Р Е
Ш Е Н И Е
№ 34/ 24.01.2020 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 19.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при секретаря Десислава
Чипева, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 628 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба от “Уника“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“ №18, представлявана от Д.
Т. и Н. Г., срещу Решение №
364/02.05.2019год. по т.д. № 1801/2018год. на ВОС в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати на на Д.Б.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 43 082,30 лева, на
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, представляваща застрахователно обезщетение,
дължимо на основание застрахователна полица № 16001112025 от 21.04.2016 г.,
ведно със законната лихва забава, считано от 22.05.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираната
сума от 44 990,00 лева поради погасяване чрез извършено съдебно прихващане
със сумата 1 907,70 лева, представляваща дължима застрахователна премия по
посочената застрахователна полица: Осъдил е въззивното
дружество да заплати на Д.Б.Д.,
сумата от 3 950,77 лева, представляващи
сторени съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, изчислени по
компенсация.
Счита,
с оглед на събраните доказателства решението за
неправилно- поради противоречие с
материалния закон и необосновано, по изложени съображения.
Оспорва като
необоснован извода на съда, че не се установява визираното в ОИМ противоречия и
въвеждане в заблуждение на застрахователя. Твърди, че от представените
доказателства се установява, че автомобилът не е този за който се твърди, че е
застрахован при ответника. От всички документи, както и от становището на
вещите лица се установява, че л.а. е бил произведен за Швецария.
Твърди
също, че своевременно са направили възражение за нищожност на Застрахователния
договор на
основание чл.26 ал.2 пр. пър-во
ЗЗД-поради въвеждането му
в заблуждение, застраховайки автомобил с подправена/заменена рама-т.е. налице е
невъзможен предмет на договора. Това е така, понеже при наличие на данни
за неавтентичен идентификационен номер вписан в застрахователната
полица
по имуществената застраховка на МПС, следва да се направи извод, че
индивидуализираното с този основен белег МПС, като предмет на застрахователна
закрила не съществува. В подкрепа на направените изводи се сочи и неоспорените
доказателства-включително и сертификат ПРОВИН от които се установява, че същата марка и модел л.а. със
същия номер на рама но с друг регегистрационен номер
е надлежно регистриран в Швейцария и няма данни да е напускал страната, както и
че към 19.05.2017год. четири дни след кражбата е
бил обслужен в официален на марката сервиз. За това счита, че са налице
условията визирани в чл.408 КЗ за отказ да се извърши застрахователно плащане.
Това е така, понеже се касае за два различни автомобила което е съществено
обстоятелство с оглед риска поет от застрахователя и ако последният е знаел за
това, не би сключил застрахователния договор.
В
условия на евентуалност, счита че следва да бъде кредитирано заключението на
тройната СТЕ, по която е определен размер на стойност на л.а. от
41 569,57лв., а не определената от единичната СТЕ, която е оспорена от
страната.
С жалбата се иска
решението да бъде отменено и постановено ново, с което претенцията да бъде
отхвърлена.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Насрещната
страна чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени
съображения.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуалните
представители на страните.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното, относно обжалваното
решение:
Производството е образувано по искова молба от от Д.Б.Д., срещу Застрахователна компания „Уника“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 44 990,00 евро застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” по застрахователна полица № 16001112025 от
21.04.2016 г., ведно със законната лихва забава от 22.05.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Претенцията
на ищцата се основава на качеството й на собственик на лек автомобил „Мини
купър Ол 4“ с ДКН В6109ВХ, по повод на който 21.04.2016 г. е сключила с ответното дружество
застрахователен договор № 16001112025
„Пълно Каско“ – клауза „А" за застрахователна сума в размер на
49 875,00 лева. По време на действие на застрахователния договор-на
15.05.2016 г. автомобилът бил отнет от владението на ищцата противозаконно от
неизвестен извършител. с намерение да го ползва. За случая били уведомени
органите на МВР. От постановление на районния прокурор се установява, че
местонахождението на автомобила не е открито и след връщане на документите за
него, същият бил снет от отчет и била прекратена регистрацията му. До подаване
на молбата не било платено обезщетение от страна на застрахователя.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер, като не оспорва твърденията, че между страните е налице застрахователен
договор. По претенцията на ищцата е била
образувана щета № 16110010105, след което дружеството извършило проучване по
„ликвидация“ на щета. След извършена справка по номер на шаси било установено,
че автомобил със същата марка и № на шаси е произведен на 21.10.2013 г. за
пазара в Швейцария и е регистрирано там с рег.№ ZН763549. На 20.06.2016 г.
същото МПС било регистрирано като откраднато в Швейцария. С оглед на това
застрахователят е счел, че застрахованият автомобил не е този за който се
твърди да е застрахован и се касае за два различни автомобила, като
застрахователят е бил въведен в заблуждение относно действителното фактическо
положение. Твърди се, че ако същият е знаел за това положение, той не би
сключил застрахователния договор с ищцата. Това обстоятелство водело до
нищожност на договора на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради невъзможен предмет. Застрахователя бил
въведен в заблуждение по отношение на действителното фактическо положение,
застраховайки автомобил с явно подправена/заменена рама. В този смисъл не бил
налице т.н. “покрит риск“. Позовава се на т. 6.5.16, т. 6.5.19 б."з"
и т. 6.8 от Общите условия към полицата, в които са посочени обстоятелства изключващи
задължение за обезщетяване. Счита, че е налице основание за отказ за изплащане
на обезщетение по чл. 408 ал.1 т.3 на КЗ.
В евентуалност оспорва предявеният иск за главница по
размер като сочи, че действителната стойност на автомобила е значително
по-ниска от посочената в договора.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Не
спорно, че страните са били в договорни отношения по застрахователна полица №
16001112025 от 21.04.2016 г. със срок на застраховката е 1 година с начало
22.04.2016 г., за лек автомобил „Мини
Купър Ол 4“ (MINI COOPER ALL 4) с ДКН В6109ВХ, застрахован с клауза „Пълно
Каско“ – клауза „А" при ответника за сумата 49 875,00 лева при
застрахователна премия и данък в размер на 2 543,75 лева, платима на 4
равни вноски, първата от които е платена на 21.04.2016 г.
Не се спори, че на 15.05.2016 г. МПС е било противозаконно отнето от мястото,
където е било паркирано, като е установено, че ищцата незабавно е уведомила
полицията за кражбата и че по случая е било образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител, прокурорска преписка № 5288/2016 г. на БРП, която
с Постановление от 12.04.2017 г. е спряла наказателното производство.
С
уведомително писмо по щета № 16110010105/16.05.2016 г. ищцата е уведомила
ответното застрахователно дружество за извършената кражба на застрахования
автомобил и с приемателни протоколи е предала на застрахователя исканите документи, в т.ч.
регистрационни талони част І и ІІ - оригинал и два броя ключове, което е
потвърдено от ответника в писмо изх. № 4003/24.08.2017 г. От представеното свидетелство
за регистрация се установява,
че същата е прекратена на 07.02.2018 г. поради кражба на превозното
средство. От писмо изх. №
3538/21.07.2017 г. се установаява, че
ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение
поради данни за извършено престъпление по отношение на застрахования л.а. „Мини
Купър Ол 4“, рама № WMWSS71060WS35071.
Според
доказателствата по делото, се установява, че автомобилът е бил представен пред
полицейските органи в Р България на 20.04.2016 г. При първоначалната проверка
за съответствие на номера на рамата техникът-механик установява, че има
съмнение за автентичността на идентификационния VIN № на автомобила в 13-ти
символ. За установяване на автентичността на номера на рамата е извършено
изследване от експерти от Базова научно-техническа лаборатория при ОДна МВР –
Варна като резултатът е обективиран в Експертна справка № 308/20.04.2016 г.
според която номерът на рамата *WMWSS71060WS35071* на процесния л.а. „Мини
Купър Ол 4“ е автентичен.
От
представеното с документите за регистрация Свидетелство за регистрация на ПС,
Част І и Част ІІ се установява, че автомобилът е бил регистриран във Федерална
република Германия през м. септември 2014 г. като марката, моделът,
техническите характеристики и номерът на рамата съвпадат с тези на регистрирания
в Р България на 20.04.2016 г. автомобил на ищцата. Към приложените при
първоначалната регистрация на процесния
л.а. документи- към заявлението за регистрация е приложен договор за
покупко-продажба от 08.04.2016 г., от който е видно, че автомобилът е бил закупен
чрез пълномощник от лицето посочено в свидетелството за регистрация, издадено
във ФРГ.
В
подкрепа на възражението за нищожност на застрахователния договор поради липса
на предмет, ответното дружество е представило Сертификат Provin /56 по делото на
ВРС/, за извършена проверка на произхода в OCIS (Open Car Information System),
издаден от Цебиа ЕООД на 20.09.2016 г. Според удостовереното в същия, л.а.
„Мини Купър Ол 4“ с рама № WMWSS71060WS35071 е произведен на 21.10.2013 г. за
пазара в Швейцария и е бил регистриран там от 25.02.2014 г. с регистрационен
номер ZH763549.
От
постъпилото по делото на 08.11.2018 г. писмо от ОД на МВР – Бургас (л. 10 по
делото на ВОС) се установява, че в международната система „ШИС“ (Шенгенска
информационна система – б. на съда) за автомобил „Мини Купър Ол 4“ с рама №
WMWSS71060WS35071 и чужд регистрационен номер за първи път е въведен сигнал за
издирване на 05.05.2016 г. като страната, въвела сигнала в системата е
Швейцария. От същото писмо е видно, че на 16.05.2016 г. е въведен друг сигнал за
издирване на л.а. със същата марка и номер на рама като страна инициатор на
издирването е Република България.
От
представеното становище на официалния дилър за България Ауто Бавария ООД (л.
104) се установява, че л.а. „Мини Купър Ол 4“ с рама № WMWSS71060WS35071 е
произведен на 21.10.2013 г. за европейския пазар.
Представени
са Общите условия на ЗК „Уника“ АД по застраховка Каско на моторни превозни
средства.
Пред
ВОС са допуснати единична и тройна САвТЕ със задача да дадат заключение за
действителната стойност на процесния автомобил.
Според
заключението на вещото лице А. В. по проведената САвтЕ, на база възрастта,
техническите характеристики и пробега на автомобила действителната стойност на
л.а. „Мини Купър Ол 4“ с ДКН В 6109 ВХ, към 15.05.2016 г. е 46 900,00
лева. В о.с.з. вещото лице уточнява, че при използване метода на пазарните
аналози, за тези, които са най-близо до 22 000 км. Пробег-какъвто е бил
пробегът на л.а. към момента на отнемането, е приел коефициент за съответствие
– 1, а останалите пазарни аналози, тъй като са с по-висок пробег е завишил
коефициента за съответствие на 1.05 за да се отчете по-ниския пробег на
процесния автомобил.
Според заключението на тройната САвтЕ, действителната стойност
на л.а. „Мини Купър Ол 4“ с ДК№ В 6109 ВХ към датата на застрахователното
събитие е 41 569,57 лв., като
о.с.з. вещите лица са посочили, че не са взели предвид пробега на
автомобила, но са съобразили всички характеристики и екстри като са извършили
проверка по номера на рамата и са взели предвид овехтяването на автомобила.
При
така установеното, следва да се направят следните изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно цитираната разпоредба, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Изпълненията
на задълженията от страна на ищцата, визирани в т. 11.5.1 от Общите условия, не
са спорни по делото.
Относно
възраженията на ответното дружество:
Относно
възраженията за нищожност поради липса на предмет, което се поддържа и с
въззивната жалба.
С
отговора на исковата молба ответното дружество е релевирало възражение за
нищожност на застрахователния договор поради липса на предмет. Възражението е
обосновано с твърдението,
че при наличие на данни за неавтентичен идентификационен номер, вписан в
застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, следва да се направи
извод, че индивидуализираното с този основен белег МПС, като предмет на
застрахователна закрила не съществува. Несъществуването на посочената в
застрахователната полица индивидуално определена вещ води до фактическа
невъзможност на предмета на сключения
застрахователен договор, поради което той е нищожен, на основание чл.26 ал.2
пр.1 ЗЗД.
Съдът
намира възражението за неоснователно. Застрахования автомобил е бил регистриран
по съответния начин, при спазването на съответните процедури на територията на
страната, получил е съответните регистрационни номера. Следоветелно, налице е
МПС, което е било редовно регистрирано в РБългария, при спазване на съответната
процедура, реално съществуващо е било към момента на сключване на договора,
което е установено от застрахователя при огледа и заснемането, поради което не
може да се приеме, че договора е с невъзможен предмет. Това е достатъчно да се
приеме, че е налице годен обект на застраховане по имуществена застраховка
„Каско“, извод който следва
и
от Общите условия за застраховка Каско
на МПС на въззивното дружество: Според чл.1
–Обект на застраховка са пътни превозни
средства.., движещи се със собствен двигател, регистрирани по съответния ред.
Следователно, твърдението на въззивника, за невъзможен предмет,
към момента на сключване на договора, не се подкрепя от
доказателствата по делото. В допълнение, следва да се отбележи и следното:
Доводът
за невъзможен предмет ответникът е обосновал с невъзможност да се
индивидуализира застрахования автомобил, поради наличие на данни за
неавтентичен идентификационен номер на
рамата на автомобила-поради наличие на данни, за л.а. със същия
идентификационен номер, който е бил предназначен
и е бил регистриран
в Швейцария. Този довод не се подкрепя от събрания доказателствен материал по
делото, поради следното:
С
оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че представеният от
ищцата за застраховане лек автомобил не е с фалшифициран номер на рама.
Както се посочи, това е установено при регистрацията на
автомобила в България от специално назначена за целта комисия от експерти от
Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР – Варна. Съмнението на
техника-механик за автентичността на идентификационния № на автомобила (VIN) в
13-ти символ е отхвърлено видно от експертна справка № 308/20.04.2016 г. (л.
88), според която номерът на рамата *WMWSS71060WS35071* на процесния л.а. „Мини
Купър Ол 4“ е автентичен. Евентуална първоначална регистрация на автомобила в
Швейцария на 25.02.2014 г. не е пречка за последваща регистрация в Германия на
15.09.2014 г., от където ищцата е придобила чрез покупка автомобила. Това е
видно от свидетелството за регистрация, издадено в Германия (л. 90), което
представлява официален докуменст, чиято автентичност не е
оспорена.
За
това съдът намира, че сключения застрахователен договор не страда от твърдяната
от ответника недействителност, респективно страните са обвързани от валидно
ззастрахователно правоотношение.
При
разглеждането му съдът съобрази следното:..
Към
датата на кражбата на автомобила – 15.05.2016 г. страните са били обвързани от
валидно правоотношение- договор по застрахователна полица от 21.04.2016 г. с
клауза „Пълно Каско“, респективно, че един от покритите рискове е "кражба
на цяло МПС" (т. 5.1.3, б. „а“ от Общите условия). Съобразно чл.5.1.3 по
тази клауза застрахователят покрива пълна загуба от кражба. Влезлият в сила
застрахователен договор поражда задължение за зстрахователя по чл.405 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие, да изплати на застрахования обезщетение
за претърпените от събитието вреди. Основанията, при които застрахователят може
да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в закона –чл.408 КЗ.
Изпълненията
на задълженията от страна на ищцата, визирани в т. 11.5.1 от Общите условия, не
са спорни по делото.
В
писмения отговор ответникът оспорва иска с твърдения за наличие на визираните
предпоставки в чл.408 ДЗ за отказ от иска.
Твърди,
че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като ищцата не е изпълнила
изискванията на т. 6.5.16 и т. 6.5.19 б."з" от Общите условия.
Другото изключение на което се позовава ответникът е т. 6.8 от Общите условия.
Видно от съдържанието на клаузите на т. 6.5.16
и т. 6.5.19 б."з" –погрешно посочено като т.6.5.17 „з“
от
Общите условия, същите визират хипотези, които биха могли да послужат като
основание за отказ на застрахователя да изплати обезщетение по имуществена
застраховка, доколкото попадат в общата
хипотеза на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, а именно: при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;
Според
т. 6.5.16 от Общите условия, застрахователят не изплаща обезщетение, когато,
при сключване на застраховката и/или в срока на действието й, застрахованото
лице или негов представител депозират становища, несъответстващи на
действителните факти и обстоятелства, които биха попречили на застрахователя да
установи, дали настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за
измама от застрахованото лице или негов представител.
Посочената
клауза следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 363 от КЗ-
хипотеза на съзнателно неточно обявяване или
премълчаване на
обтоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора,
респективно му дава право да прекрати същия в едномесечен срок от узнаването.
Само в случаите, когато застрахованият или
негов представител съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство и
застрахователното събитие настъпи, застрахователят при наличието на останалите
предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ може да откаже изцяло или частично
плащане на застрахователно обезщетение.
И
това възражение се поддържа и основава на твърдението на ответника, че
застрахованият автомобил не е този, за който е представен за застраховане.
Твърди се, че автомобил със същата марка и № на шаси е произведен на 21.10.2013
г. за пазара в Швейцария и е регистриран там с рег.№ ZН763549.
Възражението
е неоснователно. По делото не са налице данни ищцата да е знаела за подобни
обстоятелства и съзнателно да ги е премълчала. Автомобилът е придобит
от ищцата чрез пълномощник, от лице от Германия, посочено в регистрационния
талон на л.а. Сключването на застрахователния договор
ищцата е извършила лично, като ответното
застрахователно дружество не е ангажирало никакви доказателства, от които да се
констатира несъответствие между обявени от ищцата при сключване на
застрахователния договор обстоятелства и действително установени такива.
Възражението
за изключен риск в хипотезата на т. 6.5.19 б."з" от Общите условия
също е неоснователно. Текстът визира случаите, когато „застрахованото лице или
лица, покрити по застраховката изказват противоречиви или несъответстващи на
реалността становища, както и до приключване на разследвания и/или проучвания
на разследващите органи, касаещи покритите по застраховката вреди и лица“. В
случая не са налице данни за изказвани противоречиви или несъответстващи на
реалността становища.
В
допълнение, относно неоснователността на посочените възражения за отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение, следва да се отбележи и следното:
Независимо
от спецификата на уговорените в застрахователния договор основания за отказ,
застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл.405 ал.1 КЗ,
ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния
обем. Правно значимо за отказа е само това поведение
на
застрахования, което е последващо спрямо
възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, от договора, или
от общите условия изисквания за действия, или бездействия, насочени към
предотвратяване на събитието и на вредите, или към ограничаването им.
Поведението на застрахования преди сключване на договора /в
каквато насока са възраженията на застрахователя/, е
от значение за други права на застрахователяу,
като например правото да откаже да сключи застрахователен договор, или да
прекрати или измени сключения договор, при узнаване на
впоследствие на дадени обстоятелства, но не и правото на отказ за изплащане на
обезщетение-/тези изводи
са съобразени с изложените мотиви в
Решение № 173 от 22.11.2013год. на ВКС по т.д. № 727/2012год., ІІ т.о./.
Видно
е от становището на застрахователя в процеса, че същият твърди, че ищцата е нарушила задълженията си,
визирани в чл.362 ал.1 КЗ. Но от материалите по делото
не се установява застрахователят след узнаване
на твърдените от него обстоятелства, да е прекратил застрахователния договор,
каквото право има, съобразно цитираната разпоредба на чл.363 ал.1 КЗ. А
безспорно, в процеса не се твърди, че след сключване на договора, с поведението
си ищцата е допринесла за настъпването на застрахователното събиотие.
За
това и направените възражения от застрахователя, за наличие на визираните
предпоставки за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, са
неоснователни и не могат да бъдат споделени.
Видно
от приложеното по делото писмо изх. № 3538/21.07.2017 г. (л. 86 ВРС) ответното
дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение поради данни за
извършено престъпление по отношение на застрахования л.а. „Мини Купър Ол 4“,
рама № WMWSS71060WS35071.
Отказът
на ответното дружество се основава и на т. 6.8 от ОУ, според която
застрахователят може да откаже да изплати обезщетение, когато при сключването
на застраховката на МПС, последното е било обект на престъпление и/или е
обявено за издирване от компетентните органи, като противозаконно отнето в или
извън страната. В отговора на исковата молба ответникът изрично се позовава на
т. 6.8 от ОУ.
Следва
да се отбележи, че в процеса не се установяват предпоставките за уважаване на
това възражение. Според доказателствата по делото, при сключване на
застраховката-т.е. към 21.04.2016год. не са налице данни застрахованото МПС да
е обявено за издирване.
Следователно,
възраженията на ответника за наличие на
предпоставките, даващи мму право да откаже заплащане на застрахователно обезщетение,
са неоснователни. Налице са предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя да заплати дължимото обезщетение,
съобразно сключения договор. Съгласно разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Ищцата претендира
сумата от 44 990,00 лв., която е по-малка от застрахователната сума
в
размер на 49 875,00 лева. Застрахователят е направил възражение, че
действителната стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване
на застрахователното събитие е по-ниска-41 569,57лв., като се позовава на
заключението на повторната САвТЕ.
Според
заключението на първоначалната САТЕ действителната стойност на л.а. „Мини Купър
Ол 4“ с ДКН В 6109 ВХ към 15.05.2016 г. е 46 900,00 лева. Видно от
застрахователната полица, застрахователят е сключил договора за застрахователна
сума в размер на 49 875,00 лева., като не се твърди
надзастраховане. Съдът счита, че следва да се кредитира
заключението на първоначалната експертиза, поради следното:
От една страна, само по нея вещото лице е съобразило изминатите от автомобила
километри-които са много по-малко от изминатите километри от автомобилите
аналози. Освен това, както се посочи, не се твърди
надзастраховане, като вещите лица
приемат годишна обезценка от 5% след първата година. Следователно,
самият застраховател е оценил застрахования автомобил на сумата от
49 875лв., съответно върху тази сума е изчислил застрахователната премия,
която е внесена от ищцата. От датата на сключване на договора
за застраховка до датата на застрахователното събитие е изминал по-малко от
месец, което означава обезценка малко над 200 лева на база застрахователната
сума. Същевременно, видно е от заключението на повторната, експертиза, при
оценката същата не е взела предвид изминатите от автомобила километри-/които
са били около 22 000/, тъй като същият не бил наличен., но и тук
съществена промяна за толкова кратък период не може да е настъпила. При липса
на други данни по делото, съдът намира, че стойността на автомобила не се е
намалила значително след сключване на договора за застраховка, поради което
приема за действителна стойност сумата от 46 900,00
лева- т.е. претенцията
на ищцата
сума от 44 990лв. следва да се приеме за
основателна.
Жалбата
е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното
решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК,
препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените
фактически и правни изводи, които споделя.
Разноски:
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат направените разноски.
Страната е представила ваидни доказателства за извършени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 300лв., поради което следва да й бъдат
присъдени в посочения размер.
С оглед на
гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 364/02.05.2019 год., постановено по т.д.№ 1801/2018 год. по описа на
Варненски окръжен съд-търговско отделение.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1612, район р-н Красно село, Юнак No 11 – 13, да заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2 300 лева, представляващи сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280,
ал.1и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.