№ 46
гр. гр. Д., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора З. В. Т.
като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Частно наказателно дело
№ 20243200200181 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл.16, ал.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд– гр.Д.
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
изпратено от Наказателен съд №3 на гр.Б., К. И.. С въпросния акт се
предлага приемане и изпълнение на наказание глоба в размер на
деветстотин евро и на присъденото гражданскоправно обезщетение в
общ размер на хиляда и петстотин евро, наложени с присъда
№371/2022 от 05.12.2022г. на Наказателен съд №3 на гр.Б., с която
българския гражданин Е. Г. И. е признат за виновен в извършването
на престъпления по чл.147, т.1 и по чл.147, т.2 от НК на К. И..
На основание чл.3 от Наредба №14/2009г. на МП и МРРБ съдът
изиска справка относно заинтересованото лице, идентифицирано като
Е. Г. И. с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес в с.Р.,
1
общ.Г.Т.. В хода на призоваването гражданинът не е открит на
регистрираните адреси. Съгласно писмо с рег.№357000-
4174/25.04.2024г. на ОД на МВР-гр.Д. И. е напуснал страната на
08.12.2022г. и няма данни за завръщането му, поради което и на
основание чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, във в-ка с чл.21, т.3 от
ЗПП, се допусна предоставянето на правна помощ под формата на
процесуално представителство и защита.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. пледира за
признаване на санкциите.
Служебният защитник не оспори фактическите и правни
основания за признаване и привеждане в изпълнение на наказанията.
С Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представена присъда №371/2022 от 05.12.2022г.
на Наказателен съд №3 на гр.Б., К. И., с която българския гражданин
Е. Г. И. е признат за виновен в това, че на 11.08.2018г. в град М.д.П., в
съучастие като съизвършител с А.Д. и Н.П. на испанските граждани
А.Ф.Е. и М.д.К.О.М. увреждания, обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота-по отношение на първия и болки и
страдания без разстройство на здравето-по отношение на второто
лице. Двете посегателства са квалифицирани съответно като
престъпление по чл.147, т.1 и такова по чл.147, т.2 от НК на К. И.. За
първото от инкриминираните деяния на И. са наложени наказания
лишаване от свобода за срок от петнадесет месеца и лишаване от
пасивно избирателно право за същия срок, като за второто е
постановена глоба в размер на деветстотин евро. Със същата присъда
българският гражданин е осъден да заплати на А.Ф.Е. сумата от
хиляда двеста и двадесет евро и на М.д.К.О.М. сумата от двеста и
осемдесет евро, ведно със законната лихва от датата на увреждането,
като обезщетения за претърпени от пострадалите неимуществени
вреди.
2
Присъдата е влязла в сила на 21.12.2023г. С Удостоверението по
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се претендира
признаване и изпълнение единствено на наказанието глоба в размер на
деветстотин евро и на присъдените на пострадалите
гражданскоправни обезщетения в общ размер от хиляда и петстотин
евро.
Досежно постановеното наказание глоба процесното
удостоверение съответства на данните в приложения акт, чието
признаване се иска, на Приложение №2 от ЗПИИРКОРНФС и на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от същия закон.
Касае се за деяние, попадащо в приложното поле на чл.30, ал.2, т.4
закона, за което не се изисква двойна наказуемост, макар същото да
съставлява престъпление и по националното законодателство-чл.130,
ал.2 от НК-лека телесна повреда без разстройство на здравето.
Възлаганата санкция не е в размер по-малък от седемдесет евро, като
подлежащото на признаване и изпълнение вземане възлиза на хиляда
седемстотин петдесет и пет лева по фиксирания курс на БНБ към
датата на постановяване на решението/1,95:1/. Не са налице и
основанията да се откаже признаването и изпълнението на глобата,
визирани от разпоредбата на чл.35, т.10 на ЗПИИРКОРНФС.
Съдебният процес по същество е проведен задочно, но след като
подсъдимият е бил редовно призован, упълномощил е защитник, не се
е явил без уважителни причини, но е бил надлежно представляван.
Досежно гражданскоправните обезщетения в общ размер на
хиляда и петстотин евро съдът прие, че процесното удостоверение се
явява непълно и по същество не съответства на постановената
присъда. Присъдените репарации формално попадат в приложното
поле на чл.3, ал.1, т.2 от ЗПИИРКОРНФС, но за да бъдат определени
като „финансови санкции“ по чл.1, б.“б“, подточка „ii“ от Рамково
решение 2005/214/ПВР, същите следва да представляват присъдено
„обезщетение за жертвата, ако жертвата няма право да предяви в
3
рамките на процеса граждански претенции и съдът действа в
изпълнение на наказателната си компетентност“. Въпреки направения
опит за консултации по реда на основание чл.32, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС, респективно-чл.7, т.3 от Рамковото решение,
издаващия удостоверението орган не е потвърдил този спорен факт.
Същевременно, видно от приложените „Заповед за представяне на
решение“/привеждане на присъда в изпълнение/ и „Уведомление и
лична призовка“ на принудително изпълнение подлежи единствено
постановеното наказание глоба, но не и гражданскоправните
обезщетения, чието доброволно плащане предпоставя единствено
възможността да се претендира отлагането на наказанието лишаване
от свобода. Това означава, че събиране на присъдените вземания за
деликт зависи от волята на пострадалите А.Ф.Е. и М.д.К.О.М..
Третирането на тези репарации като „финансови санкции“ би довело
до последиците по чл.13 от Рамково решение 2005/214/ПВР-
придобиване на прихода от изпълнението от страна на изпълняващата
държава, доколкото между Република България и К. И. не е
договорено друго, т.е. до ощетяване на пострадалите лица.
Воден от изложените констатации и съображения, на основаниечл.32,
ал.1, във връзка с чл.16, ал.7 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
Признава имущественото наказание по присъда №371/2022 от
05.12.2022г. на Наказателен съд №3 на гр.Б., К. И., изпратена с
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, с
което и на основание чл.147, т.2 от НК на К. И./чл.130, ал.2 от НК на
Република България/, на българския гражданин Е. Г. И. с
ЕГН:********** е наложена глоба в размер на деветстотин евро,
равностойни на хиляда седемстотин петдесет и пет лева по
фиксирания курс на БНБ към датата на постановяване на присъдата.
Отказва признаването и изпълнението на отредените с присъда
4
№371/2022 от 05.12.2022г. на Наказателен съд №3 на гр.Б., К. И.,
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в общ размер на
хиляда и петстотин евро, присъдени в полза на испанските граждани
А.Ф.Е. и М.д.К.О.М., като прекратява производството в тази част.
След влизане на решението в сила, преписи от същото, от
удостоверението и от формуляра да се изпратят на органите на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
За допуснатото/отказано признаване и разпореденото изпълнение
да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, като
копие от уведомлението се изпрати на Министерство на правосъдието
на Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд–
гр.Варна в 7-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5