът твърди, че между страните бил сключен Анекс № **** към Договор
за кредит № *******. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за
кредит се сключи във формата на електронен документ и правоотношението се реализира
при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на
„*******” АД. В отговора на исковата молба подробно се описва процедурата по сключване
на Договор за кредит № *****. Начисляването на неустойка в случая се извършвало и
произтичало от неизпълнението на задължението на кредитполучателя да учреди и/или
представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Посочва
се, че годишният процент на разходите имал за цел да информира потребителя какви ще са
му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а
няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие,
че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Възразявам срещу
твърденията ищцата, че предвидената неустойка била недействителна на основание чл. 26.
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на основание чл. 143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона на
основания чл. 21 от ЗПК, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи
на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави, както и срещу
доводите на ищеца, че невключване на предвидената в чл. 11 от Анекса неустойка, в
процентното изражение на годишния процент на разходите, така както е установен в
договора, води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.
1. т. 10 ЗПК. Не било допуснато и соченото от страна на ищцата нарушение на клаузата на
чл. 11, ал. 1. т. 9 ЗПК. Начислената неустойка представлявала адекватно обезщетение за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по
договора си за кредит. В конкретния случай била налице договорена между страните
компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази
клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Клаузата в т. 11 от
Анекс № ***** към Договор за кредит № ***** била ясно и точно формулирана, нямало
неясноти по отношение на нейното съдържание. Ответникът оспорва изцяло твърденията на
ищцата за липса на предварителна оценка на кредитоспособността на ищцата, а именно
нарушаване на нормата на чл. 16 от ЗПК, че не е предоставена преддоговорната информация
на кредитополучателя, в нарушение на чл. 5 от ЗПК, както и че е налице заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/. Моли за отхвърляне на иска. Счита, че договорът е действителен,
поради което първоначалната ищца следва да заплати на първоначалния ответник всички
задължения, произтичащи от сключения между страните Анекс № ****** към Договор за
кредит № ******, а именно главница и лихва. Посочва, че ищцата била заплатила сума в
общ размер на ******* лева, с която били погасени изцяло първите пет погасителни вноски,
също е така е погасена частично шестата погасителна вноска. Погасени били следните суми:
2
Главница в размер на 553,34 лева; Възнаградителна лихва в размер на 226,37 лева, за
периода от 16.02.2021 г. до 15.06.2021 г. На основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на
„******“ АД, ответникът обявява Анекс № ******* към Договор за кредит № ******* за
предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по договора на ищцата.
Дължимата и непогасена част от главницата по Анекс № ******* Договор за кредит
№****** е била в размер на 946,66 лева. Дължимата и непогасена възнаградителна лихва
към момента на обявяване на предсрочна изискуемост била в размер на 108,02 лева,
начислена от датата, следваща датата на последната заплатена погасителна вноска, а именно
16.06.2021 г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост, а именно 15.11.2021 г.
Предвид изложеното е предявен насрещен иск за осъждането на първоначалната ищца да
заплати на ответника сумата от 946,66 лева – главница, ведно със законната лихва от
подаване на насрещния иск в съда до окончателното погасяване на задължението, както и
възнаградителна лихва в размер на 108,02 лева, за периода от датата, следваща датата на
последната заплатена погасителна вноска, а именно 16.06.2021 г. до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост, а именно 15.11.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който се оспорва
същия. Ответникът по насрещния иск счита, че не са налице предпоставките за предсрочна
изискуемост на договора за потребителски кредит. Посочва, че така формираната клауза на
чл. 12 б а от общите условия към договора за кредит е изцяло неясна и от нейното
съдържание не може да се направи преценка при какви предпоставки ще се реализира
възможността на кредитодателя да обяви договор за предсрочно изискуем. Визираната
неяснота съществено ограничавала правата на ответницата и била основание за
недействителността й, на основание чл.147 от ЗЗП. формулирания чл. 12 б. а от общите
условия към договора за кредит е изцяло в нарушение на чл.146 от ЗЗП. Възразява, че
клаузата на чл. 12 б а от общите условия към договора за кредит не е индивидуално
уговорена и е в пряко нарушение на чл.146 от ЗЗП. Въвежда възражение за
недействителност на сключения между страните договор на специалните основания по чл.22
от ЗПК. Позовава се на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК. Посочва, че в договор за потребителски кредит
№ 400794, е посочен ГПР-49.00%., както и годишен лихвен процент 40.54%. Липсвали обаче
каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали
лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Посочва, че
съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в
същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Позовава се на чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобщава, че в договора липсва, каквото
и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения лихвен процент. Посоченият
годишен лихвен процент 40.54%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по
отношение на общия ГПР. Не става ясно, защо има разлика между ГЛП и ГПР в размер на
близо 9%, доколкото ищеца заявява, че в ГПР се съдържа единствено и само лихвата. По
изложените съображения моли за отхвърляне на насрещния иск.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за
потребителски кредит №********** от ********* г. и Анекс № ********* от ******* г. за
предоговаряне на договор за потребителски кредит №*******, както и че сумата по
договора е усвоена от кредитополучателя.
От представения Анекс №******* от *****г. към договор за потребителски кредит №
****** и Приложение № 1 към него е видно, че страните са постигнали съгласие ответникът,
в качеството му на кредитодател да предостави на ищеца- кредитополучател сумата от
1500.00 лева, платима на 12 месечни погасителни вноски в срок до ****** г. Размерът на
погасителната вноска с одобрено обезпечение възлизала на 154.12 лева, а размерът на
погасителната вноска без одобрено обезпечение на 289.17 лева. Годишната лихва за
ползване на кредита възлизала на 40.54%, а ГПР на 49.00%. Взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, били следните:
кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на
3
кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват
точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране,
лихви или неустойки за неизпълнение. Общо дължимата сума при надлежно и правилно
изпълнение на задълженията по кредита възлизала на 1849.44 лева.
Съгласно чл. 7 от Анекс №****** за предоговаряне на договор за потребителски
кредит № 400794 в срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване на
анекса, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения
по новия кредит: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. В
случай че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той бил длъжен в срок
до края на следващия ден, считано от деня на сключване на анекса, да осигури поне двама
поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя
кредитодателят може да изиска кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители
с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица,
като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на
осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да
работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и
осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит,
включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две
години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има -
кредитната история на поръчителя в *** към *** една година назад да е със статус не по-
лош от „Редовен”. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надежността и
платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените
кредитополучателя поръчители. Съгласно чл. 11 в случай че кредитополучателят не осигури
и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията или
действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят
дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение.
Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично
посочен в Приложение № 1 към настоящия Анекс и Погасителния план. Съгласно
Приложение № 1 размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение
възлизал на 4.44 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1%
/един процент/ от главницата по кредита. Общият размер на всички суми, дължими от
Кредитополучателя при неизпълнение бил в размер на 3470.04 лева. В представения
погасителен план е посочен размер на неустойката от 1620,60 лева, платима на 12 месечни
вноски в размер на 135,05 лева, платими заедно с вноските по кредита, като размера на
погасителната вноска с включено плащане за неустойка възлизал на 289,17 лева.
Сключеният между страните договор по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,
поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице,
което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат
правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
4
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й, визирани
в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи
свързани с него.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно дефиницията в § 1, т.1 и т. 2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
процесния договор е записана общата дължима сума от потребителя, но същата не отговаря
на посочения в договора ГПР. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според
процесния договор за кредит ГПР възлиза на 49 %, като при определянето му са взети
предвид следните допускания: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва
кредита за целия срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на
вноската и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение. Още при
сключването на договора е предвидено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с
всяка вноска по договора, като към вноската се добавя сума от 135,05 лева., като общият
размер на неустойката възлиза на 1620,60 лева и е в по-висок размер от предоставената в
заем сума от 1500 лева. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не води до някакви вреди за кредитора, такива биха
възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от
имуществото на кредитополучателя. Уговорената неустойка не може да се счита и
уговорена за обезпечение за изпълнение на същинските задължения по договора, доколкото
задължението е именно за предоставяне на обезпечение. Задължението е уговорено така, че
длъжникът да бъде възпрепятстван във висока степен при изпълнението му, което да доведе
до пораждане на уговорената санкция. От друга страна изначално е уговорено изначално
размерът на неустойката да се кумулира към погасителните вноски по договора. Всичко
това налага извода, че уговорената неустойка не притежава присъщите за неустойката
обезпечителната и обезщетителната функция, а води единствено до оскъпяване на кредита,
сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява скрита печалба за
заемодателя, доколкото не е посочена в общата сума за погасяване на кредита и не е
включена в годишния процент на разходите. Следователно посоченият в договора ГПР не
отговаря на действителния, поради което е налице липса на задължително съдържание на
договора, а именно липса на посочване на ГПР, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради неспазването на императивните изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед недействителност на целия договор, то недействителна
се явява и клаузата за неустойка, поради и което съдът счита, че предявеният първоначален
иск е основателен и следва да се уважи. Доколкото процесният договор е недействителен е
безпредметно обсъждането на изложените от страните доводи свързани с настъпване на
предсрочна изискуемост на процесните вземания.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на
5
чл. 23 ЗПК, ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не и други такси и
разноски, с оглед на което предявеният насрещен иск за заплащане на възнаградителна
лихва е неоснователен. Чистата стойност на кредита възлиза на сумата от 1500 лева, като от
признанието на дружеството в подадената насрещна искова молба се установява, че по
договора е била платена сумата от общо 779,17 лева от ищеца, поради което насрещният иск
за главница е основателен за сумата от 720,83 лева, съставляваща непогасен остатък от
чистата стойност на кредита, до която сума насрещния иск следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 946,66 лева отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
По първоначалния иск: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 64.82 лева платена държавна такса в размер на 4 на сто от
материалния интерес, а на пълномощника на ищеца сумата по 343,44 лева за адв.
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. чл.7, ал.2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
По насрещния иск разноски се дължат и на двете страни на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ответникът е
реализирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева за процесуално
представителство по гр.д. № 272/2021 г. по описа на РС М. В договора за правна защита не е
уточнено, каква част от сумата касае възнаграждение по първоначалния и по насрещния иск,
като при липса на изрична договореност, следва да се приеме, че възнаграждението е
заплатено по равно – по 360 лева за защита по първоначалния и насрещния иск. Разноски на
ответника се дължат по съразмерност с уважената част от насрещния иск, а именно сумата
от 34 лева за държавна такса и сумата от 244,80 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В полза на пълномощника на ищцата, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие, следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и чл. чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществено процесуално
представителство по насрещния иск. По съразмерност с отхвърлената част от насрещния иск
в полза на пълномощника следва да бъде присъдена сумата от 96 лева.
Съдът намира за неоснователни възраженията на страните по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
доколкото размерът на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители са
определени съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 минимални размери. С
оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Р. ул. ******* № *** бл.*****, ет. *, ап.**, чрез пълномощника адв. М.В. М. не дължи на
*********АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “********“ №
*****, бл. ******** „*******”, ет. **, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. сумата в размер
на 1 620.60 лева- неустойка по сключен Анекс № ***** от ***** г. за предоговаряне на
договор за потребителски кредит № ******.
ОСЪЖДА АН. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р., ул. **** № ** бл.**,
ет. *, ап.** да заплати на **********АД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. “*********“ № 84-86, бл. ********* „*******”, ет. **, представлявано
от Ф. Г. Д. и С.Ю. А. сумата от 720,83 лева (седемстотин и двадесет лева и осемдесет и
три стотинки) –главница, дължима по Анекс №********* от ******* г. за предоговаряне
на договор за потребителски кредит № *******, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на насрещния иск – 19.11.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 720,83 лева до
пълния предявен размер от 946,66 лева и за сумата от 108,02 лева, възнаградителна лихва за
периода от 16.06.2021 г. до 15.11.2021 г.
6
ОСЪЖДА А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р., ул. ******** № **
бл.**, ет. *, ап.** да заплати на ***** АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. “********“ № ******** бл. ********”, ет. 12, представлявано от Ф.
Г. Д. и С. Ю. А. сумата от 34 лева (тридесет и четири лева) за държавна такса и сумата от
244,80 лева (двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки) за заплатено
адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по съразмерност с уважената част от
насрещния иск по гр.д. № 272/2021 г. по описа на РС М.
ОСЪЖДА ******** АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
“********“ № *****, бл. ********”, ет. **, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. да заплати
на А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р., ул. ********* № ** бл.**, ет. *, ап.**
сумата от 64,82 лева (шестдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) - разноски за
държавна такса по първоначалния иск по гр.д. № 272/2021 г. по описа на РС М.
ОСЪЖДА ****** АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
“*******“ № ********, бл. ********”, ет. **, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. да
заплати на адв. М.В. М., АК П., съдебен адрес: гр. П., бул. ******* № **, ет. *, ап. * сумата
от 343,44 лева (триста четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) –
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено
процесуално представителство по предявения първоначален иск по гр.д. № 271/2021 по
описа на РС М., както и сумата от 96 лева (деветдесет и шест лева) адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по съразмерност с отхвърлената
част на насрещния иск по гр.д. № 271/2021 по описа на РС М.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7