Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен,
18,02,2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното
от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№6365 по описа на
съда за 2018 г. и на основание данните
по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от
„***.”
АД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ***, чрез адв.Р.Д. от
САК, против „***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.В.. В молбата се твърди,
че страните са били в правоотношения
по повод доставка на ел.енергия
до имот в ***, с ИТН ***, като за периода
26,05,2017 г. – 25,05,2018 г. ищецът е доставил такава на стойност 509,76 лева, за което
са издадени съответни фактури, но ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати
същите. Сочат се доводи, че ищецът се
е снабдил със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №5000/2018 г. по описа на
РС Плевен. Твърди се, че ответникът
е депозирал възражение на основание чл.415 от ГПК и съдът е указал на ищеца
за заведе иск за установяване
на вземането си. Ищеца претендира и лихви за забава върху
посочените задължения в общ размер на
28,40 лева. Сочи се, че фактурите
са издадени на името на
предходния титуляр на партидата, но
ответникът е новия собственик на имота.
Твърди се в исковата молба,
че страните по делото се намират
в облигационни правоотношения, регулирани от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „***.” АД. Сочи се, че ОУ са общоизвестни и са
публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Излага се, че съгласно тях ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия, а ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца
фактури. Излага се, че „***.” АД е доставчик
на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение I към
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
№ Л-409-17/01.07.2013 г. Сочи се, че дружеството - ищец е доставяло на
ответника, с електроснабден имот, находящ се в гр. ***,
с ИТН ***, ел.енергия за периода от 26,05,2017 г. до 25,05,2018 г., за което е
издало отделни фактури. Излага се, че в
тях са посочени конкретно дължимите суми. Твърди се, че така посочените
задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно ОУ
абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Излага се, че съгласно чл.19, ал.8 от
ОУ, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да
заплати в срок дължимата сума. Твърди се, че в съответствие със ЗЕ, ищецът е
издал справка за възникналите задължения, която съдържа всички претендирани и
посочени фактури. Излага се, че по всички тях до момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника
не е постъпило. Сочи се, че съгласно действащото законодателство ищецът има
право и е начислил на лихвата за процесния период. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на „***.”АД ***, сумата
от 509,76 лева главница за
използвана, но незаплатена ел.енергия за периода 26,05,2017 г. –
25,05,2018 г. и сумата от
28,40 лева за лихва за забава
за периода от 29,07,2017 г. до 03,07,2018 г.
Претендира се присъждане на законната
лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата и разноски в исковото производство и заповедното производство. В
писмена молба, депозирана преди с.з. /на 14,12,2018 г./, процесуалният
представител на ищеца сочи, че съгласно константната съдебна практика, в
правото на ищцовото дружество е да избере срещу кого да насочи претенциите си –
срещу собственика или носителя на вещно право на ползване.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва предявеният иск. Направено е възражение, че
искът е недопустим поради липсата на пасивна процесуална
легитимация, тъй като ответникът не е бил във
владение на имота през периода,
за който се претендира процесната
сума. Алтернативно се сочи, че искът е неоснователен
и недоказан, тъй като между страните
не е налице облигационна връзка през процесния период. Твърди се, че собственикът
на имота може да е длъжник,
само когато е носител и на трите
елемента от правото на собственост,
какъвто не е случая. Оспорва се обстоятелството,
че процесните суми са начислени
на база реално
извършвани отчети на електромера, като се твърди,
че в имота няма законно монтирано
и отговарящо на всички технически и метрологични изисквания СТИ.
Твърди се и че не
става ясно защо при толкова
дълъг период на неплащане ищецът
не е преустановил подаването на ел.енергия
до имота. В
с.з. управителя на ответното дружество моли съда да отхвърли претенциите. В
писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, ответното дружество развива
съображения, подобни на изложените в отговора на ИМ.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От
приложеното по делото ч.гр.д.№5000/2018 г. по описа на ПлРС
е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №3070/10,07,2018
г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сума в
размер на 509,76 представляваща главница за доставена ел.енергия за периода
26,05,2017 г. – 25,05,2018 г., и сума в размер на 28,40 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 29,07,2017 г. до 03,07,2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 83,00
лева.
Приобщени
като част от исковото производство са Общите условия за продажба на
електрическа енергия за битови и стопански нужди от „***.” АД, от които се установява
какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на
ел.енергия в гр.Плевен.
От
приложеното по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана ел.енергия, се установява и какви са начисляванията за
консумираната ел.енергия за кл.номер №***,
водена на името на ***.
Видно е от
представените по делото фактури, че на името на ***, ИТН №***, и адрес ***, са
издавани фактури за процесните вземания.
Приобщена като
доказателство по делото е и справка за консумация на клиенти, от която се
установява и какви са отчитанията на потребената
ел.енергия на процесния имот за процесния период.
От приложената по
делото лицензия за оставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013 г. има издадена лицензия за доставка на ел.енергия за срок
от 28 години.
От
приобщената по делото справка от СлВП Плевен /л.26 –
вписване на 24,01,2017 г./ се установява, че процесния топлоснабден
имот се води на името на ответника „***, ЕИК ***.
От
приетото по делото заключение на СИЕ се установява размера на задължението по
ИТН ***.
Съгласно разпоредбата на чл.182 от ГПК при
потвърждаване на тяхната редовност, вписванията в счетоводните книги имат
доказателствена сила и в настоящия случай установяват по безспорен начин
размера на задължението на ответника.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК ищецът
следва да установи в процеса - учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, изискуемост и ликвидност на вземането, размерът на
задължението - главница и лихви, фактът на реалното доставяне на начислената
ел.енергия на недвижимия имот - по количество и качество, както и, че
ответникът има качеството потребител на електроенергия.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която ответникът е възразил, и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Спорно по делото е дали ответникът е потребител по смисъла на ЗЕ на
електрическа енергия и респективно – дължи ли претендираната сума.
В
чл.4, ал.1 от ОУ за продажба на ел.енергия е предвидено, че потребителят на електрическа енергия може да я използва
за битови или стопански нужди,
като разпоредбата ал.2 на същия член гласи,
че „потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си“. В ал.3
е предвидено, че правата и задълженията на потребител на ел.енергия за битови
нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота е представил
изрично писмено съгласие дадено пред продавача на ел.енергия или пред нотариус
с нотариална заверка на подписа това лице да бъде потребител на ел. енергия за
определен период от време.
В настоящия случай ищецът е представил
доказателства, че ответникът е собственик
на процесния недвижим имот. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал ел.енергия е
ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в електрифицирана
сграда, за да се счита за потребител. Тук следва да се отбележи, че дори и друго
лице да е обитавало имота през процесния период – което възражение остана
недоказано, доколкото същото не е имало учредено вещно право на ползване на
имота, то потребител на ел.енергия и
респективно – задължен за заплащането й, остава собственикът на имота – в
случая ответникът.
За
пълнота следва да се отбележи,
че възражението на ответника за неизправност на СТИ поради непреминаването му
на метрологичен контрол остана голословно, тъй като ответникът не ангажира
доказателствени искания във връзка с това свое възражение.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът не е предприел спиране
на електрозахранването в имота, въпреки натрупаните сметки, тъй като съдът
счита, че предвидената възможност за спиране на електрозахранването зависи
изцяло от волята на монополиста и същият не може да бъде укорен за това свое
бездействие.
На основание гореизложеното съдът намира, че
искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв.
Предвид изхода от производството,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата следва да бъде
възложено и заплащането на направените от ищеца разноски,
които са в размер на 75,00 лева за държавна
такса в исковото производство, 200,00 лева за възнаграждение
за ВЛ и 87,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът
е направил разноски в размер на 83,00 лева, които ответникът следва да бъде осъден да му
заплати.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.В., ДЪЛЖИ на „***.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, сумата от 509,76 лева
главница, съставляваща
стойността на
използвана, но
незаплатена ел.енергия за периода 26,05,2017
г.
– 25,05,2018 г., и сумата от 28,40 лева, представляваща лихва за забава за периода 29,07,2017
г.
– 03,07,2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 10,07,2018 г. до окончателното изплащане на сумите, която сума
представлява вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5000/2018 г. по описа на
РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от В.В., ДА
ЗАПЛАТИ на „***.” АД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ***, направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за
държавна такса, 200,00 лева за ВЛ и 87,00
лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от В.В.,
ДА ЗАПЛАТИ на „***.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/
в размер на 83,00
лева.
Решението
може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: