СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
25.04.18г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
И.
Разгледа в съдебно заседание на 29.03.16г.
/с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 6757/17г. и констатира следното:
Предявени са искове от И. И. против П. на
РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумите: 80 000 лева и 664 лева
/обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди/. Претендира се и
законната лихва върху посочените суми, считано от 21.05.10г.
Съображенията на страните са изложени по
делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било водено наказателно
производство /за престъпление по чл. 206 от НК/, което е приключило с
оправдателна присъда на СРС 23 състав от 16.03.15г. по н.о.х.д. № 9941/10г.
Присъдата е влязла в сила на 08.07.16г.
Искът за неимуществени вреди е частично
основателен – до размера на сумата 15 000 лева:
Посоченото обстоятелство /наличието на
влязла в сила оправдателна присъда/ свидетелства, че в случая е налице
принципната предпоставка на чл. 2 от ЗОДОВ, позволяваща да бъде ангажирана
отговорността на държавата /в лицето на П. на РБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ,
който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу ищеца/.
Принципно – във всички случаи когато са
налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има право на
обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от цитирания законов текст
следва да се презумира, че дадено лице е претърпяло неимуществени вреди/. Самото
наказателно преследване по естеството си е дейност, която принципно оказва /презумира се, че оказва/ негативно
въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на дадено лице, рефлектира
негативно и върху отношенията на обвиняемия с неговото семейство, с негови
близки, с приятели, с колеги. В този смисъл – настоящият съдебен състав намира,
че събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице
неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това -
какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи
обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни,
съответно - експертни/ досежно конкретното измерение на претърпените от ищеца
неимуществени вреди /вещите лица описват конкретно и подробно – здравословното състояние
на ищеца: преди образуване на наказателното производство, след това, към
момента и в перспектива/.
Процесното обезщетение се определя в
контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като председателят на състава
съобразява от една страна - горните принципни съображения, а от друга страна –
отчита и конкретните събрани по делото доказателства /свидетелски показания и
експертиза/. Съдът отчита също и възрастта на ищеца, както и липсата на доказателства
/а и на твърдения/ в рамките на процесното наказателно производство спрямо обвиняемия
да е била привеждана в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража” /която
мярка, предвид своето естество – действително оказва, презумира се, че оказва
сериозно негативно въздействие върху психиката, евентуално и физиката на
съответното лице/.
Искът за имуществени вреди е частично
основателен:
На ищеца следва да бъде присъдена законна
лихва в размер на 628 лева - върху сума в размер на 1 000 лева /представляваща
парична гаранция, внесена по процесното наказателно дело/ за периода от
21.05.10г. /когато гаранцията е била внесена по сметка на съда/ до 08.07.16г.
/когато е влязла в сила процесната оправдателна присъда/. Тази лихва
представлява за обвиняемия пропусната полза /имуществена вреда/, която също
подлежи на обезщетяване в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ.
На ищеца следва да бъде присъдена и
законната лихва върху първата главница за периода от 08.07.16г. /доколкото в
хипотези като процесната – законна лихва се дължи считано от влизане в сила на
оправдателната присъда/. В този смисъл е правилото по ТР №3/05г. на ОСГК на
ВКС. Върху втората главница се дължи лихва за периода – след завеждане на
делото.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да плати на И.М.И. ЕГН **********
сумите: 15 000 лева и 628 лева /обезщетения за неимуществени и за
имуществени вреди/; законната лихва върху първата сума от 08.07.16г. до цялостното
й изплащане; законната лихва върху втората сума от 31.05.17г. до цялостното й
изплащане и 97 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите и за периодите
над – посочените по-горе.
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да плати на адвокат В.
1 000 лева – адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: