Определение по дело №308/2021 на Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      № 23

гр.Русе, 20.05.2021 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 308 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.159, т.5 и т.6 от АПК вр.чл.219, ал.1 от ЗУТ.

С определение от 14.05.2021 г. по адм.д. № 212 по описа за 2021 г. на Административен съд – Русе, е постановено разделянето на производството по делото на шест отделни производства. Съгласно цитираното определение, настоящото дело има за предмет жалбата на М.И.А. *** против заповед № 819 от 22.05.1995 г. на кмета на Община Русе за частично изменение на застроителния план на парцел XI в кв.587, за ситуиране на три броя гаражни клетки, северно от трафопоста.

Жалбата срещу този административен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

С влязло на 31.01.2019 г. в сила определение от 22.01.2019 г., постановено по адм.д. № 581 по описа за 2018 г. на Административен съд – Русе, жалбата на М.И.А. против същия административен акт - заповед № 819/22.05.1995 г. на кмета на Община Русе за частично изменение на застроителния план на кв.587, парцел ХI, за ситуиране на три броя гаражни клетки, е оставена без разглеждане и производството по това дело е прекратено.

За да остави тази жалба без разглеждане, съдът е съобразил, че, видно от представения разписен списък, ЧИЗП е обявен на заинтересованите лица, включително на  съпруга на жалбоподателката - А.П.А., който е бил лицето, легитимиращо се като носител на вещни права в ПИ № 900 и има качество на „заинтересуван собственик“ по смисъла на чл.69, ал.2 от ППЗТСУ (отм.). Прието е, а това се установява и по настоящото дело (л.38 от същото), че  уведомяването на А. за административния акт е удостоверено с положения от него подпис на 26.05.1995 г. в разписния списък към обявление № АСИ-1236/22.05.1995 г. Видно от представения констативен акт от 08.06.1995 г. (л.39 от делото), жалби, включително и от А.А., срещу оспорения в настоящото производство акт не са постъпили в приложимия седемдневен срок по чл.37, ал.1 от ЗАП (отм.), нито пък има твърдения и доказателства такива жалби да са били подадени директно в Окръжен съд – Русе съгласно чл.138, ал.1 от ЗТСУ (отм.). Поради което е прието, че жалбата е просрочена и поради това – недопустима.

Действително, съдебната практика е противоречива по въпроса дали наличието на влязло в сила прекратително определение е основание по чл.159, т.6 от АПК за недопустимост на последващо оспорване на същия акт. Някои от съдебните състави на ВАС (вж. определение № 15027 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13169/2017 г., III о., определение № 11342 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11281/2018 г., II о. и др.) приемат, че прекратителните определения по допустимост на жалбата не разрешават спора със сила на пресъдено нещо, поради което и не попадат в хипотезата на чл.159, т.6 от АПК. В други съдебни актове (вж. определение № 10963 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2018 г., I о., определение № 8303 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7664/2016 г., IV о., определение № 9534 от 16.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9896/2015 г., IV о. и др.) се застъпва обратната теза, според която наличието на влязло в сила прекратително определение поради недопустимост на жалбата се явява процесуална пречка по смисъла на чл.159, т.6 от АПК за водене на ново дело със същия предмет.

Настоящият съдебен състав възприема второто виждане, според което в понятието „съдебно решение“, по смисъла на тази норма, следва да се включат и  влезлите в сила прекратителни определения, извън тези по чл.158, ал.3 от АПК, при които основанието за прекратяване на производството е не недопустимост, а неотстранената в срок нередовност на жалбата. Обратното би довело до неприемливия извод, че е допустимо воденето на поредица идентични от субективна и обективна страна дела, само защото първото от производствата е приключило не с влязло в сила решение, а с влязло в сила прекратително определение. В крайна сметка, макар да не се ползва със сила на пресъдено нещо, защото не съставлява акт, с който спора да се разрешава по същество, влязлото в сила прекратително определение формира задължителна сила по въпроса за наличието на съответния порок, довел до недопустимост на жалбата, поради което пререшаването му ще бъде също толкова недопустимо, колкото пререшаване на спора относно материалното правоотношение, разрешен с влязло в сила съдебно решение.     

По изложените съображения, след като веднъж производството по жалбата срещу същия административен акт е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт, то недопустимо е срещу същия акт да бъде подавана нова жалба от същото лице, която, освен на посоченото основание – чл.159, т.6 от АПК, се явява недопустима и поради вече констатираното веднъж нейното просрочие – чл.156, т.5 от АПК.

Тук следва да се отбележи, че възраженията, изложени в жалбата (искова молба), с които са оспорва авторството на подписа на А. в представения разписен списък, е следвало да бъдат направени и разгледани при предходното съдебно оспорване на същия административен акт – в рамките на производството по адм.д. № 581 по описа за 2018 г. на Административен съд – Русе. След като подобно възражение не е направено по това дело, то същото се преклудира и не може да бъде противопоставено в настоящото производство. Това следва и от чл.193, ал.1 от ГПК, която разпоредба намира приложение и при съдебното оспорване на индивидуални административни актове по силата на препращането в чл.144 и чл.171, ал.2 от АПК. Разпоредбата предвижда, че заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Както се сочи и в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК, процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, т.е. изгубвайки възможността да оспори авторството на подписа на съпруга си в разписния списък в производството по адм.д. № 581 по описа за 2018 г. на Административен съд – Русе, жалбоподателката е изгубила тази възможност и в рамките на последващи (и поради това недопустими) производства със същия предмет. Ако се приеме обратното, то би се обезсмислил и ефекта от предвидената в чл.193, ал.1 от ГПК процесуална преклузия и стабилитета на постановените влезли в сила съдебни актове.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.5 и т.6 от АПК вр.чл.219, ал.1 от ЗУТ, съдът

                                         О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.И.А., с ЕГН **********, против заповед № 819 от 22.05.1995 г. на кмета на Община Русе, с която, на основание чл.6, т.7 от ЗТСУ, чл.32, ал.1, т.3 от ЗТСУ и чл.75, ал.1 от ППЗТСУ и съгласно протокол № 15/27.04.1995 г. на Съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, е одобрено частичното изменение на застроителния план за квартал № 587, парцел XI – бул.“България“, за ситуиране на три броя гаражни клетки, северно от трафопоста.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 308/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: