№ 6
гр. Ловеч, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224300600444 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК
Постъпил е въззивен протест с вх. № 4963/25.10.2022г. от РП – Ловеч,
ТО – Тетевен против цялата Присъда № 20/20.10.2022г. на РС – Тетевен по
НОХД 20224340200055 по описа за 2022 година. Против цялата присъда е
постъпила и въззивна жалба с вх. № 5081/31.10.2022г. от частен обвинител и
граждански ищец Н. С. М..
С цитираната присъда подсъдимият А. С. М., роден на 24.10.1948
година в гр. Тетевен, област Ловеч, живущ в с. Б., област Ловеч, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, пенсионер,
ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на дата 25.07.2020
година, около 11,30 часа-12,00 часа в с. Б., област Ловеч, умишлено да е
причинил на Н. С. М., от същото село, средна телесна повреда, изразяваща се
във фрактура на лява зигоматична кост и латерална стена на левия
1
максиларен синус, наложило оперативно наместване с фиксация, довело да
трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 30-35 дни, поради
което и на основание чл.304 във връзка с чл.12 ал.1 от НК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
С цитираната присъда, първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ като
неоснователен и недоказан предявения от Н. С. М. от граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 5000 (пет хиляди) лева против подсъдимия
А. С. М..
Постановено е, че на основание чл.190 ал.1 от НПК направените по
делото разноски остават за сметка на държавата.
На основание чл.320, ал.4 НПК, прокурорът е изложил допълнителни
писмени изложения към протеста си. Счита, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като не е доказано да има нападение от страна на
пострадалия и същият да е започнал първи, за да се отбрани, като счита, че
първоинстанционният съд неправилно е обсъдил гласните доказателствени
средства и приел, че пострадалият първи нападнал подсъдимия (възражение
за първи по ред). Счита, че след като на пострадалия е причинена средна
телесна повреда, а на подсъдимия лека, то чл.12 НК е неприложим
(възражение за еквивалентност на вредата). Счита, че съдът неправилно се
е позовал на предишните осъждания на пострадалия, тъй като същият е
реабилитиран (възражение за осъждане). Моли съда да отмени
оправдателната присъда и да постанови осъдителна, като при условията на
евентуалност да приложи чл.132, ал.1, т.2 и чл.78а НК.
Във въззивната жалба от частният обвинител и граждански ищец се
излагат доводи, че присъдата е неправилна и немотивирана. Счита, че се е
доказано наличието на телесна повреда, извършена от подсъдимия, механизма
на нанасянето й. Твърди, че зариването на ямата от подсъдимия е провокация
от негова страна, тъй като по този начин ще защити интереси на семейството
на пострадалия, тъй като са променя заустването и течението на водите, което
ще застраши ползването на жилището (възражение за провокация). Сочи, че
по делото лисват доказателства кой е първи причинител на телесните
увреждания и дали действията на подсъдимия са с цел да се защити от
противоправно и непосредствено нападение, а вредата на подсъдимия е
малка, тъй като същият се отказал от лекуване, управлявал личния си
2
автомобил, поради което счита, че не е налице чл.12 НК (възражение за
чл.12 НК). Моли съда да отмени изцяло оправдателната присъда, да осъди
подсъдимия по повдигнатото престъпление и да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
На основание чл.322 НПК са постъпили писмени възражения от
защитника на подсъдимия А. С. М., адв. Н. Х.. Счита, че постановената
присъда правилна и определената фактическата обстановка. Изразява
становище, че първо пострадалият е ударил подсъдимия с острата част
лопата, а след това подсъдимият го ударил с тъпата част на търнокопа, поради
което и налице чл.12 НК. Ударът с тъпата част е целял защитата на живота и
физическата цялост на подсъдимия. Счита, че след като пострадалият е
изпаднал в несвяст след удара от подсъдимия, то следва, че пострадалият
първи е ударил подсъдимия, поради което е приложим чл.12 НК. Счита, че
правилна съдът е счел, че Н. е осъждан, въпреки неговата реабилитация.
Счита, че неправилна прокурорът се позовава на превишаване пределите на
неизбежната отбрана, без да се съобрази със съдебната практиката. Оспорва
възражението на частният обвинител за провокация. Сочи, че правилно РС –
Тетевен е приложил чл.12 НК и е отхвърлил иска по чл.45 ЗЗД. Счита, че щом
е налице нападение не е необходимо средствата за защита да са съразмерни и
еднакви с това, използвано от нападателя. Твърди, че за да се определи дали
деецът се намира в положение на превишаване пределите на неизбежната
отбрана, не следва да се изхожда само то съразмерността на средствата за
нападение и защита, а от цялостната оценка на всички обстоятелства,
отнасящи се до характера и опасността на нападението. Моли съда да
потвърди присъдата, като счита, че протеста и жалбата се неоснователна.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ОП – Ловеч се представлява от
прокурор Р. П.. Заявява, че не поддържа протеста, но не го оттегля, а
присъдата правилна. Излага съждения кой първи е нападнал и твърди, че
подсъдимият е отвърнал на удара, а защитата била с кирка, поради което
счита, че защитата била адекватна. Твърди, че има неизбежна отбрана и няма
превишаване пределите й. Моли съда да потвърди присъдата като правилна.
Частният обвинител (ч.о.) и граждански ищец Н. М., редовно призован
се явява лично в о.с.з. и чрез повереник адв. П. К.. Изцяло поддържат
въззивната жалба. Твърди, че след като подсъдимият и ч.о. взаимно се
3
нападнали, то няма как да има неизбежна отбрана с оглед вида на предмета
(търнокоп) и характера на вредата. Твърди, че ако телесните повреди са
еднакви биха били в условията на реторсия, но след като пострадалият е
получил средна телесна повреда следва подсъдимият да носи отговорност.
Подсъдимият А. М. се явява лично в о.с.з. и чрез договорен защитник
адв. Н. Х.. Счита присъдата за правилна и мотивирана. Подробно излага
съображения за механизма на деянието. Сочи, че правилно РС – Тетевен се е
ориентирал с оглед възрастта, роднинската връзка между двамата, и че
подсъдимият не е могъл по никакъв начин да реагира на случилото се, за да
приеме, че е налице чл.12 НК.
В правото си на лична защита подсъдимият М. поддържа казаното от
адвоката си, а в последната си дума иска оправдателна присъда.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, като взе предвид депозираното в
жалбите, съобрази доводите на страните от съдебно заседание, прецени
събраните по делото доказателства и служебно провери на основание
чл.313-314 НПК изцяло правилността, законността, обосноваността и
справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е представена от първостепенния
съд въз основа на описаното в обвинителния акт. Районният съд е събрал
всички допустими, необходими и относими доказателства за установяване на
обективната истина (чл.13 НПК).
Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за
правилното му решаване, факта на извършване на деянието, механизма и
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е осъществено,
както и данни за прилагането на чл.12 НК.
Присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и
точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната
инстанция няма основания да изменя съществено същата. Направеният
анализ на доказателствения материал е достатъчен и точен. Налице е
адекватно позоваване на доказателствените източници и тяхното
интерпретиране. Въпреки това Окръжен съд – Ловеч е съд както по фактите,
така и по правото, т. нар. „втора първа инстанция“, поради което дължи да
изложи свои собствени мотиви, анализ на доказателствата и да направи
съответните правни изводи.
4
Не са налице съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правата на подсъдимия или частният обвинител и гражданския
ищец, които да не са отстранени от настоящия съд и да налагат връщане на
делото и разглеждане му отново от РС – Тетевен, на основание чл.335, ал.2
НПК.
Правните изводи на РС – Троян са пълни, обхватни и задълбочени.
Въпреки това Окръжен съд – Ловеч е съд както по фактите, така и по правото,
т. нар. „втора първа инстанция“, поради което дължи да изложи свои
собствени мотиви, анализ на доказателствата и да направи съответните
правни изводи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият А. С. М. и ч.о. Н. С. М. са братя, живеят в с.Б., на улица
„****" №14 и №10, като нямат ограда, която да разделя дворовете им.
Двамата братя са в лоши отношения, по повод спорове за имоти (делба,
разпределение на ползване) и тяхното ползване (негаторен иск), както и по
повод изградена от септична яма за отпадни води в двора им, която се
ползвала от свид. Н. М..
С писмо с изх.№ 4438/20.07.2020 година Община Тетевен изпратила до
пострадалия Н. М. и брат му Ж. С. писмо, в което е посочено, че след
извършена проверка на място от служители на Община Тетевен било
установено, че септичната яма попада в имот, собственост на подсъдимия А.
М. и че в едномесечен срок от получаване на писмото следва Н. М. и Ж. С.о,
да премахнат септичната яма. Същевременно между двамата братя се е
водило дело по чл.109 ЗС (негаторен), от чието заключение на съдебно-
техническата експертиза се установи, че септичната яма се намира в двора на
подсъдимия А. М..
На 25.07.2020 година, след като получил писмото от Община Тетевен
подсъдимия А. М. взел търнокоп, лопата, кирка и лост и отишъл при
септичната яма в двора на пострадалия Н. М. и започнал да я зарива, като
събарял камъните, с които била оградена вътре в ямата. Малко преди обед, Н.
М. се прибрал в дома си и видял, че брат му А. М. заривал на двора септична
яма. Свидетелят Н. М. минал по пътя, казал на подсъдимия „не пипай там, че
ще ядеш бой" и заминал, а от своя страна подсъдимият продължил работата
си, като използвал търнокопа. След известно време свидетелят Н. М. отишъл
при брат си и двамата започнали да спорят и да се карат. Подсъдимият
държал търнокопа, с който работел, а свид.Н. М. взел намиращата се на място
и занесена от подсъдимия лопата и нанесъл удар в областта на лявата част на
главата на подсъдимия с желязната остра част на лопатата, а от своя страна
5
подсъдимият М. нанесъл на Н. М. удар с тъпата част на търнокопа в лявата
част на главата, при който той паднал на земята и по този начин бил сложен
край на инцидента между двамата. Малко след това като се съвзел Н. М. се
изправил и подпирайки се на лопатата, успял да влезе в дома си и да се обади
на сина си свид. Ж. С., който пристигнал от работа и заварил баща си в
недобро състояние-лявата част на главата му била подпухнала, лявото му око
било напълно затворено и имал кръв по главата. Свидетелят Ж. С. извикал
майка си свид. А.А., която изкъпала съпруга си Н. М. и го закарала в ЦСМП-
Тетевен, а от там за лечение в МБАЛ- Ловеч, а впоследствие-в УМБАЛ-
Плевен.
Свидетелят Н. С. М. бил лекуван от 25.07.2020 година до 29.07.2020
година в Неврологично отделение на МБАЛ-Ловеч с диагноза-травма на
главата, комоционен синдром, фрактура на лява зигоматична кост и латерална
стена на левия максиларен синус. Тази диагноза наложила лечение в клиника
УНГ на УМБАЛ-Плевен от 03.08.2020 година до 05.08.2020 година, като му е
поставена окончателна диагноза счупване на костите на скулите на горна
челюст, периорбитален хематом вляво, данни за патологична подвижност на
лява зигоматична кост. Поради това е била извършена операция на 04.08.2020
година, състояща се в разрез по лява зигоматична дъга, наместване на
фрактурата, фиксиране посредством лигатурна тел 0,4 мм.
По делото са извършени три съдебно-медицински експертизи-
първоначална, допълнителна и повторна, като общото заключение е че на Н.
С. М. са причинени-хематом и оток в областта на ляво око, кръвонаседнали
клепачи на ляво око, екхимози на конюктивата на ляво око, които увреждания
отговарят по медико-биологичен признак на разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота-лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 от НК, както и фрактура на лява зигоматична кост и латерална стена на
левия максиларен синус, отговарящи по медикобиологичен признак на
затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 30-35 дни (10 дни от
причиняване на травмата до момента на лечение в УМБАЛ-Плевен и 20-25
дни постоперативен и оздравителен период), което е средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. В действителност, чисто анатомично,
скулната кост не е част от горната челюст, но тъй като същата е неподвижно
фиксирана с нея, от медицинска гледна точка е функционално свързана и това
предполага счупването и да причини затруднение на говоренето и дъвченето,
предвид факта, че костта е залавно място на масивни лицеви мускули,
отговорни за дъвкателната и говорна функция.
По делото по искане на пострадалия Н. М. е била назначена и
допълнителна експертиза, от чието заключение се установи, че няма връзка
между причиненото му на 25.07.2020 година увреждане и лечението му в НО
на МБАЛ-Ловеч, приет на 21.01.2021 година, с диагноза исхемичен мозъчен
инсулт в басейна на дясна средна мозъчна артерия, дисциркулаторна
енцефалопатия
6
От друга страна, подсъдимият А. М. също е бил потърсил медицинска
помощ на дата 25.07.2020 година, на същия са били издадени 2 броя
медицински удостоверения-от хирург д-р И.Л. и от невролог д-р Д. Х. и на
базата на тези данни е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е
дала заключение, че на А. М. е причинена разкъсно-контузна рана на главата
с последващо зашиване на същата по оперативен път, което му е причинило
временно и неопасно разстройство на здравето. Същевременно му е
причинено сътресение на мозъка от лека степен, без обективна, положителна
неврологична симптоматика, което обуславя временно и неопасно
разстройство на здравето, като и двете телесни повреди са леки такива по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК. По делото е поставена и допълнителна задача
на д-р Г. и същата е дала заключение, че на А. М. не са се установили данни
за травматични изменения както на черепната кутия, така и на мозъчното
вещество.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА (доказателствено – аналитична част)
По делото няма противоречия между доказателствата, които да не
позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната
фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на доказателствата от ДП, извлечени чрез: обясненията на подсъдимия
А. М., гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Н. М.,
Ж. С., А.А., Е. С.а, А.М., Ф.М., А. М.а, писмените доказателствени средства и
заключенията на изготвените на досъдебното производство (ДП) и в съдебна
фаза експертизи, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви.
Показанията на свидетелите са последователни, логични и напълно
съвпадащи с фактите, които установяват представените медицински писмени
доказателствена средства и заключенията на СМЕ. Между тях има пълно
съвпадение досежно лицата, нанесените рани, потърсената помощ, период,
време и място на лечение, поради което съдът няма основание да не ги
кредитира, освен в частите, посочени по-долу.
Свид. Н. М. установява три вида факти. Първата група установява
обстоятелства, свързани с влошените семейни отношения с брат му
подсъдимия А. М. по повод ползването на септичната яма, как са
разположени къщите, в чий двор се намира септичната яма. Втората група
обстоятелства установяват неговото здравословно състояние след инцидента
(размазан образ, двойно виждане, почти не чувал, не разбирал какво му
7
говорят, труден говор, кръв, болки и др.), на процесната дата и място чия
помощ е потърсил, кои от негови роднини са се притекли на помощ, от кога е
закаран до болницата, в кои болници е бил приет, до кога е лежал в тях, както
и обстоятелства досежно, че след инцидента е изпитвал болки от удара, не е
могъл да се храни, да спи легнал, а само в седнало положение, болничния
период, пенсионирането му, болки в гръдния кош, лице, рамо, по какъв начин
се е хранел след инцидента, колко време възстановяването продължило. В
тази група установява, че след инцидента е звъннал на сина му свид. Ж. С., че
е дошъл той и жена му и започнали обикалянето по болници. Третата група
обстоятелства установява преките доказателства досежно деянието – датата,
мястото и часа на инцидента, които напълно съвпадат с другите доказателства
и показанията на останалите свидетели и обясненията на подсъдимия. В тази
част установява, че на процесната дата и място започнал скандал между него
и брат му подс. А. М., тъй като последният заривал и развалял шахтата, а това
пречила на ползването на къщата на пострадалия Н. М., същите си разменили
обидни реплики, както и че свид. Н. М. взел лопата на подсъдимия, която
била до него и го ударил по лицето с нея. Установява факта, че на същата
дата и място подсъдимият го ударил с търнокопа в главата му, вследствие на
което паднал и лежал на земята като бил в несвяст и не помнил нещо няколко
минути. Така от тази група факти се установява, че именно подсъдимия
ударил пострадалия с търнокоп по главата, които удари напълно съответстват
с вредите, посочени от заключенията на СМЕ. Установява, че пострадалия
също ударил подсъдимия с неговото лопата по главата. Спорен остава кой
първи ударил. За инцидента няма преки свидетели очевидци, поради което
съдът ще разчита единствено на правилата на формалната и житейската
логика, за да установи механизма на деянията като направи анализ на
свидетелските показания и доказателствата, събрани от СМЕ. На първо място
се установи, че пострадалият Н. М. е лежал в безсъзнание след този удар на
процесната дата. Това е доказателство, което дава основание да съда да не
кредитира неговите показания в частта, с което установява, че „докато взел
лопата, подсъдимият го ударил“, тъй като противоречи на житейската логика.
Следователно може да се направи доказателствен извод, че първо
пострадалият ударил подсъдимия с неговото лопата по лицето му, а после
подсъдимият ударил пострадалия с търнокопа по лицето. По отношение на
частите, с което се удрят и от заключенията на СМЕ се установи, че ударът с
8
лопатата бил с металната остра част. Следващо, всички свидетели и
записаното в ОА говорят, че подсъдимият използвал търнокоп. След справка
в официалния речник на български език на РБ, съдът установи, че няма
еквивалентност между търнокоп и кирка. Кирката има Т-образна форма –
тъпа и остра част, докато търнокопа има само тъпа част и Г-образна форма.
Ето защо възражението на защитата и прокурора, че ако подсъдимият е
ударил пострадалия с острата част щяло да има повече вреди, отколкото сега
с тъпата част, което налага смекчение и липса на умисъл е неоснователно, тъй
като априори търнокопът няма остра част. Т.е. подсъдимият е имал само една
възможност да удари пострадалия, а именно с търнокопа. Следователно
възражението с коя част е ударил пострадалия дали с тъпата и острата част е
ирелевантно, тъй като търнокопа няма остра част, а има само тъпата част на
кирката. Следователно от показанията на този свидетел се установи фактът,
че пострадалият първо ударил подсъдимият в лицето с острата метална част
на лопатата му, след което подсъдимият го ударил с металната част на
търнокопа, като вследствие на удара с търнокопа, пострадалия паднал на
земята и изгубил съзнание няколко минути (л.177-179 от
първоинстанционното производство).
Свид. Ж. С. е син на пострадалия и не е свидетел-очевидец на
случилото се. Съдът напълно кредитира неговите показания като пълни,
достоверни и обективни. Установява факта, че се прибрал вкъщи след като
баща му свид. Н. С. ме звъннал да инцидента, както и че същият бил в кръв и
седял на едно място на около 15 метра от ямата. В останалата част
свидетелства за факти и обстоятелства досежно кога, къде и по какви болници
бил пострадалият, какви операции са му били правени. Установява
обстоятелства досежно здравословно състояние след инцидента – как се
хранил, какви болки изпитвал, какви проблеми имал (проблеми с говор,
дъвчене, храна и виждане), както и техният период на действие. Същият е
свидетел-очевидец единствено досежно факта, че след като пристигнал при
баща си свид. Н. С., подсъдимият А. С. бил двора си около ямата, което е
косвен факт за присъствието на подсъдимия по време и място, както и че
пострадалият му казал, че подсъдимият го ударил с търнокоп (л.179-180 от
първоинстанционното производство).
Свид. А.А. е съпруга на пострадалия и установява факти и
обстоятелства след инцидента, а именно че на процесното време и дата след
9
като се върнала вкъщи заварила мъжа си свид. Н. С. в кръв, подути клепачи,
посиняли, седнал, както и обстоятелства в кои болници, къде и кога са ходили
по повод получената травма. Свидетелства обстоятелства, свързани с болката,
която пострадалият изпитвал – болки при хранения, затруднения при
виждане, хранене, дъвчене, говорене, подутини, синки, белези на лицето,
колко операции претърпял и колко време е било възстановяването. В
останалата част установява от кога е започнала враждата и скандалите между
двете семейства и че се пренесла спрямо ямата на пострадалия. Съдът
напълно кредитира тези показания като пълни, достоверни и обективни
(л.180-182 от първоинстанционното дело).
Свид. Е. С.а е племенница на пострадалия и подсъдимия и установява
обстоятелства относно враждите между двете семейства и роднинските им
връзка. Свидетелства, че след като се прибрала вкъщи, видяла, че мъжът й
подсъдимия А. М. бил в двора на къщата им с. Б., имал кръв от едната страна
на лицата и че същият а разказал, че започнал да заравя септичната яма,
когато пострадалият Н. С. го ударил с лопата и получил раната, от която
текла кръв. Свидетелката установява обстоятелството, че подсъдимият също
бил пострадал, получил телесна повреда, тъй като удара на свид. Н. С. ударил
подсъдимия с лопатата, т.е. установен е факта на взаимното удряне и
получените телесни повреди. Показанията й напълно съвпадат с показанията
на пострадалия, поради което съдът ги кредитира като обективни,
последователни, логични и непротиворечиви (л.182 от
първоинстанционното производство).
Свид. А.М. е дъщеря на подсъдимия и не е свидетел-очевидец на
случилото се. Същата установява обстоятелства досежно, че след инцидента
подсъдимият бил в двора си и също имал рана на главата и бил в кръв.
Същата установява косвени доказателства досежно влошените братски
отношения между подсъдимия и пострадалия (л.182-183 от
първоинстанционното дело).
Свид. Ф.М. е дъщеря на подсъдимия и установява обстоятелства, че
след инцидента подсъдимият бил в двора си и като дошла с майка си А. М.
подсъдимият А. М. бил в кръв, имал рана по глава, отишъл в спешния център
като сам е карал колата си. Същата като косвен свидетел установява, че
подсъдимият й казал, че започнал да зарива процесната яма на пострадалия,
10
като последният дошъл и го ударил с лопатата. В останалата част
свидетелката установява обстоятелства досежно влошените отношения между
подсъдимия и пострадалия (л.183-184 от първоинстанционното дело).
Свид. А. М.а е съпруга на подсъдимия и също установява
обстоятелство досежно неговото здравословно състояние след инцидента, че
имал рана, бил в кръв, отишъл в болницата с дъщеря си, като сам е шофирал
колата. В останалата част свидетелства за времето, мястото и часа на
случилото си, за враждата между двамата братя. Същата като останалите
свидетели, с изключения на пострадалия, не са свидетели-очевидци, е
установява обстоятелства, които са получили като информация от
подсъдимия и пострадалия (184-185 от първоинстанционното дело).
Всички свидетели Ж. С., А.А., Е. С.оа, А.М., Ф.М. и А. М.а
свидетелства, че веси един от двамата братя подсъдимият и пострадалият има
два различни двора, получени от техния баща, същите са съседни, и между
тях няма фактическа ограда.
В първоинстанционното дело подсъдимият А. М. е дал обяснения.
Подобно на свид. Н. М. с обясненията си той установява три вида категории
факти. Първата група установява досежно съществуващите разправии между
него и брат му свид. Н. М., за съществуващата яма, че между двата имота
няма преграда, че от септичната яма миришело и общината дала предписания
да бъде премахната. Втората група факти установява неговото здравословно
състояние, кой, кога и къде е дошъл след инцидента, в коя болници отишъл, с
кого, че същият имал рана от удара и бил в кръв, както и че другите
свидетели Анна, Филипина и А. го видели в двора. Третата група факти
установява обстоятелства досежно самият инцидент и същите могат да се
квалифицират като преки доказателства. В тази част подсъдимият установява,
че на процесното дата и място започнал да зарива септичната яма и мила
търнокоп, лопата и лост, тъй като получил предупреждение от кметицата.
Подсъдимият изрично заявява, че е нямал кирка затова взел търнокоп.
Установява, че пострадалият брат му свид. Н. С. го видял и започнали да се
карат и разменили обидни думи, псувни по повод зариването на ямата и
отказът на подсъдимия да спре да я зарива, както и че по време на инцидента
работил с търнокопа. Установява, че по повод този скандал и отказът,
пострадалият взел неговата лопата и го ударил през лицето, вследствие на
11
което му се завило свят. Изрично твърди, че след ударът с лопата,
пострадалият си тръгнал с лопата към къщата си. Съдът не кредитира
обясненията му в частта, с което установява, че кметицата ме дала
предупреждение за зарине ямата, тъй като по делото липсват такива
доказателства, а от приложеното по делото писмо се установи, че
предписанието е до свид. Н. С., Ж. С. и Ж. С., а не до А. С., въпреки, че ямата
се намирала в неговия двор по кадастрални карти. Съдът не кредитира и
показанията в частта му, с която твърди, че не си спомня как пострадалият се
наранил и че след като пострадалият го ударил, паднал и не помнил какво се
случило. Първо обясненията на подсъдимия имат двуака природа – показания
и защитна теза и в този случай се явяват защитна теза и не установява верни
обстоятелства. Това е в логическо противоречие с показанията на свид. Н. М.,
тъй като ако това беше вярно, то тогава кой е нанесъл вредата на пострадалия.
Ако след удара на свид. Н. С. с лопата върху подсъдимият, последният е
паднал и не си спомня нищо, от къде се явяват вредите на пострадалия, който
също е паднал и бил в безсъзнание, съгласно приетата медицинска
документация и експертизи. Това негово твърдение е във вътрешно логическо
противоречие, тъй като ако е паднал след удара с лопата и не си спомня нищо,
как е видял, че пострадалият му обърнал гръб и си тръгнал към къщата с
неговата лопата. Следователно единствения възможен механизъм на деянието
е след като двамата братя са се скарали за зариването на ямата, то
пострадалият е взел лопата, ударил подсъдимия в главата и тръгнал да се
прибира към вкъщи с нея. След този удар, двамата продължили да си
разменяли псувни и подсъдимият излязъл от шахтата и отвърнал на удара с
уреда, който се намирал в него, а именно търнокоп, като ударил пострадалия
в областта на лицето (л.213-217 от първоинстанционното дело).
Съдът напълно кредитира представеното копие от искова молба от
подсъдимия А. М. против брат му пострадалия Н. М., от което се установи, че
между двамата има съдебен спор относно ползването на септичната яма, като
същата създавала неприятни миризми, които подтикнали ищеца да търси
правата си по съдебен ред. Съгласно изготвеното заключение на техническата
експертиза по гражданското дело се установило, че септичната яма попадала
изцяло в двора на подсъдимия А. М., като същата била по-близо до оградата
на двора на брат му пострадалия Н. М.. Съдът напълно кредитира и
представеното писмо с изх. № 1251/1//27.04.2022г. то Община Тетевен, с
12
което се доказа факта, че на пострадалия Н. М. бил поканен да премахне
септичната яма от двора на подсъдимия А. М. в 45 дневен срок от получаване
на писмото. От тези представени писмени доказателства се установи кой е
собственик на съответните имоти, къде се намирала септичната яма и на кого
е издадено предупреждение за премахване на ямата (13-15, 109-116 от
първоинстанционното дело).
Съдът напълно кредитира заключенията на трите изготвени по ДП
съдебно-медицински експертизи (СМЕ) като пълни, всеобхватни,
компетентни. От тях се установи увреждането по място, размер, какво и къде
е било лечението, какви са били вредите и спрямо кои лица. От заключението
на втората СМЕ от ДП се установи и факта, че причинената травма от
процесната дата не е в причинно-следствена връзка с получения по-късно
инсулт на пострадалия Н. М.. От тях се установи и факта, че вредата на
пострадалия Н. М. се изразява в затруднение на дъвченето и говореното за
срок над 30 дни. Именно от тези заключения се установи и характера и вида
на телесната повреда, а именно средна. В този смисъл неоснователно е
възражението на защитата, че повредата е лека и не е установен нейният
характер. Именно първата и третата епикриза установява факта, че има
трайно затруднение на дъвченето и говора, което отговаря на признаците на
чл.129 НК. В защитата в о.с.з. вещите лица установява факта на счупването на
челюст, което затруднява дъвченето и говореното. От тези заключения се
установи и причинно-следствената връзка между ударите и причинените
вреди – телесни повреди (л. 29-31, 28-31, 49-50 ДП и л.185).
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателствени средства досежно здравословното състоянието на А. М. и Н.
М. – медицински документи, журнали и история на заболяването. От тези
писмени доказателства се установиха лицата, мястото и времето, които са
потърсили медицинска помощ и които писмени доказателствени средства
съдът напълно кредитира (117-123, 125-143, 148-173 от
първоинстанционното дело).
Въз основа на тях бе изготвено заключение на допълнителна СМЕ,
чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и
компетентно. От заключението й се установи, че за подсъдимия А. М. няма
данни за травматични изменения както на черепната кутия, така и на
13
мозъчното вещество. Същият претърпял лека телесна повреда от удара на
пострадалия Н. М. (л.200 от първоинстанционното производство).
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Внесеният обвинителен акт (ОА) е за деяние по чл.129, ал.1 НК. За да
бъде съставомерно следва да се установят следните факти и обстоятелства, че
на 1) 25.07.2020 година, около 11,30 часа-12,00 часа в с. Б., област Ловеч
(място и време) е причинено 2) разстройство за на здравето (изразяваща се
във фрактура на лява зигоматична кост и латерална стена на левия
максиларен синус, наложило оперативно наместване с фиксация, довело да
трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 30-35 дни), 3) което
да е средна повреда; 4) механизъм - в областта на челюстта на Н. С., 5)
предмет чрез удар с търнокоп.
Фактите за място и време, обекта на деянието се установи от всички
свидетелски показания, което се призна и от подсъдимия. Механизмът,
предметът и средството на деянието се установи не само от всички
свидетелски показания, но и от заключенията на СМЕ и анализа на
показанията на свид. Н. С. и обясненията на подсъдимия А. С..
Разстройството на здравето и нейният характер се установи от
приетите СМЕ и приложените медицински документи. Налице са белезите по
чл.129 НК, поради което става въпрос за получена средна телесна повреда –
счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното
и лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК 0 хематом и отток в
областта на ляво ако, кръвонасядания на клепачи на ляво око, екхимози и
конюнктивата на ляво око, които увреждания отговарят на временно и
неопасно за жива разстройство на здравето. Трите експертизи и защитата им в
о.с.з. категорично установяват, че се касае за средна телесна повреда. В този
смисъл неоснователно е възражението на защитата, че повредата е лека и не е
установен нейният характер. Именно първата и третата епикриза установява
факта, че има трайно затруднение на дъвченето и говора, което отговаря на
признаците на чл.129 НК.
Родов обект на престъплението са обществени отношения, свързани с
посегателства върху здравето и телесната неприкосновеност на личността,
както и обществения морал и възприетите норми за етично поведение в
14
обществото, а непосредствен обект са телесната цялост на свид. Н. М..
От обективна страна
Съдът намира, че по делото се установи от обективна страна, че
подсъдимият А. М. (субект) е нанесъл удар (изпълнително деяние) чрез
търнокоп (средство) в областта на лицето и челюстта на свид. Н. М. ( обект)
като по тази начин му причинил вредоносен резултат (резултантно деяние):
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява зигоматична кост
и латерална стена на левия максиларен синус, наложило оперативно
наместване с фиксация, довело да трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за срок от 30-35 дни. От приетите СМЕ се установи причинно-
следствената връзка между деянието на подсъдимият и вредоносния
резултат.
Когато с деянието на едно лице едновременно се причиняват две или
повече по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, които се
квалифицира с оглед най-тежкия резултат – в процесния случай – средната
телесна повреда поглъща леката такава (т.17-18 от Постановление № 3-1979
на Пленума на ВС на РБ).
Субективна страна
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл (чл. 11,
ал.2 НК) – подсъдимият е бил наясно, че с удара в лицето на пострадалия ще
причини увреждания на пострадалия. Също така е разбирал свойството и
значението на извършеното и неговите общественоопасни последици и е
искал те да настъпят. От приетата СМЕ се установи, че травмата на
пострадалия са следствие от удар, предвид което не може да се приеме, че са
в резултат от друг механизъм, освен приетия във фактическата обстановка
или е в следствие на непредпазливост. Още повече ударът с търнокоп изисква
държане и целенасочени действия от страна на субекта, а не случайно
размахване на предмета във въздуха.Прекият умисъл на дееца се установи от
обясненията на подсъдимия, че след като пострадалият го ударил с лопата му
отвърнал на удара като го ударил с търнокопа. От тези действия и от
използваното средства може да се направи извод, че
По приложението на чл.12, ал.1 НК – неизбежна отбрана
Съдът приема, че действията на подсъдимия А. М. представляват
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК. От събраните по делото
15
доказателства се установи, че действията на пострадалият Н. М.
представляват противоправно нападение срещу подсъдимия М.. Категорично
се установи, че Н. М. е инициатор на създалия се конфликт, като първи
предприел действия по осъществяване на противоправно деяние, а именно
удар с лопата. Категорично се установи, че Н. М. е провокирал спора и
разправията с подсъдимия, отправяйки заплахи за физическа саморазправа,
както и че той е осъществил нападението, влизайки в имота на подсъдимия,
вземайки намиращата се на място лопата и нападайки го с нея, като нанесъл
на подсъдимия удар с острата част на същата в областта на главата, като
съдът приема, че тези действия на Н. М. представляват несъмнено
противоправно нападение спрямо подсъдимия А. М., насочено към неговата
физическа неприкосновеност. Към момента на нанесения удар с лопатата
подсъдимият М. се е намирал в условия на протичащо спрямо него
непосредствено противоправно нападение, срещу което, за да защити живота
и телесната си неприкосновеност е нанесъл удар с държания от него търнокоп
в главата на брат си.
Съдът приема, че всички тези данни говорят, че упражнената защита
при отблъскване на противоправното нападение е съответствала на неговият
характер и опасност. Активната защита е позволен от закона начин на
отблъскване на противоправно нападение. Подсъдимият има право да се
отбрА.ва, да отблъсква това противоправно и непосредствено нападение
върху него, изразило се в нанасяне на удар с лопата в главата, неправомерно
поведение, което е посегателство спрямо личността му и съставлява
нападение по смисъла на чл.12 ал.1 от НК. В Постановление № 12/1973 г.,
на Пленума на ВС на РБ е посочено, че не съществува задължение за
отбрА.ващия се, който се намира в положение на неизбежна отбрана, при
отблъскване на нападението да избира и засяга с действията си само
неуязвимите части на тялото на нападателя. Допустимо и обществено
оправдано е отбрА.ващият се да използва и по интензивни средства и начини
на отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите да отблъскване на
нападението, засяга се същото благо, което е било застрашено, като
настоящият случай е точно такъв.
Подсъдимият А. М. е действал в рамките на съответствие между
нападение и защита, предвид липсата на реална друга възможност за
отблъскването му по друг начин, като с прекратяване на нападението
подсъдимият е преустановил отбранителните действия, което разкрива
умисъла на отбрА.ващия се, който се изразява в извършване на действия,
насочени към отклоняване на нападението, а не и в извършване на такова.
Подсъдимият е извършил само нужните отбранителни действия и нищо
повече, защото със спиране на нападението той прекратява отбраната,
следователно няма извършване на действия, надхвърлящи нуждите на
необходимата отбрана.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че на дата 25.07.2020
година, около 11.30 часа - 12.00 часа в с.Б., Ловешка област, подсъдимия А.
16
М. умишлено е причинил на Н. С. М. от същото село средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на лява зигоматична кост и латерална стена на
левия максиларен синус, наложило оперативно наместване с фиксация,
довело да трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 30-35
дни, което деяние не е обществено опасно, поради наличие на неизбежна
отбрана, на основание чл.12, ал.1 НК.
В този смисъл правилно РС – Тетевен е приложил закона като е
оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение, с мотива, че извършеното
деяние не съставлява престъпление, поради липсата на обективния елемент
обществена опасност, поради наличие на института на крайната
необходимост, на основание чл.12, ал.1 НК.
По гражданския иск
Предявен е граждански иск, който при разглеждането му, съдът ще се
ползва от отговора на въпросите по чл.301 НПК. Съгласно чл.46, ал.1 ЗЗД при
неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Следователно макар
извършеното деяние да съставлява деликт, то ответникът по него, в случая
подсъдимия не следва да отговаря по материалната претенция по чл.45 ЗЗД,
тъй като наличието на крайна необходимост погасява задължението за
поправка на вредите, които подсъдимият виновно е причинил другиму.
Погасяването на задължението води и до погасяване на материалното право,
поради което искът се явява неоснователен и недоказан. Следователно
правилно РС – Тетевен е приложил законът като е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от Н. С. М. от граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 5000 (пет хиляди) лева против подсъдимия
А. С. М..
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, на основание чл.190, ал.1 НПК разноските,
направени на ДП остава за сметка на държавния бюджет, а тези направени в
РС – Тетевен – за сметка на бюджета на ВСС.
С оглед изложеното, доколкото крайният извод на настоящата
инстанция съвпада напълно с извода на първоинстанционния съд, то следва,
че правилно РС – Тетевен е приложил закона, поради което обжалваната
Присъда № 20/20.10.2022г. по НОХД 20224340200055 по описа за 2022
година на РС – Тетевен, следва да се потвърди изцяло като правилна, на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК.
17
По изложените съображения, ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 20/20.10.2022г. по НОХД
20224340200055 по описа за 2022 година на РС – Тетевен, като правилна, на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК.
РЕШЕНИЕТО е подписано с особено мнение от младши съдия
Радослав Ангелов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране, на основание чл.346, т.2 НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18