Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260146 05.10.2023
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Стела Грозева
като разгледа докладваното от съдията
Живко Желев
гражданско дело номер 98 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с
правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.185, ал.2 ТЗ.
Ищецът Й.Б.А.
твърди, че е акционер учредител на дружеството „КЦМ 2000“ АД, като притежава
30000 бр. поименни акции с право на глас от капитала на дружеството. Ответникът В.Б.Ц. също бил учредител на
дружеството като притежавал 3000 акции. Със заявление от ***г. ответникът Ц.
бил отправил до дружеството заявление, че е желае да продаде на него акциите
си. Впоследствие, на ***г. той бил прехвърлил чрез джиро 1500 бр. акции с
номинална стойност 1 лв., от емисия ***, от номер *** до номер *** на „КЦМ
2000“ АД. Твърди се, че в устава на дружеството – чл.8, ал.3, било уредено
правило, съгласно което при прехвърляне на поименни акции, съответният акционер
следвало първо да ги предложи на другите акционери учредители. В случая това
изискване не било спазено, предвид което се излага твърдение, че джирото, с
които са били прехвърлени въпросните акции е нищожно, като се претендира
прогласяване на нищожността. В случай, че се приеме, че джирото не е нищожно,
прави също евентуално искане, да бъде обявено за относително недействително.
Ответникът В.Б.Ц. не
е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание взема становище за
неоснователност на иска.
Ответникът „КЦМ
2000“ АД, с настоящо наименование „Холдинг КЦМ 2000“ АД, взема становище за
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че предвид факта, че акциите са
били изкупени от самото дружество, то ограничението въведено в чл.8, ал.3 от
устава, не се прилагало. Предвиденото в него задължение, преди продажба на
акциите съответния акционер да ги предложи на другите акционери учредители, не
се отнасяло до хипотеза на обратно изкупуване от емитента.
Съдът намери за
установено следното:
Не
се спори по делото и се установява от вписванията в Търговския регистър, че
ищецът Й.Б.А. и първия ответник В.Б.Ц. са акционери учредители на дружеството
„КЦМ 2000“ АД, ЕИК ********* / втория ответник/, което е първоначално вписано с
решение по ф.д. ***/***г. на ***.
Не
е спорно също, че ищецът А. притежава 30 000 поименни акции с право на
глас, а Ц. е притежавал 3000 акции от капитала на дружеството.
На ***г. ответникът Ц.
подал до Съвета на директорите на „КЦМ 2000“ АД заявление с което изразил
желанието си да му подаде всичките притежавани от него акции на цена от 16 лв. на акция / лист 21 от приложеното т.д. ***г./.
По
делото е представен договор за продажба от ***г. сключен между В.Б.Ц. и „КЦМ
2000“ АД, с който първият продал на дружеството притежаваните от него 3000
поименни акции с право на глас с номинална стойност от 1 лв. всяка,
представляващи 1,07% от капитала на дружеството „КЦМ 2000“ АД при уговорена
цена от 16 лв. за акция или общо 48 000 лв. /лист 28 от наст. дело/. Продавачът се задължил да прехвърли акциите по реда
на чл.185, ал.2 ТЗ в деня на подписване на договора, като джироса на купувача
всички поименни акции удостоверени в Купюра №*** с удостоверените в нея 1500
бр. акции от №*** до № *** и Купюр №*** с удостоверените в нея 1500 бр. акции
от №*** до № *** – чл.3 от договора. Видно е от представеното по делото
извлечение от книгата на акционерите
/ лист 32 /, че продавачът е
джиросал на купувача на ***г. описаните по-горе поименни акции, включително и
тези от емисия *** от №*** до № ***.
Установява
се от вписаните и обявени в ТР документи и не се спори от страните в
производството, че съгласно чл.8 ал.3 от Устава на „КЦМ 2000“ АД, който е
действал към датата на прехвърлянето на акциите/ изм. от ОС проведено на ***/, при прехвърляне акционерът
трябва да предложи акциите си първо на акционерите учредители.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Според
чл. 185, ал.2 ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва
да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо
дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне
на поименни акции. В случая предвиденото условие по цитирания по-горе чл.8,
ал.3 от Устава, е акционерът който желае да прехвърли акции първо да ги
предложи на акционерите учредители. Тази разпоредба ограничава свободното
разпореждане с акциите в интерес на самото дружество, като чрез нея се цели
осигуряване на регулиран персонален състав. От това следва, че акциите които са
предмет на настоящия иск са винкулирани и прехвърлянето им следва да се
осъществява при спазване на предвидената в устава процедура. При нейното
нарушаване акциите не се считат прехвърлени, както спрямо останалите акционери,
така и по отношение на дружеството, т.е. прехвърлянето им не поражда действие
спрямо тези лица при условията на относителна недействителност / в този смисъл – Решение № 19 от 08.08.2019г.
по т.д. 5211/2017г. ТК, 2 отд./.
Предвид този ограничителен и санкционен характер на тази разпоредба тя следва
да се тълкува и прилага стриктно.
Предвид това, съдът намира, че ограничението на чл.8, ал.3 от устава на
дружеството следва да намери приложение, при случаите когато акциите се прехвърлят
на трето лице, което е извън вписаните към момента акционери на дружеството,
респективно при прехвърляне на акции на акционер който не е учредител. То не
следва да се прилага в хипотеза на обратно изкупуване на акции от самото
дружество по 187г ТЗ, защото при нея за дружеството не възникват членствени
права. Възниква задължение за прехвърляне на акциите в едногодишен срок от
придобиването или за обезсилване на акциите и намаляване на капитала в хипотеза
на чл.200 т.2 ТЗ.
От
горното следва, че атакуваното с иска джиро, като едностранна сделка, която е
насочена към прехвърляне на удостоверените в поименните акции права не
противоречи на закона, а също и на разпоредбите на устава на дружеството,
поради което и не е нищожно. Предвид неприложимостта на разпоредбата на чл.8,
ал.3 от Устава в хипотезата на обратно изкупуване, джирото не е и относително
недействително, доколкото при прехвърлянето на акциите от първия на втория
ответник, не е следвало те да бъдат предложени на първо на другите учредители.
С
оглед изложеното съдът намира, че предявените главен и евентуален иск са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
На
осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на втория ответник „КЦМ 2000“ АД,
понастоящем „Холдинг КЦМ 2000“ АД, деловодни разноски в размер на 2100 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с начислен върху него ДДС / лист 68 -73/. Съдът намира, че направеното възражение на ищеца по
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на
делото и периода на осъществяване на адвокатската защита.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.Б.А.
ЕГН ********** с адрес *** против В.Б.Ц. ЕГН ********** с адрес *** и „КЦМ
2000“ АД, понастоящем „Холдинг КЦМ 2000“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. Асеновградско шосе относно обявяване за нищожно,
на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.185, ал.2 ТЗ на джирото от ***г. с което В.Б.Ц.
е прехвърлил на „КЦМ 2000“ АД 1500 броя
акции от капитала на „КЦМ 2000“ АД от емисия ***, от № *** до №*** –
удостоверение №*** съгласно извлечение от книгата на акционерите.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния
иск на Й.Б.А. ЕГН ********** с адрес *** против В.Б.Ц. ЕГН ********** с адрес ***
и „КЦМ 2000“ АД, понастоящем „Холдинг КЦМ 2000“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Асеновградско шосе относно обявяване за
относително недействително по отношение на ищеца на джирото от ***г. с което В.Б.Ц.
е прехвърлил на „КЦМ 2000“ АД 1500 броя
акции от капитала на „КЦМ 2000“ АД от емисия ***, от № *** до №*** –
удостоверение №*** съгласно извлечение от книгата на акционерите.
ОСЪЖДА Й.Б.А. ЕГН **********
с адрес *** заплати на „КЦМ 2000“ АД,
понастоящем „Холдинг КЦМ 2000“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Асеновградско шосе, на осн. чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 2100 лв. /две хиляди и сто лева / деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.