№ 1050
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20231100501141 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ с ЕИК:
*******, срещу Решение № 12683/14.11.2022 г., постановено по гр.д. №
73708/2021 г. по описа на СРС, ГО, 166-ти състав в цялост.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт. Според въззивника не се дължи данък добавена
стойност, тъй като същото не е установено от увреденото дружество.
Критикува се и извода на СРС за дължимост на мораторна лихва за забава.
Иска се от въззивния съд първоинстанционното решение да бъде отменено, а
исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
Агенция „П.И.“, с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се
подробни съображения за правилността и законосъобразността на
първостепенния акт, поради което се иска и неговото потвърждаване.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от
1
фактическа и правна страна следното:
При спазване на процесуалните изисквания за редовност въззивната
жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, с обоснован
правен интерес срещу постановено от родово и местно компетентен съд
съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол от въззивен
съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по
действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно
производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар.
"ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната
за въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290
ГПК - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II
г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г.
о., ГК.
Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на
СРС, ГО, 166 състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие
с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.
Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение,
въззивният съд установява следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Агенция „П.И.“
с Булстат ******* с адрес гр. София, пл. ******* срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ с
ЕИК: ******* с адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. *******, в която се
твърди, че на 30.01.2020 г. е настъпило ПТП на път II-79 „Елхово-Болярово“,
км 1+905 дясно, констатирано с протокол за ПТП, с което са нанесени
материални щети на ищеца – увреждане на 4.5 метра единична ограничителна
система за пътища в пътна част (мантинела) от лек автомобил „Дачия
Сандеро“ с рег. № *******, застрахован при ответното дружество, като
твърди, че общата стойност на вредите е в размер на 760.16 лв. с ДДС. В
исковата молба се твърди и че на 15.01.2020 г. е настъпило ПТП на
републикански път III-536 „Ямбол-Роза-Ботево-М.кладенец“ км 21+563
2
дясно, констатирано с протокол за ПТП, от което са нанесени щети не ищца -
увреждане на 4.5 метра единична ограничителна система за пътища в пътна
част (мантинела) от лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *******,
застрахован при ответното дружество, като твърди, че общата стойност на
причинените вреди е 760.16 лв. с ДДС. Ищецът поддържа и че на 14.12.2019 г.
на републикански път II-53 „Ямбол-Калчево“ км 154+062 ляво, констатирано
с протокол за ПТП от 14.12.2019 г., са нанесени материални щети на ищеца –
увреждане на стоманени стълбчета Ф89 – 2 броя по 3.50 метра, причинени от
лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № ******* застраховано при ответното
дружество. Ищецът твърди, че ответното дружество е заплатило частично
вредите, както следва: за тези, причинени от ПТП от 30.01.2020 г., останала
незаплатена сумата от 126.69 лв., за което има сключена застрахователна
полица № BG/03/519000939477, както и сумата от 22.21 лв. – мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2020 г. до 21.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, които суми претендира; за
вредите, причинени от ПТП от 15.01.2020 г., останала незаплатена сумата от
126.69 лв., за което има сключена застрахователна полица №
BG/03/119000292958, както и за сумата от 24.39 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 29.01.2020 г. до 21.12.2021 г., ведно със
законната лихва, които суми претендира; както и за вредите, причинени от
ПТП от 14.02.2029 г., останала незаплатена сумата от 157.91 лв., за което има
сключена застрахователна полица № BG/03/119001094459, както и сумата от
31.41 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода 06.01.2020
г. до 21.12.2021 г., ведно със законната лихва, които суми претендира.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“, с който исковете се оспорват в цялост. Ответникът не оспорва
наличието на сключените между ответното дружество застрахователни
договори за имуществена застраховка „Каско“ на конкретните МПС-та, както
и че ответникът е заплатил претендираните от ищцовото застрахователно
дружество вреди, но без начисленото ДДС. Оспорва дължимостта на
претендираното ДДС и се изтъква, че ищецът не е данъчно задължено лице.
Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
По делото са приети протокол за ПТП № 161152/30.01.2020 г. на път II-
79 „Елхово-Болярово“, км 1+905 дясно, ведно със снимков материал, и
количествено-стойностна сметка с изх.№ 53-00-260/27.03.2020 г., от които се
3
установява, че при настъпилото ПТП е увредена ограничителната система за
пътища в пътната част, като демонтажа, доставката и монтажа на новите
елементи възлиза на стойност 760.16 лв. с ДДС.
Към доказателствения материал е приложено и извлечение от
разплащателна сметка към „Уникредит Булбанк“ № 39/21.04.2020 г., от която
се установява, че в полза на ищеца ответното дружество е превело сумата от
633.47 лв., но не и начисленият данък добавена стойност към
застрахователното обезщетение.
Представени са и Протокол за ПТП № 1617676/15.01.2020 г. на път III-
536 „Ямбол-Роза-Ботево-М.кладенец“ км 21+563 дясно при км 21+563 дясно,
ведно със снимков материал,и количествено-стоностна сметка с изх.№ 53-00-
104/28.01.2020 г., от които се установява, че при настъпилото ПТП е увредена
ограничителната система в пътната част, като демонтажа на старата,
доставката и монтажа на новите елементи възлиза на стойност 760.16 лв. с
ДДС.
Към доказателствената съвкупност е приобщено банково извлечение от
разплащателна сметка към „Уникредит Булбанк“ с № 15/12.02.2020 г., от
която се установява, че в полза на ищеца ответното дружество е превело
сумата от 633.47 лв., но не и начисленото ДДС към застрахователното
обезщетение.
Приложени са и Протокол за ПТП № 1617859/14.12.2019 г. на
републикански път II-53 „Ямбол-Калчево“ км 154+062 ляво и количествено-
стойностна сметка за щети с изх.№ 53-00-6/02.01.2020 г., от които се
установява, че при настъпилото ПТП е увредена ограничителната система в
пътната част, като демонтажа на старата, доставката и монтажа на новите
елементи възлиза на стойност 947.44 лв. с ДДС.
Към доказателстената маса е приложено и банково извлечение от
разплащателна сметка към „Уникредит Булбанк“ с № 8/21.01.2020 г., от която
се установява, че в полза на ищеца ответното дружество е превело сума в
размер от 789.53 лв., но не и начисленото ДДС към застрахователното
обезщетение.
По делото са представени договор за възлагане на обществена поръчка с
предмет с изх.№ РД-37-12/18.11.2019 г. с възложител Агенция „П.И.“ и
изпълнител „М.“ ООД, договор за възлагане на обществена поръчка с изх.№
4
РД-37-36/12.07.2018 г. с възложител Агенция „П.И.“ и изпълнителн
„*******“ ООД.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е да докаже, че е претърпял
неимуществени вреди, в причинна връзка с пътно - транспортно
произшествие (ПТП), настъпило в резултат на виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е застрахована при ответника, механизма на настъпване на ПТП и
причинно - следствената връзка между пътния инцидент и всички настъпили
в имуществената сфера на ищеца вреди, чието възстановяване се търси по
пътя на регресната отговорност. В тежест на ищеца е да докаже и
обстоятелството, че е отправил към застрахователя писмена застрахователна
претенция и последният не е платил в срока по чл. 496 КЗ, отказал е да плати
обезщетение или увреденото лице не се е съгласило с размера на
определеното или изплатеното обезщетение (арг. от чл. 496, във вр. с чл. 496,
ал. 1 КЗ). Ищецът следва да установи наличието на посочените факти при
условията на пълно и главно доказване, като вината на застрахования при
ответника водач се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, респективно релевираното възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД - че с поведението си пострадалият е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно
установен (решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., II т. о.,
ВКС).
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху въпроса
следва ли да се включва в дължимото от ответното дружество
5
застрахователно обезщетение и начисленият върху стойността на ремонта
ДДС. Настоящият съдебен състав съдът намира следното:
Съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага
всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл. 9, ал. 1 и 2
ЗДДС е предвидено, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, в
това число: продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално
имущество; поемането на задължение за неизвършване на действия или
неупражняване на права; всеки физически и интелектуален труд,
включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на
материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в
разпореждане на изпълнителя; извършването на услуга от държател/ползвател
за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
Облагаема доставка според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДС е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на
изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с
нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в
които този закон предвижда друго.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд начисляване на ДДС
върху дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 208, ал. 1
КЗ (отм.) е обусловено всякога от конкретните факти и обстоятелства по
делото – регистрирано или не по ДДС лице, доказателства за приспаднат
данъчен кредит на застрахования, начин на закупуване на застрахованото
имущество и пр. (вж. Определение № 249 от 18.05.2015 г. по т. д. №
1829/2014 г., ІІ Т. О., ВКС, Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. №
469/2012 г., ІІ Т. О., ВКС). Действително в настоящия случай цените на
дейностите, включени в обявената от ищеца обществена поръчка, са дадени
без ДДС. Това е напълно обяснимо, тъй като съгласно чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗОП
(отм.); прогнозната стойност на обществена поръчка се определя към датата
на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществена
поръчка и при определянето се включват всички плащания без ДДС към
изпълнителя на обществената поръчка. И това е така, защото в процедурата
може да участват както лица, които са регистрирани по ДДС, така и такива,
които не начисляват ДДС. В този случай, ако бъде взет предвид и дължимият
ДДС при оценяването на офертите, това би довело до неравнопоставеност
6
между участниците. Непосочването на дължимия ДДС при разбивката на
единичните цени, при които е бил сключен договорът за възлагане на
процесната обществена поръчка, по никакъв начин не означава, че този данък
не се дължи от Агенция "П.И." при заплащане на извършените от
изпълнителя дейности по договора. И това е така, защото изпълнителят в
конкретния случай е лице, регистрирано по ЗДДС. Информацията за
регистрираните по ЗДДС лица е публична и общодостъпна на сайта на
информационната система за обмен на ДДС информация между държавите
членки на ЕС – V.
Изпълнителят по сключения договор за възлагане на обществена
поръчка е регистриран по ДДС, което се установява, както от посочения
БУЛСТАТ номер, така и от извършена справка в общодостъпни електронни
услуги със свободен достъп на НАП относно регистрирани по ЗДДС лица,
поради което е данъчно задължено лице. Ремонтните дейности на
повреденото от процесното ПТП имущество попадат в обхвата на понятието
облагаема доставка по чл. 12, ал. 1, вр. чл. 9 ЗДДС. Същевременно Агенция
"П.И." по аргумент от чл. 3, ал. 5 ЗДДС, не е данъчно задължено лице, в
резултат на което за нея не възниква право на приспадане на данъчен кредит и
този разход би останал в неин пасив. След като за ищеца дължимият ДДС
върху стойността на ремонта е разход, направен във връзка с процесното
ПТП, то същият следва да бъде включен в дължимото от ответника
застрахователно обезщетение. Ето защо и ищецът следва да заплати, освен
пазарната стойност на разходите за ремонт на увреденото пътно съоръжения,
така също и ДДС върху тях. Направените в тази връзка възражения от
процесуалния представител на ответното дружество се явяват неоснователни.
В този смисъл е решение от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 7691/2020 г. по описа
на СГС.
По иска за обезщетение за забава за плащане на главница за
имуществени вреди, за които съдът прие, че исковете са основателни.
Вземането е възникнало от деликт и изискуемостта му настъпва и без покана
до длъжника с настъпването на ПТП. Застрахователят отговаря като
делинквента и приложими досежно забава са разпоредбите за деликта. При
така възприетото, съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава на
плащането на главниците, за която съдът прие, че исковете са основателни от
момента, в който се претендират.
7
Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК,
в обжалваната част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото по исковете съдът приема, че разноските
следва да се възложат в тежест на въззивника, при съобразяване на
обстоятелството, че въззиваемата страна претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250.00 лева. Предвид гореизложеното и с оглед
неотличаването на настоящия спор с фактическа и правна сложност, съдът
приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Агенция „П.И.“
за процесуално представителство на последното сумата от 100.00 лв.
С оглед на цената на исковете и разпоредбата на чл. 113 ГПК (в
настоящата й редакция - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), която следва да намери
приложение по аргумент от т. 6 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г. на ОСТК, ВКС, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост Решение № 12683/14.11.2022 г.,
постановено по гр.д. № 73708/2021 г. по описа на СРС, ГО, 166-ти състав.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ с ЕИК: ******* и адрес на управление: гр.
София, пл. ******* да заплати на Агенция „П.И.“ с ЕИК: ******* с адрес гр.
София, пл. ******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 100.00 лева
(сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представително
пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8