Протокол по дело №244/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 138
Дата: 18 август 2021 г. (в сила от 18 август 2021 г.)
Съдия: Десислава Стефанова Сапунджиева
Дело: 20213000600244
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 138
гр. Варна , 16.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Наказателно дело за възобновяване № 20213000600244 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н.
Искателят АТ. МЛ. , редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Е.М. Й. от АК – София, редовно упълномощен.
АДВ. Й. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Й. – Уважаеми Апелативни съдии, с направеното искане за
възобновяване, което поддържам, съм посочил основанията, на които се
базира същото, а именно основно нарушаване на процесуалните правила
допуснати в двете съдебни инстанции, конкретно посочени в самото искане, а
именно допускане до анализ на негодни доказателствени средства, въз основа
на които са постановени двата съдебни акта – визираме протоколи за
1
разпознаване от свид. Борисов, проведени на 19.01.2019 г., в които протоколи
– визирам втория протокол, е допуснат много съществен, недопустим от
процесуална гледна точка протокол с участието на фон от лица, които са
участвали в предходното разпознаване и разпознаващото лице е имало
възможността да възприеме същите, като не е посочил нито едно от тях като
разпознато лице. Същите лица, при повторното разпознаване, вече с
участието на М., участват отново в това действие, поради което считаме, че
този протокол е драстично опорочен, а и двата съдебни състава се позовават
на същия.
На следващо място, съдебните състави са допуснали недопустими
предположения по отношение авторството на деянието, а именно на база на
събрани косвени доказателства от гласни такива, които навеждат на съмнение
по отношение на авторството, а не за категоричност.
Също така са приети и писмени доказателства, протоколите за
извършени експертизи – лицево идентификационни от видеонаблюденията,
където и в съд. заседание експертите твърдяха, че не могат с категорично да
кажат, че подсъдимото лице е участник в това деяние, което те са
възпроизвели в протокола от видеонаблюдението, а че има вероятност. На
база на тези нарушения, допуснати от съда, считам, че сериозно са
ограничени правото на защита на подсъдимото лице и това е един
незаконосъобразен съдебен акт.
По отношение наблегнатото в искането нарушението на материалния
закон, за да не се повтарям, в случая съм изложил защо не следва деянието да
бъде квалифицирано по текста, по който е осъдено лицето, именно по т.7 на
чл.195 от НК при условията на повторност, като подробно съм изложил
мотиви в тази насока.
Също така твърдим и явна несправедливост на наложеното наказание с
оглед характера на самото деяние, така и по отношение на обществената
опасност и личността на дееца. Считам същото за прекалено завишено, което
също е основание за възобновяване на наказателното производство, тъй като
това е единственият ред към настоящия момент за преглеждане на тези
нарушения процесуални и съответно несправедливост на наказанието.
В тази връзка моля да приемете в случай на ново разглеждане на цялото
дело, че искането ни е основателно и да постановите своя съдебен акт като
възобновите наказателното производство и върнете същото от фаза първа
инстанция за провеждане на ново съдебно следствие, като задължително
дадете указание на новия състав по отношение порочността на част от
процесуално следствените действия извършени в рамките на досъдебното
производство и съответния техен правен статут и следва ли същите да бъдат
приети като част от доказателствената съвкупност, въз основа на която да
бъде мотивиран съдебния акт. Благодаря Ви.
2
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, нашето становище е, че
искането на осъдената М. е неоснователно.
По отношение на твърдените от защитата съществени нарушения на
процесуалните правила, всъщност едно, касаещо допускането като от
доказателствената съвкупност на опороченото, според защитата, разпознаване
на подс. М., извършено от свид. Борисов, ние смятаме, че това твърдение е
неоснователно и споделяме съображенията, които са изложили двете
инстанции в тази насока. Няма нарушение на процесуалните правила, тъй
като няма такова изискване. Друг е въпросът, че действително, с оглед
правилата на формалната логика, би следвало да се приеме, че второто
разпознаване извършено с подмяната само на едно лице донякъде е улеснило
свид. Борисов в това разпознаване. Въпросът е дали това наистина опорочава
тези следствени действия. Както правилно отбелязва второинстанционния
състав, ако свид. Борисов не е имал толкова ясни възприятия по отношение на
свид. Звездица, която най-напред е разпознал, така е и по отношение на подс.
М.. Ако не ги е описал така добре, ако не е бил сигурен, че това са именно
лицата, които са замесени в процесното деяние, то първото разпознаване,
което е много съществено не би протекло толкова успешно – той я е
разпознал без никакъв проблем, поради което и евентуалното улеснение,
което действително е произлязло по отношение на него според нас не може да
опорочи цялостния процес на разпознаване на уличените първоначално лица,
от които само М. е предадена на съд. Като цяло ако разглеждаме в съвкупност
тези две разпознавания аз не смятам, че те не са довели до разкриване на
обективната истина или че са опорочили разпознаването.
По отношение на експертизата, която според защитата не е трябвало да
бъде приобщавана към доказателствения материал – има достатъчно
изложени съображения от двете инстанции, няма да се спирам на този въпрос.
Неоснователно е становището за неправилно приложение на материалния
закон, тъй като случаят очевидно не е маловажен. Не може да се преценява
маловажността на един случай само на базата на стойността на извършения
грабеж и в тази насока, и наложеното наказание, с оглед на предишното
осъждане на М. също смятаме за справедливо.
Предвид на горното Ви моля да оставите искането без уважение.
АДВ. Й. /РЕПЛИКА/ – В случая прокурорът отново изказа
предположение, а именно ако не беше свид. Борисов толкова ясно възприел,
то не би ги разпознал и в последствие. Не случайно законодателят е
предвидил такава процедура, тоест наличието на други със сходна външност
лица, между които да бъде и разпознаваното лице. В случая след като същите
лица са участвали един път в разпознаване, говоря за фона, няма как
свидетелят да посочи някой от тях след като преди това не ги е разпознал.
Той самият не би постъпил да посочи някой друго лице извън четвъртото
ново лице, което му се поставя. Ние няма как да гадаем дали точно и ясно
3
възприятие е имал в тази ситуация, в която е бил поставен.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4