Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 17.12.2020г. гр.Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на шестнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №335 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – С.А.С. ***,
ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №20-0254-000396/22.04.2020г.
на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на 22.03.2020
година около 00.45 часа в гр.Димитровград, по ул.„Хасковска” до КПП-УСМ,
управлява лек автомобил „Мерцедес С320” с рег. № *****, без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към
датата и часа на проверката, с което за виновното нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Изложените в жалбата доводи
могат да се определят като такива за незаконосъобразност на наказателното
постановление и моли да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят С.- редовно призован не се явява и не взема становище по
жалбата.
Упълномощеният от него процесуален представител
поддържа жалбата, допълва доводите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и на приложението на материалния закон. Представя
допълнителни писмени доказателства, че е била сключена задължителната
застраховка, като излага твърдения за неизтекъл 15-дневен гратисен период за
заплащането на поредната вноска. Пледира за отмяна на наказателното
постановление.
ОТВЕТНИКА- РУ на МВР-Димитровград
– редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по
депозираната жалба.
РАЙОНОНА ПРОКУРАТУРА –
ДИМИТРОВГРАД- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище
по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 22.03.2020 година около 00.45 часа в град
Димитровград, по ул.„Хасковска” до КПП- УСМ, жалбоподателят С.С. управлявал лек
автомобил „Мерцедес С320” с рег. № *****. При движението си бил спрян за
проверка от органите на РУ-МВР-Димитровград– св.К.К. и св.Т.Т.. По време на
извършваната проверка контролните органи установили, че автомобила- управляван
от водача С.С., няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” за
2020 година. Констатациите за липса на задължителната застраховка контролните
органи установили при преглед на представените им от водача документи, както и
при проверка в служебен таблет в съответната база данни. За констатираното като
нарушение на водача С. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №096148/22.03.2020г., в който е описано, че управлява описания лек
автомобил без да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ Като
нарушена е описана разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Актът бил съставен и
връчен на същата дата на водача С., който подписал акта и описал възраженията си,
че автомобила има задължителна застраховка.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и предметното на делото наказателно постановление №20-0254-000396/22.04.2020г.
на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за описаното нарушение,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ на жалб.С. му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Видно от приложената по делото разписка-
неразделна част от Наказателното постановление, същото му е било връчено на 20.06.2020
година срещу подпис лично, а жалбата против наказателното постановление е изпратена
до административно-наказващият орган на 25.06.2020г. (видно от пощенското
клеймо на изпращане) - т.е. в законоустановеният 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от приетите като доказателства по делото: Акт за установяване на
административно нарушение №096148/22.03.2020г., Наказателно постановление №20-0254-000396/22.04.2020г.
на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, показанията на свидетеля
по установяване на нарушението и по съставянето на акта- св.Т.Т., които са
еднопосочни и взаимно допълващи се с останалите писмени доказателства, относно
главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин,
описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба от
лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като
нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно постановление е подадена жалба
пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН
и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление като цяло са спазени изискванията на закона, но е допуснато и
съществено нарушение:
Както в АУАН, така и в НП е вменено на нарушителя извършване на
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Видно от разпоредбата на този текст: „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400 лв.”.
Видно от представеното заверено копие от Свидетелство
за регистрация на същият лек автомобил (прието като доказателство по делото),
собственик на превозното средство е Симона Стефанова Стоянова, а не
жалбоподателят С.С.. Очевидно е, че гореописаната разпоредба се отнася и
вменява задължение единствено на несобствениците на управляваното МПС (какъвто
е жалбоподателя), доколкото за управляващите собственици на МПС е предвидена
разпоредбата на ал.1 от същия текст на КЗ.
Тези обстоятелства обаче- че водачът С.С. управлява не
собствено, а чуждо МПС, не фигурират в описанието на извършеното адм.нарушение
нито в АУАН, нито в НП. От самото описание на нарушението не става ясно, че
водачът С. управлява несобствено МПС- дори и да не е описано чия собственост е.
При това положение от така описаното нарушение се разбира, че водачът управлява
собственият си автомобил, а като извършено адм.нарушение – описано в цифровата
част, му е вменено управлението на несобствен автомобил, за който липсва
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Доколкото законодателят е
отделил в различни нарушения управлението на МПС без сключена задължителна
застраховка от собственик и от несобственик, то в случая се е получило
разминаване между описателната част на нарушението и цифрово изписаната такава.
Тук следва да се поясни, че за да е установено едно
административно нарушение, същото следва да се установи по време, място и начин
на извършването му, като се установи и нарушителят, така установената
фактическа обстановка да се отнесе към правилната материална норма, която е
нарушена и след това да се отнесе и към правилната санкционна норма, въз основа
на която се налага съответното предвидено административно наказание.
Несъответствието на който да било от тези елементи води до съществено
нарушаване на правото на защита на нарушителя, доколкото същият е лишен от
възможността да разбере какво по-точно нарушение му се вменява като извършено-
описаното текстово или разпоредбата на цифрово изписаното, а от там не може и
да организира адекватна защита срещу наказателното постановление. В случая
правилно е установена фактическата обстановка, но текстовото й описание е
непълно и разминаващо се с разпоредбата на цифрово изписаната част от КЗ.
При допуснати особено съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени, без да бъдат разглеждани по същество представените
доказателства.
По
отношение на направените възражения от процесуалния представител на
жалбоподателя, Съдът намира следното: - към датата на извършване на проверката,
за управлявания от жалб.С.С. автомобил не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради следните причини: - с
покупко-продажбата на автомобила с договор от 10.01.2020г., Симона Стефанова
Стоянова е придобила собствеността върху описания лек автомобил, като
24.01.2020г. се е снабдила и със Свидетелство за регистрация на автомобила. В представените
разпечатки от интернет-сайт за проверка за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ са описани данни за началната дата на сключване на
застраховката- 02.09.2019г., крайната дата на действие на договора за
застраховане- 01.09.2020г., като е отбелязано също, че има и дата на
прекратяване- 18.03.2020г.
Т.е. договора за задължителна застраховка на процесния
автомобил е прекратен 4 дни преди извършване на проверката от органите на
РУ-МВР-Димитровград.
В случая обаче не може да се приеме твърдението, че
застраховката всъщност е била в сила, позовавайки се на 15-дневния гратисен
период при сключване на договора при условията на разсрочено плащане на вноски.
Съгласно разпоредбата на чл.337, ал.3 от КЗ: „(Изм. –
ДВ, бр. 101 от 2018г., в сила от 7.12.2018г.) Когато застрахователна премия или дължима вноска по нея е заплатена до
изтичането на 15-дневния срок по чл.368, ал.3 и 4, застрахователят не може да
прекрати застрахователния договор. В този случай се прилага чл. 294, ал. 6.“.
Нормата, към която препраща описаната разпоредба
гласи: „чл.368, ал.3: Застрахователят
може да упражни едно от правата по ал. 2 не по-рано от 15 дни от датата, на
която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя.
Писменото уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява
автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е
посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на
определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да
бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение второ допълнително изрично
писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо.;
ал.(4) В случаите на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за
обществен превоз ал. 2, т. 1 и 2 не се прилагат. Застрахователят може да
прекрати договора, но не по-рано от 15 дни от датата, на която
застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя.
Писменото уведомление се смята връчено и договорът се прекратява автоматично,
когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в
полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен
срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде
по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение трето допълнително изрично писмено
изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо.“.
Т.е. в случая не може да се приеме, че от описаната
дата на прекратяване на договора- 18.03.2020г. е започнал да тече 15-дневния
гратисен период, в който задължителната застраховка е валидна, тъй като
гореописаните разпоредби са категорични, че договора се прекратява след
изтичането на този период, а не с изтичането на датата за заплащане на
поредната вноска. Поради което и съдът не приема така изложения аргумент за
основателен и установяващ наличието на валидна задължителна застраховка.
На следващо място, представената полица за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от датата на проверката-
22.03.2020г., също не може да се приеме за обстоятелство, с което отпада
отговорността на жалб.С.. Видно от данните в така представената полица, същата
е започнала действието си от 3,14ч. на 22.03.2020г. Но проверката от
контролните органи е била извършена около 00,45ч. на същата дата. Т.е. към
момента на проверката за автомобила- управляван от жалб.С. е нямало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Сключването на договор след
проверката не е изпълнение на задълженията на водача по чл.638 от КЗ, каквато е
и константната практика на съдилищата.
С оглед гореописаното и допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила с неяснота по отношение на това какво
по-точно нарушение се вменява на водача като извършено, е довело до съществено
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а единственото
възможно решение е отмяната на наказателното постановление- като
незаконосъобразно.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №20-0254-000396/22.04.2020г. на
Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на С.А.С. ***, ЕГН
**********, за това, че на 22.03.2020 година около 00.45 часа в
гр.Димитровград, по ул.„Хасковска” до КПП-УСМ, управлява лек автомобил
„Мерцедес С320” с рег. № *****, без сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата и
часа на проверката, с което за виновното нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лева - като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)