РЕШЕНИЕ
№757
гр. Пловдив14.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети март, през две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 3820 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 от АПК, във връзка с § 8 от ПЗР на
АПК.
Образувано е по
жалба от Г.Д.Т., депозирана чрез пълномощника му адв. Н.,***, обективиран в писмо с изх.№ 94-Г-430/18.11.2019 г.,
постановен по заявление с вх. 94-Г-430/25.10.2019 г., депозирано от
жалбоподателя за заверка на молба-декларация за признаване правото на
собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка.
В жалбата, както
и в допълнителна уточняваща я молба се твърди незаконосъобразност на оспорвания
отказ, като се сочи, че кметът на общината е следвало в условията на обвързана
компетентност да извърши исканата административна услуга – заверка на молба
–декларация, като отрази изрично дали имотът, за който се иска удостоверяването
е актуван като общинска собственост или не, без да преценява въпросите дали са
налице предпоставки за това жалбоподателят да бъде признат за собственик, тъй
като решаването на този въпрос е от компетентността на нотариус в
производството по чл.587 от ГПК. Твърди се, че обжалваният отказ, обективиран в
писмо до жалбоподателя засяга законни права и интереси на жалбоподателя Т., тъй
като го лишава от законово право - да бъде заверена подадената от него
молба-декларация. Сочи се, че отказът, макар и направен в писмена форма, е
издаден в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като не съдържа фактически и
правни основания за издаването му. В хода на производството, чрез процесуалния
си представител адв.Н., жалбоподателят поддържа
жалбата и моли отказът да бъде отменен, а административният орган да бъде
задължен да извърши исканата административна услуга. Претендира се осъждане на
ответника за разноските по делото по представен списък.
Ответникът по
жалбата Кмет на Община Асеновград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Ц., оспорва жалбата, като излага становище, че оспореният отказ е
законосъобразен, предвид съобразяване от издателя му на всички данни относно
процесния имот, за който се иска заверката в молбата –декларация.
Окръжна
прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не
е участвала в производството.
Жалбата е
процесуално допустима, доколкото е депозирана срещу индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, подлежащ на обжалване
пред съд, като с оглед датата на издаване на отказа, както и тази на депозиране
на жалбата, като се има предвид и че в обжалвания акт не е указано пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва, то жалбата се явява и депозирана в
срок, съгл. чл.140, ал.1 от АПК. Същата е подадена и от надлежно легитимирана
страна, а именно адресата на акта, за когото актът е неблагоприятен и
следователно има правен интерес от обжалване.
Разгледана по
същество жалбата се явява и основателна.
От събраните по
делото доказателства се установява, че със заявление до Кмет на Община
Асеновград с вх. № при адресата 94-Г-430 от 25.10.2019 г. жалбоподателят Т. е
поискал да му се издаде удостоверение, че ПИ с идентификатор 99087.224.44,
находящ се в р-н Горни Воден, общ. Асеновград по КККР, одобрени със заповед
300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед КД – 14-16-328/28.06.2007 г. на Началника на СК – Пловдив, с адрес на
ПИ местност Баш колиба, с площ 1801 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих
/съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, не е актуван като общинска собственост. В
заявлението било посочено, че удостоверяването е необходимо на заявителя за
издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка и ще му послужи пред
нотариус, като са приложени скица на имота, два броя молби-декларации с опис на
имота и посочени свидетели, както и удостоверение за данъчна оценка на имота.
По така
депозираното заявление бил постановен обжалваният отказ от Кмета на Община
Асеновград, обективиран в писмо до жалбоподателя Т., подписано от кмета и като
съгласувано от Директор на Дирекция УОАТ и главен експерт в Дирекция УОАТ, с
изх.№ 94-Г-430/18.11.2019 г. В същото било отразено изрично, че имотът не е
актуван като общинска собственост, но в кадастралния регистър бил записан като
собственост на Община Асеновград, а в плана на новообразуваните имоти за
местност Баш колиба, землище кв.Горни Воден, одобрен със Заповед №
696/15.12.2004 г. на Областния управител на Област Пловдив като собственик бил
записан Иван Михайлов Хаджибечев. Заключено било, че
на основание гореописаното не може да се извърши исканата заверка.
Видно е от
преписката, че заверка върху страницата на представената молба - декларация, предназначена
за попълване от съответната общинска администрация, действително не е била
направена.
При така
изложеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното: Заявлението,
подадено от страна на жалбоподателя Т. ***, съдържащо искане за заверка на
молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка, по своята правна същност съставлява искане за
извършване на административна услуга по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за
администрацията, във връзка с § 8 от ПЗР на АПК, във вр.
с чл.21, ал.3 от АПК. Заверката на молба-декларация за обстоятелствена проверка
се извършва с цел удостоверяване след проверка от съответната общинска
администрация на обстоятелството дали недвижим имот, по отношение на който е
инициирано производство по чл.587 от ГПК пред нотариус за издаване на
нотариален акт по обстоятелствена проверка, е записан /актуван/ като общинска
собственост. Правният интерес за заявителя в тази насока от извършване на
административната услуга се определя от обстоятелството, че поисканата услуга е
необходима за провеждане на предвидено в ГПК производство по установяване
претендирано от него право на собственост. Осъществяването на поисканата
административната услуга без всякакво съмнение е от значение за удостоверяване,
признаване и упражняване на права на заявителя – в случая правото му да
инициира и участва в производство за установяване собствеността върху имота, за
който се иска заверката. Поради това и заявителят категорично има правен
интерес от заявяването на исканата услуга.
Няма спор между страните и се установява от
доказателствата по делото, че оспореният административен акт е постановен от
материално и местно компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Не се констатира при издаването му да
са допуснати и нарушения на процесуалните правила. Видно е, че отказът от
извършване на исканата заверка е мотивиран с установеното при проверка относно
записи в кадастралния регистър на имота като общинска собственост и отбелязване
в плана на новообразуваните имоти, че собственик е конкретно посочено в отказа
физическо лице. В тази насока отказът не страда от липса на фактически
основания за постановяването му, както се твърди и се явява достатъчно
мотивиран. Същият обаче според съда е издаден при нарушаване на материално-правните
разпоредби, което съставлява отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Това е така,
доколкото в конкретния случай са били налице всички материално-правни
предпоставки за издаване на акт в исканата от жалбоподателя насока. Както се
каза, касае се до искане за извършване на административна услуга по смисъла на
§ 1, т. 2, от Допълнителните разпоредби от Закона за администрацията,
извършването на която не може да бъде отказано, след като заявителят е доказал
наличието на правен интерес от нея. Административният
орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се
увери в правния интерес на заявителя да получи искания документ. Задължението
му се изразява в попълване на молба - декларация за придобиване собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, като същината на заверката от
общинския орган се изразява в удостоверяване върху молбата-декларация на факта
дали за посочения в молбата недвижим имот е съставен акт за общинска
собственост, или не. В нея той е длъжен да впише обстоятелствата, такива,
каквито е установил при извършената от него проверка. С тази удостоверителна
функция се изчерпват по същество правомощията на административния орган му по
предоставяне на исканата административна услуга. Той няма право да извършва
преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост, както и да
обсъжда конкуренция на права или приложими материално-правни норми. Дори да
счете, че е налице конкуренция на права върху имота /включително с общината/,
административният орган не може да откаже извършване на услугата. Първо, защото
така неоснователно ще засегне правата на заявителя и ще препятства защитата на
тези права като единствен орган, на когото законът е възложил тези
удостоверителни функции. На второ място, защото, дали са налице претендираните
права върху даден имот следва да преценява нотариуса по реда на чл.587 от ГПК в
съответното производство. В конкретния случай, административният орган в
постановения отказ на практика е установил данни за конкуренция на права с
оглед различните записвания относно собствеността на имота, но това
обстоятелство не може да служи за отказ от удостоверяване на данните, с които
административният орган иначе разполага и които са необходими с оглед
преценката на нотариуса в съответното специално производство по реда на чл.587
от ГПК относно това дали са налице или не условията за признаване на
собственост и издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка. Исканата услуга от административния орган се свежда до това същият да
отрази действителното положение на имота, съгласно книгите за регистрация на
общинската собственост, като попълването на справката-декларация със
съответната заверка не се дължи само, когато се установи, че имотът не е
общинска собственост. Напротив, при наличието на доказателства относно
собствеността на имота, включително и конкуренция на права, както се каза вече,
включително и с общината, общинската администрация не следва да отказва
заверката, а следва да попълни справката-декларация със съответните удостоверявания,
отразявайки подробно всички констатирани обстоятелства. /В този смисъл е напр.
Решение № 13219 по адм. дело № 1512/2014 г. на ВАС/. Установяването правото на
собственост на заявителя, респективно преценката за наличието на конкурентни
права е в правомощията на нотариуса в производството по чл.587, ал.1 от ГПК,
който ще следва да провери писмените доказателства, свидетелски показания и
изискванията на специалните закони, включително и ЗСПЗЗ, като постанови или
откаже издаването на констативен нотариален акт. В тази връзка и в справката-декларация
се посочват от кмета и свидетели по указание на собственика /заявител/, като в
конкретния случай същата не е заверена дори и само по отношение на тази й част.
Доколкото в случая административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, то при наличие на предвидените от закона предпоставки, а именно
наличие на заявление от лице с установен интерес от издаване на индивидуален
административен акт, както и данни относно имота, за който се отнася
заявлението, а именно, че не е актуван като общински, но е записан в
кадастралния регистър като такъв, а същевременно в плана на новообразуваните
имоти е записан като собственост на физическо лице, административният орган, в
случая Кметът на Община Асеновград, до
когото правилно е било отправено
заявлението с оглед местонахождението на имота, е бил длъжен да издаде искания документ на
лицето, сиреч, да извърши удостоверяването /заверка/ върху
справката-декларация, предназначена да послужи пред нотариуса в производството
по чл.587 от ГПК. Като не е сторил това по причина, че е установил конкуренция
на права с оглед различните записвания за имота и е постановил обжалвания
отказ, органът на практика е нарушил материалния закон. В този смисъл е и
трайната съдебна практика на ВАС, обективирана в цитираното вече Решение №
13219/05.11.2014 г. по адм. дело № 1512/2014г., както и в Решение №
13296/14.10.2013 г. по адм. дело № 13772/2012 г., Решение № 2994/04.03.2013 г.
по адм. дело № 6125/2012 г., Решение № 4461/01.04.2013 г. по адм. дело №
7002/2012 г., Решение № 7129/2018 г. по адм. дело № 1824/2017 г. и др./.
Изложените
мотиви налагат отмяната на обжалвания отказ на Кмет на Община Асеновград,
обективиран в писмо с изх.№ 94 –Г-430/18.11.2019 г. На основание чл.173, ал. 2 и ал.3 АПК преписката
следва да бъде изпратена на Кмета на Община Асеновград за ново произнасяне по
подаденото заявление с вх. 94-Г-430/25.10.2019 г. от Г.Д.Т. и издаване на
поискания административен акт, при съблюдаване на дадените с настоящо решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
С
оглед разпоредбата на чл.174 от АПК, следва да се определи и срок за новото
произнасяне, а именно седемдневен такъв от получаване на преписката, съобразно
срокът, предвиден в чл.57, ал.2 от АПК.
При този изход на спора и основателно е искането за
присъждане на жалбоподателя разноски в размер на общо 610 лева, от които 600
лева адвокатско възнаграждение, което е платено в брой, съгласно представените
по делото договори за правна защита и съдействие и 10 лева държавна такса за
образуване на делото. Присъждането на разноските е с основание по чл.143, ал.1
от АПК, както и с оглед липсата на възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на ответника.
Предвид горното и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
отказ на Кмет на Община Асеновград,
обективиран в писмо с изх.№ 94-Г-430/18.11.2019 г., постановен по заявление с вх.
94-Г-430/25.10.2019 г., депозирано от Г.Д.Т. с ЕГН ********** за заверка на молба
- декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка.
ИЗПРАЩА
преписката на Кмета на Община Асеновград за ново произнасяне по подаденото
заявление с вх. № 94-Г-430/25.10.2019 г., депозирано от Г.Д.Т. с ЕГН **********
и извършване на поисканата със заявлението административна услуга в 7-дневен
срок от получаването на преписката, при съблюдаване на дадените с настоящо
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на Г.Д.Т.
с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/,
направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: