Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 257 19.04.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На единадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Ж.И.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2228 по описа за 2019г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано предявен иск с правно основание по чл.124 от ГПК във вр. с чл. 64,ал.2 от ЗОбС.
Ищецът М.И.Х. *** твърди в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот с ид.№ 43685.261.1, находящ се в землището на с.Л., общ.Търговище с площ от 2030кв.м., на основание наследствено правоприемство от родителите си, които живели в имота и имали построена къща, която по-късно се срутила, но установил, че имотът е отразен като земеделска земя-общинска собственост, поради което счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск; претендира разноски. В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.М.Б.-ТАК, който пледира за уважаването му, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със становище за допустимост но неоснователност на иска, обосновано с обстоятелството, че имотът е общинска собственост по арг. от разпоредбата на чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ, като имотът фигурира в Протоколно решение № 2/2008г. в частта относно имоти, вписани като собственост на Общината, на осн. чл. 19,ал.1 от ЗСПЗЗ.Сочи се, че имотът представлява пасище, мера, което по арг. от чл. 25 от ЗСПЗЗ придава на имота характер на такъв публична общинска собственост, а такива имоти на осн. чл. 86 от ЗС не могат да се придобиват по давност.Посочва се още, че за имота не е съставен АОС, няма и подавани документи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Твърди се, че след извършена проверка е установено, че процесният имот попада извън строителните граници, определени с ПУП на с.Л. и е идентичен с ПИ № 49 по кадастралния план от 1981г., а по предходния план е бил част от парцел ХІ общ.В в кв.12 и улица с осн. точки 42-42а, който парцел е изключен от регулация на осн. ПМС № 216/1961г; претендират се разноски.В съдебно заседание процесуалният представител на ответника ст. юрисконсулт Д.К. не поддържа изложеното становище в писмения отговор, като с оглед събраните доказателства по делото изразява становище за основателност на предявения иск; въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, както и такова по чл. 78,ал.2 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представената Скица № 15-888592/28.11.2018г., изд. от СГКК гр.Търговище се установява, че процесният имот е отразен в КК на с.Л., общ.Търговище, одобр. със Заповед РД-18-43/29.06.2017г., изм. Със Заповед 18-6500/06.08.2018г. на Началника на СГКК Търговище, като имот с ид.№ 43685.261.1 с площ от 2030кв.м. и представлява нива седма категория, при граници: имот с ид.43685.216.56; имот с ид.№ 43685.216.68, имот с ид.№ 43685.216.5, като старият идентификатор на имота е бил 43685.216.5. От посочената по-горе заповед на Началника на СГКК гр.Търговище се установява, че до изменението в кадастралната карта на селото, процесният имот е бил отразен като част от имот с ид. № 43685.261.5, целият с площ от 32064кв.м., против която заповед е подадено възражение от Община Търговище, но липсват данни същата да е обжалвана. От Удостоверение за данъчна оценка № **********/18.12.2018г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът е с данъчна оценка от 116,70лв.От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и пълно и като отговарящо на поставените задачи се установява, че за с.Л., общ.Търговище са съществували два плана, първият от 1914г. до 1981г. и вторият, одобр. със заповед № 1028/22.10.1981г., действащ и към момента. По стария план на селото имотът на ищеца е бил в регулация, част от парцел IX в кв.12 и улица с ос.т. 42-42а, който парцел е изключен от регулация с ПМС № 216/1961г. По новия план имотът е извън регулацията на селото, но е заснет и нанесен като ПИ № 49 и в разписния лист към новия план имотът е записан като двор на И. Х. Ч.-без документ за собственост.При съпоставяне на плановете на селото, отразено в комбинираната скица, приложена по делото, вещото лице е установила, че имотът, отразен като ПИ № 49 е идентичен с имот с ид.№ 43685.261.1 с площ от 2030кв.м. , а границите му съвпадат с отразените в скицата на имота, посочена по-горе.В съдебно заседание вещото лице уточнява, че проектната улица по първия план не е реализирана, а в новия такъв не е предвидена.От разпита на св. Й.Б.А. и св. Х.Д. Х., без родство с ищеца се установява, че същите са съседи на ищеца и го познават отдавна, познават и баща му като И.(Чолака), като през целия живот на свидетелите имотът е владян от семейството на ищеца и свидетелите не знаят някой да им е оспорвал собствеността или владението.Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, като логични и отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
За да се установи дали ищецът е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство от своя баща и по силата на давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва да се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобИ.ето на имоти въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период. Безспорно по делото е, че към момента имотът представлява земеделска земя, като владението първоначално е упражнявано от родителите на ищеца, а след смъртта им - от самия ищец. Безспорно е и това, че процесния имот е включен в незаявените за възстановяване земеделски земи, преминаващи в управление на общината, по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Безспорно е и обстоятелството, че съгласно отменения план на селото имотът е бил в границите на селото, а през 1961г. е изключен от регулация въз основа на ПМС и с влизане в сила на новия план, имотът остава извън регулация и придобива статут на земеделска земя. Тези обстоятелства обуславят извод, че по време на кооперирането, имотът е бил селищен, а не земеделска земя, поради което не е бил коопериран и липсват данни да е бил одържавяван на друго основание, поради което следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като и ограниченията по чл. 5,ал.2 от ЗВСНОИ за придобИ.е на имоти по давност, като оригинерен способ, са неприложими ( в този смисъл Решение № 883/14.12.2010г. по гр.д.№ 1432/2009г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Следва да се има предвид и обстоятелството, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, при които имотът не е бил коопериран, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, както е и в настоящия случай, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ(в този см. и практиката на ВКС, обективирана в решение № 79 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 612/2012 г., I г. о., решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС, I ГО, решение № 380/04.08.2010 г. по гр. д. № 110/09 г. на I ГО и др.).В случая имотът е владян първоначално от бащата на ищеца, който след смъртта на първия е продължил владението върху имота, поради което следва да се приеме, че с отпадане на забраната за придобИ.е на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03.1990г., е станало възможно придобИ.ето на собствеността, като семейството на ищеца е придобило собствеността върху имота през 2000г., въз основа на наследяване и давностно владение, като оригинерен придобивен способ по чл. 79,ал.1 от ЗС, обстоятелство, обуславящо основателността на иска и неговото уважаване, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС във вр. с чл. 64,ал.2 от ЗОбС. (в този смисъл и задължителната практика на ВКС- Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. на ВКС, V г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, І г.о.). на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
По разноските: Ищецът е претендирал разноски, които съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК са посочени в размер на 50лв. платена д. такса, депозити за вещо лице общо в размер на 170лв. и 400лв. адвокатско възнаграждение.Видно от приложеното пълномощно на адв.Б. по делото, уговореното и платено адв. възнаграждение е в размер не на 400лв., а на 300лв., който размер съдът приема за релевантен, при което общия размер на разноските възлиза на 620лв.По въведеното възражение на ответната страна по чл. 78,ал.2 от ГПК, съдът приема следното: ответникът сочи, че наследодателят на ищеца, респ. самият ищец е имал възможност за използва административните процедури по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността си, което той не е сторил.Съдът приема тези доводи за изцяло неоснователни, доколкото настоящият имот винаги е имал селищен характер, бил е в регулация до 1981г., когато е изключен от регулация, но е запазил селищния си характер, при което изначално не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика, а отразяването му като земя по чл. 19 от ЗСДПЗЗ именно е причинило необходимостта от предприетата съдебна защита.В тази връзка следва да се посочи, че дори за ищцовата страна да са били налице други способи за защита на правото им на собственост, то ищецът не е бил длъжен да ги използва, или казано с други думи-за предпоставките по чл. 78,ал.2 от ГПК релевантно е поведението на ответника, а не на ищеца(в този см. определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., ГК).Не на последно място, именно неправилното отразяване на имота като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ е наложило предявяването на иска, тъй като исканата промяна в собствеността не може да се извърши по друг ред, освен чрез предприемане на съдебна защита на правото на собственост на ищеца.Поради изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките са поставяне на разноските в тежест на ищеца, независимо от изявлението на ответната страна за признание на иска, доколкото същата е станала причина за завеждане на делото, обуславящо оставянето на възражението без уважение, на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.В тази връзка следва да се разгледа и възражението за прекомерност на адв. възнаграждение, платено от ищеца, като съдът приема следното: Настоящото производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, но съобр. чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното такова в случая (при цена на иска от 116,70лв.) е 300лв., при което следва да се приеме, че платеното в същия размер от ищеца не е прекомерно, обстоятелство, обуславящо оставянето на възражението за прекомерност без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.Поради изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 620лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от Кмета д-р
Д.Д., че М.И.Х. с ЕГН ********** ***, е собственик
въз основа на наследство и давностно владение по чл.
79,ал.1 от ЗС на имот, находящ се в землището на с.Л.,
общ.Търговище, представляващ имот с ид.№ 43685.261.1
с площ от 2030кв.м., нива седма категория, при граници: имот с ид.43685.216.56; имот с ид.№
43685.216.68, имот с ид.№ 43685.216.5, по КК на с.Л.,
общ.Търговище, отразен в Скица № 15-888592/28.11.2018г., изд. от СГКК
гр.Търговище, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС във вр. с
чл.64,ал.2 от ЗОбС.
ОСЪЖДА Община
Търговище, представлявана от Кмета д-р Д.Д., да
заплати на М.И.Х. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на
620лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ
без уважение възраженията на ответника за възлагане на разноските в тежест
на ищеца и за прекомерност на платеното адв.
възнаграждение, като неоснователни, на осн. чл. 78,ал.2 и чл. 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия: