Решение по дело №2857/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2449
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20227180702857
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2449

гр. Пловдив, 20.12.2022г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                                        2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

при секретаря Р. А. и участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 2857 по описа за 2022 год. на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез гл. юрисконсулт М.С.срещу Решение № 1836/27.09.2022 г. по АНД 20225330204958/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив, с което е отменено НП № 639320-Р637916/03.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване" в ТД на НАП-Пловдив, с което „Ес Фор Би" ООД, ЕИК: *********, е санкционирано с административно наказание „имуществена санкция" в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр.ал. 3 ЗДДС.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. С касационната жалба се иска отмяна на решението на РС Пловдив, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Ес Фор Би“ ООД е подала отговор на касационната жалба чрез пълномощника си адв.М., в който излага аргументи за потвърждаване решението на РС Пловдив и се претендират разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание редовно призована, не се представлява.

Прокурорът сочи в становището си, че следва да се уважи жалбата и да се отмени решението на РС Пловдив като незаконосъобразно и неправилно.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е,  разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната фактическа обстановка :

При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.09.2021 г. било установено, че „Ес Фор Би" ООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.08.2021  г.  - 31.08.2021  г. до  14.09.2021  г.  включително.  За така констатираното нарушение на 09.12.2021 г. бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП. Отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са били подадени в ТД на НАП - Пловдив на 06.10.2021 г.

В хода на проверката било установено, че за същия период не е подадена и данъчна декларация, за което също бил съставен АУАН, а в последствие издадено и НП.

Описаната фактическа обстановка съдът е приел за  установена от показанията на актосъставителя - свид. Н.Г., както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

Районният съд е приел, че в случая при анализа на посочената разпоредба следва да се вземе предвид, че нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е едно единно и неподаването на който и да е от документите, визирани в него, ще представлява неизпълнение на задължението към държавата. Това е така, доколкото чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава лицата да подадат справка декларация, която се съставя именно на базата на отчетни регистри. Чл. 125, ал. 3 от ЗДДС регламентира, че справката декларация се подава заедно с отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава лицата да подадат и справките декларации и отчетните регистри в един и същ срок. От друга страна, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва лицата, които не са подали един от посочените документи, сред които са и справките декларации и отчетните регистри.

Посочено е, че нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи -т. е. справка декларация и отчетни регистри.

Съдът е приел, че в процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период (ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване).

Посочено е също така, че на съдът е служебно известно за наличието на друго издадено НП по отношение на същия данъчен период и със същото правно основание, поради което е приел, че в конкретния случай е нарушен принципът non bis in idem и е отменил процесното НП.

Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС.

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.

Или иначе казано, правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай, заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Т. е., подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.

Доколкото се установява да е издадено и друго НП на същото ЮЛ, за същия данъчен период, но за различна форма на изпълнително деяние, то действително следва да се приеме, че е нарушен принципът не два пъти за едно и също нещо и е наложена втора санкция за едно и също нарушение.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, поради което касационните оплаквания са неоснователни. Решението на ПРС следва да бъде оставено в сила.

По делото ответникът по касационната жалба е бил представляван от процесуален представител и е сторил разноски, които са доказани по основание и размер. Ето защо ще следва касационния жалбоподател да бъде осъден да заплати направените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик

Р Е Ш И :

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1836/27.09.2022 г. по АНД 20225330204958/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „Ес Фор Би“ ООД, представлявано от управителя В.С.П.разноски в размер на 300.00 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат за касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ :......................................

ЧЛЕНОВЕ :         1........................................

                                                                             2........................................