Р Е Ш Е Н И Е
№
15.08.2019г., ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№2595/2019г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.439, ал.2, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана е искова
молба от Б.Х.П., чрез адв. Пл. В., против „К.И.И.Б.” ЕАД ***, с която се
твърди, че ищецът е единствен наследник на *** –б. ж. на ***, поч. 28.03.2017г.
Твърди се, че на 19.04.2019г, ищецът е получил ПДИ по изп. дело №
20198150400553 по описа на ЧСИ ***, в която е посочено, че ищецът е
конституиран като длъжник по делото, в качеството му на наследник на неговата
майка. Твърди се, че ищецът е установил, че на 19.02.2019г, въз основа на молба
от страна на ответника, е образувано посоченото изп. дело, въз основа на ИЛ от
23.05.2013г. по т.д.№2586/2013г на СГС, по вътрешно арбитражно дело №2174/2010г
по описа на арбитър ***, да заплати на ***, сумата от 1930,68лв., ведно със
законната лихва, считано от 05.10.2010г.- датата на постановяване на
арбитражното решение, до окончателното й изплащане, и разноски- 90лв.- по
арбитражното производство, 50лв.- държавна такса за издаване на ИЛ и 255,84лв.-
юрк. възнаграждение. Твърди се също, че взискателя по изп. дело- ответник по
настоящето производство, е придобил въз основа на договор за цесия от
08.08.2018г, вземането по ИЛ от ***. Твърди се, че длъжникът не е уведомен за станалата
цесия. Посочва се, че към датата на цесията, размерът на задължението е сумата
от 3554,14лв., от която- 1485,83лв.- главница по ИЛ, 1478,55лв- оставаща
законна лихва, 589,76лв.- разноски. Твърди се, че вземането по изпълнителния
титул на ищеца е погасено по давност, като за периода от издаването на ИЛ-
23.05.2013г., до образуването на изп. дело на ЧСИ ***- 19.02.2019г, не са извършвани
действия по принудително изпълнение. Моли съдът, на основание чл. 439, ал.2 от ГПК, да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът Б.Х.П., в
качеството му на наследник на длъжника ***, б.ж. на ***, поч. 28.03.2017г., че
не дължи сумите по ИЛ от 23.05.2013г., в общо размер от 3554,14лв., поради
изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответникът „К.И.И.Б.”
ЕАД ***, чрез юрк. ***, изразява становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Посочва се, че ответникът е придобил вземането на ИЛ, въз
основа на договор за цесия от 08.08.2018г, като за станалата цесия, цесионерът
е бил упълномощен от страна на цедента, да уведоми длъжника за това. Твърди се,
че цесионерът- ответник, е изпратил до длъжника *** препоръчано писмо с обратна
разписка, върнато като непотърсено от адресата. Посочва се, че фактът, че
длъжникът е починал, е установено едва след образуване на изп. дело. Моли съдът
да приеме депозираният отговор, като уведомление до длъжника за станалата
цесия. Посочва се също, че въз основа на издаденият ИЛ от 25.05.2013г, е било
образувано на 12.07.2013г, изп. дело № 1310/2013г. по описа на ЧСИ ***, с район
на действие СГС, и на 29.07.2013г., са предприети действия прекъсващи давността-
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника- наследодател на
ищеца, като съобщението е получено от работодателя- ***, на 15.08.2013г. Посочва
се също, че са изпратени и множество писма до
банки, за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Твърди
се, че съобразно постановената съдебна практика- ППВС№3/1980г, образуването на
изпълнителното дело прекъсва давността и по време на изпълнителното
производство давност не тече, като едва с ТР№2/26.06.2015г, на ВКС, е дадено
различно разрешение и е отменено, като загубило сила ППВС№3/1980г. Твърди се
също, че в мотивите на посоченото ТР, изрично е посочено, че същото има
действие от датата на обявяването му, като даденото в т. 10 разрешение, се
прилага от тази дата и само спрямо висящите производства, но и за приключилите
преди това. Твърди се, че в случая следва да се приеме, че от образуването на,
изп. дело №1310/2013г. по описа на ЧСИ ***, на 12.07.2013г.- до 26.06.2015г,
намира приложение ППВС№3/1980г. и погасителната давност не тече, независимо
дали има извършени изпълнителни действие. Твърди се, че в случая, началната
дата на давността е 26.06.2015г. и давността не е изтекла. Твърди се също, че
след тази дата, има извършени действия по изпълнението, които също прекъсват
давността- молба от 21.03.2019г. по изп. дело №533/2019г, с която се иска конституиране
на ищеца като наследник на длъжника и с която се иска насрочване на опис на
движими вещи. Посочва се също, че съобразно ТР№2/2013г, давността се прекъсва с
предприемане на всяко изпълнително действие. Твърди се също, че давността,
която е започнала да тече от 26.06.2015г., е била прекъсната с депозирането на
молба от 19.02.2019г, за образуване на изп. дело, с която е поискано
извършването на справки и насрочване на опис на движими вещи, както и с молбата
за конституиране на наследници от 21.03.2019г. В заключение се посочва, че
общата погасителна давност не е изтекла. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото, с определение №1764/25.04.2019г.,
съдът е допуснал обезпечение на предявения иск, чрез спиране на изпълнителното
производство, при гаранция, в размер на 400лв.
По делото се установява и е
безспорно между страните, че ищецът Б.Х.П., е единствен наследник на ***, б. ж.
на ***, поч. 28.03.2017г. Безспорен е по делото също, факта на издаване на ИЛ от 23.05.2013г. по т.д.№ 2586/2013г на СГС,
по вътрешно арбитражно дело №2174/2010г. по описа на арбитър ***, да заплати на
***, сумата от 1930,68лв., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2010г.-
датата на постановяване на арбитражното решение, до окончателното й изплащане,
и разноски- 90лв.- по арбитражното производство, 50лв.- държавна такса за
издаване на ИЛ и 255,84лв.- юрк. възнаграждение.
По делото се установява също, че
въз основа на договор за цесия от 16.08.2018г., ***, като цедент, е прехвърлил
на ответника по делото „К.И.И.Б.” ЕАД ***, като цесионер, вземания по договори
за потребителски кредит, подробно описани в Приложение №1, сред които е и
задължението на насл. ***. Установява се също, че цесионерът е упълномощен от
страна на цедента, да уведоми длъжниците за станалата цесия. По делото се
установява също, съобразно представените с отговора на ИМ писмени
доказателства, че до ищеца- като наследник, е било изпратено уведомление за станалата
цесия, върнато в цялост като невръчено, с отбелязване, че пратката е останала
непотърсена.
По делото се установява също,
видно от изисканото и представено в заверено копие изп. дело № 1310/2013г. по
описа на ЧСИ ***, с район на действие СГС, че същото е образувано въз основа на
издадения ИЛ, по молба от кредитора ***, от 12.07.2013г.; с молбата е поискано
налагано на запор върху вземанията на длъжника ***, в Банка ДСК. По образуваното
изп. дело, са изпратени писма за налагане на запор до ***- като работодател и
до банки. Установява се също, че въз основа на молба от 26.09.2018г, отв. „К.И.И.Б.”
ЕАД ***, е поискал конституирането си като нов взискател, въз основа на договор
за цесия и поискано извършването на опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника. С протокол от 26.09.2018г, ЧСИ ***, е конституирала „К.И.И.Б.” ЕАД ***
като взискател по изп. дело.
Установява се също, че ЧСИ е
отбелязал- л.73, че последното изпълнително действие е извършено на
29.07.2013г. и към 16.10.2018г., изп. производство е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. С молба от 16.11.2018г, взискателя е поискал връщане
на ИЛ, поради прекратяване на изп. производство.
Видно от изисканото и прието
заверено копие от изп. дело №553/2019г по описа на ЧСИ ***, с район на действие
***, се установява, че същото е образувано по молба от ответника „К.И.И.Б.” ЕАД
***.2019г. въз основа на ИЛ от 23.05.2013г.; с молбата е поискано извършването
на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. По молба на взискателя
от 28.03.2019г, въз основа на разпореждане от 01.04.2019г, ЧСИ е конституирал
ищеца- Б.П. като длъжник по изп. дело, в качеството му на наследник на
починалия длъжник. До ищеца П.- като
длъжник, е изпратена ДПИ, връчена на 18.04.2019г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
В изготвения по делото проекто –
доклад, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника- кредитор и взискател по
образуваното изп. дело 553/2019г по описа на ЧСИ ***, че вземането по издаденият
ИЛ по т.д.№ 2586/2013г на СГС, е погасено по давност. С оглед разпределената
доказателствена тежест в настоящото производство, по предявен отрицателно
установителен иск, в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че вземането му
съществува и не е погасено по давност. Следва да се посочи, че съдът приема, че
в случая е приложима общата 5- годишна давност. В случая, съдът приема също, че
ищецът- като длъжник, е уведомен за станалата цесия, най- късно с получаване на
ПДИ по посоченото изп. дело и ответникът в настоящето производство има
качеството на кредитор спрямо ищеца- длъжник. Следва да се
посочи също, че е без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор- цесионер, е
установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му.- Решение № 209/28.11.2018г. по т.д.№ 2350/2017г. на ВКС, І
т.о. , постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Както бе посочено по- горе, по делото бе
установено, факта на образуване на изп. дело №1310/2013г. по описа на ЧСИ ***,
с район на действие СГС, въз основа на издадения ИЛ, по молба от кредитора ***,
от 12.07.2013г., с която е поискано налагано на запор върху вземанията на
длъжника ***, като първо действие по изпълнението. Безспорно е установено и
факта на прекратяване на изп. производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, към 16.10.2018г., като ЧСИ е удостоверил, че последното изпълнително
действие е извършено на 29.07.2013г. С молба от 19.02.2019г. е образувано от изп.
дело №553/2019г по описа на ЧСИ ***, с която е поискало извършване на действия
по изпълнението.
Спорен по делото е въпросът,
налице ли е погасяване на вземането по ИЛ, по давност, с изтичане на 5 години, считано
от издаването му- 23.05.2013г., респ. текла ли е погасителна давност спрямо
това вземане, с оглед на поставеното в ППВС №3/2018г. и ТР№ 2/2013г., т.10 на ВКС.
Съобразно постановеното в ТР№
2/2013г., т.10 на ВКС, в случаите на прекратяване на образуваното изп.
производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие- в случая това е дата
29.07.2013г., удостоверена от ЧСИ *** по изп. дело №1310/2013г. В мотивите към
т.10 на ТР, изрично са посочени кои действия съставляват действия по
изпълнението, прекъсващи давността. Със същата точка, е обявено за изгубило
сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно цитираното ППВС№3/1980г.,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Цитираната т.10 от ТР№ 2/2013г. на ВКС
поражда действие, считано от датата на обявяването на ТР- 26. юни. 2015г., и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не
и към тези, които са приключили преди това- в т.см. Решение №170/17.09.2018г по
гр.д.№ 2382/2017г.. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. С
оглед на установеното по – горе от фактическа страна, съдът приема, че
образуваното изп. дело №1310/2013г. по описа на ЧСИ ***, не е било прекратено
по силата на перемпцията и е било висящо, към датата на обявяване на
ТР№2/2013г.- 26.06.2015г. Прекратяването на изпълнителното производство, по перемпция,
става по право, по силата на самия закон и не е необходимо издаването на
нарочен акт от страна на съдия- изпълнителя. Съобразно датата на извършване на последното
действие по изпълнението- 29.07.2013г., то и изп. дело №1310/2013г. по описа на
ЧСИ ***, следва да се счита за
прекратено по перемпция към 29.07.2015г., поради което, цитираното ТР намира
приложение спрямо него и до датата на постановяване на същото -26.06.2015г., на
основание ППВС№3/1980г., давността спрямо вземането по ИЛ не е текла. Същата е
започнала да тече, считано от датата на постановяване на ТР №2/2013г. на ВКС, съобразно
изложеното по- горе, и към датата на депозиране на молбата за образуване на изп. дело 553/2019г по описа на
ЧСИ ***, в която е посочен и изпълнителен способ, от страна на взискателя –
ответник- 19.02.2019г, не е изтекла. Следва да се посочи, че изложените в
писмените бележки, от страна на ищеца съображения, че погасителната давност
спрямо вземането, е започнала да тече, считано от датата на изготвяне на арбитражното решение, не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите
съставляват нови фактически твърдения, каквито не са заявени в ИМ, а също така,
на основание чл. 439, ал.2 от ГПК, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 100лв.-юрк-
възнаграждение, определено от съда в минимален размер, на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Б.Х.П., ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл.439, ал.2, вр.
чл. 124, ал.1 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо
ответника „К.И.И.Б.” ЕАД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***. ***,
ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ сумата от общо 3554,14лв., от които сумата от 1484,83лв.-
главница, сумата от 1485,83лв.- оставаща законна лихва, и сумата от 589,76лв.-
разноски, по ИЛ от 23.05.2013г. по
т.д.№ 2586/2013г на СГС, по вътрешно арбитражно дело №2174/2010г по описа на
арбитър *** и е образувано изп. дело №20198150400553/2019г по описа на ЧСИ ***,
като погасена по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, Б.Х.П., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „К.И.И.Б.” ЕАД ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***. ***, сумата от 100лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: