Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 9106 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 514132
от 23.10.2018 г., постановено по гр. д. № 13471/2018 г., по описа на СРС, 77-ти
състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД против М.С.Е., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, че М.С.Е., ЕГН ********** дължи на Т.С. ЕАД сумата от 784,27
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода м.10.2014 г.
– м.04.2017 г., за топлоснабден имот гр. *******, ведно със законната лихва
върху горепосочените суми, считано от 20.11.2017 г. до окончателното им
изплащане, за които суми на 04.12.2017
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.
д. № 81838/2017 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав.
Със същото
решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска за главница за цена за
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 784,27 лева до
пълния предявен размер от 1106,71 лева и за периода м.05.2014 г. – м.09.2014
г.; иска за главница за цена на услугата дялово разпределение в размер на 41,66
лева за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г.; иска за мораторна лихва върху
задължението за главница за цена на доставена топлинна енергия в размер на 181,68
лева за периода 15.11.2015 г. – 02.11.2017 г.; иска за мораторна лихва върху
главница за цена на услугата дялово разпределение в размер на 6,95 лева за
периода 15.11.2015 г. – 02.11.2017 г.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.С.Е., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза
на Т.С. ЕАД сумата от 45,01 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 365,60 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на М.С.Е. е депозирана въззивна жалба с вх. № 5202186/07.12.2018 г.
срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени предявените от ищцовото
дружество искове. В жалбата се излагат съображения, че ищцовото дружество не е
доказало в производството наличието на претендираното задължение, т.е. че
действително е потребена топлинна енергия за сумата от 784,27 лева. Поддържа
се, че взаимоотношенията на въззивника с Т.С. ЕАД са само за заплащане на
сградна инсталация, тъй като в собствения на въззивника апартамент № 106,
находящ се в гр. София, ж.к. *******, са свалени всички отоплителни тела и
измервателни уреди. Възразява се срещу служебното начисляване на сметка на база
разход за един водомер.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне в
цялост на предявения иск за главница, представляваща цена за доставена топлинна
енергия за периода м.10.2014 г. – м.04.2017 г., за топлоснабден имот гр. *******.
Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК от името на въззиваемата страна Т.С. ЕАД не е депозиран
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 20.11.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу лицето М.С.Е. за
следните суми: 1/ сумата от 1106,71 лева, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата
от 181,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
дължимо за периода 15.11.2015 г. – 02.11.2017 г., върху задължението за
неплатена топлинна енергия; 3/ сумата от 41,66 лева, представляваща стойността
на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата; 4/ сумата от 6,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва, дължимо за периода 15.11.2015 г. – 02.11.2017 г., върху
задължението за услугата дялово разпределение.
На 04.12.2017 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 81838/2017 г., по описа на
СРС, 77 състав, с която е разпоредено М.С.Е. да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД
посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена
лично на М.С.Е. на 18.12.2017 г., като в
законоустановения срок същият е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК,
във връзка с което и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е
указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията
си в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на съда. В
указания срок и по реда на чл. 422 ГПК
кредиторът е предявил иск срещу М.С.Е. за претендираните в заявлението суми.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника М.С.Е..
Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат
се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния
имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, като в
тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на М.С.Е. е депозиран отговор на
исковата молба. В отговора се прави изявление, че ответникът оспорва посоченото
в исковата молба количество топлинна енергия, доставено в топлоснабдения имот,
както и нейната стойност. Оспорва се дължимостта на задълженията за лихви и за
възнаграждение за услуга дялово разпределение, като се излагат подробни съображения
в този смисъл. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните
вземания за периода м.05.2014 г. – м.10. 2014 г., включително.
Моли се за отхвърляне
на предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 79-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания
за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот
– в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17
май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото не е
спорно, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия потребител на
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ап. 106, находящ се в гр.
София, ж.к. *******, през процесния период, по сключен с ищцовото дружество
договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот. Още повече, че и
във въззивната жалба се признава, че взаимоотношенията на въззивника с Т.С. ЕАД
са били свързани със заплащане на сградна инсталация, тъй като в собствения на
въззивника апартамент № 106, находящ се в гр. София, ж.к. *******, са свалени
всички отоплителни тела и измервателни уреди.
Това
обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства, в това
число Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 06.11.1997 г. по силата на
който ответникът М.С.Е. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ ап. 106, находящ се в гр. София, ж.к. *******.
От установените
по-горе обстоятелства се налага извод, че през процесния период ответникът М.С.Е.
е бил потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, апартамент № 106,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* по сключен с ищцовото дружество договор за
доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Установено е по
делото и обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към
абонатна станция.
Относно
въпросите за осъществяването на доставяне на топлинна енергия до процесния имот
и нейното количество и качество, въззивният съд намира следното:
От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и
отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер. Посочва,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. Установява се още, че през процесния
период топлинна енергия за отопление на имот не е начислявана, доколкото в
процесния имот не е имало работещи отоплителни тела. Установява се също, че
процесния период общото количество топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация е определяна за сградата етажна собственост като част от общото
количество топлинна енергия за отопление на сградата етажна собственост, както
и че делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението
на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на сградата етажна
собственост. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява и обстоятелството, че за процесния период разходът за битово
горещо водоснабдяване е определян, както следва: 1/ за период 2014/2015 г. –
поради неосигурен достъп за отчет, сумите са формирани на база един потребител,
като е спазен чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването; 2/ за период 2015/2016 г. – по показанията на водомера при
самоотчет; 3/ за период 2016/2017 г. по отчетена на 16.05.2017 г. консумация на
гореща вода от един топъл водомер. Установява се също, че общият топломер,
монтиран в абонатната станция на сградата етажна собственост, в която се намира
процесния имот е минал първоначална проверка и последващ метрологичен контрол
през 2000 г., 2002 г., 2004 г., 2006 г., 2008 г., 2010 г. и 2012 г.
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертизи по делото е установено, че
за през процесния период в топлоснабдения имот е доставена и потребена топлинна
енергия на стойност от 1104,35 лева. По отношение на възражението на
въззивника, че по делото не е установено наличието на предпоставките за
начисляване на сметка на база „липса на осигурен достъп“ за един водомер,
настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, поради следните
съображения: съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде
кредитирано, че делът на ответника за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба –
в частност за период 2014/2015 г. – поради неосигурен достъп за отчет, сумите
за битово горещо водоснабдяване са формирани на база един потребител, като е
спазен чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба
установявана задължение за всички потребители да осигуряват достъп на
представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на
уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от наредбата на потребителите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1. По делото нито са релевирани
твърдения, нито са ангажирани доказателства, че ответникът е осигурявал достъп
до имота през процесния период, а доказателствената тежест е била негова.
Следователно при определяне на дължимите суми за процесния период е спазена
нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно
определените цени. Отделно от това следва да се посочи, че според чл. 70, ал. 5
от наредбата потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен
отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване
на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител; след
изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва
изравнителната сметка. Съответно съгласно чл. 29, ал. 2 от Общите условия купувачите, неосигурили достъп, могат да
поискат срещу заплащане допълнителен отчет и преработване на изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ в тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2 –
датата на връчване на изравнителните сметки, като след изтичане на този срок не
се приемат нови рекламации и не се преработват изравнителни сметки /ал. 3/. В
разглеждания случай по делото липсват данни, че ответникът е поискал
своевременно извършването за негова сметка на допълнителен отчет и преработване
на изравнителните сметки.
Предвид горното
искът за главница, представляваща стойността на доставена в топлоснабдения имот
през процесния период топлинна енергия, предявен срещу ответника М.С.Е. е
доказан до размера от 1104,35 лева.
По отношение на
релевирано от ответника възражение за погасяване по давност на част от сумите
начислени от ищеца през исковия период и във връзка с доводите и твърденията
изложени във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно
разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от
повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид
това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Не е спорно
между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че за
процесния период от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. страните в настоящото
производство са били обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2014 г.
Предвид горното,
приложими за процесните вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от
2014 г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число
на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че изискуемостта на същите
настъпва след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва
след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора.
Моментът на
издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през септември 2015 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това
вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по
издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната
давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на
ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент
на погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така
възприето и като съобрази дата на подаване на заявление - 20.11.2017 г., и по съображения
изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на вземанията възникнали
при действието на ОУ от 2014г., то съдът приема, че вземанията за част от
процесния период, а именно за периода м.05.2014 г. – м.09.2014 г. включително
са погасени по давност.
Следователно
непогасени по давност са вземанията за период м.10.2014 г. – м.04.2017 г., като
правилно първоинстанционният съд е определил и размерът на дължимите суми за
доставена и незаплатена топлинна енергия, позовавайки се на изслушаното и
прието по делото заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което настоящият съдебен състав намира за обективно, пълно и
компетентно изготвено.
Предвид всичко
изложено се налага извод, че първоинстанционното решение в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба
следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
При този изход
на спора пред въззивната инстанция право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК има въззиваемата страна. От името на Т.С. ЕАД е депозирана молба от 09.06.2020
г., с която се прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС.
Настоящият
съдебен състав намира, че в полза на въззиваемата страна Т.С. ЕАД не се дължат
разноски, тъй като видно от документите по делото от страна на последната не е
депозиран отговор на въззивната жалба, като същевременно процесуален
представител на дружеството не се е явил и не е взел участие в проведеното по
делото открито съдебно заседание. Видно от молбата със същата не е взето
становище по съществото на спора или по изложените във въззивната жалба
твърдения. Предвид горното и доколкото по отношение на въззиваемата страна Т.С.
ЕАД се установи, че не е осъществено процесуално представителство в
производството пред СГС, което да обоснове дължимост на възнаграждение за юрисконсулт,
то в полза на същата не следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 514132 от 23.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 13471/2018 г., по описа на СРС, 77-ти състав в
обжалваната част, с която е признато за установено по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против М.С.Е., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ), че М.С.Е., ЕГН ********** дължи на Т.С. ЕАД сумата от
784,27 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
м.10.2014 г. – м.04.2017 г., за топлоснабден имот гр. *******, ведно със
законната лихва върху горепосочените суми, считано от 20.11.2017 г. до
окончателното им изплащане, за които
суми на 04.12.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 81838/2017 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.