№ 1317
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110203291 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. Г., ЕГН ********** против наказателно
постановление № 24-4332-020772 от 30.08.2024 г., издадено от началник
сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което за нарушение на
чл.102, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл.177, ал.1, т.3, б. „А“ от ЗДвП.
С жалбата се иска съдът да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят твърди, че били допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на производството, както и че
нарушението не било доказано, тъй като автомобилът бил с изгасен двигател.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна
на издаденото НП. Заявява, че нарушението не било доказано както от
обективна, така и от субективна страна. Претендира разноски.
За административнонаказващия орган, редовно призован, представител
не се явява в откритото съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от
1
юрк. ***, с които иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното
наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата
е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2024 г., около 16:21 часа, полицейски служители при 07 РУ-
СДВР, а именно свидетелите Я. Х., П. П. и Ц. Ф., докато патрулирали със
служебен автомобил в ж.к. „***“, на улица „***“ забелязали лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег. № *****, който се движел покрай блок 15.
Полицаите решили да извършат проверка на водача и автомобила. При
проверката било констатирано, че водачът на автомобила **** бил
неправоспособен, тъй като никога не му е било издавано свидетелство за
управление на МПС. Тогава от близкия обект излязъл собственикът на
превозното средство – жалбоподателят С. С. Г., който заявил на полицаите, че
неправоспособният водач е синът му ****, като баща и син започнали да се
карат, защо синът е управлявал превозното средство.
Срещу жалбоподателя С. С. Г. бил съставен АУАН № 1151193 от
09.08.2024 г. за това, че е предоставил управлението на автомобила на лице,
което не е правоспособен водач. Актът бил подписан от актосъставителя и
двама свидетели, след което бил предявен за подпис на нарушителя, който го
подписал с отбелязване, че има възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 24-4332-020772 от 30.08.2024 г., с
което за нарушение на чл.102, т.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.3, б. „А“ от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите Я. Х., П. П., Ц. Ф. и ****. Свидетелите Я.
Х., П. П. и Ц. Ф. са тримата полицейски служители, които са патрулирали със
2
служебния автомобил в ж.к. „***“. Тримата са категорични как на улица „***“
забелязали лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *****, който се
движел покрай блок 15. Решили да извършат проверка на водача и
автомобила, при която било установено, че същият е неправоспособен. Тогава
от близкия обект излязъл собственикът на превозното средство –
жалбоподателят С. С. Г., който заявил на полицаите, че неправоспособният
водач бил синът му, след което баща и син започнали да се карат заради
случилото се. Тримата полицейски служители ясно заявяват, че автомобилът
се е движил и е бил управляван от лицето, а не както споделя самият ****, че
просто седял на шофьорското място, но не бил управлявал автомобила. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля ****, понеже те първо
противоречат на заявеното от тримата независими и незаинтересовани
свидетели, по чиито данни лицето е управлявало автомобила. Освен това
свидетелят **** е пряко заинтересован от изхода на делото, тъй като се твърди
именно той да е бил неправоспособният водач, а на следващо място се сочи и
да е син на жалбоподателя С. Г., поради което има личен интерес от изхода на
делото. От друга страна съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите
Я. Х., П. П. и Ц. Ф., тъй като те депозират показания за факти и обстоятелства,
които лично и непосредствено са възприели. Показанията има са
последователни, логични, непротиворечиви и взаимно се допълват.
Въз основа на това, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
Издаденото наказателно постановление не съдържа пълно и ясно
описание на извършеното нарушение, поради което се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
3
доказателствата, които го потвърждават. В настоящия случай липсва основен
реквизит на обжалвания акт, посочен в цитираната по-горе разпоредба, а
именно пълно и ясно описание на извършеното административно нарушение.
В атакувания акт като описание на нарушението е посочено, че
жалбоподателят С. С. Г.: „е предоставил управлението на МПС на лице, което
не е правоспособен водач“. От така направеното описание, първо не става ясно
на кое лице се твърди да е било предоставено управлението на МПС от
жалбоподателя. От там нататък не става ясно как и защо наказващият орган е
приел, че това непосочено лице е неправоспособен водач, тоест не става ясно
дали се касае за управление на автомобила примерно от непълнолетно лице,
което изначално няма как да е правоспособно, или от пълнолетно лице, което
обаче никога не е придобивало свидетелство за управление на МПС, или от
лице, което е пълнолетно и е имало такова свидетелство, но то му е било
отнето по някаква причина и т.н. Посочването, че жалбоподателят С. С. Г. е
предоставил управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач,
без да е описано кое е това лице и защо същото не е правоспособен водач, не
изпълва изискването на закона за надлежно описано съставомерно деяние.
Реално наказващият оран прави един правен извод (предоставяне на
управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач), който обаче
не почива на никакви изложени факти и обстоятелства, а без такива и съдът не
може да прецени, дали действително се касае за управление на МПС от лице,
което не е правоспособен водач, тоест без тези факти съдът не може да
прецени дали правният извод на наказващия орган е правилен. Липсата на
изложени факти и обстоятелства във връзка с твърдяното нарушение, първо
води до това, че в издаденото НП въобще не е описано съставомерно деяние
по чл.102, т.1 от ЗДвП, понеже не е ясно кое лице е управлявало автомобила и
защо АНО е приел, че същото е неправоспособен водач. Цитирана е
единствено правната норма, без обаче същата да бъде попълнена с конкретни
факти и обстоятелства. На следващо място, липсата на ясно описание води и
до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което не може да
разбере на кого се твърди да е предоставил автомобила за управление и защо
се твърди това лице да е неправоспособен водач, а от там жалбоподателят
няма как да организира адекватно защитата си срещу административното
обвинение. В зависимост от това на кого се твърди да е предоставил
автомобила, наказаното лице може да изгради защитната си версия, дали
4
действително това лице е неправоспособно или не, но при липса на посочване
на водач, нарушителят няма как да разбере за кого следва да оборва
твърдението дали е неправоспособен водач или не. Тази неяснота в
описанието води и съда до невъзможност да извърши дължимия съдебен
контрол за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, тъй
като липсата на факти и обстоятелства пречи на съда да разбере, как
наказващият орган е стигнал до правния извод, че водачът е неправоспособен
и кой всъщност е бил този водач. Липсата на факти и обстоятелства пречи на
съда да разбере и как наказващият орган е стигнал до правния извод, че
жалбоподателят С. Г. съзнателно е предоставил автомобила си на
неправоспособен водач, след като не е ясно кой е водачът, а от там и в какви
отношения е с жалбоподателя, дали се познават и т.н. Констатираният пропуск
няма как да бъде отстранен от настоящата инстанция, макар от свидетелските
показания и писмените доказателства да се установи кой точно е управлявал
автомобила и защо е бил неправоспособен водач, тъй като се касае за порок на
НП, допуснат при неговото изготвяне. В съставения АУАН също липсва пълно
и ясно описание на нарушението, но вместо АНО да отстрани тази
нередовност на акта по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, той машинално я е
пренесъл в издаденото НП, поради което е пропуснал да опише съществени
елементи от състава на административното нарушение. Касае се за
съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да разбере всички
значими факти от състава на административното обвинение и да организира
правилно своята защита.
Въз основа на изложеното, съдът намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а според ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
5
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
писмените си бележки представителят на наказващия орган е направил
възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Според
цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-
малко от 400 лева. Въз основа на представените доказателства става ясно, че
жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат К. Х. уговорената сума в
договора за правна защита и съдействие в размер на 1500 лева, като това е
станало на 30.01.2025 г. Съдът намира, че следва да се уважи възражението на
юрисконсулта и да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското
възнаграждение до минималния размер от 400 лева, тъй като делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, като беше проведено само едно
открито съдебно заседание. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на
делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-020772 от 30.08.2024
г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с
което за нарушение на чл.102, т.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на С. С. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.3, б. „А“ от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на
жалбоподателя С. С. Г., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща сторени от жалбоподателя разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София-град в 14 - дневен срок от съобщаването му на
6
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7