Решение по дело №1192/2015 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е  №…..

гр.Кърджали, 08.01.2016г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Кърджалийският районен съд в публично заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Дарина Байданова

 

при секретаря  М.С. като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1192 по описа за 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.124 от КТ, чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ и чл.226, ал.2 от КТ.

Постъпила е искова молба от Х.Р.К.  против „Джан и Джерен“ ЕООД, гр.Кърджали, с която твърди, че работела в дружеството-ответник на длъжност „продавач-консултант" въз основа на Тру­дов договор №2/01.12.2014г.,който договора бил транс­формиран в безсрочен и било увеличено трудовото й възнаграждение. Твърди, че тази длъжност изпълнявала до 24.08.2015г., когато със Заповед № 3/24.08.2015г., издадена на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение, считано от 24.08.2015г. Счита, че работодателят не бил посочил по коя от визираните в чл. 325, ал. 1 от КТ хипотези било прекратено трудовото правоотношение и че липсвали мотиви за издаването й,като по този начин било ограничено правото на защита на ищеца и възможността му да ангажира доказателства. Твърди, че на 24.08.2015г. отишла на работа в магазин „Детски свят", находящ се в гр. Кър­джали, ул."Републиканска" 33,но управителката на дружеството й заявила,че вече не била на работа, без да й даде каквото и да било обяснение защо се прекратява трудовото й правоотношение. Твърди,че посетила магазина след няколко дни, за да потърси полагащото й се трудово възнаграждение за м. август 2015г. и трудовата книжка, но й отговорили, че такова не й се дължало и няма да й бъде заплатено. Заявява, че на 04.09.2015г. подала жалба с вх. № 267452/04.09.2015г. до Дирекция „ОИТ“- Кърджали с искане да й окажат съ­действие за получаване на трудовата й книжка и полагащото й се възнаграждение за м. август 2015 г. и същия ден й се обадила управителката на дружеството и заявила да се яви в магазина, за да й бъде платено възнаграждението. На място, обаче, разбрала,че трудовото възнаграждение ще бъде заплатено, след като изтегли жалбата си и подпише документи, които не й били показани. Тъй като ищцата отказала, на 09.09.2015г. получила писмо с процесната Заповед № 3/24.08.2015г. с покана в тридневен срок от получаването да се яви да получи възнаграждението си и трудовата книжка. Ищцата твърди,че помолила свой приятел Д.Д. да я придружи до магазина и при посещението на магазина, управителката на ответното дружество Т.Ш. и съпругът й Ш. Ш., отново я увещавали да оттегли жалбата си и тъй като тя отказала, започнали да й крещят и обиждат, извадили я от магазина със заплахи, че ако трябва ще я влачат до Инспекцията по труда, но тя ще си оттегли жалбата. Съпругът на управителката се нахвърлил върху Д.Д., нанасяйки му удари с метална телескопична палка, което наложило да бъде извикана полиция. Заплахи били отправяни и в следващите дни чрез бащата и сестрата на ищцата. Моли съда да постанови решение, с ко­ето  на осн. чл. 124 от КТ да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 400,00 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за ме­сец август 2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 400,00 лв., считано от пода­ване на исковата молба в съда- 17.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението; на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да признае уволнението на ищеца за незаконно и да отмени Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 3/24.08.2015г. като неправилна и незаконосъобразна; на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да възстанови ищеца на работа в „Джан и Джерен" ЕООД, гр. Кърджали на длъжността заемана от нея преди прекратяване на трудовото й правоотношение; на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ на ищеца да бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението в размер на брутното й трудово възнаграждение считано за 6 месеца от 24.08.2015г.- датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 24.02.2016г., или, общо в размер на 3000,00 лв. - шест брутни месечни заплати, ведно със законната лихва върху сумата от 3000,00 лв., считано от влизане на решение в законна сила до окончателното изплащане на задължени­ето и на осн. чл. 226, ал. 2 от КТ да й бъде присъдено обезщетение за вредите, които е претърпяла в следствие на незаконно задържане на трудовата й книжка в размер на 1000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1000,00 лв., считано от влизане на решение в законна  сила до окончателното изплащане на задължението. Претендира  разноски. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли съда да ги уважи. Конкретизира, че претендираният период за незаконното задържане на трудовата книжката е от момента на уволнението - 24.08.2015г. до датата на съдебното заседание - 11.11.2015г., тъй като и до този момент трудовата книжка не била върната. Представя писмена защита.  

Ответникът „Джан и Джерен“ ЕООД, гр.Кърджали в срока по чл.131 от ГПК   е депозирал отговор, с който намира иска за допустим, но неоснователен,като заявява,че по иска с пр.осн. чл.344, ал.1 ,т. 1-3 от КТ фактическата обстановка била различна от изложеното в исковата молба. Твърди, че още през м.юни 2015г. ищцата предупредила, че има намерение да учи извън Кърджали и няма да може да работи в магазина и тогава страните се разбрали, че когато наближи времето за обучение, ще прекратят трудовия договор. Твърди,че през последните седмици на м.август 2015г. направили вътрешна ревизия, тъй като ищцата съхранявала, разходвала и отчитала материални ценности преди да прехвърлят работата в магазина на друг човек и че ищцата пожелала трудовото й правоотношение да бъде прекратено преди началото на м.септември 2015г., за да има време да се подготви за предстоящото пътуване и бъдещото си обучение, което желание изразявала и пред Д.А., с която работели заедно. С издаването на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение била оформена и трудовата й книжка за едновременното им връчване. Твърди, че заплатата за м.август 2015г. не била още дължима, тъй като трудовото възнаграждение за съответния месец се изплащало през следващия месец – т.е. м.септември 2015г. и когато на ищцата било обяснено, че трудовото възнаграждение ще й бъде изплатено през м. септември 2015г., тя заявила, че ще подаде жалба в Д"Инспекция по труда“ Кърджали. Заявява,че разбрала за жалбата на ищцата, когато започнала проверка от Д"Инспекция по труда" Кърджали на 09.09.2015г. и по съвет на проверяващите изпратила покана до Х.К. да се яви в магазин „Детски свят" в тридневен срок от получаване на поканата, за да й бъде предадена трудовата книжка и трудовото й възнаграждение за м.август 2015г., като всички документи по поканата предоставила на инспекторите в Д"Инспекция по труда" Кърджали до приключване на проверката. Не оспорва, че в посочения срок ищцата отишла  в магазина, но твърди,че обяснила на ищцата, че ще си получи трудовата книжка след като декларира с подпис, че я е получила, както и ще получи трудовото си възнаграждение срещу подпис, което ищцата отказала да направи.  Съпругът на управителя на ответното дружество се опитал да успокои ищцата и излязъл с нея на улицата, при което към тях се приближил Д.Д., познат на ищцата, който казал нещо на съпруга на управителя на ответното дружество и го ударил в гърдите. Отрича съпругът на управителя да се е нахвърлил върху Д.Д. с метална телескопична палка. Счита описаните от ищеца обстоятелства в тази връзка за неотносими към спора. Управителят на ответното дружество признава в отговора твърдението на ищеца в исковата молба, че със съпруга си посетила бащата на ищцата, като го  помолили да убеди дъщеря си да подпише нужните документи и да й дадат трудовата книжка и трудовото възнаграждение за м. август 2015г. и посещението било, защото той бил познат на бащата на управителя на ответното дружество и от уважение към него не искали да има конфликт. Отрича отправяни заплахи за физическа саморазправа към роднини на ищцата и по телефона. Счита за неоснователен иска по чл. 124 от КТ, тъй като ответното дружество в качеството му на работодател направило необходимото да изпълни задължението си да изплаща трудово възнаграждение,като в случая това задължение нямало как да бъде изпълнено без работника да окаже необходимото съдействие при твърдение, че в конкретния случай работникът неоправдано и по своя вина не приемал изпълнение и не оказвал необходимото съдействие. Оспорва иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ, като неоснователен, като се позовава на заявеното желание от страна на ищеца да прекрати трудовото си правоотношение, като счита, че последващите действия на лицето не правят заповедта незаконосъобразно издадена, тъй като тя била издадена при необходимите предпоставки - отправено и прието предложение, което било материализирано в процесната заповед. Сочи, че неточното посочване на правното основание било резултат от техническа грешка и не можело да затрудни правото на защита на ищцата, тъй като тя не попадало в останалите хипотези на чл.325, ал. 1 от КТ,което й било известно. Счита за неоснователен и акцесорния иск по чл.344.ал.1.т.2 от КТ за възстановяване на работа на длъжността, която заемала и моли съда да отхвърли иска по чл.344, ал.1,т.З от КТ като неоснователен, тъй като на ищцата не се дължало обезщетение за оставане без работа, позовавайки се на съдебната практика и на обстоятелството, че в настоящия случай ищецът се обучавал в редовна форма на обучение, на 23 години била и получавала издръжка от родителите си и не била лишена от доходи и като лице, което се обучава в редовна форма на обучение, не би могла да реализира доходи именно поради този си статут, а не поради оставането си без работа. Счита за неоснователно искане по чл.226,ал.2 от КТ, тъй като ответното дружество като работодател направило необходимото да връчи срещу подпис оформената трудовата книжка, но не получило съдействие за това от отсрещната страна, поради което не следвало ищцата да черпи облаги от своя неоправдана забава. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез адвокат по пълномощие оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Представя писмена защита. 

С нарочно определение по направено от ищеца искане на осн. чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск по чл.226, ал.2 от КТ като e увеличен размерът на същия от 1000,00 лв. на 1125,00 лв. и е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.124 от КТ за дължимо нетно трудово възнаграждение за м.август 2015г., като е намален размерът на същия от  400,00 лв. на 279,95 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява по безспорен начин, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по сключен първоначално срочен трудов договор №2/01.12.2014г., трансформиран в безсрочен такъв след 01.06.2015г., по силата на който ищецът в настоящото производство е заемала длъжността “продавач консултант” в „Джан и Джерен”ЕООД,гр.Кърджали с място на работа  - магазин за детско облекло с първоначално основно месечно възнаграждение в размер на 470,00 лв. С трудовия договор не е уточнено начинът и времето за изплащане на трудовото възнаграждение, а е уговорено за неуредено въпроси да се прилагат разпоредбите на КТ, нормативните актове по прилагането му, КТД,Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието,длъжностната характеристика и вътрешните правила за работна заплата. С Допълнително споразумение от дата 01.01.2015г. към посочения трудов договор основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е увеличено на 500,00 лв.     

Със заповед №3/24.08.2015г. на управителя на ответното дружество на осн. чл.325, ал.1 от КТ са били прекратени трудовите права и задължения на ищеца,считано от 24.08.2015г., като в заповедта не са посочени фактически причини за прекратяване на трудовото правоотношение. 

По подадена от ищцата жалба до Дирекция „ИТ“-Кърджали за уволнението й без предупреждение на 22.08.2015г., невръчване на заповед за прекратяване, трудова книжка и неизплащане трудово възнаграждение за месец август 2015г., е образувана проверка на ответното дружество от ИА”ГИТ”, Д”ОИТ”-Кърджали и писмено не е установено на 09.09.2015г. от служителите на инспекцията св.Ф.Р. и М.К. относими към настоящия казус обстоятелства. С писмо ищцата е уведомена,че заповедта за прекратяване на трудовия договор междувременно е изпратена с писмо с обратна разписка и е получена от ищцата, с което същата е поканена да получи трудовата си книжка и трудовото си възнаграждение за м.август 2015г.,дължимо до края на м.септември 2015г.        

Ищцата Х. К. не оспорва обстоятелството, че на 09.09.2015г. й е връчено с куриер прекратителната заповед и покана в тридневен срок да се яви да получи трудовата книжка и трудово възнаграждение за м.август 2015г.

От заверено копие на преписка В.1630/2015г. на РП-Кърджали се установява, че е отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер, като в съобразителната част на същото постановление е посочено, че преписката  е образувана по жалба на ищцата в настоящото производство за отправени закани, побой и изнудване от длъжностни лица от „Джан и Джерен” ЕООД, към която е присъединена и жалба на св.Д.Д.,участник в същия случай от дата 11.09.2015г. като потърпевш, видно от съдебномедицинско удостоверение №219/2015г., констатиращо наличието на леки телесни повреди по лицето и дясната предмишница на последния. Наблюдаващият прокурор не е установил действия на закани за убийство от страна на длъжностни лица от дружеството - ответник по отношение на жалбоподателите, поради което е приел, че в случая няма извършено престъпление от общ характер.    

По делото се установява още,че ищцата след прекратяване на трудовия договор с ответника не е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“-Кърджали и не е ползвала услугите на тази институция. Същата е записана за редовна студентка в Медицински колеж- гр.Стара Загора при Тракийски университет за учебната 2015г./2016г. в трети курс,специалност „медицински лаборант“,като зимният семестър започнал на 14.09.2015г. и следвало да приключи на 23.12.2015г. и ищцата е настанена в общежитие. 

Установява се още, че  след прекратяване на трудовото правоотношение с „Джан и Джерен“ЕООД,гр.Кърджали ищцата не е сключила последващ трудов договор.

От заключението по назначената в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на вещото лице Д., по което страните не спорят, се установява,че нетното трудово възнаграждение на ищцата Х. К. за м.август 2015г. е в размер на 279,95 лв. за 15 отработени дни; брутното трудово възнаграждение, определено по реда на чл.228 от КТ е 500,00 лв.; в случай,че уволнението се признае за незаконното ,обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за времето от 24.08.2015г. до 24.02.2016г. възлизал на сума в размер на 3000,00 лв. и в случай на незаконно задържане на трудовата книжка по вина на работодателя от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 24.08.2015г. до 11.11.2015г. –датата на съдебното заседание , обезщетението по чл.226,ал.2 във вр. с ал.3 изр.второ от КТ възлиза на сума в размер от 1125,00 лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото в съдебно заседание са били снети показания на свидетелите Д.Д. – приятел на ищцата, Ф.Р. ***,извършила проверката по жалба на ищцата и Д.А. – служител в ответното дружество. От показанията на св.Д.Д. се установява, че на свидетеля било известно при уволнението на ищцата на 22.08.2015г. тя не получила заплатата си за м.август 2015г. и не й била върната трудовата книжка, въпреки многото направени опити от страна на ищцата. Непосредствено след уволнението на 22.08.2015г. и връщане на ключовете от ищцата К., в понеделник – 24.08.2015г. тя отново отишла в магазина, но била изгонена, след което подала жалба в Д „ИТ“-Кърджали. Х. споделила със свидетеля Д., че  няколко пъти се виждала със собственичката на магазина, но последната винаги твърдяла, че няма да си получи заплатата каквото и да направи. На 09.09.2015г. ищцата се обадила по телефона на свидетеля и му казала,че получила писмо от „Джан и Джерен“ЕООД и това писмо съдържало заповед за прекратяване на трудовия договор и покана в тридневен срок да отиде да си получи трудовото възнаграждение и трудовата книжа. Още същия ден – на 09.09.2015г. тя и с майка й отишли до магазина и Т.Ш. – управителката на ответното дружество й дала празни бланки и й казала да ги подпише и тогава ще си получи заплатата,като поставила условие и Х. да оттегли жалбата от Д „ИТ“-Кърджали,но последната отказала да подписва непопълнени документи и да оттегли жалбата си. На следващия ден – 10.09.2015г. Т.Ш. й се обадила пак да отиде в магазина и отново на място настоявала ищцата да подпише документи, че е получила заплатата си за м.август 2015г.  и да оттегли жалбата си,което Х. К. отказала. На 11.09.2015г. – последния ден от поканата ,ищцата и свидетелят отишли следобед в Д „ИТ“-Кърджали, разговаряли с Ф.Р., като й обяснили,че два пъти ищцата безуспешно отивала до магазина. Според свидетеля Х. К. не е искала да напуска фирмата и била доволна от работата. Отишли заедно със свидетеля до магазина на ул.“ Републиканска“ 33,като Д. останал в колата и след 5 минути видял съпругът на управителката  - Ш. да излиза от магазина и да влачи Х. за ръката, като крещял нещо. Ш. се насочил към свидетеля, отворил дясната врата на автомобила му,започнал да го псува и да рита таблото, съпругата му и майка й Т. и майка й го задържали,но скандалът продължил,като на свидетеля били нанесени удари с телескопична палка,при което свидетелят изтървал телефона си. Тогава Х. отново не могла да си вземе трудовата книжката и трудовото възнаграждение, тъй като Ш. нападнал свидетеля, а след това извикали полиция. Х.  препратила на свидетеля получено от нея от Ш. съобщение на телефона след сигнала до полицията, с което той заявил,че ще отиде при баща й, ако тя не отиде при тях. Към момента на провеждане на съдебното заседание /11.11.2015г./ ищцата не била получила трудовата книжка и трудовото възнаграждение. Тя в момента не работела,а учела – била трета година студентка, редовна форма на обучение и когато работела, пак била студентка редовно форма на обучение и не й пречело едновременно да учи и да работи. Започнала да учил през 2011г. или 2012г. и не била прекъсвала обучението си. Според свидетеля през април 2015г. Х. се явявала на изпити и в началото на лятото. От м.септември 2015г. тя учи редовно в Стара Загора и живее там. Когато започнала работа, отивала само за изпитите. Не била споменавала, че иска да напуска работа, за да има повече време за учене, тъй като това било последната й година и имала по-малко изпити. Според свидетеля управителката на магазина и служителката на Д „ИТ“-Кърджали, която извършила проверката били близки приятелки.

От показанията на св. Ф.Р. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Кърджали се установява,че по жалба на ищцата била извършена на 09.09.2015г. проверка на „Джан и Джерен“ЕООД заедно с нейн колега М.К. и работодателят на място обяснил,че подготвил трудовата книжка и трудовото възнаграждение, че заповедта за прекратяване е в нея, показал трудовата книжка и плик, в който казал, че имало пари. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не била връчена и инспекторите обяснили, че трябва да уведоми ищцата писмено, че има процедура, че може да изпрати писмо с обратна разписка, в което може да сложи заповедта за прекратяване и при получаване на обратната разписка с куриер, заповедта се счита за връчена. Обяснили,че с писмо с обратна разписка може да уведоми лицето да се яви в определен срок и да получи трудовото си възнаграждение и трудовата книжка. След проверката по работни места Т.Ш. изпратила писмо на жалбоподателката да се яви в тридневен срок, за да получи трудовото възнаграждение и да й бъде оформена трудова книжка, в което писмо  изпратила и заповедта за освобождаване. Тези документи били представени на служителите на Д „ИТ“-Кърджали на 10.09.2015г. Х. К. лично посетила свидетелката преди да приключи проверката и тя и обяснила, че писмено ще я уведоми. Тогава признала, че получила писмо с обратна разписка,която подписала и видяла поканата. Х. споделила, че ходила до фирмата и че поискали от нея да се подпише на ведомост, че фирмата не й дължи нищо. Свидетелката я посъветвала докато не  получи заплатата си и трудовата книжка, нищо да не подписва. Свидетелката твърди, че не е в особени отношения с управителката на ответното дружество, а я познава от проверките. Х. К. не й обяснила, че я карали да подписва празни бланки. В случая не било констатирано нарушение.

Свидетелката Д.А. – служител от м.април 2015г. в магазин „Детски свят“, стопанисван от „Джан и Джерен“ ЕООД,гр.Кърджали заявява,че познава ищцата и през 2012г. заедно започнали да учат в Медицинския колеж в гр.Стара Загора, редовно обучение, били на общежитие, но през 2014г. прекъснала учението си и започнала работа при Т.Ш.. Х. се явила на изпит през м.април 2015г. и след като го взела, й казала, че ще ходи пак м.септември. Свидетелката заявява,че от Х. разбрала,че ще напуска работа и ще продължи да учи в Стара Загора,като се разбрали с Т.Ш., че в края на август Х.К. ще напусне. През април 2015г. при разговор с Х. предложила заедно да ходят да учат, че е взела изпитите и че на 1.09.2015г. щяла да напуска работа. Т.Ш. обяснила, че  Х. ще работи в магазина на пазара, а после св.А. ще се премести при нея. Магазинът във кв.“Възрожденци“ бил затворен през м.септември 2015г. и свидетелката работела на мястото на ищцата,като още през м.август 2015г. Т.Ш. й казала, че след напускането на Х. ще преместят свидетелката на нейното място,тъй като работата с другия не вървяла добре. На 23.08.2015г. Х. сама напуснала работа и от  м.септември на нейното място работи свидетелката. Тя заявява,че не е виждала Х. да идва в магазина и да иска да разговаря с Т., за да си получи заплатата и трудовата книжка.

От така установената по делото фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че между страните в настоящото производство е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е осъществявала трудовите функции за длъжността “продавач консултант” в „Джан и Джерен”ЕООД, гр.Кърджали, по силата на срочен трудов договор №2/01.12.2014г., трансформиран в безсрочен такъв след 01.06.2015г. Трудовите права и задължения на последната са били прекратени със Заповед №3/24.08.2015г. на управителя на ответното дружество,считано от 24.08.2015г.,  с посочено правно основание осн. чл.325, ал.1 от КТ и липса на фактически причини за прекратяване на трудовото правоотношение. Така издадената заповед съдът намира,че не е съобразена с изискванията на КТ, като при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконността на уволнението. Съдът стига до този извод, след като констатира,че в действителност липсва посочено фактическо основание, тъй като в заповедта е посочено само юридическо такова,а именно по чл.325,ал.1 от КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че за да е валидно осъществено прекратяването на трудовото правоотношение, е необходимо последното да е ясно и недвусмислено формулирано в заповедта. В случая, обаче, липсата на яснота на външно обективираната чрез заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение воля поставя служителя и ищец  в това производство в процесуална трудност и невъзможност да изгради защитата си срещу подобно уволнение. От друга страна, разпоредбата на чл.325,ал.1 от КТ съдържа дванадесет различни самостоятелни основания за прекратяване на трудовия договор и липсата на мотиви в заповедта води до невъзможност да се установи действителната воля на работодателя, невъзможност да се осъществи пълноценно правото на защита на уволненото лице и накрая невъзможност да бъде извършен реален съдебен контрол върху уволнението, като в тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника,че работодателят имал предвид хипотезата на т.1 от посочения текст,а всички останали точки не били относими,тъй като поради непосочване причините за прекратяване на ТПО, не може в случая да се прецени дали е налице именно твърдяната в отговора на исковата молба причина за прекратяване на трудовия договор. Така, работодателят не установи юридическия факт, въз основа на който е прекратил трудовия договор с ищцата, което прави прекратителната заповед немотивирана и съответно, незаконосъобразна. Нещо повече, дори да се приеме, че не е налице спор относно основанието за прекратяване на трудовия договор, или, че в случая се касае за чл.325,ал.1 т.1 от КТ – преустановяване действието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, въз основа на събраните в съдебното производство доказателства, съдът намира, че не е налице така посоченото основание. Това е така,тъй като подобен извод не може да бъде направен нито от обстоятелството, че ищцата е продължила обучението си във висше учебно заведение трети курс редовна форма, до който очевидно е стигнала въпреки полагането на труд по трудово правоотношение, нито от показанията на св.Д. А., която заявява, че при воден разговор през месец април 2015г. ищцата заявила,че има намерение да продължи обучението си. Съгласно чл.325,ал.1 т.1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено,като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му и ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. От така формулираното от законодателя правило става ясно,че по своята правна природа, прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие всъщност има характера на договор за прекратяване на трудовия договор, който се сключва в момента на съгласуване на общата воля на страните и следва да бъде изразено писмено,която форма е необходима за тяхната действителност. В същото време се създава задължение за приемане или отхвърляне на предложението в 7-дневен срок от отправянето му и се придава на мълчанието значение на отказ да се приеме предложението. От събраните по делото доказателства и съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса доколкото по делото въобще е спорен моментът на възникване на обща воля за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът счита,че не е установено по безспорен начин твърдяното от работодателя-ответник обстоятелство,че ищецът е заявил,че желае да напусне работа от м.септември 2015г. Нещо повече, по делото не се установява изобщо да е депозирана молба за прекратяване на трудовото правоотношение,по която работодателят да е взел отношение,като аргумент в тази насока е и съдържанието на жалбата до Д „ИТ“-Кърджали, че ищцата е уволнена без предупреждение,като не й е връчена заповедта за прекратяване,трудовата книжка и не й е изплатено трудовото възнаграждение.         

С оглед гореизложените от съда изводи,следва да се приеме,че в конкретния случай не е недоказано наличието на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор с ищеца, което от своя страна, обуславя незаконосъобразността на прекратяването на трудовия договор с последния.

  С оглед изложеното по-горе, съдът намира за основателен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и  акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, поради което атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна и ищецът следва да бъде възстановена на предишната му работа на длъжност “продавач консултант” в „Джан и Джерен”ЕООД,гр.Кърджали с място на работа „магазин за детско облекло“. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, поради незаконното уволнение -с пр.осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225,ал.1 от КТ, този състав намира, че същият е предпоставен от незаконно уволнение, каквото в настоящия казус бе установено и прекратителната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. От друга страна, обаче, кумулативна предпоставка за уважаването на иска е оставането на работника или служителя без работа, поради незаконното уволнение. Вредите и загубите на работника или служителя се изразяват в липсата на трудово възнаграждение, затова и обезщетението се дължи за времето, през което той е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца и се изчислява върху брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получавал през месеца, предхождащ уволнението.Тежестта на доказване лежи върху ищеца и той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Ищецът в настоящото производство безспорно установи, че през периода  24.08.2015г. до 09.12.2015г. /датата на съдебно заседание, в което делото е прието за решаване/ действително е останала без работа, респ. че не е получавала доходи от трудово правоотношение, поради което и предявеният иск с пр.осн чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225,ал.1 от КТ, се явява основателен за посочения период и следва да бъде уважен,ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на задължението. Базирайки се на  заключението на вещото лице, съдът намира,че искът следва да бъде уважен за сумата от 2250,00 лв. /4 месеца по 500, 00 лв. + 2 седмици по 125,00 лв./,като за разликата до пълния предявен размер от 3000,00 лв. и за периода 09.12.2015г. до 24.02.2016г., искът бъде отхвърлен като неоснователен.

На следващо място, бе установено по делото,че до приключване на делото пред настоящата инстанция ответникът не е изплатил полагащото се на ищеца нетно трудово възнаграждение за м.август 2015г. в размер на 279,95 лв. Противен извод не може да бъде обоснован от изпратената до ищеца покана, тъй като бе установено,че в срок, посочен в поканата, ищецът се е явил  - на 11.09.2015г. и въпреки това, трудовото възнаграждение не било изплатено, поради имуществени и неимуществени претенции на ответника, вкл. оттегляне на жалбата от Д „ИТ“-Кърджали. Или, в случая не бе установена т.нар. кредиторова забава на която се позовава ответника, при която ищецът да не оказва съдействие за получаване на трудовото си възнаграждение. Още повече, че в случая липсва твърдение от дружеството-работодател, че неизплащането на трудовото възнаграждение за м.август 2015г. е по причина прихващане на задължение на ищеца към ответника, произтичащо от имуществена отговорност. Ето защо,съдът намира,че искът по чл.124 от КТ е основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 279,95 лв. ,представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.август 2015г., ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска  - 17.09.2015г.- до окончателното изплащане на сумата.              

На последно място, по предявения иск с пр.осн. чл.226, ал.2 във вр. с ал.3 от КТ, настоящия състав съобрази, че съгласно посочената разпоредба работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено,като обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените и е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. По делото бе установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 24.08.2015г. до приключване на устните състезания  - 09.12.2015г., трудовата книжка не е предадена на ищеца. Не бе установено работодателят да задържа трудовата книжка на законно основание. Не бе установено по изложените в предходния абзац мотиви ищецът да отказва съдействие за получаване на трудовата си книжка.Напротив, бе установено, че същият в дадения срок се е явил в за получаването й, но поради претенции от страна на ответника и развилият се инцидент на 11.09.2015г.,за който са налице множество писмени доказателства,  трудовата книжка не е предадена на ищцата от работодателя. Така,бе установено по делото,че дружеството-ответник не е изпълнило задълженията си по чл. 350, ал. 1 КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (ДВ, бр. 102 от 1993 г.) да предаде незабавно на работника или служителя трудовата книжка след прекратяването на трудовото правоотношение. В тази връзка настоящият състав намира, че съгласно  съдебната практика задържането на трудовата книжка не може да се обосновава с неизпълнение на други задължения на работника или служителя, тъй като евентуалното съществуване на подобни задължения на работодателя и на работника или служителя не са насрещни, нито еквивалентни и между тях липсва такава връзка, която може да обуслови изпълнението на едното в зависимост от изпълнението на другото. На следващо място, съдът намира,че работникът/служителят не следва да доказва, че за него са настъпили вреди, поради неполучаване на трудовата книжка от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение, за да възникне правото му на обезщетение по  чл. 226, ал. 2 КТ, тъй като работодателят дължи обезщетение по  чл. 226, ал. 2 КТ в размер на определеното в чл. 226, ал. 3 КТ, без да се доказват вреди от несвоевременното предаване на трудовата книжка, с оглед на обстоятелството, че тяхното настъпване е презумирано от закона, в който смисъл е задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 и сл. ГПК - решение № 519 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1741/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 73 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 1372/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др. Съгласно посочената съдебна практика непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно - да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди. Възражението на ответника,че ищцата е студент редовно обучение и вреди не могат да настъпят,съдът посочи,че не е основателно,тъй като същата и в предходните години е учила във висше учебно заведение, което не й е пречило да полага труд по трудово правоотношение и да реализира доход. Съгласно  чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т. е. размерът на обезщетението е нормативно определен. С оглед изложеното ,съдът намира и иска с пр.осн. чл.226,ал.2 от КТ за основателен,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за вредите, вследствие на незаконно задържане на трудовата книжка,което съобразно приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза възлиза на сума в размер на 1125,00 лв. за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 24.08.2015г. до 11.11.2015г. –датата на съдебното заседание, която ответникът дължи, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на задължението. 

На осн.чл.242,ал.1 от ГПК предвид направеното искане от ищеца и липсата на пречки, следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение и обезщетение за работа.  

При този изход на делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част от исковете, или, от направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение размер на 480,00 лв., в тежест на ответника следва да се възложат 440,00 лв.   

Ответникът на осн. чл.78,ал.3 от ГПК от направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение – 300,00 лв. и депозит за свидетел – 10,00 лв., общо 310,00 лв., има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска,или, в размер на 35,00 лв. Или, по компенсация, ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 405,00 лв.    

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху иска по чл.124 от КТ – в размер на 50,00 лв., държавна такса върху двата уважени неоценяеми иска по чл.344,ал.1 т.1 и 2 в размер на по 50,00 лева за всеки от тях,държавна такса върху иска по чл.344,ал.1 т.3 от КТ в размер на 90,00 лв., държавна такса по иска по чл.226,ал.2 от КТ - 50,00 лв.,или,общо, 290,00 лв., както и направените по делото бюджетни разноски за вещо лице в размер на 50,00 лева.

          Водим от изложеното, съдът

 

 

Р       Е       Ш       И   :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед №3/24.08.2015г. на управителя на „Джан и Джерен” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която на основание чл.325, ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Х. Р.К.,с ЕГН **********,***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и ПРИЗНАВА уволнението за НЕЗАКОННО.

ВЪЗСТАНОВЯВА Х. Р.К.,с ЕГН **********,***, на длъжността, която е заемала преди уволнението – “продавач консултант” в „Джан и Джерен” ЕООД,гр.Кърджали – в Магазин за детско облекло в гр.Кърджали.

ОСЪЖДА „Джан и Джерен” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х. Р.К.,с ЕГН **********,***,  следните суми: 1. сумата на осн. чл.124 от КТ в размер на 279,95 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.август 2015г., ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска  - 17.09.2015г.- до окончателното изплащане на сумата; 2. сумата на осн. чл.344,ал.1 т.3 във вр. с чл.225,ал.1 от КТ в размер на 2250,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за периода от 24.08.2015г. до 09.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на задължението, 3. сумата на осн. чл.226,ал.2 от КТ в размер на 1125,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди,  вследствие незаконно задържане на трудовата книжка за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 24.08.2015г. до 11.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на задължението,като  ОТХВЪРЛЯ  иска по чл.344,ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ за разликата над 2250,00 лв. до пълния предявен размер от 3000,00 лв. и за периода 09.12.2015г. – 24.02.2016г. , като неоснователен.   

ОСЪЖДА „Джан и Джерен” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х. Р.К.,с ЕГН **********,*** деловодни разноски в размер на 405,00 лв.

ОСЪЖДА „Джан и Джерен” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Кърджали, сумата от 290,00 /двеста и деветдесет/ лв., представляваща дължими държавни такси в производството по гр.д.№1192/2015г. по описа на Районен съд Кърджали и сумата от 50,00 /петдесет/ лв., представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза. 

 

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО в частта относно присъденото трудово възнаграждение и обезщетението за работа.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му, а в частта,с която е постановено предварително изпълнение - в едноседмичен срок с частна жалба.

 

 

 

                                                                        Съдия :