№ 17
гр. гр.Несебър, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.а
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Административно наказателно
дело № 20232150200740 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба вх. № 10122/30.10.2023 г. от „.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя – К. Д. К.,
подадена на 04.10.2023 г. чрез поща до наказващия орган, срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № ********** на Агенция „П.и.“ при МРРБ, с който
за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Жалбоподателят твърди, че за издадения фиш разбрал близо две години и четири
месеца след установяване на нарушението, като намира същия за неправилен,
незаконосъобразен, необоснован и нарушаващ материалния закон. Правят се
оплаквания за несправедливост на наложеното наказание и несъобразност на размера
му с обстоятелствата, подлежащи на преценка по чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че на
процесната дата ППС е засечено нарушение от само едно контролно устройство в
преминатия по маршрут платен пътен участък, като всички останали дължими такси за
преминаването му са били надлежно заплатени. Акцентира, че незаплатената надлежно
такса е в минимален размер, като счита че се касае до техническа грешка на
контролното устройство по чл. 1 от ЗП, доколкото всички други предходни и
последващи устройства извършили безпроблемно отчитане на ППС. Твърди, че към
датата на нарушението бил спазил всички указания за експлоатация на намиращото се
в кабината на влекача устройство, в качеството на ползвател, вкл. за фиксиран монтаж,
достъп до ел.захранване и парична наличност. Оспорва приетата с НП фактическа
обстановка, досежно посоченото в него обстоятелство, че на 28.06.2023 г. няма
получени тол декларации, маршрутни карти и надлежно плащане в АПИ. Позовава се
на пар. 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, като намира, че случаят попада в законовата
формулировка на маловажност. Аргументира се, че в такъв смисъл е и изменение с ДВ,
1
бр. 14 от 2023 г. на ЗП, като с новосъздадени чл. 10б, ал. 7 и ал. 8 се предвижда
процедура за уведомяване на ползвателя на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
с действащ договор с доставчик на услуга по ел.събиране на такса за изминато
разстояние, за незаплатени такси, като заплащането им с даден срок изключва
ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение от вида на
процесното и на основание чл. 189е, ал. 6а от ЗДвП. Позовава се в този смисъл и на чл.
2, пар. 7 от Регламент за изпълнение (ЕО) 2020/204 на комисията от 28.11.2019 г.
Прави възражение за изтекла давност по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като твърди,
че фишът е издаден на 27.09.2023 г. и връчен на 30.09.2023 г. По изложените
съображения се моли за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Насрещната страна по жалба – Агенция „П.и.“ взима становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата и моли за потвърждаване на фиша.
В проведено по делото открито съдебно заседание, за дружеството-
жалбоподател се явява законния му представител – К. К. и упълномощен такъв – адв.
Динко Иванов от АК - Сливен. Поддържа се депозираната жалба и се моли за
уважаването , претендират се съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Административно-наказващият орган се представлява от упълномощената юрк.
Симеонова, която оспорва жалбата, моли за оставянето без уважение, представя
писмено становище и прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 189ж, ал. 5 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 28.06.2021 г., в 10,41 часа, ППС товарен автомобил „Скания Р 420 ЛБ 6Х2
МНБ“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 25700, брой оси 3,
екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, се е движило в община Несебър, по път I-9
км 195+818, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа. ППС било управлявано от св. Дончев по маршрут от гр. Сливен към гр. Варна и
обратно, като в кабината на същото имало монтирано бордово устройство със сериен
№ 0305401391654. Тъй като бордовото устройство било неправилно включено в
ел.захранване или изключено, същото не генерирало данни за геолокация, съответно
при доставчика на услугата „Интелигентни трафик системи“ АД не били създадени
декларации при преминаване през сегмент ********** от платената пътна мрежа,
регистрирано в 10,41 часа от устройство 40812, елемент от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-9 км 195+818.
Впоследствие и за изпълнен маршрут от процесното ППС за времето от 11,45 часа до
18,21 часа на същата дата са били надлежно създадени валидни тол декларации за
преминаването през 38 бр. контролирани точки с устройства – елемент от електронната
система за събиране на пътни такси. Във връзка с констатирано нарушение, изразяващо
се в незаплащане в цялост на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването на процесното ППС по път I-9 км 195+818 бил съставен процесният
електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
2
по делото доказателства: справка за нарушението от ел.система на АПИ, ведно с 3 бр.
статични изображения във вид на снимки /л. 13-17 от делото/; заповед № РД-11-
983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ, ведно с приложен образец /л. 18-19/;
извадка за процесния участък от карта на контролните устройства на АПИ /л. 20, л. 30
от делото/; становище на отдел УИСИ, Национално тол управление при АПИ, ведно с
извлечение за регистрирани преминавания на процесното ППС за дата 28.06.2021 г. /л.
31-32 от делото/; писмо изх. № ISD-262742/29.11.2023 г. на „Интелигентни трафик
системи“ АД; Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса;
трудов договор, пътен лист, извлечение за тол таксиуване и маршрутна карта /л. 42-49
от делото/, както и от показанията на св. Дончев.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за неправилно
установена фактическа обстановка с обжалвания фиш, доколкото от събрания
доказателствен материал по делото еднозначно се установява, че към датата на
нарушението системата за пътно таксуване е била изправна, а за преминаването на
процесното ППС през тол сегмент ********** не е имало генерирана декларация,
поради липса на генерирани данни за геолокация от монтираното в ППС бордово
устройство. В този смисъл следва да се посочи, че показания в обратния смисъл не се
изнасят по делото и от св. Дончев, който заявява, че не е спирал да проверява, дали
бордовото устройство функционира, като същевременно посочва, че през деня няма как
да го следи, докато шофира.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които обуславят неговата отмяна.
С разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е предвидено задължение за
собственика, да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
според категорията на ППС. Тази уредба се допълва с нормата на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, с която се предвижда санкция за собственик на ППС от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП. Чл. 187а от ЗДвП пояснява, че при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3-3б от ЗДП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е
управлявано от собственика му, а с ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че когато
собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в
размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.
Доколкото на основание чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, ЗАНН се прилага субсидиарно
за неуредените въпроси, съдът съобразявайки нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
достигна до извод, че за да е допустимо издаването на електронен фиш за процесното
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, то следва да е въз основа на изрична законова
регламентация.
В този ред на мисли, следва да се посочи, че чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП /редакция
към датата на нарушението/, регламентира диференцирана процедура за налагане на
санкции във връзка с част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси.
Налице е изрична регламентация, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, установено
3
и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба
или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение като е
посочено и задължителното съдържание на електронния фиш. Анализът на нормата
сочи, че законодателят е предвидил възможността да се издава ЕФ за констатирани
нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, която определя наказание за водач, който
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. С разпоредбата на чл. 179,
ал. 3б от ЗДП се санкционира собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1
о т. ЗП. Процедурата по налагане на административно наказание при нарушение на чл.
179, ал. 3 б. от ЗДП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от ЗДП, а именно - със
съставянето на АУАН и издаване на НП. Настоящият съд намира, че приложимостта на
диференциран процесуален ред за съставяне на електронен фиш за нарушения от вида
на процесното е недопустимо да се извлича чрез разширително тълкуване на други
норми на ЗДвП, още по-малко на санкционни такива. При това положение, доколкото
ЗДвП предвижда за установени нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да бъдат
съставяни АУАН и НП, съдът намира, че издаването на обжалвания електронен фиш в
случая съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо
отмяната му. В този смисъл е и актуалната практика на кацасионната инстанция,
обективирана в Решение № 239 от 9.01.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2155/2023 г.; Решение № 329 от 11.01.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1702/2023 г.; Решение № 598 от 22.01.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2050/2023 г. и др.
Тук е мястото да се отбележи, че действително с изменение на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП, публикувано с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., е добавено, че
електронен фиш може да бъде издаден и за установени нарушения по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. Независимо от това, доколкото нормата е процесуална, същата има действие
занапред и за заварените правоотношения, сред които не попада настоящият случай.
Районният съд се явява контролна инстанция на наказващия орган и доколкото
производството по издаване на обжалвания електронен фиш е приключило в
административния си етап, то властническото правоотношение е реализирано и
посоченото законово изменение няма действие спрямо него, а отношенията намират
регламентацията си в старата редакция на процесуалната норма, както бе посочено по-
горе.
На следващо място, съдът, съобразявайки законодателни изменения,
публикувани с ДВ, бр. 14 от 2023 г., с които в чл. 10б от Закона за пътищата са
добавени нови ал. 7 и ал. 8 - в сила от 01.01.2024 г., а в чл. 189е от ЗДвП – нова ал. 6а –
в сила от 10.02.2024 г., намира че в хода на настоящото производство и преди
постановяване на съдебното решение е въведена нова по-благоприятна за
жалбоподателя правна уредба, която изключва ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за процесното нарушение. Съгласно
посочените изменения и допълнения на Закона за пътищата и новата ал. 7 на чл. 10б,
законодателят е предвидил, че в случай че е налице частично или пълно недеклариране
на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от
категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно
таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата
за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването
на уведомление по чл. 10б, ал. 8 от ЗП, като при заплащане на таксата в срок не се
образува административнонаказателно производство. От друга страна, с цитираната
4
нова ал. 6а на чл. 189е от ЗДвП е предвидено, че не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява при
извършена корекция в случаите по чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата. При
субсидиарното приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира, че посочените
нормативни разпоредби, които са приложими към случая, се явяват по-благоприятни за
жалбоподателя, въведени са преди влизане в сила на обжалвания електронен фиш,
предвид което последният се явява незаконосъобразен и подлежи на безусловна
отмяна.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат. По своевременно
заявено от наказващия орган възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът, като съобрази разпоредбите на чл.
8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, намира същото за неоснователно,а възнаграждението за
съответно на минимума, въведен за съответния вид работа. Действително, с оглед
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, съдът вече не е обвързан с
минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата, но
настоящият състав намира, че същите следва да служат като незадължителен ориентир
при определяне на справедливия им размер. Така, в полза на жалбоподателката следва
да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 550 лева, което да се
възложи в тежест на Агенция „П.и.“.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********
на Агенция „П.и.“ при МРРБ, с който на „.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя – К. Д. К., за извършено нарушение
на чл. 102, ал. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“ при МРРБ да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН на „.“ ООД, ЕИК ***, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева - направени по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5