Р
Е Ш Е
Н И Е №17
гр.Кюстендил, 10.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение ,
в откритото заседание
на дванадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
Мл.съдия:КАЛИН ВАСИЛЕВ
при секретаря
Р. С.
с участието на прокурора от КнОП Валери Пенков
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 279
по описа за 2019 г. на КнОС, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда № 17/ 18.03.2019 г., постановена от Кюстендилския районен съд по НОХД № 463/2018 г. по описа на
същия съд подс.
В.К.Л. ***,
е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 НК- затова, на 08.09.2015 г. около 11,00 часа в гр. Кюстендил по
ул."Цар Освободител" в посока от
„Пазара" към „Аджундар" срещу паметника „Ильо Войвода" е управлявал мотоциклет марка „Ксиамен" с ДК №
***, собственост на Й. К.Г. ***, без
съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление на МПС,
постановено със НП № 14-1910-000194/13.11.2014 година на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР
- гр.Кюстендил, влязло в сила от
06.03.2015 г. На осн. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е
отложено с изпитателен срок от 3 години. С присъдата са му възложени и
сторените по делото разноски.
Със същата присъда Л. е признат за невиновен по част от повдигнатото
обвинение- затова, че на 27.05.2015г. около 20,20 часа в гр.Кюстендил по
ул."Цар Освободител” при СБА в
посока кв."Върташево" е управлявал същия мотоциклет без съответното свидетелство за управление на МПС,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС без съответното свидетелство за
управление на МПС, постановено със ЗППАМ № 14-1139-000172/14.05.2014
година на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Кюстендил, влязло в сила на 29.08.2014 година, като деянието
е в
условията на продължавано престъпление за периода от 27.05.2015г. до
08.09.2015г. На
осн. чл.343в, ал.2 във вр.с ал.1, във вр.с чл.26 ал.1 от НК Л. е оправдан по
това обвинение.
Присъдата се
обжалва от адв.Е.В.- служебен защитник
на подс.Л.. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на присъдата,
изразяващи се в неправилна преценка на доказателствения материал. Иска се
отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава в осъдителната
й част, както и потвърждаване на същата в оправдателната й част.
Пред КнОС защитникът на подс. Л.-
адв. А.А. поддържа жалбата. Излага доводи за необоснованост на присъдата и иска
подсъдимият да бъде оправдан. Счита, че след като веднъж първоанстанционната
изцяло оправдателна присъда е била отменена от друг състав на КОС, с настоящата
осъдителна такава се влошава положението на подсъдимия. Изтъкват се доводи за
недоказаност на обвинението.
Подсъдимият В.К.Л. твърди, че е
невинен
и иска да бъде
оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след
цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 НПК и като съобрази
релевираните във въззивната жалба оплаквания, намира същата за допустима,
доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл.
319 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е
основателна частично, но не по изложените
в жалбата съображения, поради което присъдата на осн. чл.337, ал.1, т.1 НПК да бъде изменена частично
по следните съображения:
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния
ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд.
следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното му решаване.
От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа
обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №14-1139-000172/14.05.2014
година на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Кюстендил, в сила от 29.08.2014 г., на подс. Л. временно е
отнето СУМПС на осн. чл.171, т.1, б. „Д“ ЗДП.
С НП със
НП № 14-1910-000194/13.11.2014 г. на Началник
Сектор „ПП" при ОД на МВР- Кюстендил на
подс. Л. е наложено административно наказание за нарушение по чл.177, ал.1, т.2
ЗДП- за това, че управлява МПС, без да е
правоспособен водач. НП е влязло в сила
на 06.03.2015 г.
На 27.05.2015 год. около 20, 20 часа
подс. Л. управлявал мотоциклет м. "Ксиамен
АЗ" с ДК № *****, собственост на Й. К.Г. *** при СБА в посока
кв."Върташево". Поради това, че е управлявал мотоциклета без
обезопасителна каска, е спрян за проверка от
служителите на ОДМВР гр.Кюстендил - Е. А. и В. С.. При проверката той не представил свидетелство за управление
на МПС. Бил съставен АУАН, който
същият отказал да подпише.
На 08.09.2015 год. около 11,00 часа
подс. Л. отново управлявал посочения по- горе
мотоциклет в града по ул."Цар Освободител" в посока от Пазара към
„Аджундар" срещу паметника на
„Ильо войвода". Отново поради същите причини, намиращият се в район св.Л. Ш., заемащ към този
момент длъжността „*********“ в сектор „ПП“ към ОДМВР– Кюстендил разпознал Л. и
го спрял за проверка. След спирането на водача, свид. Ш. извикал за съдействие
колегата си св. Б. С., който съставил АУАН №121226 за констатираните нарушения
по ЗДвП, включително и за непредставено при проверката валидно СУМПС. Л. отказал да подпише АУАН и отказът бил
удостоверен с подписа на св. Е. А..
Впоследствие било образувано
ДП, като на Л. е повдигнато обвиение за
осъществено престъпление по чл.343в,
ал.2 Нк вр. чл.26, ал.1 НК- затова, че в
условията на продължавано престъление е управлявал МПС на датите на 27.05.2015 г. и 08.09.2015г.- посочения
мотициклет в едногодишния срок от наказването му по адм. ред за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление. За деянието на 27.05.2015 г. в ОА
е посочено, че наказанието му по адм. ред
е това, по което е издадена ЗПАМ 14- 1139-000172/14.05.2014г., а за това на 08.09.2015 г.- че наказанието му по адм.
ред е това, установено с НП №14-
1910-000194/13.11.2014 г.
С присъда № 29/04.04.2017 г.
по НОХД № 1422/16 г. Л. е оправдан и по двете обвинения, като е счетено, че
първото деяние е несъставомерно (тъй
като цитираната ЗПАМ не е основание за ангажиране на наказателната
отговорност), а за второто- че цитираното НП не е било влязло в сила.
С решение № 152/12.12.2017 г.
по ВНОХД № 278/17 г. състав на КОС е отменил посочената присъда поради липса на
мотиви и е върнал на друг съдебен състав за ново разглеждане.
С атакуваната присъда
КнРС е признал подс. Л. за невинен за
деянието, извършено на 27.05.2015 г., тъй като е счел, че цитираната ЗПАМ, в сила от 29.08.2014 г., не
съставлява административно наказание за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление. По отношение на второто деяние е счел, че същото е
осъществено и му е наложил наказание ЛС
в посочения по- горе размер.
Срещу оправдателната
част на присъдата не е постъпил протест.
За да стигне до
описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата,
необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както
поотделно, така и в съвкупност. Приобщил
е по надлежния процесуален ред (чл.281, ал.1, т.5 НПК) показанията на
свидетелите К., С., А., С., К., депозирани пред първия съдебен състав на КнОС;
разпитал е подробно св. С. и С., свидетели на отказа на Л. да подпише НП №
14-1910-000194/13.11.2014 г., както и св. Ш.; събрал е необходимите писмени
доказателства за установяване на правомощията на св. Ш.; установил е
обстоятелството, че подс. Л. е управлявал процесния мотоциклет на датата
08.09.2015 г. Тези гласни доказателствени средства са обсъдени, като КнРС е
изложил аргументирани доводи относно причините, поради които ги кредитира и
поради които приема за доказан релевантния за обвинението факт- че на
процесната дата подс. Л. е управлявал
МПС.
КОС също се присъединява към
този извод, като се мотивира с категоричните показания на св. Ш., който е установил
това обстоятелство и който към този момент е заемал длъжността Началник група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Кюстендил (свидетелство за което са приложените писмо
от Директора на ОД на МВР Кюстендил, удостоверяващо това обстоятелство и
заповеди за утвърждаване на типови длъжностни характеристи). Този извод освен
от това пряко доказателствено средство се потвърждава косвено и от показанията
на св. С. и А., които са били извикани от св. Ш. (който е и свидетел при
съставянето на АУАН) и които потвърждават резултатите от проверката- че подс. Л.
не е представил свидетелство за управление и че при проверката се е установило,
че същото е отнето. В този аспект тези
доказателства са достътачни да обосноват извода, че на процесната дата Л. е
управлявал МПС. Въз основа на тези доказателства,
представляващи едно хармонично цяло, свързани
с основния факт относно установяване авторството на деянието, КнРС е направил несъмнения, обоснован и безпротиворечив извод, че именно подс.Л. е
автор на инкриминираното деяние.
В този аспект КнРС е изпълнил
задълженията си да съпостави и провери всички доказателствени средства помежду
им, при изготвяне на мотивите си ясно е посочил на кои от тях дава вяра, в коя част и защо. В оценъчната си дейност КнРС е спазил
принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение, обсъдил ги е
всестранно, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е изопачил. При
мотивиране на това убеждение, КнРС е
изложил достатъчно убедителни и
законосъобразни аргументи, поради което въззивната инстанция няма основания да
променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в
това число и относно авторството на
деянието, поради което извода на КнРС за безусловна установеност на този факт е
обоснован и съобразен с доказателствения
материал по делото. Затова и КнРС не е
допуснал нарушение на закона при оценката на доказателствата, доколкото същият
е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото доказателствени
източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.
КнРС е дал аргументиран отговор за признаците на деянието от обективна и
субективна страна, които се споделят от въззивния съд и не се налага да бъдат
преповтаряни. Само следва да се подчертае, че мотивирано действията на
подсъдимия са окачествени като покриващи признаците на деянието по чл. 343В, ал.2 НК. От обективна страна на 08.09.2015 г. подс. Л.
в едногодишен срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила НП 194/13.11.2014 г., в сила
от 06.03.2015 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление,
е управлявал МПС, без да притежава такова свидетелство. Деянието е осъществено
и от субективна страна при пряк умисъл, като подс.Л. много добре е знаел, че не
притежава свидетелство за управление, че е наказван по административен ред с
влязло в сила НП, като независимо от това го е извършил с ясното съзнание за
противоправността и запретеността на тези му действия. В тази насока изложените
доводи са обосновани и се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Следва изрично да се подчертае,
че във възивната жалба се сочи, че не е налице спор по фактите, а единствено се
твърди, че деянието не е съставомерно поради липса на фактически елемент от
състава на престъплението. Сочи се, че деецът не е наказан по административен
ред за управление на МПС без свидетелство за управление, респ. че с
НП№194/13.11.2014 г., с което Л. е санкциониран за нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДП не му било наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС. Този довод е несъстоятелен, тъй
като, за да е съставомерно деянието по чл.343в, ал.2 НК, законът не въвежда
изискване административната санкция непременно да е свързана с отнемане на
правоспособност. Напротив, необходимо е деецът единствено да е с наложено
административно наказание за посоченото нарушение на ЗДП- затова, че е
управлявал ППС, без да е правоспособен водач. В настоящия случай, видно и от
писмо №113900-1084/05.03.2019 г. Л. е възстановил правоспособността си едва на
07.01.2019 г., респ. за процесния период е
бил без свидетелство за управление на МПС.
Следва да се посочи,
че в текста на ал.2 на чл. 343в
от НК, законодателят е посочил управлението на МПС без „съответно“
свидетелство за правоуправление. Доказателствата по делото формират извод, че
същият в конкретния случай е налице. Това е така по следните съображения:
Основното
предназначение на СУМПС е удостоверяване на правоспособността на лицето да
управлява МПС от дадена категория. ЗДвП и приетите въз основа на него други
подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с управлението на
МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява
такава дейност, придобиването и запазване във времето на придобитата от лицето
правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и постигане на
умения от него на основата на определени минимални стандарти за физическа и
умствена годност за управление на съответните ППС, което намира своето
отражение при първоначалното издаване или при периодичното подновяване на СУМПС.
Изискването за „съответно свидетелство за управление на МПС“ значи то да е валидно, както с оглед на срока
на неговата административна валидност, така и за категорията МПС, което се
управлява от водача.
Когато дадено лице
не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, то безспорно не притежава такава и нарушава чл. 150 от ЗДвП.
Приравнено на него е и правоспособен водач, на когото на осн. чл.171, т.1, б. „Д“ ЗДП е временно отнето, защото той е загубил
придобитото си право да управлява МПС на основанията, посочени в закона. Поради това и съдебната практика вече е утвърдила в множество
решения на ВКС, че за престъпление по чл. 343 „в“ ал.2 от НК е приложим за
всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС - както когато такова не
е издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво основание. Настоящият
случай е именно такъв, доколкото Л. несъмнено е бил правоспособен водач, но
същият е бил санкциониран с заповед за ПАМ №172/14.05.2014 г, в сила от
29.08.2014 г., с която временно му е отнето свидетелството за управление. В срока на действие на тази заповед и при управляване на МПС Л. е санкциониран по
административен ред на осн. чл. 177, ал.1, т.2
вр. чл. 150а от ЗДвП
с цитираното НП №194/13.11.2014 г. , в сила от 06.03.2015 г. (Несъмнено същото
е влязло
в сила, доколкото по делото бе установено чрез разпита на св.С. и С., че през м. февруари 2015 г. Л. е отказал в
присъствието на посочените свидетели да подпише НП и връчването му е оформено
по надлежния ред. От факта на отказа му обаче не може да се твърди, че същият
не е знаел за това административно наказание, доколкото св. С. категорично
установи, че същият е бил запознат с НП, но е отказал да го подпише, респ. да
го получи). Когато в едногодишен срок от наказването му по административен ред
продължава да управлява МПС без СУМПС, той осъществява състава на престъпление
по чл. 343 „в“ ал.2
от НК.
Доколкото срещу оправдателната част на присъдата не е
постъпил протест, рамките на въззивния контрол обхващат единствено деянието на
08.09.2015 г., поради което КнОС няма да разглежда въпроса относно
законосъобразността на присъдата в оправдателната й част за деянието на 27.05.2015 г.
Настоящата инстанция отбелязва, че не
споделя довода, изтъкнат от защитата, че с постановената присъда се влошава
положението на подс. Л. с оглед на първоначалното му оправдаване. В протеста на
КнРП, по който е образувано ВНОХД № 278/17 г. изрично е посочено, че се обжалва цялата присъда.
КнОС е отменил цялата присъда на осн. чл.335, ал.4 НПк по протест на прокурора поради
липса на мотиви, но в неговите указания липсват задължителни указания (а такива
и не биха могли да бъдат изложени с оглед основанието за отмяна на присъдата)
относно авторството на деянието. При новото разглеждане на делото КнРС, след
като е събрал допълнителни доказателства е постановил съдебен акт в
съответствие със събраната
доказателствена съвкупност и вътрешното си убеждение, което няма основания да
бъде ревизирано. При наличие на цялостна отмяна на вече постановената присъда,
не може да се приеме, че е нарушен принципа на забрана влошаване положението на
подсъдимия.
При определяне на вида и
размера на наказанието обаче КнРС не е отчел всички обстоятелства, обуславящи
наказателната отговорност на подсъдимия. В настоящия случай степента на
обществена опасност на деянието следва да се отчете като невисока, доколкото са засегнати обществени отношения,
свързани със нормалното функциониране на транспорта. Степента на обществена
опасност на подсъдимия от друга страна обаче неправилно е отчетена като висока
поради наличието на други две осъждания. При внимателента преценка на данните
за съдимост на подсъдимия, КнОС установи че към момента на деянието- на
08.09.2015 г. Л. е бил реабилитиран по реда на
чл.86 НК. По НОХД № 1356/11 г. на КнРС присъдата е в сила от 03.02.2012
г. и това наказание на Л. е било „пробация“ в размер на 6 месеца. Следователно,
същият е бил реабилитиран по право по см. на
чл.86, ал.1, т.2 НК, доколкото към тази дата са били изтекли 3 години от
изтърпяване на наказанието „пробация“. Второто му осъждане е за престъпление от
частен характер – по НЧХД №211/2012 г., в сила от 19.03.2013 г.- за
престъпление по чл.148 от НК, по което
същият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Осъждането му за престъпление
от частен характер сочи, че разп. на
чл.78а от НК може да бъде приложена спрямо него и доколкото същият вече към датата на деянието е бил реабилитиран по право за първата си
присъда и от деянието не са причинени имуществени вреди, КнОС намира, че
предпоставките по плана VII, раздел IV на Общата част на НК са
налице. Ето защо КнОС счете, че
наложеното наказание не е справедливо и не е съобразено с действителното правно
положение на подс. Л.. Присъдата следва
да се измени в наказателната й част на осн.чл. 337, ал.1, т.1 НПК, като се
отмени наказанието ЛС с приложение
на чл.66 от НК и вместо него се приложи разп. на чл.78а от НК и на подс. Л. се наложи
наказание глоба в размер на 1 000 лева. Този размер на административното
наказание е съобразен с данните за материалното му състояние (безработен) и ще способства за неговото превъзпитание по
посока спазването на правилата за движение по
пътищата.
Ето защо по горепосочените съображения
присъдата на КнРС следва да се изменена
в посочената част, а в останалата осъдителна част- да се потвърди като
правилна и обоснована.
В
необжалваната оправдателна част присъдата не е протестирана и е влязла
в сила.
По тези съображения и на осн.
чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.3 и т.6 НПК вр. вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 17/ 18.03.2019 г., постановена от
Кюстендилския районен съд по НОХД № 463/2018 г. по описа на същия съд, в частта на наложеното наказание, като
ОТМЕНЯВА наложеното на
подс. В.К.Л. наказание ЛС в
размер на 3 месеца с приложение на разп. на
чл.66, ал.1 НК;
ПРИЛАГА разпоредбата на чл. 78 а от НК, ОСВОБОЖДАВА В.К.Л. от
наказателна отговорност и му налага административно
наказание „Глоба“ в полза на
държавата в размер на 1 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й осъдителна част.
В необжалваната оправдателна част присъдата не
е протестирана и е влязла в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1. 2.