Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.06.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 1510 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.11.2019 г. по гр.дело № 64683/18 г., СРС, ГО, 75
състав е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 213 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК
********, с адрес: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. ********дължи на „З.д.Е.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5215,20 лв. -
регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени на товарен автомобил „ДАФ“ с per.
№ ******** от ПТП, реализирано
на 16.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.01.2018 г. до
окончателното й заплащане и сумата от 959,27 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 07.03.2016 г.
до 28.12.2017 г. като е отхвърлил иска
за разликата до пълния предявен размер от 978,71 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 14.06.2018 г. по ч.гр.д. № 6363/2018 г. по описа на
СРС, 75 състав. Осъдил
е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„Застрахователно акционерно
дружество Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******** да заплати на З.д.Е.“ АД, ЕИК ********,
сумата от 516,98 лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство, както и сумата от 172,52 лв., представляваща
сторени разноски в заповедното производство. Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК З.д.Е.“ АД, ЕИК
******** да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ********, сумата от 1,41
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Застрахователно акционерно
дружество Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителните директори Ж.К.и Б.И.чрез процесуалния
представител юрисконсулт Б.М.с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди се, че процесното решение
на СРС е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със съдебната
практика. СРС е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
недопускане на допълнителна, респ. повторна САТЕ, след изслушване на
допуснатите свидетели и след събиране на изисканата от ОПУ-Благоевград
информация. Сочи се, че приетата САТЕ не е дала категоричен отговор на въпроса
за механизма на настъпване на процесното ПТП, поради
което тя не следва да се кредитира от съда, досежно механизма
на настъпване на ПТП. Ето защо счита, че по делото не е установено водачът на
МПС марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № ****** да
е направил забранен ляв завой и това се установява от приложената по делото
информация от Областно пътно управление/ОПУ/-Благоевград, от която се установява, че на процесното
място, завоят на ляво или на дясно е разрешен. Съдът не е обсъдил в решението
си, че изключителна вина за настъпването на процесното
ПТП има водачът на товарен автомобил „ДАФ“, рег. № ********, който е нарушил
чл.23, ал.1 от ЗДвП като не е спазил дистанцията и е реализирал ПТП с намиращия
се пред него товарен автомобил „Ивеко“, рег. № ********,
който от своя страна се блъска в л.а. „Ланчия“, модел
„Либра“, рег. № ********. В тази насока са и свидетелските показания, като от
показанията на свидетеля Ш.се установява, че механизмът на процесното
ПТП не обуславя виновното поведение на К.Б., който не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди, че ще се движи МПС, което поради неспазване на дистанция ще
реализира ПТП с намиращия се пред него товарен автомобил „Ивеко“,
който се блъска в л.а. „Ланчия“. Счита, че деянието, в резултат на което е станало
ПТП, е случайно, защото поведението на водачът на т.а. „ДАФ“, застрахован при
ищеца и опасността, който той е създало на пътя, са били изненада за водача
Бърдарски и водача Ш.. Моли да бъде допусната САТЕ, която след запознаване с
документите по делото/информация от ОПУ-Благоевград, разпитите на изслушаните
свидетели и приложената АНП на водача М./ да даде заключение по поставените 8
броя задачи.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като недопустимо, при условията на евентуалност
като неправилно и необосновано в неговата цялост и да бъдат отхвърлени
предявените искове, а при условията на евентуалност да бъде намален размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на
адвокатското възнаграждение и съдебно-деловодни разноски. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият/ищец „З.д.Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Й.Ц.и Р.Б., чрез процесуалния представител юрисконсулт К.А.оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното решение е валидно и доспустимо, пради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 213,
ал.1 от КЗ/отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5215,20 лв.
главница и лихва от 978,71 лв.
Ищецът „ЗД Е.“ АД твърди, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. №
6363/2018 г. по описа на СРС, 75 с-в, е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 5318,33 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със
законната лихва, считано от 29.01.2018 г. до окончателното й плащане и 978,71
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 07.03.2016 г. до 28.12.2017 г. С оглед подадено
възражение по реда на чл. 414 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от
предявяването на положителен установителен иск за
установяване съществуването на вземанията. Сочи, че на 16.09.2015 г., на
419+300 км. в посока от гр. Сандански към гр. Благоевград, било реализирано ПТП
с участието на лек автомобил „Ланчия Либра“ с per. № ******, друг лек автомобил и товарен автомобил „ДАФ 95 ХФ“ с per.
№ ********. Виновни за
настъпилото ПТП били водачът на л.а. „Ланчия“, който
извършвал непозволена маневра завой на ляво и водачът на т.а. „ДАФ“, който не
спазвал необходимата дистанция пред движещия се пред него друг лек автомобил. Товарният
автомобил „ДАФ“ е застрахован при „З.д.Е.“ АД по имуществена застраховка „Каско“ със застрахователна полица №
00500100124354/24.08.2015 г., валидна към момента на застрахователното събитие.
За настъпилото събитие в ищцовото дружество била
образувана преписка по щета № **********/27.09.2015 г. и по нея било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 10 430,30 лв. Ищецът твърди, че след
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
е встъпил в правата на застрахования, а именно - в правото да получи 1/2 от стойността на настъпилите вреди с оглед на
посоченото им съпричиняване. Ответникът е
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил „Ланчия“. Ето защо, ищецът отправил до ответника регресна покана за възстановяване на 1/2 от платеното
обезщетение, възлизащо на сумата от 5 215,20 лв., но не получил плащане на
посочената сума.
Моли съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6363/2018 г. по описа на СРС, 75 състав:
5215,20 лв., представляваща регресно вземане,
възлизащо на 1/2 от заплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди
на товарен автомобил „ДАФ 95 ХФ“ с per. № ******** при ПТП от 16.09.2015 г., ведно със законната лихва от 29.01.2018
г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 978,71 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 07.03.2016 г. до 28.12.2017 г.
Ответникът
„Застрахователно
акционерно дружество Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ********, в отговора на исковата молба
по чл.131 ГПК е оспорил исковете по основание и размер.
По делото е представена застрахователна полица № 00500100124354, от която се установява, че между ищеца
и собственика на товарен автомобил „ДАФ“ с per. № ******** към процесния
период е съществувало валидно договорно правоотношение по договор „Каско на МПС“ за посочения автомобил. Видно от приложените
банкови извлечения, след ПТП, станало на 16.09.2015 г. и отразено в констативен
протокол за ПТП № 16/16.09.2015 г.„ на собственика на
увредения товарен автомобил е била изплатена сума в размер на 10 430,40 лева,
представляваща размера на вредите. Вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза, е установило, че стойността на щетите по товарния автомобил „ДАФ“
по средни пазарни цени към момента на настъпване на ПТП са в размер на 15
955,94 лева. Ответникът не е оспорил наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между него и водача на лекия автомобил „Ланчия Либра“, участник в процесното
ПТП
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ/отм./ дава право на репариралия
вредите застраховател да възстанови платеното
от деликвента или от застрахователя
по договор срещу гражданска отговорност, встъпвайки в правата на увредения.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на
валидно имуществено застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на застрахователното събитие-увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на вредите от застрахователя.
Настоящата инстанция намира, че в конкретния
казус, тези предпоставки са налице, а именно, че увреденият автомобил
е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден
от деликвент, чиято гражданска отговорност е била осигурена от ответника
по договор за застраховка ГО, както и че ищецът
е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 10 430,40 лева, от която сума претендира ½
поради съпричиняване.
СГС намира за неоснователно твърдението,
че първостепенния съд е извършил съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на
допълнителна, респ. повторна САТЕ, след изслушване на допуснатите свидетели и
след събиране на изисканата от ОПУ-Благоевград информация. В съдебно заседание
на 21.05.2019 г., адвокат Х., процесуален представител на ответното дружество е
заявил, че иска да оспори заключението относно механизма, тъй като вещото лице
не е изслушало свидетелите и не се е запознало с АНП. Моли да бъде допусната
допълнителна експертиза, но без да постави конкретни задачи и без да формулира
изрично искане, вещото лице да извърши експертизата след изслушване на
допуснатите свидетели и след събиране на изисканата от ОПУ-Благоевград
информация. Това е сторено едва във въззивната жалба,
което не обосновава приложенито на чл.266, ал.3 ГПК.
От друга страна, във въззивната жалба се твърди, че от
приложената по делото информация от Областно пътно управление/ОПУ/-Благоевград,
се установява, че на процесното място, завоят на ляво
или на дясно е разрешен. Това не отговора на обективната истина, тъй като по
делото е приложено само копие от проект за постоянна организация на движението
на път І-1 „Благоевград-Сандански-Кулата“ в района на км. 419+300, който е
следвало да бъде разчетен от вещо лице,
като да бъдат поставени и съответните въпроси, действие, което на е било предприето
от процесуалния представител на ответника.
От друга страна, относно спорния механизъм на процесното
ПТП, настоящата инстанция намира, че същият е установен от приетата по делото
САТЕ и от събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Бърдарски и Ш.. По делото е
установено, че товарен
автомобил „ДАФ“ с per. № ********, автомобил „Ивеко“ с per.
№ ******** и лек автомобил „Ланчия Либра“ с per. № ****** са се движили в посока от гр. Сандански към гр. Благоевград по път
Е 79. Пред магазин „Бамбино“, находящ
се от лявата страна на тяхното движение, водачът на лекия автомобил „Ланчия Либра“ с per. № ****** е намалил скоростта си на движение и е предприел извършване на ляв
завой към магазина. Водачът на автомобил „Ивеко“,
движещ се непосредствено зад автомобила „Ланчия“,
също е започнал да намалява скоростта си на движение. Движещият се след тях
товарен автомобил „ДАФ“ с per. № ******** не е успял да намали скоростта си своевременно и е ударил с
предната си част автомобила „Ивеко“, а последният от
своя страна е ударил автомобила „Ланчия“. Другият
спорен момент е, дали е била забранена предприетата от водача на автомобила „Ланчия“ маневра за ляв завой на местопроизшествието. Според
ответника, явяващ се застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на водача
на лекия автомобил „Ланчия, на процесното място,
завоят на ляво или на дясно е разрешен. От събраните по делото писмени
доказателства-протокол за процесното ПТП, АУН от 16.09.2015г. и наказателно
постановление, издадено спрямо водача на автомобила „Ланчия“-Константин
Бърдарски, се установява, че на местопроизшествието, към датата на ПТП, е
налице непресечена хоризонтална пътна линия, която индикира,
че е забранено пресичането й, включително за извършване на ляв завой. В същия
смисъл са показанията на свидетеля Ш.. Индиция за
това е и обективираната в САТЕ сателитна снимка на процесния участък, от която макар и към по-късна дата
спрямо тази на процесното ПТП е виден пътен знак В22,
забраняващ левия завой в посока към магазин „Бамбино“.
Следва да бъде изяснено и обстоятелството дали вредите на товарния
автомобил „ДАФ“ са пряка и непосредствена последица от противоправните
и виновни действия както на водача на товарния автомобил „ДАФ“, така и водача
на лекия автомобил „Ланчия“. Безспорно, водачът на
товарния автомобил „ДАФ“ е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно
която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. От друга
страна, налице е противоправно поведение на водача на
лекия автомобил „Ланчия Либра“, изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, съгласно която участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния
казус, водачът на л.а.“Ланчия“ е пресякъл единична
непрекъсната линия „М1“ - забранено действие съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, и не е съобразил пътен знак В22 за забрана на ляв
завой - 47, ал. 3 ППЗДвП. В този смисъл не може да бъде прието твърдението
на ответното дружество, че изключителна вина за настъпването на процесното ПТП има само водачът на товарен автомобил „ДАФ“,
рег. № ********, който е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП като не е спазил
дистанцията и е реализирал ПТП с намиращия се пред него товарен автомобил „Ивеко“, рег. № ********, който от своя страна се блъска в
л.а. „Ланчия“, модел „Лира“, рег. № ********, както и
че деянието, в резултат на което е станало ПТП, е случайно за водача на л.а. „Ланчия“. С противоправното си
поведение водачите на товарен автомобил „ДАФ“ и л.а. „Ланчия“
са съпричинили всички претърпени вреди от ПТП-то, включително
и щетите, нанесени на т.а. „ДАФ“, като настоящата инстанция също намира, че
отговорността следва да бъде понесена по равно при квота 50 % за всеки от
водачите.
Относно
размера на застрахователното обезщетение:
Съгласно разпоредбата
на чл. 213, ал. 1 от КЗ/отм./ във вр. чл. 203, ал.
2 от КЗ/отм./, платилият обезщетението
застраховател се суброгира срещу деликвента/застрахователя по договор ГО/ до размера на
платеното обезщетение, но и в рамките на действителната стойност на вредите.
Именно възстановяването на действителната стойност на увреденото
имущество, в случая на МПС, стои в основата на тези
правоотношения, подчинени на целта да
се възстанови имущественото положение отпреди деликта. Чл. 203, ал. 2 от КЗ дава легално
определение на застрахователното понятие „действителна стойност”, а именно тази, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество.
Или, когато предмет на делото
е възстановяване на вреди на МПС, за
определяне на действителната стойност следва да се
вземе предвид стойността за възстановяването
му в състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че
тази стойност е стойността на средните
пазарни цени на ремонта, защото
тя дава именно
действителната стойност на увреждането, която в крайна сметка следва да
се възстанови от деликвента или
застрахователя му в рамките на правоотношенията
във връзка със суброгацията по чл. 213, ал.
1 от КЗ/отм./.
В конкретния казус, заплатеното от ищеца
обезщетение на имуществено застрахования му клиент от 10 430,40 лв. е в
границите на средната пазарна стойност на нанесените щети, определена от САТЕ в
размер на 15 955,94 лв. и е в границите на застрахователната сума по
договора „Каско“ от 15 000 лв.
При прието съпричиняване на вредоносния резултат, дължимото на ищеца регресно обезщетение е в размер на 5215,20 лв., т.е. претенцията за главница е изцяло основателна, както и за лихвата по чл.86, ал.1 ЗЗД, като правилно е определен и размера на същата съгласно чл.162 ГПК.
Предвид изхода на спора и предявената претенция въззивникът/ответник следва да заплати на въззиваемия/ищец направените от последния разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 29.11.2019г. по гр.дело
№ 64683/18г. на СРС, ГО, 75 с-в.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори Ж.К.и Б.И.чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.М.да заплати на „З.д.Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц.и Р.Б., чрез процесуалния представител юрисконсулт К.А.направените от него разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.