Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 26.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 11718 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове, както следва: главен иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 50 ЗЗД, предявен в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл.
49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Д.З.“
АД твърди, че между него и Р.К.Ц. е сключен договор за имуществена застраховка
на недвижим имот, находящ се в с. В., общ. П., ул. „П.“ № 33, обективиран в застрахователна полица № 111714005298/14.05.2014
г. с период на покритие от 16.05.2014 г. до 15.05.2015 г. Посочва, че на
29.10.2014 г. в имота възникнал пожар, дължащ се на късо съединение в
електропреносната мрежа в зоната преди електромера и конкретно – изгаряне на
голяма част от покрива на къщата като следствие от скъсан уличен ел. кабел,
който попадайки върху улуците от поцинкована ламарина, нагнетява покривното
пространство и довежда до запалване на дървената покривна конструкция. Излага,
че за събитието е подаден сигнал на телефон 112 и са уведомени
електропреносното дружество и застрахователят. Въз основа на постъпилото
уведомление при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по
щета 237185/30.10.2014 г. Бил извършен
оглед на увреденото имущество и същото било подробно описано. Експерти на
застрахователното дружество определили обезщетение в размер на 1988.30 лева,
което било изплатено на правоимащото лице в преводно нареждане от 24.11.2014 г.
С покана с изх. № 22/07.01.2015 г., получена на 12.01.2015 г. ответникът бил
поканен доброволно да възстанови така изплатената сума, но плащане не
постъпило.
В
уточняваща молба от 06.12.2018 г. пояснява, че доколкото вредата е причинена от
вещ – скъсан електрически кабел /проводник/ от действащата улична
електропреносна мрежа, който е влязъл в контакт с улуците на процесната къща, и
като следствие от късо съединение, вредите са възникнали именно от вещта – ел.
кабела, по който протича електричество, както и от неупражнения надзор при
експлоатацията му от страна на собственика и лицата, натоварени да го
упражняват. Посочва, че качествата и свойствата на вещта, т.е. високата
електропроводимост и лесното взаимодействие с метална повърхност /улуците/ са
от съществено значение за настъпване на вредоносния резултат. В условията на евентуалност
твърди, че е налице бездействие от страна на ответника и неговите служители
/лицата, на които е била възложена съответната работа/, изразяващо се в
неизпълнение на задължението им за поддръжка и профилактика, ремонт и/или
реконструкция на електрическите съоръжения, като част от електропреносната
мрежа, собственост на ответника.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати следните суми:
1) Сумата от 1988.30 лева, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение въз основа на сключен договор за
имуществена застраховка „Дом“, застрахователна полица № 111714005298/14.05.2014
г., за нанесени щети на недвижим имот, находящ се в с. В., общ. П., ул. „П.“ №
33, настъпили на 29.10.2014 г. вследствие на пожар, предизвикан от късо
съединение, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяване
на исковата молба – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 50 ЗЗД. В условията на
евентуалност сумата се претендира на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр.
с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
2) Сумата от 606.15 лева – обезщетение за
забава върху горепосоченото задължение за периода от 30.07.2015 г. до
30.07.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.С.“
АД. Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не е
налице валидно сключен договор за имуществена застраховка между ищеца и
увреденото лице Р.К.Ц., който да покрива риска пожар. Развива съображения, че
не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане. Намира за недоказано
твърдението на ищеца, че процесните вреди са настъпили поради виновно поведение
на ответника. Посочва, че не се установява на процесната дата ответното
дружество да е подало електрическа енергия, която да не съответства на
Показателите за качество на електроснабдяването, издадени от ДКЕВР. Като
недоказани оспорва и твърденията на ищеца, че увреждането на застрахованото
имущество е настъпило в резултат на пожар, дължащ се на късо съединение в
електропреносната мрежа в зоната преди електромера. Заявява, че не е
регистриран сигнал от клиента за повреда или авария. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на възникване на пожара и настъпване на вредите.
Посочва, че е отговорност на ползвателя на мрежата да поддържа в изправност
вътрешната електрическа инсталация в притежаваната от него къща. Доколкото
процесният имот представлява стара постройка, счита, че може пожарът да е
предизвикан от неизправност във вътрешната инсталация. Твърди, че увреденото
лице не е изпълнило задължението си да уведоми мрежовия оператор за настъпилите
вреди. Така „Е.С.“ АД било лишено от възможността да извърши проверка по
случая. Все пак на 27.11.2014 г. бил извършен оглед на имота, за което бил
съставен констативен протокол. В последния Р.К.Ц. изрично посочил, че се
отказва от претенции към ответното дружество. Ответникът оспорва и размера на
предявения иск, като намира, че застрахователното обезщетение е неправилно
определено. Посочва, че в представеното по делото искане за оценка са описани щети,
нанесени не само вследствие гасенето на пожара, но и вследствие на проливен
дъжд. Ответникът оспорва и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за
забава като неоснователен, като се позовава на неоснователност на главната
искова претенция. Отделно от това твърди, че липсват доказателства за връчване
на поканата за доброволно изпълнение.
В подадения
след уточняващата молба отговор доразвива съображенията си за неоснователност
на предявените искове. Допълва, че не е налице фактическият състав на чл. 50 ЗЗД и липсват доказателства, че уреждането е причинено от скъсан като следствие
от късо съединение ел. кабел, собственост на „Е.С.“ АД или върху който
ответното дружество е упражнявало надзор. Възразява да е налице и фактическият
състав на чл. 49 ЗЗД. Посочва, че дружеството добросъвестно изпълнява
задълженията си по чл. 89 ЗЕ и Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира сторените по делото
разноски.
Третото
лице – помагач „ЗАД А.Б.“ АД оспорва предявения иск, като поддържа становището
на ответника. Поддържа, че със сключения между „ЗАД А.Б.“ АД и ответното
дружество договор за застраховка е уговорено самоучастие
в размер на 2000 лева.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада
по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че към 29.10.2014 г. Р.К.Ц. се е намирал
в облигационни отношения с „Е.С.“ АД, като потребител на доставената от
дружеството електрическа енергия за обект: в с. В., общ. П., ул. „П.“ № 33.
Наред с изложеното ответникът признава, че е собственик на
електроразпределителната мрежа на територията, на която е възникнал процесният
пожар.
От
приложените на л. 167 и 168 от делото писмени доказателства се установява,
че между и „Д.З.“ АД и Р.К.Ц. е сключен
договор за имуществена застраховка за процесния недвижим имот за срок от
16.05.2014 г. до 15.05.2015 г. В застрахователна полица № 111714005298/14.05.2014
г. са изброени покритите рискове, в т. ч. и клауза А1, която съгласно общите
условия на застрахователя /л. 163-166/ включва пожар, в т. ч. и последиците от
гасенето му.
Между
страните не се спори, а и от представения с исковата молба договор за
доброволна делба от 04.05.2005 г. /л. 12-13/ става ясно, че Р.Ц. е собственик
на описания по-горе имот.
Към
писмените доказателства по делото е приобщено удостоверение, издадено от РС
„ПБЗН“ – П., съгласно което на 29.10.2014 г. в застрахования имот е възникнал
пожар. Последното се потвърждава и от приложената на л. 227-228 от делото
пожарна преписка. Видно от искане за оценка по застраховка от 30.10.2014 г. /л.
16/ Р.Ц. е уведомил ищцовото дружество за настъпилото
застрахователно събитие. На същата дата представител на застрахователя е
съставил опис на увреденото имущество /л. 21-22/. По така заведената щета „Д.З.“
АД е определило застрахователно обезщетение в размер на 1988.30 лева, изплатено
на собственика на имота по банков път на 24.11.2014 г., като тези обстоятелства
се изясняват от представените от ищеца писмени доказателства /л. 23-26/.
С писмо от
07.01.2015 г. ищцовото дружество е поканило ответника да му възстанови
изплатената по процесната щета сума, като съгласно приложеното по делото
известие за доставяне поканата е получена от служител на ответника на
12.01.2015 г. /л. 27-28/.
С отговора
на исковата молба са представени Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД /л.
42-53/. Съгласно клаузата на чл. 56, ал. 1 в случаите на претърпени вреди от
действие или бездействие на една от страните по облигационното правоотношение,
пострадалата страна е длъжна в срок до 3 работни дни писмено да уведоми другата
страна.
Ответното
дружество е ангажирало писмени доказателства, от които се установява, че между
него и „ЗАД А.Б.“ АД е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
по повод осъществяваната от ответното дружество дейност по разпределени на
електрическа енергия. Същият е обективиран в застрахователна полица №
13000133070000001 /л. 170/ с период на покритие от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г., като между страните е уговорено самоучастие
в размер на 2000 лева за всяко едно застрахователно събитие. С приложения на л.
174 от делото добавък към полицата срокът на
застраховката е продължен за периода от 01.01.2014 г.
до 31.12.2014 г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства,
преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установява следното:
Св. М.Х.К. посочва, че живее в съседство на процесния имот,
като е бил и очевидец на пожара. Същият заявява, че от дома си забелязал, че
гори покривът на къщата в западната му част и малко по-късно пристигнал екип на
пожарната. От неговите показания става ясно, че единият проводник от старото
захранване на къщата е бил откъснат от чашката и се опирал в улука, като това
обстоятелство свидетелят е възприел непосредствено. Същият има и преки
впечатления от причинените увреждания по къщата. В тази връзка излага, че една
втора от покрива бил изгорял, като имало и увреждания в таванската част на
имота. От показанията на този свидетел става ясно, че преди години захранването
на имота било преместено от стълба, находящ се югоизточно от къщата на
съседния, североизточен стълб. При това старото захранване не било прекъснато
от стълба, а от чашките, находящи се на фасадата на къщата.
От показанията на св. Р.Ц., собственик на процесния имот, се установява, че последният е сезонно
обитаем, като в момента на възникване на пожара в къщата не е имало хора.
Свидетелят излага, че научил за инцидента по телефона, след което се отправил
към с. В.. Потвърждава, че вследствие на пожара била увредена западната страна
на покрива. Наред с това при гасенето къщата била наводнена и пропаднал таванът
на една от стаите. Св. Ц. потвърждава, че преди години захранването на къщата
било преместено, като старото захранване било прекъснато от конзолата на
къщата.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведените
пожаротехническа и оценителна експертиза /л. 142-158/
и повторна пожаротехническа и електротехническа
експертиза /л. 232-273/.
Вещото лице инж. И.И., специалист
по пожаро-технически експертизи, част от състава по
първоначалната експертиза, приема, че причина за възникване на процесното
застрахователно събитие е електрическо късо съединение, настъпило в резултат на
повреда в електрическата мрежа, при която проводниците се допират и офазяват отводнителните улуци на къщата. Подробно в
обстоятелствената част на заключението е описан механизмът, при който вещото
лице приема, че е възникнал пожарът. Излага се, че вследствие на искренето и
изгарянето на рекордомана в мястото на първоначалното
захранване на къщата от югоизточния стълб проводниците са се повредили и
откъснали, като при допир с металния улук на къщата се е офазила
цялата система от улуци и е възникнало електрическо късо съединение. В съдебно
заседание вещото лице И. пояснява, че огнището на пожара е възникнало от
западната страна на къщата. Изразява становище, че е възможно от късо
съединение, възникнало в североизточния край на къщата, където се намира
старото захранване, да възникне пожар в противоположния край на покрива.
Обосновава този си извод, като посочва, че от възникналото късо съединение се е
офазила цялата система от улуци, при което е възможно
да възникне пожар във всяка една част от покрива.
Вещото лице инж. Н.В., в частта по поставените въпроси,
изискващи специални знания от областта на електротехниката, посочва, че след
извършена справка в информационната система на „Е.С.“ АД е установил, че в
периода от 29.10.2014 г. до 31.10.2014 г. няма подадени сигнали от Р.Ц. за
авария в процесния имот. Описва, че при късо съединение следва да се задейства
защитата в трафопоста, при което монтираните в него предпазители, които са с
метална стопяема пластина, незабавно изключват /изгарят/. Излага, че при късо
съединение може да се повиши температурата по захранващия проводник, като това
се случва към мястото, от където идва захранването, а не в мястото на късото
съединение. При изслушването на заключението в съдебно заседание вещото лице В.
пояснява, че е възможно да възникне пожар вследствие на късо съединение, но в
случая защитата е така изградена, че следва да е сработила преди да успее да се
нагнети достатъчно енергия по системата на улуците, за да възникне пожар в
покрива на къщата. По данни от дневниците на ответното дружество посочва, че
няма данни за прекъсване на напрежението на процесната дата.
Вещото лице П. е изчислило, че стойността на строителномонтажните работи /в т. ч. труд и материали/,
необходими за отстраняване на уврежданията по процесния имот, изчислени към
датата на застрахователното събитие възлиза на 5733.00 с ДДС.
Поради наличието на противоречия между вещите лица по
първоначално назначената експертиза, касаещи причините за възникване на
застрахователното събитие на основание чл. 203 ГПК съдът е допуснал повторна
комплексна пожаротехническа и електротехническа
експертиза.
Съгласно заключението на повторната експертиза
застрахователното събитие е настъпило след откъсване на фазов проводник от
старото захранване на процесния имот, който е влязъл в контакт с водосточна
тръба, свързана към електрическия стълб в югоизточния ъгъл на сградата. При
този контакт е възникнало едномоментно двуогнищно топлинно натоварване по механизма късо
съединение: в едната точка, съвпадаща с мястото на съприкосновение на
откъснатия проводник и водсточната тръба, късото
съединение довело до електротермично разрушение на
метала; в другата точка, находяща се в северозападния ъгъл на къщата, в
условията на предварително занулен метален обект, свързан с улуците, е
възникнало огнището на пожара, причинил процесните увреждания.
Повторната експертиза потвърждава изложеното от вещото лице В.,
а именно – че в информационната система на електропреносното дружество няма
подадени сигнали от Р.Ц. за пожар в процесния имот и няма отразено искане за
спиране на напрежението от пожарната, както и липсват данни за прекъсване на
електрическото захранване в района в оперативните диспечерски дневници за
периода от 29.10.2014 г. до 31.10.2014 г. Вещото лице - електроинженер Л.Б.
достига до аналогични изводи относно функционирането на системата за защита при
късо съединение в трафопоста, захранващ процесния имот. Посочва, че при
възникване на късото съединение високомощните
предпазители в трафопоста са се разтопили и са прекъснали електроподаването
към мястото на късото съединение.
В заключението си вещите лица инж. И.И.
и инж. Л.Б. изясняват, че късото съединение е приключило в рамките на няколко
секунди – до задействането на защитата в трафопоста, което е довело до прекъсване
на електрическото захранване. Изрично посочват, че не е възможно да се гаси
пожар при включено захранващо напрежение, като екипът на пожарната следва да
извърши проверка и изключване на захранването.
Изслушани в съдебно заседание, вещите лица поддържат представеното
заключение. Вещото лице Б. уточнява, че къщата е оградена от два стълба по
протежение на улицата, като първоначалното захранване е било от левия стълб, а
впоследствие е преместено от съседния стълб. Посочва, че до преместването
захранването е било трифазно, като се позовава на констатациите от извършения
оглед на имота. Уточнява, че това се доказва от наличието на четирижилен кабел
на старото захранване, който е установила на място. Подробно описва механизма
на възникване на късото съединение. Излага, че при преместване на захранването
към десния стълб старото захранване е прекъснато чрез отрязване на кабела,
който влиза в къщата откъм конзолата на фасадата, като от стълба до конзолата
кабелите не са отстранени. С времето чашките на конзолата са корозирали и тази
на трета фаза се е откъснала от конзолата, паднала е и се е докоснала до улука,
свързан към стълба. За да достигне до този извод вещото лице се позовава на
обективните находки, установени в имота при извършване на огледа и в частност –
на състоянието на изолаторите, отразено на снимките, представляващи фиг. Б.3.
от приложения към заключението фотоалбум, както и на състоянието на
водосточната тръба /фиг. Б.1.5 и Б.1.6/.
Категорично вещите лица И.И. и Л.Б. отхвърлят възможността късото съединение в
точката на съприкосновение между проводника и улука да е довело до нагряване на
улуците на къщата, което да е довело до възникване на пожара. Мотивират се с
обстоятелството, че е налице прекъсване на улуците от южната страна на покрива,
което са установили при огледа /фиг. Б.1.13/ и се потвърждава и от
предоставените от ищеца снимки /фиг. А.1.6/. Наред с това се позовават на
изисканата информация от НИМХ, филиал Плевен /л. 220 от делото/, съгласно която
температурата в деня на възникване на застрахователното събитие е била между
0.8° C и 4.0° C.
Изразяват
становище, че е имало второ късо съединение в западната част на покрива, където
е възникнал пожарът. Вещото лице Б. пояснява, че в точката на съприкосновение
между проводника и улука напрежението е било най-високо и там тръбата се е
пробила /фиг. Б.1.5 и Б.1.6/. След това кабелът се е приплъзнал
под тежестта на чашката, напрежението е намаляло и само е останала следа по ламарината.
Вещото лице И. допълва, че е имало предварително зануляване на улуците от
западната страна на къщата, където е огнището на пожара, като пояснява, че ако
такова не е имало, не би възникнало късото съединение. При това достига до
извод, че попадане на проводника върху улука е генерирало късо съединение в две
точки – в тази на съприкосновението от югоизточната страна на къщата и в
западната част на покрива, където е възникнал пожарът. Изрично вещото лице И.
посочва, че второто огнище не би възникнало, ако не е имало късо съединение в
югоизточната страна на имота. Допълва, че ако кабелът на старото захранване
беше прекъснат от електрическия стълб, не би могло да възникне процесното късо
съединение.
Вещите лица изключват пожарът да е
причинен от коминните тела или бойлера в имота, като
заявяват, че липсват каквито и да било обективни находки, от които да може да
се достигне го подобно заключение.
При съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства съдът намира, че именно заключението на повторната
експертиза следва да бъде кредитирано досежно механизма на възникване на
процесното застрахователно събитие. Същото е изключително подробно и вещите
лица излагат убедителни аргументи в подкрепа на своите изводи. Те са базирани
изцяло на обективните находки, констатирани при извършения оглед на имота,
които са отразени и на приложения към заключението снимков материал. При това
мотивирано е оборено заключението на първоначалната експертиза в частта му
относно причините за възникване на пожара.
На заключението по първоначалната
експертиза следва да бъде дадена вяра в частта му относно стойността на
уврежданията, нанесени на процесния имот. В тази му част заключението не е
оспорено от страните, същото е компетентно изготвено и обосновано.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Правопораждащият фактически
състав на суброгационното право на застрахователя по договор за имуществена
застраховка включва следните юридически факти: 1) наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка между
застрахователя и собственика на увредената вещ; 2) възникването на
застрахователно събитие – покрит риск по застрахователния договор; 3) настъпили
вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка със застрахователното
събитие; 4) изплащането на застрахователно обезщетение на застрахованото лице;
5) основание за ангажиране гражданската отговорност на причинителя на вредата.
От
представените от ищеца и коментирани по-горе писмени доказателства по
категоричен начин се установява наличието на П.та от посочените материалноправни предпоставки. По делото е приложен
договорът за имуществена застраховка, сключен между ищцовото дружество и
собственика на процесния имот, като от съдържанието му става ясно, че
застрахователното покритие включва и щети, причинени вследствие на пожар. Безспорно,
както от представените по делото писмени доказателства, предоставени от Районна
служба „ПБЗН“ – П. /л. 15 и л. 227-228/, така и от гласните доказателствени
средства, се потвърждава и че в срока на договора е възникнал пожар в процесния
имот, в резултат на който същият е увреден. Налице са и доказателства, че на собственика
на имота е изплатено застрахователно обезщетение в претендирания размер.
Спорът
между страните е съсредоточен върху наличието на основание
за ангажиране гражданската отговорност на ответното дружество.
Ищцовото дружество основава
главната си претенция на разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, съгласно която за вредите, произлезли от каквито
и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. Отговорността по чл. 50 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и е
обективна. За ангажирането ѝ следва да са претърпени вреди, причинени от
вещ, собственост на ответника или намираща се под негов надзор. Съгласно
установената трайна съдебна практика, за разлика от отговорността по чл. 49 ЗЗД, при която вредите са резултат от виновното поведение на дееца, комуто е
възложена определена работа, при отговорността по чл. 50 ЗЗД вредите настъпват
в резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е
допринесъл самият той /ППВС № 17 от 18.11.1963 г./. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4 от 30.10.1975 г. „е налице отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такива
нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.“ Изрично в
цитирания акт на Върховния съд се отбелязва, че при невъзможност за
обезопасяване на вещта отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при такава възможност –
по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
По делото са спорни обстоятелствата, довели до
възникването на процесното застрахователно събитие. В тази връзка, както и
по-горе бе посочено, съдът кредитира заключението на повторната експертиза.
Безспорно от него се установява, че причина за пораждане на пожара е
възникналото късо съединение вследствие на откъсването на електрическия проводник
от старото захранване на имота. Изрично вещите лица заявяват, че попадането на
електрическия кабел върху водосточната тръба е предизвикало късо съединение
както в точката на съприкосновение, така и от западната страна на покрива и
именно вследствие на това второ късо съединение е възникнал пожарът. В този
смисъл е налице пряка-причинно следствена връзка между откъсването на кабела и
настъпването на застрахователното събитие. В подкрепа на този извод е
становището на вещите лица, че късото съединение в западната част на къщата не
би възникнало самостоятелно и независимо от това в източната част. Действително
от експертното заключение следва, че в точката, където се намира огнището на
пожара, са съществували предпоставки за възникване на късо съединение – предварително
зануляване на улуците. Само по себе си обаче то не е довело до възникване на
пожара и такъв не би възникнал, ако кабелът на старото захранване е бил
прекъснат откъм електрическия стълб.
Предвид така установения
механизъм на възникване на застрахователното събитие настоящият съдебен състав
намира, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по
чл. 50 ЗЗД. Действително откъсналият се проводник е част от
електроразпределителната мрежа, собственост на ответното дружество и обслужвана
от него. Възникването на късото съединение и предизвикания от него пожар обаче
не се дължат на обективните свойства на вещта, каквито твърдения ищецът навежда
с молбата си от 06.12.2019 г. /л. 105/, а са свързани с неправилната ѝ
експлоатация. Изрично в съдебно заседание вещото лице И.И.
заявява, че скъсването е „чисто експлоатационно“, тъй като с времето чашките на
проводниците са се изхабили, поради което едната от тях се е счупила. Наред с
това посочва, че ако
кабелът на старото захранване беше прекъснат от електрическия стълб, не би
могло да възникне процесното късо съединение. Като съобрази тези обстоятелства,
както и коментираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че в случая не се
касае за вреди, причинени от вещ по смисъла на чл. 50 ЗЗД.
Поради изложените съображение
предявеният главен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с
чл. 50 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно – отхвърлянето на
главния иск, съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 49 ЗЗД във вр. с
чл. 45 ЗЗД.
За да възникне притезателното право на
увреденото лице на обезщетение за причинените му имуществени или неимуществени
вреди по чл. 49 ЗЗД, следва да са налице следните материалноправни
предпоставки: 1) наличие на имуществени или неимуществени вреди, причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение
/действие или бездействие/; 2) виновното лице да е причинило вредите при или
при повод изпълнение на възложената му от ответното дружество.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя
характер. Касае се за отговорност за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия. Тя възниква за възложителя, когато от
действие или бездействие на лице, комуто той е възложил извършването на
определена работа, настъпят вредоносни последици. Съгласно задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на
ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
С разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Закона за енергетиката на ответното
дружество, в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа е
вменено задължението да осигурява поддръжката на електроразпределителната
мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с
техническите изисквания. От събраните по делото доказателства се установява, че
„Е.С.“ АД не е изпълнило това свое задължение. Както от показанията на
разпитаните по делото свидетели, така и от експертното заключение, става ясно,
че след преместването на захранването на процесния имот не са били предприети
необходимите мерки за обезопасяване на проводниците. Вместо да бъдат прекъснати
от електрическия стълб, същите са отрязани от конзолата, намираща се на фасадата
на къщата, макар вече да са били неизползваеми. По този начин са създадени
предпоставки за възникването на процесното застрахователно събитие. С времето
изолаторите, които не са подменяни, са се износили и именно това е причинило
откъсването на един от кабелите.
От изложеното следва, че увреждането на имота, настъпило вследствие
скъсването на кабела и възникналото късо съединение, се намира в
причинно-следствена връзка с бездействието от страна на служителите на
ответното дружество, които следва да поддържат електроразпределителната мрежа в
изправност. Т.е. налице са предпоставките за възникване отговорността на „Е.С.“
АД по чл. 49 ГПК.
Само по себе си обстоятелството, че увреденото
лице не е изпълнило задължението си да уведоми мрежовия оператор за настъпилите
вреди не се отразява на извода за основателност на исковата претенция. Налице
законовите предпоставки за ангажиране гражданската отговорност на ответника,
като същата не може да бъде дерогирана или ограничена
на база Общите условия на дружеството.
От заключението по първоначалната експертиза се установява, че сумата,
необходима за възстановяване на имота е в размер на 5733.00 с ДДС. Доколкото заплатеното
застрахователно обезщетение е в рамките на тази сума, предявеният иск по чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, трябва да се
установи съществуването на следните материалноправни предпоставки: 1)
възникнало и неудовлетворено парично вземане в полза на ищеца; 2) ответникът да
е изпаднал в забава.
Предвид извода за основателност на иска с правно основание чл. 213, ал 1 КЗ
(отм.) във вр. с чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД безспорно е налице П.та от посочените материалноправни
предпоставки. От приложените на л. 27-28 от делото писмени доказателства се установява и
фактът на отправената до ответника регресна покана, надлежно връчена на
служител на дружеството на адреса му на управление, с която ищецът го е
поставил в забава.
Съдът, като съобрази определения с ПМС №
426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата
лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 30.07.2015 г. до 30.07.2018 г. възлиза на 606.15 лева.
Следователно предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, както следва: държавна
такса от 129.53 лева, депозити за експертизи в общ размер на 1229.84 лева,
депозит за призоваване на свидетели от 60 лева, както и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.З.“ АД ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „Е.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** Т. - Е, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр.
с чл. 50 ЗЗД за заплащане на СУМАТА ОТ
1988.30 лева /хиляда деветстотин осемдесет и осем лева и тридесет стотинки/,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение въз основа на
сключен договор за имуществена застраховка „Дом“, застрахователна полица №
111714005298/14.05.2014 г., за щети, причинени на 29.10.2014 г. на недвижим
имот, находящ се в с. В., общ. П., ул. „П.“ № 33, от вещ – електрически
проводник, собственост на ответника,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на
исковата молба – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** Т. - Е, ДА ЗАПЛАТИ на
„Д.З.“ АД ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 1988.30 лева /хиляда деветстотин
осемдесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение въз основа на сключен договор за имуществена
застраховка „Дом“, застрахователна полица № 111714005298/14.05.2014 г., за щети
настъпили на 29.10.2014 г. на недвижим имот, находящ се в с. В., общ. П., ул. „П.“
№ 33, причинени вследствие на бездействието на служители на ответното
дружество, изразяващо се в неизпълнение на задължението за поддръжка на
електропреносната мрежа, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на исковата молба –
30.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 49 ЗЗД във вр. с
чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** Т. - Е, ДА ЗАПЛАТИ на
„Д.З.“ АД ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 606.15 лева /шестстотин и шест
лева и петнадесет стотинки/ – обезщетение за забава върху горепосоченото задължение
за периода от 30.07.2015 г. до 30.07.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** Т. - Е, ДА ЗАПЛАТИ на
„Д.З.“ АД ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 1569.00 лева /хиляда петстотин
шестдесет и девет лева/, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „Е.С.“ АД, – „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: