№ 258
гр. София, 08.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Частно наказателно дело
№ 20211800200333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК.
Образувано е по постъпила жалба от К. М. М. – майка на жертвата М. У.
М. - срещу постановление от 05.05.2021 г. на прокурор при С. окръжна
прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по пр.пр. №
804/2019 г. по описа на СОП (ДП № 22/19 г. по описа на ОД МВР – С.),
водено срещу за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
НК.
В жалбата се излага несъгласие с фактическите констатации на
прокурора относно обстоятелствата, свързани с режима на скоростта на
движение на моторните превозни средства в пътния участък, където е
настъпило пътнотранспортното произшествие. Твърди се, че прокурорът
неправилно е приел, че по пътя гр. С. – с. Г. (пътен участък извън населено
място) не е имало поставени пътни знаци, регулиращи скоростта на движение,
поради което неправилно е приел, че максимално допустимата скорост на
движение в този пътен участък е 90 км/ч. Твърди се, че този фактически
извод не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като при
навлизане в пътната отсечка, където е станало пътнотранспортното
произшествие, има поставен пътен знак, въвеждащ допустима максимална
скорост 40 км/ч. и обозначение за „хлъзгав път“.
С посочените твърдения се предявява искане, макар и непрецизно
формулирано, за отмяна на обжалваното постановление, тъй като е
постановено при неизяснена фактическа обстановка, и връщане на делото на
1
прокурора за изясняване на обстоятелството относно максимално
допустимата скорост на движение на МПС в пътния участък, където е
настъпило произшествието и каква е съпричастността на останалите
участници в настъпването му при въведено с пътен знак ограничение на
максималната скорост за движение до 40 км/ч.
С. окръжен съд, след като провери материалите по делото във връзка с
доводите, изложени в жалбата, намери за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК и от лице,
легитимирано съгласно същата разпоредба да обжалва посочения
прокурорски акт в качеството му на наследник (майка) на жертвата.
Досъдебното производство е образувано на 17.03.2019 г. на основание
чл. 212, ал. 2 НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК – затова че на 17.03.2019 г. в
землището на с. М. ц. (в постановлението на прокурора неправилно е посочено наименованието на
населеното място „М. Ч.“), обл. С., на третокласен път гр. С. – с. Г., са нарушени
правилата за движение по пътищата, при което възникнало пътнотранспортно
произшествие между л.а. Опел“, модел „Корса“ с рег. № *******, л.а. марка
„Мазда“ с рег. № ****** и л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №
****** и по непредпазливост е причинена смъртта на М. У. М. (български
гражданин).
В хода на разследването не е привлечен обвиняем.
С обжалваното постановление прокурор от ОП – С. е прекратил
образуваното наказателно производство на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК – тъй като деецът е починал.
За да постанови своя извод за наличие на основанието по чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК прокурорът е приел за установено от
фактическа страна накратко следното:
На 17.03.2019 г., около 17,45 ч. пострадалият М. У. М. управлявал л.а.
Опел“, модел „Корса“ с рег. № ******* по третокласен път 6206 в посока от
гр. С. към с. Г., като се е движил със скорост от 95 км/ч.
В същото време в обратна посока се движили л.а. марка „Мазда“ с рег.
№ ******, управляван от свид. В. Х.. Т. със скорост от 70 км/ч. и л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******, управляван от свид. В. А. К.
2
със скорост около 85 км/ч., като във втория автомобил пътувала и свид. Н. К.
- К..
Движението в посочения пътен участък било двупосочно – с по една
лента за движение за посока, без хоризонтална маркировка. Пътният участък
бил прав с наклон за изкачване в посока към с. Г., настлан с дребнозърнест
асфалт, без неравности и посипаности. Пътната настилка била суха.
При движението си в района на 7+856 км на третокласния път гр. С. – с.
Г. пострадалият М. изгубил контрол върху управлявания от него автомобил,
при което автомобилът се отклонил наляво и навлязъл в лентата за насрещно
движение, където се движил л.а. „Мазда“, управляван от свид. В. Т.. Свид. Т.,
за да избегне удар между двата автомобила, намалил скоростта на
управлявания от него автомобил и го отклонил плътно вдясно, като последвал
приплъзващ страничен удар между двата автомобила в лентата за движение
на л.а. „Мазда“. Скоростта на движение на л.а. „Мазда“ в момента на удара
била около 50 км/ч., а скоростта на л.а. „Опел“ – 95 км/ч.
След този удар л.а. „Опел“, управляван от постр. М., продължил
движението си в насрещната лента за движение със скорост от около 92 км/ч.,
в която се движел л.а. „Фолксваген“, управляван от свид. К.. Последният
предприел аварийно спиране и отклоняване на автомобила вдясно, но въпреки
това последвал удар между двата автомобила, като в този момент скоростта
на л.а. „Фолксваген“ била около 19 км/ч., а на л.а. „Опел“ – около 92 км/ч. От
удара л.а. „Опел“ бил отхвърлен назад спрямо посоката си на движение,
извършил ротационно движение в посока обратна на часовниковата стрелка и
плъзгайки се по пътното платно, спрял в положението, фиксирано
впоследствие при извършения оглед на местопроизшествието – извън пътното
платно. Водачът на л.а. „Опел“ – М. М. починал.
В резултат на описаното пътнотранспортно произшествие водачът и
пътникът в л.а. „Фолксваген“ получили леки телесни повреди.
От фактическа страна прокурорът е приел, че в описания пътен участък
- 7+856 км на третокласния път гр. С. – с. Г. - не е имало поставени пътни
знаци, регулиращи скоростта (знак В26 – въвеждащ забрана за движение със
скорост по-висока от означената върху знака), поради което и
аргументирайки се с разпоредбата на чл. 21 ЗДвП е приел, че допустимата
максимална скорост за движение на МПС в конкретния пътен участък е 90
3
км/ч.
При така възприетата от прокурора фактическа обстановка той е
стигнал до извод, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие
има единствено водачът на л.а. „Опел“ – починалият на място М. М., който
загубил контрол върху управляваното от него МПС и навлязъл в насрещната
лента за движение, с което нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
На следващо място прокурорът е приел, че при конкретните пътни
условия и при скорост на движение от 70 км/ч. на л.а. „Мазда“ ударът е бил
непредотвратим за неговия водач – свид. Т.. Приел е, че при движение със
скорост от 85 км/ч. на л.а. „Фолксваген“ ударът също е бил непредотвратим и
за неговия водач – свид. К.. Приел е, че при сложилото се ПТП деянието на
всеки от двамата водачи Т. и К. е случайно по смисъла на чл. 15 НК и поради
това не съставлява престъпление, а виновният за настъпването на
произшествието водач на л.а. „Опел“ - М. М. е починал, при което е счел, че
са налице основанията по чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК за прекратяване на
наказателното производство.
От мотивите на обжалваното постановление е видно, че прокурорът е
извел своите правни изводи, обосновавайки се от фактическа страна, че
произшествието е настъпило на път извън населено място (макар и това да не
е изрично посочено, описаната фактология го сочи несъмнено) и в участък от
пътя, в който не е било въведено ограничение за максималната скорост на
движение с пътен знак (В26), при което при избиране на скоростта водачите
не следва да превишават 90 км/ч. съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Този факт стои
и в основата на извода за липса на допуснато нарушение, свързано с режима
на скоростта на движение, от страна на водачите на л.а. „Мазда“ – свид. Т. и
на л.а. „Фолксваген“ – свид. К..
Внимателният прочит на събраните по делото доказателствени
източници, в т.ч. и на протокола за оглед на местопроизшествие, сочи, че
събрания доказателствен материал не съдържа конкретни данни за наличието
или липсата на пътен знак В26, въвеждащ забрана за водачите на МПС да
превишават обозначената върху знака скорост в района на
местопроизшествието. И конкретно в протокола за оглед на
местопроизшествие (л.л. 44 – 48, том 1 от ДП) липсва изрична фактическа
констатация, че в района на местопроизшествието не е имало поставени
4
пътни знаци, въвеждащи ограничения за скоростта на движение на МПС. В
тази връзка в материалите по делото се съдържа единствено писмо на
разследващия орган до „Областно пътно управление“ – С. обл., с което е
отправено изрично запитване дали в описания по-горе пътен участък има
въведени ограничения за скоростта на движение на МПС и съответно ако има,
каква е зоната им на действие (л. 185, том 2 от ДП), но не е наличен отговор
на това запитване. Това налага извод за липса на доказателства,
обосноваващи направения от прокурора извод от фактическа страна, че в
района на местопроизшествието не е имало пътен знак (В26), въвеждащ
забрана за водачите на МПС да превишават обозначената върху знака
скорост, респ. изводът на прокурора, че максимално допустимата скорост за
движение на МПС в района на инкриминираното ПТП е тази, посочена в
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а именно 90 км/ч. Този фактически извод
на прокурора почива на предположение, което е недопустимо и поради това е
необоснован. Необосновани се явяват и правните изводи на прокурора
относно съпричастността на останалите участници в пътнотранспортното
произшествие към неговото настъпване, а именно водачите на л.а. „Мазда“ –
свид. Т. и на л.а. „Фолксваген“ – свид. К., тъй като фактическият въпрос
относно допустимата максимална скорост за движение на моторни превозни
средства в района на произшествието не е изяснен. Едва след изясняването на
това обстоятелства може да се направи обоснован извод дали действията на
водачите на л.а. л.а. „Мазда“ – свид. Т. и на л.а. „Фолксваген“ – свид. К. при
установения механизъм на произшествието са в причинна връзка с
настъпването му и с причиняването на смъртта на водача на л.а. „Опел“ – М.
М..
Изложеното налага извода, че разследването не е извършено с
необходимата пълнота и всестранност за изясняване на всички значими факти
по делото, което налага допълнително разследване за изясняването им.
Предвид изложеното обжалваното постановление на прокурора за
прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, тъй
като е необосновано и делото да се върне на прокурора за допълнително
разследване за изясняване на посочените по-горе обстоятелства.
На основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 05.05.2021 г. на прокурор при С. окръжна
прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по ДП №
22/19 г. по описа на ОД МВР – С. (пр.пр. № 804/2019 г. по описа на СОП) и
връща делото на С. окръжна прокуратура за допълнително разследване,
съобразно указанията, дадени в мотивите.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред С.
апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му съгласно чл. 243, ал. 7
НПК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6