Р
Е Ш Е
Н И Е
№............
гр. ***, 04.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен
съд, Х граждански състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина
Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 6489 по описа
за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1, вр.чл.187 З*** с цена на иска 1772,03 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от С.Ц.Г., ЕГН**********, ***против
***, ***., в която се твърди, че в процесния период от време е работил на
длъжност „***“ в ***„***“ гр.***при Областна ***„***“ гр.***- ***„***“ гр. ******.Твърди,
че трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим
на труд на нощна смяна от 23.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от
З***. Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от З*** нормалната продължителност
на работното време на ***в *** е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Твърди, че от м.10.2016год. до настоящия момент са издавани протоколи от ***на ***-***и
графици от ******-***за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на
смени от ***на ***, реда за разпределение на работното време, времето за
почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на ***извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за ***се определят с наредба на ***.
Твърди, че в процесния период от 03.10.2016г.до 02.10.2019г. е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121
з-407 от 11.08.2014г.. но в размер от 0.143. като е отпаднал с Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г.. съответно с този коефициент се получават чисто
часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение
коефициент 1,143 при спазване формулата за увеличаване чрез умножение и от
полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд /напр. 1000
ч.нощен х 0,143=143ч.в повече часове дневен труд идентично с 1000 ч.нощен труд
X 1.143=1143- 1000=143ч./. Счита, че както е указано по-горе, в съответствие с
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ***-
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за по дневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за
процесния период - три години назад от датата на завеждане на исковата молба
/03.10.2019год. до 03.10.2016год., е положил/а нощен труд на 24 часови дежурства,
които са средно месечно по 7 на брой, годишно 84 и в рамките на тригодишния
претендиран период 252. В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата *** - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече
е регламентирано в З***, но както е указано по-горе, за преобразуването на
нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези установени за работно време. Твърди, че в конкретния
случай, за периода 03.10.2016г. до 02.10.2019г. е положил/а общо 2016 часа
нощен труд, който счита, че следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и
възлиза на 2304.288 часа, което води до извънреден труд от 288.288 часа, който
следвало да бъде платен допълнително. Твърди, че съобразно заплатата му,
часовата ставка е в размер на 6,00лв.или за 288.288 ч. извънреден труд му се
дължи сумата от 1810.944 лв. Моли, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1 З*** и чл.86 от ЗЗД ответника да
бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 1810.94 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 03.10.2016г.-02.10.2019г.вкл., ведно със законната
лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска - 03.10.2019г.до
окончателното изплащане на вземането. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът,
ангажира становище, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че не
оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника ***„***“ - *** (***- ***), възникнало на основание Закона за ***
(Обн. ДВ. бр. 53 от 27 Юни 2014 г.) (З***), и е заемал длъжността *** I степен,
той и пожарникар в ***„***“ - ***(***- ***) към Регионална ***„***“ - ***(*** –
***) при *** - ***. Твърди, че Актовете относно съществуването на служебното му
правоотношение през процесния период - заповед/-и за назначаване/преназначаване
и съответния акт за встъпване в длъжност, длъжностни характеристика/и и
протокол/-и за запознаването на служителя с длъжностната характеристика - за
длъжностите, които е заемал ищецът през процесния период, са приложени като
доказателства към този отговор. Относно претенцията за трансформиране на нощния
труд в дневен чрез умножаване с коефициент и заплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд като извънреден такъв за процесния период от
03.10.2016 г. до 02.10.2019 г. и по отношение на искането за трансформирането
на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент следва да се обърне
внимание върху следните факти: Ищецът претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен от него през периода от 03.10.2016 г. до 02.10.2019 г.
в размер на 288 часа, които часове той е получил при умножаване на общия брой
изработени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва
върху главницата. За да обоснове претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Обн. ДВ,
бр. 9 от 2007 г.; поел. доп., бр. 49 от 2012 г.) (***). Съгласно тази
разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът излага
аргументи, че в нормативните актове, уреждащи полагането, отчитането и
заплащането на ***по З*** липсва изрична норма за трансформирането на
положеният от ***в *** нощен труд в дневен, поради което следва субсидиарно да
се приложи общата ***. В тази връзка излага следните контрааргументи:
Претенцията на ищеца е неоснователна, защото *** се прилага за работниците и ***по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (Обн ДВ, бр. 26 от 01.04.1986 г.;
поел. изм. и доп., бр. 92 от 06.11.2018 г.) (КТ) независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на ***по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл.
2, ал. 2 ***). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния З***. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение,
защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на
нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8
часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение в горо КТ). Съгласно чл. 187,
ал. 1 З*** „Нормалната продължителност на работното време на ***в *** е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“. Тази разпоредба
изрично и императивно определя нормалната продължителност на работното време в
брой часове - 8 часа. По нейния смисъл „8 часа дневно“ означава 8
астрономически часа продължителност на работния ден, независимо от частта от
денонощието, в която е разположен работния ден - през деня или през нощта от
22:00 до 6:00 часа. За сравнение чл. 136, ал. 3 КТ си служи с термина „през
деня“, а в чл. 140, ал. 1 КТ законодателят е използвал термина „през нощта“.
Следователно определението „дневно“ по смисъла на чл. 187, ал. 1 З*** се отнася
за продължителността на работния ден както през дневната част на денонощието
като „дневен труд“, така и през нощта като „нощен труд“. Като нощен трудът на ***в
*** съгласно чл. 187, ал. 3, изречение четвърто З*** се определя по следния
начин: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24- часов период.“ Тази разпоредба е продължение на чл. 187, ал. 1 З***
и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала
от 22:00 до 6:00 часа е нощен. Нормата, реграментираща 8-часова продължителност
на работното време е установена в закон (чл. 187, ал. 1 и 3 З***) и се ползва с
преумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й докато не
бъде оспорена пред Конституционния съд от органите по чл. 150 от Конституцията
на Репулика България (КРБ) и не бъде призната за противоконституционна съгласно
чл. 151, ал. 2 КРБ. (правна консултация на ***. В.М.по прилагането на чл. 187,
ал. 1 във вр. с ал. 3 З*** рег. № 8121р-17549/04.10.2019 г. - приложение по т.
3 от отговора на исковата молба). Прави извод, че нормата на чл. 187, ал. 1 и 3
З*** е действаща правна норма и нейното действие не може да бъде дерогирано или
суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен акт като ***. Ето защо
мотивите на ищеца за необходимост от субсидиарно прилагане на *** са
несъстоятелни и се основават на непълно и неправилно тълкуване на съдържанието
на правните норми, които регламентират отчитането и заплащането на нощния труд
на ***по З***. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилага за служители на ***, тъй като по отношение на
тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице и специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в *** и следователно не може да намерят приложение
разпоредбите на ***. В З*** няма препращаща норма, която да даде основание да
се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа
на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и ***. (Решение № 405 от
04.11.2019 г. по възз.гр.д. № 548/2019 на Окръжен съд - Русе - приложение по т.
4 от отговора на исковата молба). Твърди, че с основен мотив, че чл. 9, ал. 2 ***
е неприложим за служебните правоотношения по З***, тъй като по З*** нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа, са
отхвърлени аналогични искове на държавни служители по З*** със множество
изброени решения на различни районни съдилища.Излага съображения, че да се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в
случая чл. 187, ал. 3 З***, която регламентира специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по З*** и работещи на
смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните
актове. Твърди, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на ***в *** Обн. - ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).
В чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е регламентирано: „За ***в ***
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 З***.
В чл. 187, ал. 3 З*** законодателят е определил продължителност на нощния труд
от 8 часа. Затова считам, че не налице специфична законова уредба, различна от
общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Счита, че
от изложеното дотук следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба
за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба
на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от З*** и издадената наредба в изпълнение на
същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на ***в *** е
8 часа (чл. 187, ал.1 от З***), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 З***) към нормалната
продължителност на нощния труд по З*** (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е
равно на 1,143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от З***, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на
8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща
по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на *** по 0,25 лв. на час,
приложена като доказателство по делото.
В този смисъл, че не е необходимо транформиране на часовете положен
нощен труд, е било и виждането на *** в хода на процедурата по издаване на
Наредба № 81213—592/25.05.2015 г., възприето от Докладната записка peг. №
8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от ***„***“ в ***, която представя като
доказателство. Действително за период от около девет месеца, който е извън
процесния, през който е действала Наредба № 8121 з—407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на ***в *** (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни, което е било в несъответствие с З***. Това е поправено с
Наредба № 8121 з—592/25.05.2015 г. Същият подход е възприет и при създаването
на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо счита, че
твърденията на ищеца за приложимост на *** към предмета на този спор са
несъстоятелни и искът му е неоснователен.
По отношение на
искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв:Ищецът претендира,
че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на
положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално
отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден
труд. Счита, че тази претенция е неоснователна. Излага съображения, че в чл.
176 З*** изрично е посочено, че възнаграждението на ***в *** се състои от
основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 З*** са
посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като
сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд. З*** прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от
З***. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на ***, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 З***.
В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
***от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят
ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден
труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на ***. Заповедта
на ***, в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд през
процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. и е приложена като доказателство.
В т. 1 на заповедта е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 и 6,00 часа на ***се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв.” Излага съображения, че извънреден е този труд,
който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя
работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното
работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност
от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в
случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на ***. За да има извънреден труд и за да е налице
право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд
над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа е по смисъла на
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на *** и доколкото при каквото и да е
трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени
по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече,
дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в
повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се
явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда,
определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези
часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. Твърди,
че съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на ***, приложено като
доказателство, и което е задължително предписание за всички работодатели по
трудови правоотношения „когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта
на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят
не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в
повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране
за наличието на извънреден труд. Счита, че извънреден труд би бил налице само
ако работниците и ***действително работят извън установеното за тях работно
време.“ Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно ***, е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд, какъвто е и основния извод от писмото. Следователно, дори и
при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на
часовете нощен труд е коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд. За работещите по трудово правоотношение разпоредбите от ***, на които
ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. (Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.д.№ 405/2011 г., ГК., IV г.о.
на ВКС). Служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по
утвърдени графици за 24 часови дежурства. Отработеното време се отчита в
часове. Това отработено време при отчитането се сравнява с нормата за
съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за месеца
по 8. Когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се
заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за
всеки час положен нощен труд. Когато обаче той е отработил в повече от нормата,
часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд. Това са
първите два вида нощен труд - положен по график в рамките на месечната норма и
положен по график над месечната норма. Отделно от труда по график при
извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други
подобни, при които се налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се
полага труд по заповед. Това е класическа форма на извънреден труд и той се
отчита и заплаща като такъв. Част от този труд може и да пред нощта и за тези
часове се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд. Това е
третия вид положен нощен труд. За втория и третия вид е изплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, видно от приложените към делото доказателства.
Твърди, че от тези писмени доказателства е видно също, че положеният от ищеца
през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено. Прави извод, че
следователно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е
неоснователна. По отношение на претенцията за лихви: Претенцията за лихви има
акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата. В
настоящия отговор са изложени основания за недължимост на главните вземания
(възнаграждението за положен извънреден труд), поради което и претенцията за
лихви се явява неоснователна. Моли претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира направените деловодни разноски. Моли да не бъдат присъждани поисканите
разноски от страна на ищеца поради това, че не е налице някое от условията за
приложимост на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата и поради липса на
доказателства за ползване на правна помощ. В случай, че ищецът докаже, че се
ползва от правна помощ в съдебно заседание и размерът на адвокатското
възнаграждение е по-висок от този, определен в Наредба №1/2004 г., на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Прието е за безспорно по делото,
че за процесния период страните са били
в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187
ал.3 от З***.
Признава се от ответника по
делото, че през процесния период е съществувало служебно правоотношение на
ищеца с *** - ***. През процесния период той е заемал длъжността „*** I степен,
той и пожарникар в ***„***“ - ***(***- ***) към Регионална ***„***“ - ***(*** –
***) при *** – ***. Ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа
съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Тези факти се
установяват и от Заповед № 1285/23.10.14г., Акт за встъпване в длъжност № 3835/14.11.2014г.,
Протокол № 4134/29.11.2012г. и длъжностна
характеристика, Протокол от 16.05.2017г.
Установява се от приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна
и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният
период, ищеца е полагал труд на 12/24 смени, в това число и труд през нощта от
22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. В
процесния период по отношение на
положения от ищеца нощен труд няма пробразуване на нощен труд към дневен. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на нощните
часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от ***. За периода от 03.10.2016
г. до 02.10.2019 г. ищеца е положил общо 1783 часа нощен труд. Положеният нощен
труд в размер на 1783 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143
за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2037.969
часа, като за разликата на 254.969 часа
се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1772,03 лв., изчислено със
средна ставка 6.95 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и
нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е
съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За
целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника ищеца е
получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд
съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г.,
издадени от ***, с които е определен размера на това допълнително
възнаграждение. В случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към
дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1 при допустим нощен
труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца извънреден труд. Ако такъв
извънреден труд е полаган от ищеца, то той е платен. Положен нощен труд в
часове за процесният период — 1783 часа. Нощен труд приравнен с коефициент
1.143 съобразно задачата от ищеца - 2037.969 часа. Разлика от приравнените
часове нощен труд - неплатени от ответника - 254.969 часа. Ставка за
изчисляване на изв.труд - 6.95 лв. Неизплатена сума за извънреден труд
/съгласно твърденията на ищеца в ИМ/ - 1772.03 лв. за периода от 03.10.2016 г.
до 02.10.2019 г. За целия процесен период ответника е получил допълнително
заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от З*** - брутното месечно възнаграждение
на ***на *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 З***. Според
нормата на чл. 187, ал.9 от З*** "Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на ***извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за ***се
определят с наредба на ***". В процесния период са е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издадена от ***, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на ***в ***. Съгласно чл. 3, ал.3 от наредбата "При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период". В предходно действалата Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22: 00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143
(чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на ***, но тя от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ***в *** часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на ***в ***. Следва да бъде
посочено, че на свой ред с Решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.№ 8601/2019 на
ВАС, 5-членен състав е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на ***в ***, издадена от ***, обн. ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта й относно чл. 8, чл. 14, ал. 2 и
ал. 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл.
24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от
заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, приложение
№ 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Посочената частична отмяна на наредбата,
обаче е неотносима към предмета на спора, тъй като в нея и преди посочената
отмяна не се съдържа уредба във връзка във връзка с превръщане на нощния труд в
дневен.
Съдът намира, че при наличие на посочената непълнота в специалната уредба,
касаеща ***в ***, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9,
ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и
6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число да се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в ***,
тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално
положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой часове
нощен труд -8 часа съгласно чл.187, ал.3, изречение последно З*** и Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от ***по З***.
Както се посочи по-горе
основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143
е нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през процесния
период, когато са действали останалите две наредби, в които липсва изрична
регламентация на този въпрос, при липсата на специална уредба за ***в ***,
основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал.2 . Липсата на изрична норма обаче не
следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на
положените от ***в *** часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му
като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на ***в
***. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за
сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща ***в ***, следва субсидиарно да
се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Липсата на приравняване би поставило в
неравностойно положение ***в *** спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от КТ.
Независимо, че чл.9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в една от редакциите си
през процесния период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е
предвиждал, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда,
без превръщане на нощните часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не
следва да се отчита при преценка на задължението за заплащането на тези часове.
Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган – Инспекция по
труда, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез
превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, ако надвишава нормативно
определения брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на
работното време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния
труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове
труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно
основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници,
които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ,
и не касае специално работещите в системата на З***, а същевременно липсва
всякакъв спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се
превръща в дневен такъв по описаното правило на чл. 9 ал. 2 от ***. От посочената разпоредба може да бъде изведен
и извода, че нощният труд се превръща в дневен и ако чрез това превръщане се
установи, че е положен труд, повече от нормативно определения за съответния
период, то този труд е извънреден. След като изрично в нормата е посочено,
получения по този начин труд да не се отчита извънреден пред Инспекция по
труда, то логично е да бъде прието, че получения чрез преобразуване на нощния
труд в дневен води при осъществяване на другите предпоставки до полагане на
извънреден труд, който само не следва да бъде отчитан като такъв пред Инспекция
по труда, но следва да бъде заплатен, след като е положен. След като се
установи положен извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ,
той следва да бъде заплатен от работодателя.
Във връзка с възражението
на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за
всеки час /съгласно ставката по чл. 8 ***/, съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 *** се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от ***. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част
от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и ***се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент
1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е
възражението на ответника, че положения от ищеца извънреден труд му е заплатен.
Този въпрос между страните не е спорен. Ищеца е получил заплащане на положен от
него извънреден труд през процесния период, който е бил отчетен като такъв, но
настоящата претенция касае положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване
на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, за който липсва отчитане
от ответника.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се
установи, че ищеца през процесния период е положил нощен труд в часове за
процесният период — 1783 часа. Нощен труд приравнен с коефициент 1.143
съобразно задачата от ищеца - 2037.969 часа. Разлика от приравнените часове
нощен труд - неплатени от ответника - 254.969 часа. Ставка за изчисляване на
изв.труд - 6.95 лв. Неизплатена сума за извънреден труд /съгласно твърденията
на ищеца в ИМ/ - 1772.03 лв. за периода от 03.10.2016 г. до 02.10.2019 г. За
целия процесен период ответника е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на
час за положен нощен труд.
Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 03.10.2016 г. – 02.10.2019 г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения
си размер и установен от
съдебно-икономическата експертиза от 1772,03 лв.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно уважената част от исковите
претенции. В срок до края на съдебното дирене в първата
инстанция, ищеца е направил възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. С подадената искова молба е
предявен един оценяем иск с цена на иска 1772,03 лв. Съгласно чл.2, ал.4 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията
за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при
връщане на делото за ново разглеждане. Съобразявайки горното, както и цената на
предявения иск, съдът намира, че
минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен по реда на чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред
минималния размер адвокатското възнаграждение за предявения срещу ответника иск
е в размер на 354,04 лв. Ищеца
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът намира, че
адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и факта, че по делото са проведени 3 открити съдебни
заседания, а съгласно чл.7, ал.8 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при защита по дела с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.
Направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ
/400+140 лв./ следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част на претенцията в размер на 540,00
лв.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ***ския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в
размер на 70,88 лв.
По тези
съображения ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З***, ***, *** да заплати на С.Ц.Г., ЕГН**********, ***сумата 1772,03
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 254,969
часа/след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през
периода от 03.10.2016 год. до 02.10.2019 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото/03.10.2019 год./ до
окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ****** ***, *** да заплати на С.Ц.Г., ЕГН**********, ***сумата 540,00
лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК ****** ***, *** да заплати по сметка на ***ския
районен съд държавна такса в размер на 70,88
лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: