Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 177
гр. ВРАЦА,06.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение ,в
закрито заседание на 06.06.2019г., в състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело N 278 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.1 т.3 предл.2 ГПК.
А.М.Г. ***,чрез процесуален представител адв.П.С. от ВрАК,е обжалвала постановление
на ДСИ Г.Л. към СИС при РС Враца от 22.03.2019г.,с което е прекратено
изпълнителното производство по изп.д.№ 642/2015г.по описа на същата служба на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Поддържа се в жалбата,че обжалваното
постановление е неправилно и незаконосъобразно.През 2018г.са постъпвали суми в
следствие наложения запор,удържани от трудовото възнаграждение на длъжника.Паричните
преводи,според изложеното в жалбата представляват изпълнителни действия по
смисъла на закона,които изключват перемцията и не обуславят необходимостта от
предприемане на други изпълнителни действия и способи.Иска се отмяна на
атакуваното постановление.
Противната страна – длъжник по изпълнителното дело не е ангажирала
становище по жалбата.
С жалбата не са сочени нови доказателства.
ДСИ Г.Л. на основание чл.436 ал.3 ГПК е изложил мотиви,с които смята
жалбата за неоснователна.
Врачанският окръжен съд,като взе предвид изложените в жалбата доводи и
съображения и събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по
чл.436 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на
съдебния изпълнител,подлежащ на обжалване.Разгледана по същество същата се
явява основателна.
Изпълнително дело № 642/2015г.по описа на СИС при РС Враца е образувано на
29.10.2015г.по молба на взискателя-настоящ жалбоподател въз основа на изп.листа,издадени
по ч.гр.д.№ 366/2015г.по описа на РС Враца и гр.д.№ 1635/2015г.на същия съд,с
решенията по които длъжника И.Г. е осъдена да заплати на жалбоподателката общо
сумата 1560,95 лв.След образуване на делото до длъжника е изпратена ПДИ,и след
неплащане от негова страна в срока за доброволно изпълнение,е проучвано
имущественото му състояние.След констатиране на наличие на трудов договор с
Община Враца,до последната е изпратено запорно съобщение и наложен запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение – на 13.11.2015г.,получено от
третото задължено лице на 17.11.2015г.Поради обстоятелството,че удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника се превеждали по друго изп.дело,след налагане на
запора по настоящето дело,непосредствено след налагането му не са превеждани
суми.Такива удръжки за започнали да се правят и да се превеждат суми по
изпълнителното дело/след напомка от ДСИ/ на 03.08.2017г.Видно от данните по
изпълнителното дело суми в различен размер са постъпвали до 08.08.2018г.След
прекратяване постъпването на суми по изп.дело взискателят е поискал
предприемане на други изп.способи,осъществени от ДСИ,които не са дали
7конкретен резултат.С атакуваното постановление от 22.03.2019г.,ДСИ прекратил
производството по изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,приемайки,че
последното изп.действие по делото е поискано от взискателя на 12.11.2015г. –
искане за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,и в
продължение на повече от две години от последното действие взискателят не е
предприел друго изп.действие.В изложените мотиви ДСИ се позовава и на практика
на ВОС по подобен казус.
При така изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира
действията на ДСИ Г.Л. за неправилни.Не са налице предпоставките за
прекратяване на изп.производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Действително
последното поискано от взискателя изп.действие е от 12.11.2015г.Въз основа на
това действие ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на
13.11.2015г.Първоначално не се постъпвали суми по наложения запор,но от
03.08.2017г.до 08.08.2018г.такива са постъпвали.От 12.11.2015г./последното
поискано от взискателя изп.действие/ до 03.08.2017г./когато са започнали да
постъпват суми по наложения запор/ и от 08.08.2018г./спиране постъпването на
суми по наложения запор/ до 22.03.2019г./датата на постановлението за
прекратяване/ не са изминали две години, и не са налице основания за прилагане
института на перемцията.Периодът през който са постъпвали суми по наложения запор
/03.08.2017г.-08.08.2018г./прекъсва двугодишния срок на евентуално бездействие
на взискателя и изключва прилагане на перемцията.Нелогично е да се иска от
взискателя да сочи други изпълнителни способи при положение,че посочения вече
такъв е дал положителен резултат и по делото постъпват суми.Периодът,през който
по изп.дело постъпват суми за погасяване на дълга прекъсва срока на
перемцията.Като е приел обратното ДСИ е постановил неправилно
постановление.Практиката на ВОС,на която се позовава ДСИ не е задължителна по
своя характер,не се споделя от настоящия състав и не го обвързва.
С оглед изложеното жалбата се явява основателна.Като такава следва да се
уважи,като атакуваното постановление се отмени.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ действията на ДСИ Г.Л.,СИС при РС Враца,обективирани в постановление
от 22.03.2019г.по изп.д.№ 642/2015г.,с което е прекратено производството по
изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........