Р Е
Ш Е Н
И Е № 260126
гр. Пловдив,
31.07.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски районен съд, гражданско отделение, трети състав в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 15952 по описа за 2020 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане е предявен от М.Г.А. *** осъдителен иск с правно основание
чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане –
болки, страдания, неудобства в резултат на тежко травматично увреждане –
счупване на горния крайник на раменната става, закрито, контрактура на става,
раменна ключица акромиоклавикуларна и обездвижване, болки и страдания вследствие
претърпян инцидент на ***** год. при преминаване по тротоар в гр. ****, ул. „****
“ № ***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на деликта - *****г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на ***** г. около ***** ч. вървяла
по ул. „*****“ в град **** в посока кантората на ЧСИ М. С.. Както вървяла по
тротоара на улицата, точно пред кантората на ЧСИ Л. М. на ул. „*****“ № ****,
ищцата спънала левия си крак на едно издадено нагоре неравенство на тротоара,
което било по цялата му широчина и разделяло тротоарните плочки. Неравенството
представлявало повдигнат цокъл над обикновеното ниво на тротоарните плочки.
Като се спънала в неравенството ищцата направила две крачки напред, залитнала
наляво, загубила равновесие и паднала с цялата тежест на тялото си върху лявата
си ръка. След като паднала на земята, усетила силна болка в ръката, като
останала да лежи на тротоара, тъй като не могла да стане. На място пристигнала
линейка след около 20-30 минути, както и полицейска кола. Ищцата била откарана в УМБАЛ „*****“ на бул.
„*****" в спешния ортопедичен кабинет за преглед и там е била направена
снимка на ръката. Останала в коридора на носилка пред кабинета. Било съобщено, че ръката и е счупена, но в момента
не можело да и направят операция, тъй като трябвало да се направи преди това
друга манипулация на ръката. Ищцата се прибрала в дома си в около ****, като
болките продължавали да бъдат много силни. Обадила се на личния си лекар доктор
Х. М., която посетила на **** г., за да я снабди с направление за ортопед. След
това ищцата отишла в болница ***** при доктор К., където постъпила за преглед,
операция и лечение. Диагнозата, която била поставена била счупване на горния
край на раменната кост, хумерус, закрито. Ищцата била оперирана, като останала
в болницата три дни, след което била изписана за домашно лечение и било
препоръчано да ходи на профилактични прегледи и консултации. Издаден бил
болничен първоначално за 34 дни, който бил удължен с нови 30 дни за домашно
лечение. Към момента на подаване на исковата молба ищцата все още изпитвала
болки в ръката и особено когато времето навън се променяло, болките се
увеличавали. Имало дни, в които едвам движела лявата си ръка и при обичайни
действия с нея изпитвала болка. Следствие на инцидентът ищцата изпитала негативни
емоции от лично и житейско измерение, преживявала ежедневни страдания,
психиката и била силно увредена, като се чувствала постоянно в тежест на
близките и семейството си. След инцидента се затворила в себе си, станала
необщителна, не можела да изпълнява трудови функции. До момента на инцидента
въпреки възрастта си продължавала да работи, за да се снабдява с допълнителни
средства за лекарства, отопление и лични нужди, но след това тя нямало как да
върши вече това. Ищцата поддържа, че тротоарът, на който е станал инцидентът,
бил общинска собственост и Община Пловдив имала задължение за поддържането му.
Общината трябвало да поддържа тротоарите в града в състояние безопасно за
пешеходците при придвижването им или да предприема такива действия, с които да
бъдат приведени в такова състояние. Предвид изложените твърдения предявява
настоящия осъдителен иск, с който претендира обезвреда на претърпените
неимуществени вреди, които оценява на сумата от 20000 лв. Претендира и
заплащане на законната лихва от датата на увреждането ****** г. до
окончателното изплащане на вземането. Моли за неговото уважаване и присъждане
на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив
със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва изложените в
исковата молба фактически твърдения, като намира, същите не отговарят на
действителното положение. Поддържа, че община Пловдив не носи отговорност за
причинените вреди, тъй като липсвало конкретно посочване на местоположение на
настъпване на инцидента. Твърди, че на процесното място е извършена проверка от
инспектората към общината, която на **** г. извършила оглед. От проверката било
установено, че пред жилищната сграда на ул. „*****“ №*** било занижено нивото
на тротоарната настилка и същата била в добро състояние. Посочва, че на
процесната улица не бил извършван ремонт или преустройство на вертикалната
планировка от общината, а такова е било възможно да е извършено от
собствениците на сградата на адреса. Намира, че описаният инцидент не се дължал
на бездействието на служители на общината, а по-скоро на случайно събитие.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Твърди, че падането би могло да бъде вследствие от много причини, свързани с
общото здравословно и емоционално състояние на ищцата. Намира, че вследствие на
инцидента не са настъпили усложнения, като операцията е преминала гладко, а
пациентът бил изписан с подобрение. Посочва, че от значение била и възрастта на
ищцата, която към момента на инцидента била на *** години. Евентуално прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, като го счита за необосновано завишено и несъобразено с трайната съдебна
практика и критериите за справедливост. Предвид изложеното моли за отхвърляне
на предявения иск, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер,
претендира разноски.
След съобразяване с доводите на
страните и преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
На ***** год., ***, ищцата М.Г.А. приминавала по тротоарното платно на ул.
„*****“. Пред № ***, на същата улица,
същата загубила равновесие и паднала на земята върху неравенство на тротоарната
настилка с денивелация 5 см. Св. Нинкова заедно със свои колеги опитала да
изправи ищцата, но не успяла. На същия ден ищцата била откарана по спешност от екип
на спешна помощ в УМБАЛ „****. На ****г. била хоспитализирана в МБАЛ „****“, където
била оперирана под обща анестезия - закрито наместване и фиксация с метални
телове. Изписана била на *****г., с указание да носи ортеза 35 дни.
Хоспитализирана била повторно в същата болница
в периода *****. - *****-г за отстраняване на металните тела. За тази си
увреда била в отпуск по болест общо 68 дни.
От писмо с изх. № ***** г. на Община Пловдив се установява, че в Община
Пловдив не са постъпвали сигнали относно описания участък от тротоара на ул.
"******" №***, с оглед предотвратяване на инциденти през **** г.; не
са извършвани ремонтни дейности или полагане на временна сигнализация от
дирекция "***" при община Пловдив преди и след датата на
произшествието -**** г. няма сключен договор към момента с изпълнител за ремонт
на горепосочения участък.
От писмо с изх. № ***** год. и констативен протокол съм него се установява,
че на процесното място е извършена проверка от служители на пловдивския общински
инспекторат, при която е установено, че пред адреса на ул. „****“ № *** нивото
на тротоарната настилка е занижено, както и че същата е в добро състояние. От
писмото се установява още, че в инспектората не са постъпвали сигнали за
компроментирана и нарушена тротоарна настилка в периода от м.**** **** год. до
м.**** **** год. Няма данни и за извършвани аварийни и планови прокопавания от
фирми и експлоатационни дружества за същия период. За липсата на подадени сигнали
относно компентирана и нарушена тротоарна настилка на адреса свидетелства, но
за периода **** год. до **** год. и писмо изх. № *** от *** год.
От писмо с изх. № **** от **** год. се установява, че тротоарната настилка
на адреса на ул. „****“ № **** е от унипаваж, че не е извършван ремонт на
настилката, не са постъпвали сигнали за
ремонт и най-вероятно настилката е изградена при въвеждане сградата в
експлоатация.
От писмо с изх. № **** от **** год. на Община
Пловдив се установява, че към одобрените проекти за офисна сграда и издадено
Разрешение за строеж № **** г на Гл. архитект на Община Пловдив, съхранявани
отдел ИПКС, дирекция УТ при Община Пловдив няма представени и одобрявани части
на „Благоустрояване и паркоустройство" и „Вертикална планировка" за
сграда с идентификатор ***** по КК на гр. Пловдив, с административен адрес ул.
„****" №*** гр**.
Съдът дава вяра на така обсъдените писмени
доказателства, макар и изхождащи от ответника, тъй като не се събраха
доказателства по делото, които ги опровергават, а и кореспондират със
заключенията на вещите лица по изготвените СТЕ.
В хода на процеса са назначени, респ.изготвени и изслушани съдебно медицинска
експертиза и две съдебно-технически експретизи.
От заключението по назначената СМЕ /л.****/ се
установява, че в резултат на травмата на **** год. при ищцата е налице счупване
на горния край на лява раменна кост. Този вид травми причиняват трайно
затруднение на движенията в областта на рамото за период от 80-90 дни при добро
протичане на оздравителния процес. Поради вида на фрактурата и нейния срок на
възстановяване тя е категорично в смисъла на чл. 129 от НК. Причинена е била
болка със силно изразен характер. Травмата е довела до болеви усещания , които
са намалявали бавно с времето. Болка търпи към момента на изготвяне на
експертното заключение, особено при по- продължително натоварване и промяна на
времето. Страданията са били силно изразени, поради засягане на важна част от
човешкото тяло, продължителното лечение, като всичко това довежда до
затруднение в самообслужването и качеството на живот за продължителен период от
3 месеца. При лицето е уместно с цел подобряване и възстановяване на
пострадалата лява ръка периодично и ежегодно провеждане на рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури в оторизирани лечебни заведения. Продължителността
на периода, в който е изпитвала неудобства по битовото й ежедневно обслужване
от получената травма съвпада с периода, при който се причинява трайно затруднение
на движенията в същата област за 80-90 дни.
След извършване на клиничен преглед на ***** год.
и преглеждане на личната амбулаторна карта се установяват следните заболявания
и увреди във времето и сега: артрозни изменения в двете колени стави; артрозни
изменения в областта на гръбначния стълб; артериална хипертония; хронична
исхемична болест на сърцето и ползва очила за четене. Няма данни в медицинската
документация и в наличните рентгенови снимки да страда от остеопороза. В
конкретния случай няма забавяне и усложнение на оздравителния процес. Този вид
фрактура и в тази област лесно зараства тъй като е добре кръвоснабдена, за
35-40 дни. Трудното при нея и продължително е възстановяването на движенията,
но при лицето те са протекли в обичайния си срок. Хипертонията означава
повишено артериално налягане, може да доведе до хипертонични кризи с получаване
на замайване, но в случая няма данни в медицинската документация, както от БМП
така и от Спешните кабинети па УМБЛЛ „****“ лицето да е било в хипертонична
криза. Липсват данни ищцата да страда от нарушение на вестибуларния апарат.
Единствено ошипяването в областта на шийпите прешлени, евентуално може да
доведе единствено до тъй наречения „вертижен синдром“. Според вещото лице по
друг начин така описаното травматично увреждане не може да настъпи. Може да
настъпи по друго време и място, но при наличните свидетелски показания по
делото и тази версия отпада.
Видно от заключението по първоначално изготвената
СТЕ от вещото лице инж. В.Р. /л.****/ на мястото на инцидента тротоарът е
изпълнен от унипаваж и е с ширина 2.25м без бордюра и 2.50м включително
бордюра. Тротоарът е с еднаква височина покрай сградата и плавното преминаване
започва на три реда отстояние от основите на сградата. Тротоарът е изпълнен при
спазване на строителните правила и норми с наклон към пътното платно. Същият
преминава плавно от по-високо към по-ниско ниво и съответно от дясно на
ляво. Преминаването от по-високо към
по-ниско ниво съвпада с входните врати на сградата и продължава на север.
Тротоарът е свързан с пътната настилка на рампата на подземни гаражи, находящи
се на север от сградата на ул. „*****" №***. Първата врата находяща се на
фасадата на сградата е вход за офис, находящ се в партерно ниво на сградата. Втората
врата находяща се на фасадата на сградата е вход за етажите на сградата. Според
заключението на вещото лице плавното преминаване на тротоара от по-високо към
по-ниско ниво не представлява неравенство от повдигнат цокъл. Бордюрът също
следва плавното преминаване от по-високо към по-ниско ниво, като това улеснява
движението на хора с двигателни проблеми и превключването от рампата на
подземния паркинг с уличното платно. Плавното преминаване на тротоара не е
свързано с наличие на високи подпочвени води. Вещото лице сочи също, че от
извършена справка в канцеларията на у. на сградата е установило, че след
въвеждане на сградата в експлоатация не са извършвани строителни дейности по
тротоара пред сградата. За обект: офисна сграда с подземни гаражи в УПИ ****,
кв. ***-нов, ***-стар по плана на Централна градска част гр. **** на ул. „*****"
№**** е издадено Разрешение за строеж №**** г. Издадено е Удостоверение №*****
г въвеждане в експлоатация на строеж **** категория „Офис сграда с подземни
гаражи" с местонахождение УПИ ***, кв. ***-нов, ***-стар по плана на
Централна традска част гр. **** на ул. „****" №****. В архива на Община
Пловдив, район „*****" няма данни инвестиционния проект да е одобряван. Към
одобрените проекти за офисна сграда и издадено Разрешение за строеж № ****** г
на Гл. а. на Община Пловдив, съхранявани отдел ИПКС, дирекция УТ при Община
Пловдив няма представени и одобрявани части на „Благоустрояване и
паркоустройство" и „Вертикална планировка" за сграда с идентификатор *****
по КК на гр. *****, с административен адрес ул. „****" №**** гр. Пловдив.
По делото е назначена и допълнителна СТЕ, изготвена
от вещото лице инж. Г.К. /л.******/, в констативната част на което вещото лице
сочи, че е огледало тротоарната настилка около имота и сградата на ул. "****"
№**** и настилката е изпълнена с унипаваж. Тя е различна от съседните тротоарни настилки,
изпълнени с квадратни тротоарни плочи.Част от тротоара е понижен и изравнен с
нивото на уличната настилка, с част от входовете на офисите, както и с рампата
към подземните гаражи. Осъществен е преход между нивата на тротоарната настилка.
След извършена проверка и кореспонденция със служители на Община Пловдив вещото
лице е констатирало, че е издадено PC ***** год. на фирма "*****" АД
за преустройство на офиси в сградата, както и разрешение за външно кабелно ел.
захранване. Не са настъпили други инциденти, както и не е издавано строително
разрешение за тротоарно право. Няма информация за възложени и одобрени проекти
за тротоарните площи пред имота и сградата на ул. "*****" №****,както
и информация за възложени и извършени ремонтни дейности на тези площи преди и
след инцидента. В констативния акт за установяване на годността за приемане на
строежа не са участвали проектанти по част пътна. Констатирано е изпълнението
по части: "АС", "Ел",
ВиК", "ОВ". Не са констатирани
дейности, свързани с тротоарните площи около /в съседство/ с имота и сградата.
Вещото лице посочва, че от приложените по делото материали, направените огледи
и проучвания в Община Пловдив и Община Пловдив - Район ***** не намира данни за
въложени и одобрени проекти относно тротоарните площи около сградата на ул.
"****" №****, както и възложени от Община Пловдив и изпълнени
строителни дейности на тротоарите. Няма данни неравенството на тротоара да е
следствие действията на Община Пловдив. Според вещото лице е възможно неравенството
на тротоара да е следствие действията на възложителя на обекта или строителя на
сградата, както и с./с. на жилища в сградата и/или с. на офисите в сградата.
Относно поставения въпрос дали прехода в настилката отговаря на техническите
изискания, вещото лице заключава, че това е коректно да се установи, като се
оценят изработените, съгласуваните и одобрени проекти. В последното по делото
открито съдебно заседание, вещото лице, изслушано добавя, че проекти не са му
предоставени, тъй като такива не са налични.
Съдът кредитира експертните заключения, тъй като всички те са изготвени от
вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се
съмнява, същите кореспондират със събрания писмен доказатествен материал, а
двете СТЕ взаимно се допълват.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите М. Н., Л. Ш. и Ж.Т..
От показанията на св. Н. /л.****/ се установява, че работи в офис в гр. ****,
в сграда на ул. „****“ № ***. През месец *** **** год., докато стояла пред
сградата, преди обяд, видяла с периферното си зрение как пада човек на земята.
Видяла, че е възрастна жена, която й е казала, че се е спънала на неравенство
на тротоара и е паднала. Свидетелят заедно със свои колеги се опитала
безуспешно да изправи ищцата. Обадила се на тел. 112. Установява се още, че
неравенстното, което Нинкова описва като такова се намира пред входа на ЧСИ. Свидетелят
го описва като полегатост, даващо възможност да преминават автомобилите към
подземния паркинг. Според свидетеля тази неравност съществува осем години.
От показанията на св. Л. Ш. /л.***/, с. на ищцата, се установява, че след
като с. й е паднала на на тротоара на ул. „*****“ е била откарана в спешното
отделение, а в последствие приета в болница Медлайн, където претърпяла операция
на раменната става. Установява се, че в следствие на телесното нараняване
ищцата е изпитвала болки и страдания, както и че не е можела да се обслужва
сама.
От показанията на св. Ж.Т. /л.****/ се установява, че същият е осъществявал
строителен надзор с фирма Микс консулт ООД на сградата на ул. „***“ №****,
както и че понижението на тротоарното платно е съществувало преди строителството
на сградата и според него е направено за обслужване подземния гараж и е такова,
че да позволява преминаване на хора с увреждания.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са логични,
последователни, подкрепени от приложените по делото писмени доказателства и
приети експертни заключения.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на
юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни
длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността
е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
В доказателствена тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК наличието на следните правнорелевантни факти,
а именно: противоправно бездействие от страна на служители на ответната община
по отношение на стопанисването на тротоара, че участъкът от тротоара се поддържа именно от ответника; настъпване
на процесното събитие при твърдения в исковата молба механизъм; реално
претърпяване на твърдените неимуществени вреди, както и техния размер; причинна
връзка между деянието и вредите; вина, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 и
т. 7 от ЗМСМА, с характер на публична общинска собственост
са: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване; както и мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
система, които обслужват само територията на съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества.
Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътища - “Общинските пътища са публична общинска собственост.“ Според чл.30, ал.4 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община, а съгласно чл. 31 от ЗП е
предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините.
На
основание §6, т.1 от ДР на Закона за движение по пътищата
- "Път" е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и
улиците. Безспорно е и че тротоарът е част от пътя съгласно
разпоредбата на §6,
т.6 от ДР на ЗДвП - "Тротоар" е
изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. На основание чл.108, ал.1
от същия закон, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя
(надлъжната част, от който са и тротоарите), да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия
член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността
на пътната настилка в населените места.
С
оглед гореизложеното безспорно се установи, че процесният тротоар е собственост
на Община Пловдив, като именно Община Пловдив следва го поддържа в изправно
състояние. Според приетата допълнителна СТЕ не е издавано строително разрешение за тротоарно
право.
Съдът
намира обаче, че в настоящия случай ищецът не успя да докаже наличието на следващата
кумулативно изискуема предпоставка необходима за уважаване предявената искова
претенция, а именно противоправно бездействие от страна на служители на
ответната община. Това е така, тъй като видно от заключението на вещото лице по
първоначално изготвената съдебно-техническа експертиза тротоарът е изпълнен при спазване на
строителните правила и норми с наклон към пътното платно. Същият преминава
плавно от по-високо към по-ниско ниво и съответно от дясно на ляво. Бордюрът
също следва плавното преминаване от по-високо към по-ниско ниво, като това
улеснява движението на хора с двигателни проблеми и превключването от рампата
на подземния паркинг с уличното платно. Според заключението на вещото лице Р. плавното
преминаване на тротоара от по-високо към по-ниско ниво не представлява
неравенство от повдигнат цокъл, каквито твърдения са изложени в исковата молба,
както и не е свързано с наличие на високи подпочвени води. С оглед
гореизложеното, макар и да не се установи по делото от кого е създадено
процесното неравенство на тротоарното платно, то предвид заключението по
първоначално изготвената експретиза, че така създаденото плавно преминаване от
по-високо към по-ниско ниво отговаря на стоителните правила и норми /отговорът
по допълнително изготвената СТЕ не му противоречи, доколкото вещото лице сочи,
че следва да съобразят проекти, за които самото то констатира, че не са
изготвени/, то съдът намира, че не е налице бездействие още повече пък
противоправно от страна на служителите на ответната община. След като изградената
денивелация на тротоарното платно отговаря на съответните строителни изисквания,
то тя навежда на извод за изправното му състояние, което от своя страна не изисква
предприемане на действия по поддръжката му. В подкрепа на горния извод са и констатациите на
вещите лица и ангажираните писмени доказателства от ответника, че след
въвеждане на сградата в експлоатация не са извършвани строителни дейности по
тротоара пред сградата, че в Община Пловдив не са постъпвали сигнали
относно описания участък от тротоара на ул. "****" №*****, с оглед
предотвратяване на инциденти през ***** г.; не са извършвани ремонтни дейности
или полагане на временна сигнализация от дирекция "СИ" при община
Пловдив преди и след датата на произшествието - ***** г. няма сключен договор
към момента с изпълнител за ремонт на горепосочения участък, че в пловдивския инспектората
към Община Пловдив не са постъпвали сигнали за компроментирана и нарушена
тротоарна настилка в периода от **** год. до м.**** **** год., няма данни и за
извършвани аварийни и планови прокопавания от фирми и експлоатационни дружества
за същия период.
След като ищецът не успя да
проведе успешно доказване на една от няколкото кумулативно необходими
предпоставки за уважаване искът по чл. 49 от ЗЗД, то съдът не дължи обсъждане
наличието на останалите, а следва предявената искова претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, а.3 от ГПК разноски се дължат на ответника. В хода на процеса
от ответната община са направени разноски в общ размер на 500 лева за експретизи,
от които по 150 лева за СМЕ и първоначално допуснатата СТЕ и 200 лева депозит
за допълнително изготвената СТЕ. Съдът,
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
счита, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Тоест, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати сторените от ответника разноски в общ размер на 600
лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения
от М.Г.А. с ЕГН ********** *** с Булстат ****** иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер
на 20 000 лева от непозволено увреждане –
болки, страдания, неудобства в резултат на тежко травматично увреждане –
счупване на горния крайник на раменната кост /хумерус/, закрито, контрактура на
става, раменна ключица акромиоклавикуларна и обездвижване, болки и страдания
вследствие претърпян инцидент на 15.092020 год. при преминаване по тротоар в
гр. ****, ул. „**** “ № **, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на деликта - *****г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК М.Г.А. с ЕГН ********** *** с Булстат ******
сума в размер на 600.00 лв. деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез
процесуалните им представители.
Вярно с оригинала:
В.Ш
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/