Решение по дело №177/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 1109
Дата: 28 декември 2018 г.
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20184400900177
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                    РЕШЕНИЕ №

                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                     гр. П.,28.12.2018г.

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично  заседание на двадесет и първи декември   ,  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стефан Данчев

при секретаря Ивайло Цветков и в присъствието на прокурора..............………като разгледа докладваното от съдията Данчев т.д.№ 177  по описа за 2018г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

      Постъпила е молба от „*** „ АД с която на осн. чл. 625 от ТЗ се иска откриване на производство по несъстоятелност на „*** „ ООД  / в ликвидация / ,с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление обл.П. , общ.Д.Д. , гр.Д.Д. ,ул. „***“  4 ,поради неплатежоспособност .

    С молбата са представени писмените доказателства с които молителят  обосновава искането си за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество .Приложени са и доказателства по чл. 78, ал.2 от ДОПК .Внесена е дължимата д.т. Поради това,съдът е приел   ,че молбата е редовна и допустима и е насрочил открито съдебно заседание за нейното разглеждане по същество.

    В молбата се твърди ,че „   *** „ АД има качеството на кредитор на ответното дружество „*** „ ООД / в ликвидация /,което произтича от търговска сделка с длъжника –сключен договор за банков кредит продукт „ Бизнес револвираща линия –плюс „ № Д0190 /25.06.2007г. Сочи се ,че този договор е бил сключен между „***„АД като кредитодател и „***“ ООД като кредитополучател,както и че *** „ АД се явява универсален законен правоприемник на „***“АД ,която е била преобразувана чрез вливане в „*** „ АД / с последваща промяна в наименованието на ищеца „*** „ АД и „*** „ АД / .Сочи се ,че за обезпечаване на вземанията по договора за банков кредит е била учредена договорна ипотека в полза на Банката с нотариален акт № *** ,том ***, рег.№ *** дело *** от 2007 г. върху следните недвижими имоти  :

1.Урегулиран поземлен имот в гр.Д.Д.  с площ 880 кв.м. съставляващ УПИ *** в квартал *** по плана на града ,заедно с построената  в имота масивна СБЖ елементи  едноетажна нежилищна сграда –Бензиностанция ,заедно с прилежащите към нея съоръжения и комуникации ,заедно с всички приращения и подобрения в имота .

2.апартамент № 10 в гр.П.  с настоящ административен адрес ул.“*** „ № 5 в жилищна сграда –блок № 2 вх.А, на ІV етаж ,състоящ се от две стаи ,кухня ,баня с клозет ,със застроена площ от 59,30 кв.м. ,заедно с принадлежащото на апартамента избено помещение № 10 с площ 4,08кв.м. ,както и припадащите се 0,650 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя в кв. 2019 по плана на гр.П..

   Проследява се сключване на три анекса към договора за банков кредит,като съгласно чл. 14 от анекс № 3 „*** *** „ ЕООД, В. Д. К. , И.С.К. са встъпили като солидарни длъжници при условията на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на кредитополучателя.

    Ищецът сочи ,че поради преустановяване на плащанията по договора за кредит ,  се е снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 5266/2015 г. на РС-П. за суми ,които представляват част от общо дължимите суми   по договора за банков кредит ,с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК ,като Банката не е претендирала пред съда другата част от вземанията ,които не са били с настъпил падеж ,въпреки че е имало основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.   

    Сочи се ,че сумите по заповедта за изпълнение са били погасени в резултат на публична продан на бензиностанцията и на движими вещи,проведена по изпълнително дело №740/ 2015 г. на ЧСИ Н.В..

    След това се проследяват  вземанията на Банката, произтичащи от договора за банков кредит ,които са с настъпил падеж към 01.07.2018 г. и които включват вземания за просрочена главница,просрочени лихви по редовна главница , просрочени лихви по просрочия и просрочени застрахователни суми ,които са в общ размер на 93 388,35 лв. Сочи се ,че последната вноска за погасяване на задължения по кредита е била направена на 21.03.2013г.,като след тази дата не са правени доброволни плащания по кредита.

   Отделно от това се сочи ,че ответното дружество не е заявявало за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години ,като последно е обявен финансов отчет за 2011 г. , а за периода от 2012 до 2017 г. такива отчети не са обявявани.

  Ответното дружество не е подало писмен отговор по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, не е изразено никакво становище и не са ангажирани никакви доказателствени искания по предмета на делото.

   Представените от молителя писмени доказателства,които не са били оспорени от ответното дружество  изцяло подкрепят изложената в молбата фактическа обстановка.От тях се установява ,че има  сключен договор за банков кредит продукт „ Бизнес револвираща линия –плюс „ № Д0190 /25.06.2007г.страни по който са били  „*** „ АД като кредитор  и „*** „ ООД като кредитополучател. От представеното решение № 61 /01.11.2007г. на СГС по ф.д.№ 10646/1991 г. пък се вижда ,че  „ *** „ АД се явява универсален законен правоприемник на „***“АД ,която е била преобразувана чрез вливане в „*** „ АД / с последваща промяна в наименованието на ищеца от „*** „ АД на  „*** „ АД и впоследствие на „*** „ АД /. Установява се също така,че към договора за банков кредит са били сключени три анекса : анекс № 1  от 27.07.2009г. ,анекс № 2 от 25.08.2010 г. и анекс № 3 / 03.06.2011 г. ,като по силата на последния анекс „ *** *** „ ЕООД,  ЕТ „***- И.К. „ ,В. Д. К. , И.С.К.  са встъпили при условията на чл. 101 от ЗЗДД като съдлъжници на „ *** „ ООД по задълженията му произтичащи от договора за кредит и всички последващи анекси към него. Установява се също така ,че за обезпечаване на задълженията на „***“ ООД по договора за банков кредит е бил сключен и договор за поръчителство с М.Ц.Ц. и Т.Д.М..

    Установява се и това ,че поради преустановяване на плащанията по договора за кредит ,молителят   се е снабдил със заповед № 3160 от 23.10.2015г.   за изпълнение по ч. гр.д.№ 5266/2015 г. на РС-П. за суми ,които представляват част от общо дължимите суми   по договора за банков кредит ,с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК ,като Банката не е претендирала пред съда другата част от вземанията ,които не са били с настъпил падеж и не е обявила предсрочна изискуемост на целия кредит.  

   От приложеното разпределение от 15.08.2017г., извършено от ЧСИ Н.Вангелова се вижда  ,че сумите по заповедта за изпълнение са били погасени в резултат на извършена публична продан на бензиностанцията и на движими вещи,проведена по изпълнително дело №740/ 2015 г. на ЧСИ Н.В., поради което с последващото Постановление от 30.08.2017г. е било приключено изпълнителното производство по изп.дело № 740/ 2015 г. на ЧСИ Вангелова.

   От експертното заключение на вещото лице Б.А. се вижда, че последното плащане за погасяване на задължения по договор за банков кредит е извършено на 21.02.2013г., като се него са били погасени просрочени възнаградителни лихви по редовна главница към 21.10.2013г. в размер на 782,09лв. и такса за управление на кредита в размер на 17,91 лв. В съдебно  заседание вещото лице уточнява ,че това плащане е извършено не от длъжника „*** „ ООД , а от солидарния длъжник „*** *** „ ЕООД, а иначе последното плащане ,което е извършено пряко  от самия длъжник „*** „ООД е от 16.06.2011г. Вещото лице сочи ,че след 21.02.2013г. няма отбелязани при Банката –кредитор  други плащания за погасяване на задължения по договора за банков кредит.

  Ответникът „*** „ООД / в ликвидация също така не е ангажирал доказателства за извършени други плащания за погасяване на задълженията му по договора за кредит , извършени след посочената по –горе дата- 21.02.2013г. 

    Съдът приема ,че като последно извършено плащане за частично погасяване на задълженията по договора за кредит следва да бъде съобразено именно плащането , извършено на 21.02.2013г. ,а не това от 16.06.2011г. ,независимо от факта ,че плащането от 21.02.2013г.е извършено не от кредитополучателя „*** „ООД , а от солидарния длъжник „*** *** „ ЕООД ,встъпил в дълга на осн. чл. 101 от ЗЗД. Това е така ,защото съгласно чл. 123 от ЗЗД изпълнението от страна на един  солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Това частично изпълнение ,извършено от солидарния длъжник с плащането на 21.02.2013г. представлява валидно частично погасяване на задължението по договора за банков кредит до размера на платената сума и ползва, и самия кредитополучател „*** „ ООД .  Затова ,то следва да бъде съобразено при изследване на въпроса кога длъжникът е спрял плащанията на задълженията си и дали е налице хипотезата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ при която се презюмира неплатежоспособността.

    Както беше посочено по-горе, след 21.02.2013г. не са налице никакви плащания по обслужване на задълженията по договора за банков кредит ,т.е. през следващия месец март 2013г. такива,дори и частични   плащания не са били извършени ,въпреки че през м.март е била дължима следваща погасителна вноска по договора за кредит. След като до края на м.март 2013г. такава вноска не е била направена ,то съдът приема ,че спирането на плащанията е настъпило именно към края на м. март 2013г., а именно на 31.03.2013г. ,т.е.това е и началната дата на неплатежоспособност на дружеството.

   Именно поради това спиране на плащанията ,молителят е прибягнал и до снабдяване със заповед за незабавно изпълнение ,издадена по ч. гр.д.№ 5266/2015г. и с изпълнителен лист  въз основа на който пък е било образувано изп.дело № 740/ 2015г. по описа на ЧСИ Н.В. по което в резултат на предприето принудително изпълнение срещу недвижим имот и срещу движими вещи ,които са били собственост на съдлъжника „*** *** „ЕООД е било изплатено вземането по заповедта за незабавно изпълнение. 

    От това следва ,че и през времето след м. март 2013г. и докато е водено изп.дело № 740/ 2015г. на ЧСИ В. ,длъжникът „*** „ООД не е подновил плащанията си за обслужване на задълженията си по договора за банков кредит ,т.е.  продължавал е да не бъде  в състояние да изпълни  свое изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка, каквато безспорно представлява договора за банков кредит на който се позовава молителят .   Това негово състояние продължава и след приключване на индивидуалното изпълнително производство ,доколкото не са установени други плащания след посочената по –горе дата - 21.02.2013г. и до приключване на съдебното дирене по настоящото дело. Погасяването на част от дължимото по договора за банков кредит в резултат на проведено индивидуално принудително изпълнение по изп.дело № 740/ 2015 г. на ЧСИ Вангелова не означава ,че са настъпили положителни промени в платежоспособността на длъжника ,тъй като тези погашения не са резултат от извършени доброволни плащания от длъжника , а са следствие от принудително  осребряване на имущество ,което при това не принадлежи на самия длъжник , а на  солидарния длъжник –„*** *** „ЕООД .

   Поради това съдът приема ,че длъжникът се намира в състояние на неплатежоспособност ,тъй като плащанията по обслужване на задълженията му по договора за кредит са спрели през м. март 2013г.,не са подновявани след тази дата и досега –до приключване на съдебното дирене по делото ,т.е. касае се за едно трайно състояние ,което продължава повече от пет години , а не се касае за временни затруднения ,които да могат да бъдат преодолени.   Освен това следва да се съобрази и обстоятелството ,че длъжникът „*** „ООД се намира в производство по ликвидация вследствие на прекратяването на дружеството,като прекратяването  на търговската му дейност е вписано в търговския регистър на 12.05.2018 г. След като не реализира търговска дейност ,то няма как да се очаква дружеството да има приходи чрез които да може да погасява натрупаните си задължения, произтичащи от договора за банков кредит.

   Тези задължения са били предмет на изследване от вещото лице за периода след издаване на заповедта за незабавно изпълнение ,а именно  от 21.10.2015г.   до 03.12.2018г. и според експертизата те са ,както следва :

1.    Изискуема и непогасена главница в размер на 26 745,00 лв.

2.    Изискуема и непогасена възнаградителна лихва в размер на 72 900,08 лв.

3.    Изискуема и непогасена наказателна лихва в размер на 9 927,64 лв.

4.    Изискуеми и непогасени премии по имуществени застраховки в размер на 111,82 лв.    

     Налице са следователно към 03.12.2018г.  изискуеми и непогасени парични задължения на „*** „ ООД / в ликвидация / ,произтичащи от търговска сделка – договора за банков кредит продукт „ Бизнес револвираща линия –плюс „ № Д0190 /25.06.2007г. и анексите към него ,които длъжникът е спрял да плаща от още от м. март 2013 г. и това състояние на невъзможност продължава и досега .

   Освен това се установява ,че последният обявен в търговския регистър годишен финансов отчет на „*** „ ООД е за 2011 г. / публикуван е едва на 16.01.2013г./.Не са обявени годишни финансови отчети на дружеството за годините след 2011 г. до 2017 г. вкл.

    В т.см. съдът намира ,че са налице хипотезите на чл. 608, ал. 2 и ал.3 от ТЗ ,които дават основание да се презюмира ,че търговецът е неплатежоспособен.

   В случая следва да се съобрази обстоятелството ,че търговецът е в производство по ликвидация .Съгласно чл. 272а от ТЗ ,когато се касае за откриване производство по несъстоятелност на дружество в ликвидация ,с решението за откриване на производство по несъстоятелност , съдът обявява дружеството-длъжник в несъстоятелност по чл. 630, ал.2 от ТЗ ,съответно по чл. 632 , ал.1 от ТЗ.Като се има предвид, че дружеството вече е с прекратена търговска дейност / обстоятелство ,което е вписано в ТР на 12.05.2018г./,то очевидно отпада обсъждането на хипотезата на чл. 630 , ал.2 от ТЗ , която има предвид,че продължаването на търговската дейност на дружеството би увредило масата на несъстоятелността.  Остава да се обсъди хипотезата на чл. 272а от ТЗ във вр. с чл. 632 ,ал.1 от ТЗ .Съдът намира ,че в конкретния случай е налице именно тази хипотеза ,тъй като по делото не бяха събрани каквито и да било данни за налично имущество на „*** „ ООД/ в ликвидация / .Това е свързано и с липсата на обявени в търговския регистър годишни финансови отчети за периода след 2011 г. до 2018 г. вкл. откъдето биха могли да бъдат получени данни за наличното имущество на дружеството.По тези причини и съдебно-икономическата експертиза по делото също така не може да отговори на въпроса за стойността на  краткосрочните и дългосрочните активи на дружеството към различни дати и дали тези активи са налични към датата на изготвяне на заключението ,тъй като не разполага   нито с ГФО, нито с оборотни ведомости ,инвентарни книги и данни от счетоводни сметки ,отчитащи активите на дружеството.

   В т.см. съдът приема ,че  не е установено дружеството  да разполага с каквото и да било налично имущество от което да могат да се покрият дори  началните разноски за движение на  откритото  производството по несъстоятелност ,които разноски според експертното заключение са определени и обосновани  в размер на 5 050 лв.

   Поради това следва да бъде постановено решение при условията на чл. 632, ал.1 от ТЗ при което след обявяване неплатежоспособността на дружеството  и откриване на производство по несъстоятелност ,както и обявяване на длъжника в несъстоятелност ,производството следва да бъде спряно .

   С оглед този изход на делото ,следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на молителя направените от него деловодни разноски,които са в размер на  1010лв./ в т.ч. 250 лв. държавна такса , 360 лв. адвокатски хонорар и 400лв. депозит за вещо лице/.

    Поради изложеното и на осн. чл. 632,ал.1 във вр. с чл. 272а от ТЗ , П.ски окръжен съд

                                                     РЕШИ :

    ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „*** „ ООД  / в ликвидация / ,с ЕИК-***, със седалище и адрес на управление обл.П. , общ.Д.Д. , гр.Д.Д. 5870 ,ул. „***“  4 ,с ликвидатор А.Х.А., с НАЧАЛНА ДАТА  на неплатежоспособността – 31.03.2013г.

    ОТКРИВА  производство по несъстоятелност на  „*** „ ООД  / в ликвидация / ,с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление обл.П. , общ.Д.Д. , гр.Д.Д. 5870 ,ул. „***“  4 ,с ликвидатор А.Х.А..

    НАЛАГА ОБЩИ  ЗАПОР И ВЪЗБРАНА  върху имуществото от масата на несъстоятелността .

    ОБЯВЯВА „*** „ ООД  / в ликвидация / ,с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление обл.П. , общ.Д.Д. , гр.Д.Д. 5870 ,ул. „***“  4 ,с ликвидатор А.Х.А.  В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ .

   СПИРА  производството по несъстоятелност .

   УКАЗВА на кредиторите на „*** „ ООД  / в ликвидация / ,с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление обл.П. , общ.Д.Д. , гр.Д.Д. 5870 ,ул. „***“  4,  че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в търговския регистър не поискат възобновяване на спряното производство ,съпроводено с представяне на  доказателства за предплащане на сумата 5050 лв.,необходима за покриване на началните разноски в производството или че е налице достатъчно имущество,собственост на длъжника, то съдът ще прекрати производството и ще заличи  дружеството от търговския регистър.

   ОСЪЖДА   *** „ ООД  / в ликвидация / ,с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление обл.П. , общ.Д.Д. , гр.Д.Д. 5870 ,ул. „***“  4  да заплати на „*** „ АД, ЕИК-***, гр.С. , ул.“*** „ № ***, п.к.*** направените деловодни разноски в размер на 1010/ хиляда и десет лева / лв.

   Решението подлежи на вписване в Търговския регистър .

    Решението  може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

                                             СЪДИЯ  в  ОКРЪЖЕН СЪД :