№ 23
гр. Велики Преслав, 13.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Гражданско дело №
20203610100423 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по молба от Р. В. ЯК. ЕГН
********** с адрес Г.Т.У.С.К. ет.2, срещу ПЛ. Д. П. с ЕГН ********** с
адрес в гр.В.П.УЛ.К.И М. с правно основание чл.128 ал.1 и чл.128, ал.3 от СК
за определяне на мерки за лични отношения на молителя, имащ качеството
баба по майчина линия на малолетното дете Д.П. П.а, ЕГН ********** с
детето /уточнени с молба от 06.10.2020 / както следва: всяка втора събота и
неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване. С
молбата се иска и при отсъствие на майката на детето, молителят да
упражнява част от определения с Решение №86/24.04.2015 г. по гр.д.363/2014
по описа на Районен съд – Велики Преслав на същата режим за лични
контакти с детето, а именно - то да бъде при молителката през посочения в
Решението месец през лятото.
Твърди се в молбата, че Д.П. П.а е дъщеря на П.П. и С.М.С. – дъщеря на
молителя. Родителите на детето били разделени, като същото живеело при
баща си в Г.В.П., а майка му понастоящем била в чужбина. С Решение на съда
от 24.04.2015 г. родителските права по отношение на детето били
предоставени на бащата, като бил определен и режим на лични контакти с
неговата майка – всяка първа и трета събота и неделя, както и 30 дни през
лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск. Твърди се,
че молителката, педагог по образование има близки отношения с детето и от
години помага на родителите за отглеждането и възпитанието му, като
същото често е пребивавало при нея в Г.Т., където и близо две години ходело
на балет за който баба му го взимала от Г.В.П. и връщала обратно. В дома на
баба си детето имало собствена стая и вещи – ролери, тротинетка, имало в
града и приятели- внучката на нейната сестра. Посещавали заедно театри и
музеи. Обикновено го вземала в петък от баща му и връщала при него в
неделя. Сочи се, че бащата на Д. променил поведението си и започнал да
1
ограничава детето в контактите си с молителката, която единствено
разговаряла чрез мобилния телефон на бащата на детето, при включен
вискокоговорител.
Постъпил е писмен отговор на молбата от П.П., в който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск, като същия се оспорва и се
иска да бъде оставен без уважение или уважен частично.
Сочи се, че след фактическата раздяла на П.П. и дъщерята на ищцата
Силвина Стойчева от 2014 г., детето им Д. живее с баща си, който сам и с
помощта на своите роднини и близки полага грижи да детето. Оттогава се
сочи, че никога не е препятствал контактите на майката на детето и неговата
баба без да се съобразява с определения от съда режим на лични контакти,
както по отношение на майка му – която пребивава постоянно във
Великобритания и се завръща сравнително рядко в България, така и с
неговата баба въпреки липсата на установен за това режим.
Твърди се, че бащата констатирал проблеми на детето от психологично
и емоционално естество – обект на наказания от страна на баба си, на
неглижиране и пренебрегване, на негативно отношение, като самото дете не
желаело да посещава баба си, въпреки, че баща му не пречел за това. В
основата на негативното отношение се счита, че е съпругата на бащата на Д.,
с която същата има близка, стабилна връзка и към която Д. се обръща с
„мамо“. От месец юни 2020 г. детето не е посещавало баба си , като самото то
не желае и да говори с нея. Поддържа се, че при установения режим на лични
отношения предоставен на майката на детето, който не се изпълнява,
удовлетворяването на искането на молителката би нарушило правата му като
родител и би попречило да вижда детето си в определения от съда време.
Сочи се че с оглед изложените лични отношения към детето от страна на баба
му и битовите условия не следва Д. да посещава баба си и през лятото и през
събота и неделя с преспиване, освен ако тя не пожелае. Сочи се и, че в случай
на уважаване на молбата, съдът да определи режим на лични отношения
между бабата и детето два пъти в месеца – всяка втора и четвърта събота за
времето от 10 до 18.00 ч., като всяка втора седмица бабата да взема детето в
Търговище, а всяка четвърта – във Велики Преслав.
В съдебно заседание предявените исове се поддържат от ищеца, чрез
неговия процесуален представител и се моли за уважаването им, като
ответната страна изразява съгласие по отношение реализиране на режим на
лични контакти на детето с неговата баба, но не в искания обем и времеви
рамки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а се установи и от приложените по делото
доказателства, че ищцата е майка на С.М.С., родена на 20.03.1977г., видно от
съдържанието на Удостоверение за родствени връзки №8741/2020 г.
Последната от своя страна е майка на детето Д.П. П.а, родена на 24.04.2011г. с
баща ПЛ. Д. П., който факт се установява от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт № 138 от 28.04.2011г. от Община Варна.
С влязло в сила на 18.08.2015 г. Решение№86/24.04.2015 г постановено
по гр.д. № 363/2014г. по описа на Районен съд – Велики Преслав,
упражняването на родителските права по отношение на детето Д.П. П.а е
2
предоставено на бащата, а на майката С.М.С. е определен режим на лични
отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на
месеца от 09,00 до 17,00 ч. в събота и от 09,00 ч. до 17,00 ч в неделя, както и
30 дни през лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск.
Приобщени по делото са социални доклади, изготвени от Дирекция
"Социално подпомагане" – Велики Преслав (л. 51-56) и Дирекция "Социално
подпомагане" – Търговище(л. 56-57).
В доклада на ДСП- Велики Преслав е отразено, че след раздялата на
родителите й през март 2014 г., Д. живее заедно с баща си в Г.В.П. - при
родителите на същия, който от 3 г. съжителства на семейни начала с Е. П.а, с
която на 25.07.2020г. сключили граждански брак. Посочено е, че по данни на
бащата, същият винаги се съобразявал с желанието на дъщеря си за
посещение при баба й по майчина линия, никога не възпрепятствал
контактите им, а и тези на детето с майка му, като сам я водил в Г.Т. при
желание от нейна страна. През месец септември 2020 г., същият споделил, че
заради констатирана у детето уплаха, повод за което ставали позвърнявания
от страна на майка му и баба му, завел същото на психолог. При социалното
проучване било установено, че на детето е осигурена стабилна семейна среда,
с изградена привързаност към членовете на семейството. Сочи се и че по
данни на класния ръководител на детето, неговата баба до м.март 2020
редовно – всеки петък взимала Д. след училище и я водила в Г.Т., където
посещавала уроци по балет.
Според доклада на ДСП-Търговище, в процеса на социалното
проучване са констатирани много добри жилищно-битови условия, безопасна
и сигурна среда в дома на ищцата -Р.Я. в Г.Т. за срещи между нея и детето
Доротоея, като се счита, че е налице стабилна среда, предпоставяща
поддържане на отношения на привързаност и пълноценно задоволяване
потребностите на детето. Изложено е и, че същата е пенсионер, продължаващ
да работи на постоянен трудов договор като рехабилитатор на слуха и говор в
Специално училище за ученици с увреден слух "Свети Иван Рилски" гр.
Търговище. Посочено е, че Р.Я. живее заедно със своя внук – Лъчезар
Марчев, който е син от първия брак на дъщеря й. По нейни данни същият и
Д., чийто баща е ПЛ. Д. П. заедно живяли в гр. Варна, в апартамент,
собственост на Силвина, но през 2014г. поради финансови проблеми и
вероятност от загуба на жилището дъщеря й заминала да работи в Обединено
кралство Великобритания, като П.Д. не пожелал да отиде с нея. Р.Я.
споделила, че не са имала проблем със взаимоотношенията със същия,
въпреки раздялата му с дъщеря й – до 2020 г., когато бащата на Д. започнал
да препятства и прекъснал срещите помежду им, а и тези с дъщеря й, която
при връщането си в България винаги отсядала при нея. Разговорите им се
осъществяват единствено, чрез мобилния телефон на П.П., но при включен
високоговорител и само в негово присъствие. Според заключителната част от
доклада, в същата е посочено, че с оглед изграждане, поддържане и
съхраняване на емоционална връзка между детето и неговата майка, както и с
членовете на разширеното семейство по майчина линия е необходимо бащата
да не ограничава детето от срещи и контакти помежду им.
3
По делото са приобщени четири доклада изготвени от специалист-
психолог от Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Шумен при
Институт по социални дейности и практики. Първият от тях е изготвен във
връзка с ползване от насочената за тази услуга Д. „Психологическо
консултиране“ през месец ноември 2020г. , по желание на нейния баща, като
видно от заключението на специалиста след проведените срещи, доколкото е
било установено емоционалното напрежение при детето, следствие на
нарушената комуникация и взаимоотношенията в семейството, то и в
резултат на проведените срещи със специалиста са отчетени промени в психо
— емоционалното състояние на детето, които се изразяват в успокоение и
намаление на тревожността. Отчетени са и промени в нагласата на детето и
постепенно възобновяване на прекъснатите връзки с майката, като
специалистът при възстановяване на връзката с бабата, е препоръчал
медиирани срещи помежду им.
По делото са представени и три доклада-на КСУДС гр.Шумен с изх.
№238/14.05.2021 г., с изх.№426/08.09.2021 г. и с изх.№561/03.12.2021 г.,
изготвени от специалист-психолог, след спиране на настоящото производство
по инициатива на страните. Същите отразяват срещите и резултатът от тях
при работата с Д. и нейната баба, както и заключенията на психолога
касателно отношението помежду им и това на бащата. Отразено е
притеснението на детето да разказва спокойно за ежедневието си и това, че
внимава, случайно да не предаде информация за семейството си, това, че не
пита за майка си и за другите си близки, а предпочита да се съсредоточи
върху заниманията, които в момента прави заедно с баба си, което се сочи, че
е вид защита от'нейна страна. В индивидуални разговори с детето същото
споделяло, че по този начин се чувства най-добре и не се притеснява, че ще
засегне някого с думите си. Посочено е, че са направени нужните действия
срещите между Д. и баба й да се провеждат редовно, и на детето да бъде
осигурена сигурност. Не са осъществявани срещи против желанието на
момичето и на неговия баща тъй като това би допринесло допълнително
напрежение и тревога в детето, като от наблюденията на психолога по време
на срещите е видно, че връзката между Д. и баба й не е прекъсната. Изложено
е, че на този етан конфликтът между родителите поставя детето в конфликт на
лоялност.
По делото са приложени и справки от РУ-Велики Преслав във връзка с
подаден сигнал от страна на Р.Я. и съотв.жалба от П.П..
От показанията на свидетеля Марчев/брат на Д./ се установява, че
според същия до неотдавна сестра му Д. редовно идвала в Г.Т., където живеел
с баба си, но от лятото на миналата година /2020/ баща й започнал да
възпрепятства комуникацията и срещите между тях. Според свидетеля
причината довела до това е относима към несъгласие от страна на
семейството му свързана с обръщението „мамо“ на сестра му към съпругата
на баща й Е. и респ.настояването за това от страна на семейството на Пламен,
което същевременно с това я изолирало от родната й майка, пример за което
дава с блокиране на телефонния й номер в мобилния телефон на Д. –
обстоятелство в което лично се уверил при една от последните си срещи със
сестра. Заявява, че до лятато на това Д. почти всяка събота и неделя ги е
посещавала в Г.Т., а лятото оставала и за по-дълго. Твърди, че когато сестра
му идвала в Г.Т. се чувствала спокойна, забавлявала се, разхождала се с баба
си и своята братовчедка Миша и Чавдар, която била на нейната възраст,
4
получавала помощ с домашните си от него и баба му, която била педагог по
професия. Споделя, че майка му била за последно в България през месец
октомври месец миналата година, когато и довела Д. в Търговище за два дни
– в определени й от съда часове, без същата да знаела за такова решение.
Разпитана по делото е и св.Трифонова /сестра на ищцата/, която
свидетелства за посещенията на Д. при сестра й преди същите да се
ограничат. Описва разходките които правели с нейната внучка Маша, игрите,
както и за емоционалната обвързаност на двете, за всичките грижи, които
сестра й е полагала към внучката си включително и когато е била с нея и при
боледуванията й. Характеризира сестра си като изключително търпелива,
предвид работата й – а именно с деца с увреждания, както и споделя за
състоянието й след безуспешните й опити да се свърже с внучката си.
Разпитана по делото у и св. Е. П.а – съпруга на П.П., с който имат дете и
заедно се грижат и за Д..Твърди, че до скоро същата е имала добри
отношения с баба си, но в един момент сама е отказвала да я посещава.
Споделила, че баба й и майка й са й се скарали, че я нарича нея „мама“.
Твърди, че Д. и майка й са отчуждени помежду си - виждали се много рядко
- един път в годината само. Детето споделяло, че майка му не знае какво
обича, какво харесва, че като й звънни по телефона те нямат какво да си
кажат, защото те не се виждат, че не живеят заедно.
По делото е изслушан бащата на детето П.П., който твърди, че никога не
е препятствал контактите на детето си с неговата баба, но то самото не
желаело да я посещава.
По реда на чл.15, ал.1 от ЗЗкД, в присъствие на социален работник е
изслушана и малолетната Д..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК мерки за лични отношения с бабата и дядото
се определят, ако това е в интерес на детето.
Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства,
имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и
възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като
съзнателна личност. Според § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето
преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и
чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности,
възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. При съвкупната
преценка на тези именно обстоятелства и конкретните данни по делото следва
да бъдат определени и мерките за лични отношения на бабата с детето
съобразявайки и, че правото на лични контакти на детето с неговите баба и
дядо е самостоятелно и подлежи на защита отделно от правото на родителя,
който не упражнява родителските права.
В разглеждания случай страните не спорят, а се установява и от
приобщените писмени и гласни доказателствени средства по делото, че
молителят е баба по майчина линия на детето Д., което живее в Г.В.П. при
баща си – П.П. на когото е предоставено упражняването на родителските
права, а майката на същата С.С. живее и работи в чужбина, като същата има
право да осъществява лични отношения с детето си всяка първа и трета
5
събота и неделя, както и 30 дни през лятото, когато бащата не ползва редовен
платен годишен отпуск.
От свидетелските показания, които съдът кредитира, при условията на
чл. 172 ГПК, отчитайки възможната тяхна заинтересованост, се доказва, че Д.
- до м.март 2020 г., редовно е посещавала своята баба, нощувала е в дома й,
включително и често водена там от баща си. От посочения период, поради
обусловено заявено нежелание от страна на детето, видно от проведените
разпити на свидетелите, а и съдържанието на изготвените социални доклади,
предпоставено от твърдения за негативно отношение на молителката и
нейната дъщеря към бащата и новото му семейство и в частност неговата
съпруга, последвало реципрочно такова значително и постепенно ескалирало
в ограничаване контактите на Д. с нейната баба - както физически, така и
телефонни.
Бащата на детето, изслушан от съда заявява, че не ограничава
контактите на детето си, а напротив – уважава личните му желания самото то
да не я вижда и че той лично не възразява срещу правото на майката и бабата
да упражняват лични отношения с дъщеря му. Същевременно при детето,
видно от изготвения от специалист-психолог Доклад от ИСДП към когото
детето е насочено през м.11 2020 г е посочено, че актуалният проблем
изведен в първоначалната оценка кореспондира с преживявания на вина,
базова тревожност и напрежение у детето свързани с нарушаване на
комуникацията с бабата и майката и в последствие въвличането му в съдебни
дела и конфликти между биологичните му родители, като се сочи, че Д. е в
конфликт на лоялност и отказът й да се среща и говори с майка си и баба си,
най - вероятно се е явил като защитен механизъм да не бъде обвинявана от
тях, че ги е забравила или че вече не ги обича. Видно от посоченото в
докладите изготвени след спиране на настоящото производство на осн.чл.229,
ал.1, т.1 от ГПК, предпоставено от желанието на страните и предприето с
оглед интересът на детето, проведените срещи на молителката с Д. в
присъствието на специалист-психолог сочат за възобновяване на контактът
между двете и желанието на детето за срещи с баба си, както и на спокойна
комуникация.
В случая, конфликтът между родителите, бабата на детето, съзнателно
или не, изправя Д. пред конфликт на лоялност, колебаеща се между
привързаността си към семейството на бащата, в което се отглежда, и
желание да прекарват време с баба си/респ.майка си/, с която имат
емоционална връзка, поради и което то изразява мнение и желания, такива
каквито очаква да чуе от него баща му, както е посочено и от специалиста –
психолог, защото той е важният за него възрастен и се чувства длъжно да
отговори на неговите очаквания. В качеството си на дете, отговорността която
е възложена на Д., доколкото и баща й твърди, че слуша детето си и прави
това което то иска,е много тежка и може да бъде травмираща за нея и да
допринесе за болезнено чувство на вина. По този начин психичното здраве на
Д. е поставено под заплаха, но рисковете за детето не могат да бъдат
преодолени като се прекратят или ограничат максимално отношенията между
него и една група от роднините му. За да се формира като пълноценна
личност, детето трябва да общува както с роднините си по бащина линия, така
и с тези по майчина.
Въпреки противоречията между страните, същите не спорят, че детето
има изградена емоционална връзка както с баща си и неговия разширен
6
семеен кръг, така и с неговата баба. Това обстоятелство се потвърждава и от
извършените социални проучвания и изготвените въз основа на тях подробни
социални доклади, според които молителката разполага с необходимите
нравствени качества за отглеждането на детето и материални и битови
условия за посрещане на нейните нужди през времето, прекарвано с нея.
При това положение съдът намира, че следва да бъде определен режим
на лични отношения между бабата по майчина линия и детето Д. за да се даде
възможност за утвърждаване на тази връзка и да се преодолее създалата се
опасност от евентуално отчуждение помежду им, доколкото и възможностите
от молителя Я. да полага грижи за своята внучка Д. и да бъде отговорна за
нейното възпитание, не обуславя необходимостта от прекъсване на
контактите й с детето. Предвид нейното образование и житейски опит,
същата несъмнено има капацитет да преодолее поведението си предпоставило
ответното такова на своята внучка свързано с отношението й към личните й
преживявания в семейството й и в частност към съпругата на своя баща,
както и по отношение родната й майка. Отделно от това, запазването на
връзката на детето с нейната баба по майчина линия кореспондира с интереса
му да расте в нормална семейна среда и да контактува, освен с родителите си,
още и с техните роднини, а в случая и с брат си, който живее при тяхната
баба. Така детето би могло да получава възпитание, подкрепа и да придобият
опит за различни житейски ситуации, вкл. да утвърди връзката със своите
корени и семейни традиции, имащи принос към цялостното му изграждане и
развитие като пълноценна личност. За да бъдат постигнати тези цели обаче
съдът намира за необходимо изрично да отбележи, че както молителката, така
и целият семеен кръг на детето, вкл. и родителите му, следва да преосмислят
поведението си и да го променят по начин, че да охранят в максимална
степен интереса на своето дете и внуче, вкл. за сметка на собствените си
убеждения и преживени негативни емоции, свързани с минали житейски
събития.
Относно конкретния режим на контакти съдът взема предвид възрастта
на Д., която понастоящем е на десет години, изградената силна емоционална
връзка на детето с бащата и неговата съпруга, при които живее, и
установените й навици за обучение и почивка. Отчита и обстоятелството, че
бащата е сключил нов брак, при което семейният й кръг е разширен и има
емоционална потребност да общува с новото си семейство, вкл. и с новия
негов член – своята сестричката. Съобразява още и че баба й живее в друго
населено място – гр. Търговище. При съвкупна преценка на тези
обстоятелства, съдът намира, че за период от четири месеца, считано от
влизане в сила на решението, режима на лични контакти на бабата с детето Д.
следва да се осъществява всяка втора събота и неделя от 10 до 18,00 ч, без
приспиване, като съдът намира, че с цел да се обезпечи пълноценен контакт
между двете и с оглед постигнатото в тази насока от срещите до този момент
с психолог, което предвид определянето на режим би в максимална степен
способствало за нужната плавна адаптация на детето, с оглед защита на
неговия интерес, то и в този посочен период съдът счита, че за времето от
10,00 до 12,00 ч. в съботните дни, при контакта между двете следва да
присъства психолог или социален работник, осигурен от ДСП-Велики
Преслав. След изтичане на този период от четири месеца контактите помежду
им следва да бъдат осъществявани всяка втора събота и неделя неделя от
месеца за времето от 10,00 ч в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване в
дома на бабата в Г.Т. като за осъществяване на режима на лични отношения
7
бабата следва да взема детето от дома на бащата и да го връща обратно там.
Що се касае до така релевираната от страна на молителката искова
претенция при отсъствие на майката на детето, бабата да упражнява част от
определения с Решение №86/24.04.2015 г. по гр.д.363/2014 по описа на
Районен съд – Велики Преслав на същата режим за лични контакти с детето, а
именно - то да бъде при молителката през посочения в Решението месец през
лятото, съдът намира, че предвид сравнително дългото отсъствие на майката
от страната във връзка с местоработата и местожителството й, то са налице
предпоставките на член 128, алинея 3 от СК по време на същото определеният
му режим да се осъществява от бабата на детето. В този смисъл съдът намира,
че и същата следва да бъде уважена, но не за така искания времеви период.
Съобразявайки всички обстоятелства от значение за конкретния интерес
на детето с оглед и съдебната практика, в съответствие с разясненията в т. 3
от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, свързана с
разбирането на "интереси на децата" както вече беше посочено няма пречка
отношенията между бабата по майчина линия с нейната внучка да бъдат
осъществявани отделно от режима на родителя, при когото детето не живее
постоянно. Същата има право и да осъществява определения режим на лични
контакти между майката и детето, с оглед отсъствието на същата за
сравнително дълъг период от време. Съобразявайки обаче в достатъчна
степен конкретните и специфични обстоятелства, свързани с интереса на
малолетното дете и необходимостта от постигане на баланс при разпределяне
на времето, определено за лични контакти с детето, съдът намира, че този
период следва да е 7-дневен такъв по време което не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата. За продължителността на същия се отчита
възрастта на детето, обстоятелството, че при осъществяването му детето не
следва да се откъсва от обичайната среда за по-продължителен период от
време, което да създава прекомерно неудобство за него и баща му, чиято е
основната отговорност, заедно с неговата майка, да полагат грижи за
отглеждането и възпитанието му. Така определения период от време през
който молителката следва да има възможност да контактува с детето през
времето, определено за лични контакти с майката, когато същата не може да
изпълнява установения за него режим съдът намира за подходящ и
разпределящ свободното време на малолетното дете между нея и родителя, на
когото е предоставено упражняването на родителските права, като се
съобрази, че трудностите при осъществяване на контакти с майката не я
освобождават от задължението да се грижи за своята дъщеря и не може да
бъде заменено чрез контакти на детето с неговите баба и респ.дядо. /в този
см.Решение № 18 от 25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2541/2019 г., IV г. о.,
ГК/
По разноските:
Претенция за присъждане на сторените по делото разноски имаи от
двете страни.
С оглед характера на първоинстанционното производство-спорна
съдебна администрация, квалифицирано като такова с правно основание
чл.128 ал.1 и чл.128, ал.3 от СК, правилото за присъждане на разноски не
може да намери приложение. За разлика от исковото производство, в
настоящето производство не се разрешава със силата на присъдено нещо спор
за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на правата на страните,
8
признати и гарантирани от закона. Съдебното решение ползва и двете страни,
поради което и всяка страна следва да понесе разноските, които е направила в
първоинстанционното производство, независимо от изхода на спора. /В тази
насока е Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС,
ГК, І г. о., чл. 290 от ГПК/. Предвид това и независимо от изхода на спора,
разпоредбите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, като разноските,
сторени от страните в настоящето производство, следва да останат в тежест
на всяка от тях, така, както са направени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бабата Р. В. ЯК. ЕГН
********** с адрес Г.Т.У.С.К. ет.2, с нейната внучка - Д.П. П.а, ЕГН
********** с адрес в гр.В.П.УЛ.К.И М. както следва:
- през първите четири месеца от влизане в сила на решението - всяка втора
събота и неделя от 10,00 до 18,00 ч, без преспиване, като за времето от 10,00
до 12,00 ч. в събота, срещите да се осъществяват в присъствието на психолог
или социален работник, осигурен от ДСП-Велики Преслав.
- след изтичане на четиримесечния период - всяка втора събота и неделя от
месеца, за времето от 10,00 ч в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване в
дома на бабата в Г.Т., като за осъществяване на режима на лични отношения
бабата се задължава да взема детето от дома на бащата и да го връща обратно
там, на осн.чл.128, ал.1 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бабата Р. В. ЯК. ЕГН
********** с адрес Г.Т.У.С.К. ет.2, с нейната внучка - Д.П. П.а, ЕГН
********** с адрес в гр.В.П.УЛ.К.И М. който да упражнява съвместно с
майката С.М.С. с ЕГН ********** както следва – 7 последователни дни през
лятната ваканция на детето, когато бащата не ползва правото си на платен
годишен отпуск, с преспиване, при условие и доколкото майката не е в
състояние да изпълнява и не е осъществила определеният й с Решение
№86/24.04.2015 г. по гр.д.363/2014 по описа на Районен съд – Велики Преслав
режим на лични контакти с детето, на основание чл. 128, ал. 3 СК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
9