№ 129
гр. гр.Несебър, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222150200230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба вх. № 3313/18.04.2022 г. от АС. ЕМ. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. *******, срещу Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
4641484/28.03.2021 г. на ОД на МВР - Бургас, с който за извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е
наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.
С жалбата се прави оплакване, че издаденият фиш е незаконосъобразен, тъй като
в участъка, в който е заснето нарушението не действа ограничение от 50 км/ч.
Насрещната страна по жалба – ОД на МВР - Бургас, не изразява становище по
оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява
лично. Моли за отмяна на обжалвания фиш, с твърдения, че пътният участък, в който е
установено нарушението, е част от националната пътна мрежа, главен път, и липсват
знаци с ограничения на скоростта.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 647, ал. 3 от КЗ,
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
1
На 28.03.2021 г., 13,00 часа, в Обл. Бургас, гр. Несебър, на гл. път I-9, на 203 км.,
в посока към гр. Бургас, с автоматизирано техническо средство TFR1-M 542 бил
установен запис на превозно средство с рег. № *****, което се придвижвало със
скорост от 90 км/ч. От средството били изготвени клип № 19807 и снимка от стоп-
кадър на автомобила. Мобилната система за видеоконтрол била от одобрен тип и с
успешно премината проверка, удостоверена с протокол № 3-4-20/23.10.2020 г., като за
използването бил съставен протокол от 28.03.2021 г. При тези данни и въз основа на
докладна записка на полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУ – Несебър, от
наказващия орган бил изготвен „Електронен фиш за налагане на глоба“, в който за
собственик на автомобила бил вписан жалбоподателя АС. ЕМ. Г., и с който му била
наложена „Глоба“ в размер на 400 лева, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
4641484/28.03.2021 г. на ОД на МВР - Бургас; Докладна записка рег. № 304р-
7038/29.03.2021 г. на РУ Несебър; Протокол по образец /Приложение № 1 към чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./ от 28.03.2021 г.; снимка – стоп кадър от
клип № 19807, радар № 542, с дата 28.03.2021 г. и час 13,00,20 ч.; Протокол № 3-4-
20/23.10.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M 542. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
Досежно възраженията на жалбоподателя, че се касае до път от националната
пътна мрежа, съдът приема същите за неоснователни. Видно от неоспорения от него
протокол за използване на АТСС от 28.03.2021 г., средството TFR1-M 542 е било
монтирано на място за контрол – гр. Несебър, обл. Бургас, 203 км в посока към гр.
Бургас, където не действа пътен знак за ограничение, но ограничението по закон е 50
км/ч – за населено място. Обсъдения протокол представлява официален
удостоверителен документ и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила по
отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Доколкото
жалбоподателят не оспорва посочения протокол, съдът приема за доказано, че мястото,
на което е установено процесното нарушение, макар и на главен път, попада в
населеното място - гр. Несебър.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
За настоящия съдебен състав се налага извода, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила и материалния закон, което да е самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Обжалваният електронен фиш е издаден по реда на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата за налагане на санкция на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Съгласно последните норми, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение, като конкретно водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване
от 31 до 40 km/h -с глоба 400 лeвa. От друга страна, във фиша се сочи, че водачът е
нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности – за Категория B /лек автомобил/, за населено място – 50 км/ч, извън
2
населено място – 90 км/ч.
Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на
обжалвания фиш. Действително, във фиша се сочи, че водачът е управлявал лек
автомобил по главен път, но в населеното място гр. Несебър и при законово
ограничение от 50 км/ч. Както бе изложено по-горе, обстоятелството, че контролът в
процесния случай е извършен в населено място, се установява, освен от текста на фиша
и от представения по преписката от наказващия орган констативен протокол,
съставляващ официален документ, който е неоспорен досежно съдържанието си от
страна на жалбоподателя. Наказващият орган, с писмо до съда по делото, изрично е
посочил отново, че за конкретния пътен участък важи ограничение на скоростта за
населено място до 50 км/ч, съгласно ЗДвП. При това положение, наказващият орган
правилно и законосъобразно е определил квалификацията на процесното нарушение,
като такова по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвид което и оплакванията на
жалбоподателя се явяват несъстоятелни.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че с автомобил, собственост на жалбоподателя, е осъществен от обективна
и субективна страна съставът на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Автомобилът е
управляван на 28.03.2021 г., в 13,00 часа, в гр. Несебър, по главен път I-9, 203 км., в
посока към гр. Бургас, с наказуема скорост от 90 км/ч, при разрешена скорост в
населено място от 50 км/ч, съобразно разпоредбата на закона. Нарушението е било
констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от
протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. От представена снимка,
заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър, се
установява регистрационният номер на собствения на жалбоподателя автомобил. На
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен
фиш на собственика на автомобила. От жалбоподателя не е посочено друго лице, което
да е управлявало автомобила на процесната дата, а директно е подадена жалба срещу
електронния фиш.
С оглед горните мотиви, за съда се налага извода, че с обжалвания електронен
фиш правилно и законосъобразно, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание „глоба“ в размер на 400
лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към
случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 40 км в час,
т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. За извършеното нарушение
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 31
до 40 km/h в населено място - глоба 400 лева. Наложената на жалбоподателя глоба е
именно във фиксирания от законодателя размер, като същият не може да бъде намален.
По изложените съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
4641484/28.03.2021 г. на ОД на МВР - Бургас, с който АС. ЕМ. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. *******, на основание основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева.
3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4