№ 8066
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110101228 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 4655/08.01.2024 г., с
която от името на „---“ ЕАД, ЕИК * против И. И. Т., ЕГН: ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни
установителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 161734/08.06.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. Т., ЕГН: ********** за
заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 1 020,16 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.11.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в ----, абонатен
№ ----, ведно със законна лихва върху горепосочената суми, считано 08.06.2023 г.
до изплащане на вземането; 2/ сумата от 148,56 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.05.2023 г., върху главницата за цена на
1
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 44,00 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2021 г., за имот, представляващ апартамент №
14, находящ се в ----, абонатен № ----, ведно със законна лихва върху
горепосочената суми, считано 08.06.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата
от 9,85 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
25.05.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия. На 20.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК срещу длъжника И. И. Т. за горепосочените суми. Заповедта е връчена на
настоящия ответник, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и в едномесечния срок по чл.
414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на книжата, връчени по този
процесуален ред, длъжникът не е подал възражение, поради което ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си на
08.12.2023 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 08.01.2024 г., е предявил
искове за вземанията.
В исковата си молба ищецът „---“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответника И. И. Т.. Поддържа, че същият е клиент на топлинна енергия за
битови нужди за имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в ----,
абонатен № ----. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, като в тази
връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите
на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че
ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. –
30.11.2021 г. и не е погасил задължението си на посочения в приложимите за
периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичането периода, за който
се отнасят съответните вземания. Поради тази причина се дължала и лихва за
забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху
сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане
на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
2
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1
020,16 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 14,
находящ се в ----, абонатен № ----, ведно със законна лихва върху горепосочената
суми, считано 08.06.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 148,56 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.05.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
44,00 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 14, находящ се в ----, абонатен № ----, ведно със
законна лихва върху горепосочената суми, считано 08.06.2023 г. до изплащане на
вземането; 4/ сумата от 9,85 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 20.06.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 31656/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника не е
депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
3
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
4
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
5
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "---" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
По делото е представено и приобщено към доказателствения материал
заявление-декларация от 15.02.2019 г. /т.е. подадено преди исковия период/, от
което се установява в производството, че И. И. Т., ЕГН ********** е заявил
желанието си за откриване на партида за целия топлоснабден имот единствено на
негово име, поради което настоящият състав приема, че единствено И. И. Т., ЕГН
********** е заявил пред ищцовото дружество, че ще отговаря за заплащането на
6
стойността на доставената до процесното жилище топлинна енергия след
15.02.2019 г. (датата на подаване на заявление-декларацията). В конкретния
случай, съгласно заявление-декларацията, чиято автентичност не е оборена по
делото, И. И. Т., ЕГН ********** е отправил искане цялата енергия доставена до
имота да се заплаща от него. При така възприето и като съобрази заявление-
декларацията на И. И. Т., ЕГН ********** от 15.02.2019 г., и обстоятелство, че
ищецът е открил партида именно на негово име за целия имот въз основа на това
заявление /което обстоятелство е видно и се установява от представените и
приобщени към доказателствения материал документ за главен отчет на
монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение; обща фактура от
31.07.2021 г. и от 31.07.2022 г.; документ за извършеното дялово разпределение за
отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г./, в които документи изрично се сочи
ответникът И. И. Т., ЕГН ********** като титуляр на партида открита при ---
ЕАД за имот с абонатен № ----, посочен посредством резолюция и върху
подаденото заявление-декларация от 15.02.2019 г./, то съдът приема, че по делото
е установено, че И. И. Т., ЕГН ********** е заявил пред „---“ ЕАД, че той ще
ползва имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и е открил
партидата за имота само на негово име, поради което и съдът приема, че след
15.02.2019 г., т.е за исковия период само И. И. Т., ЕГН ********** е следвало да
отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия в имота.
Според задължителните за съдилищата разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год.,
ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването;
писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет –
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената
на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1
7
ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Собствениците,
респ. бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В
мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че договорът между
трето ползващо се лице /на договорно основание/ и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното предприятие, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Същевременно според идентичните клаузи на чл. 62, ал. 2 от Общите условия от
2008 г. за продажба на топлинна енергия от „---” ЕАД на потребители за битови
нужди, чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. и чл. 62, ал. 2 от Общите
условия от 2016 г., в случаите, когато имотът се ползва от повече от един клиент,
продавачът открива партида на всички клиенти въз основа на споразумителен
протокол за разпределение на топлинната енергия за имота. В контекста на
изложеното настоящият съдебен състав приема, че когато топлоснабденият имот е
съсобствен и се ползва само от един от съсобствениците, който е уведомил за това
топлопреносното предприятие и е заявил съгласието си да заплаща стойността на
доставената в имота топлинна енергия – каквито именно волеизявления са
направени в частност от И. И. Т., то именно той има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че след
15.02.2019 г., т.е за исковия период, само И. И. Т. е следвало да отговаря за
заплащането на цялото количество потребена енергия в имота, въз основа на
сключения между нея и ищцовото дружество договор за доставка на топлинна
енергия.
Същевременно от събраните в производството писмени доказателства, в
това число нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том XI,
рег. № 13293, дело № 1708/2021 г. на нотариус Станислав Филипов, рег. № 508 в
8
Нотариалната камара, с район на действие СРС, се установява в производството,
че на 23.11.2021 г., ответникът И. И. Т. е продал процесния имот, представляващ
апартамент № 14, находящ се в ----, на Йоана Василева Йорданова, от което
следва, че ответникът следва да отговаря за заплащане стойността на доставената
и потребена в имот топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 22.11.2021 г.
/датата предхождаща деня на продажбата на процесния имот/. Следователно за
периода 23.11.2021 г. – 30.11.2021 г., предявеният иск следва да се отхвърли.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода 01.05.2020 г. – 30.11.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството Техем Сървисис ЕООД. Установява се също,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се, че през процесния период в посочения в исковата молба
9
недвижим имот, имало монтирани 3 бр. отоплителни тела с монтирани на тях
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия и 1 бр. щранг-лира в банята.
Установява се също, че през процесния период в имот, представляващ апартамент
№ 14, находящ се в ---- е имало монтиран и узаконен водомер за отчитане
потребената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
за посочения в исковата молба имот е начислявана: 1/ топлинна енергия за
отопление на имот, изчислявана чрез реален отчет на монтираните в имота уреди
за дялово разпределение на топлинна енергия върху намиращите се в същия имот
отоплителни тела; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 159,00 кубически метра; 3/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определена по реален отчет
на показателите на монтирания и узаконен в имота водомер. Установява се също,
че през процесния период дяловото разпределение на енергията през е
извършвано от дружеството Техем Сървисис ЕООД, като редовно и на конкретна
дата са изготвяни изравнителни сметки за реално потребеното количество
топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, като общо за
процесния период е налице изравнена сума за връщане в размер на 54,80 лева,
която следва да бъде приспадната от общия размер на стойността на доставена до
процесния имот топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1061,62 лева. Същевременно от събраните в производството
доказателства се установи, че ответникът И. И. Т. следва да отговаря за
заплащането на доставената и потребена в имот топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 22.11.2021 г., като за същия период дължимата сума /изчислена
съобразно посоченото от вещото лице в заключението по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза/ е в размер на 1040,80 лева, за
чието заплащане следва да отговаря ответникът И. И. Т.. Доколкото от ищеца се
претендира сума в по-нисък размер, а именно 1020,16 лева и при спазване
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
10
предявеният иск за главница, представляваща стойността на доставена и
потребена топлинна енергия до имот, представляващ апартамент № 14, находящ
се в ----, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от 1020,16
лева и за периода 01.05.2020 г. – 22.11.2021 г., като за периода 23.11.2021 г. –
30.11.2023 г., искът следва да се отхвърли.
От ответника не са представени доказателства, нито са наведени твърдения
за извършени плащания на суми, представляващи стойност на доставена и
потребена в процесния топлоснабден имот топлинна енергия, през процесния
период.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /08.06.2023 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 148,56 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г.
до 25.05.2023 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, съдът
намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „---“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “---” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
11
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1020,16 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2021 г. –
25.05.2023 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на 180,97 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/.
Следователно претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 25.05.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, се явява основателна и
доказана за пълните предявени период и размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 44,00 лева за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2021 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „---” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи /от събраните в
производството доказателства, в това число индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, касаещи процесните период и имот; формуляри за извършен
реален отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия, носещи подпис на лицето осигурило достъп до процесния имот
за извършване на отчета/, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
12
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2021 г. се явява основателна, като от страна на
ответника не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в размер на
44,01 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на представения
и приобщен към материалите Договор от 03.06.2020 г. за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между --- ЕАД и Техем Сървисис ЕООД, и
представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на дейностите, включени
в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Установи се, че ответникът следва да отговаря за заплащането на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 22.11.2021
г., като за същия период за извършената услуга се дължи сумата от 43,39 лева, до
който размер настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е доказан по
размер. Следователно искът е основателен и доказан за периода 01.05.2020 г. –
22.11.2021 г. и за размера от 43,39 лева, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 44,00 лева и за периода периода 23.11.2021 г. –
30.11.2021 г., искът следва да се отхвърли.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /08.06.2023 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
9,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 25.05.2023 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
13
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 31656/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 75,00 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 31656/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен
депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството
съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева; 5/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № ч.гр.д. № 31656/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 100,00 лева.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. И. Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ----, ап. 14, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца --- ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 123,93
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 31656/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. И. Т., ЕГН:
**********, с адрес: ----, ап. 14, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца --- ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 470,93
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 1228/2024 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответникът не са претендирани разноски в заповедното
14
производство по ч.гр.д. № 31656/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото
производство по гр.д. № 1228/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на --- ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: *** против И. И. Т., ЕГН: **********, с
адрес: ----, ап. 14, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД, че И. И. Т., ЕГН: ********** дължи в полза на --- ЕАД, ЕИК *, сумата от
1020,16 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 22.11.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 14,
находящ се в ----, абонатен № ----, ведно със законна лихва върху горепосочената
суми, считано 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 20.06.2023 г. по гр.д. №
31656/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за периода
23.11.2021 г. – 30.11.2021.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на --- ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: *** против И. И. Т., ЕГН: **********, с
адрес: ----, ап. 14, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. И. Т., ЕГН: ********** дължи в полза на --- ЕАД,
ЕИК *, сумата от 148,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 25.05.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 20.06.2023 г. по гр.д. № 31656/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на --- ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: *** против И. И. Т., ЕГН: **********, с
15
адрес: ----, ап. 14, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД, че И. И. Т., ЕГН: ********** дължи в полза на --- ЕАД, ЕИК *, сумата от
43,39 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 22.11.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 14, находящ се в ----, абонатен № ----, ведно със
законна лихва върху горепосочената суми, считано 08.06.2023 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 20.06.2023 г. по гр.д. № 31656/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 43,39 лева до пълния
предявен размер от 44,00 лева и за периода 23.11.2021 г. – 30.11.2021.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на --- ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *** против И. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: ----, ап. 14, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че И. И. Т., ЕГН: ********** дължи в полза на -
-- ЕАД, ЕИК *, сумата от 9,85 лева, мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г.
до 25.05.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.06.2023 г. по гр.д. № 31656/2023 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА И. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: ----, ап. 14 да заплати в полза
на --- ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 123,93 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
31656/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: ----, ап. 14 да заплати в полза
на --- ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 470,93 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 1228/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – Техем Сървисис ЕООД.
16
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17