Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 18ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
1388 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр.
глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №20190712124443, срещу отказ № 20190709100247/10.07.2019
г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който
е отказано вписването на промени по партидата на дружеството „Д.Р.Ю.“ ЕООД –в
ликвидация, а именно заличаване на ликвидатора А.Х.Г.. Жалбоподателят счита, че
отказът е неправилен, тъй като имало приложени писмени доказателства за
уведомление до дружеството-едноличен собственик на капитала за желанието на
ликвидатора да напусне, като било изпратено писмо и върнато като неполучено на
13.03.2019г. Наред с горното се позовава на процесуално нарушение, а именно
счита, че не са дадени указания в нарушение на разпоредбата на чл. 22 ал.5 от
Закона. Предвид изложеното счита, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли съда да отмени същия и да даде
задължителни указания на АВ – ТР, да бъдат обявени заявените обстоятелства.
Съдът, след като
разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявлението и след
извършена справка в електронната партида, намира следното от фактическа и
правна страна:
Със заявление по образец с вх.№20190709100247/09.07.2019г. ликвидатора А.Х.Г.е
поискала заличаването си, като е представила молба от 12.03.2019г. до
едноличния собственик на капитала – чуждестранното дружество, с искане за
освобождаването си, както и пощенски плик, в клеймо на който е отразено, че е
върнато на подателя, тъй като не може да се достави на посочения адрес или да
се препрати. В преписката се намира и копие от ел.писмо от Г.от 23.05.2019г., с
адресат К.Д.и посочените други адреси, нито един от които не се установява да е
на чуждестранното юридическо лице и отново без данни да е доставено или
получено от адресата си.
На 10.06.2019 г. ДЛР е постановило обжалвания отказ, с мотиви, че в случая спрямо
ликвидатора по аналогия се прилага разпоредбата на чл. 141, ал.5 от ТЗ, но в
случая от представените доказателства не се установява надлежно връчване на
заявлението до компетентния орган на дружеството.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и
в законоустановения срок. Жалбата е депозирана от
процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по
вписванията, поради което е допустима.
Съгласно чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява
дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, а съгласно чл.24 ал.1 от закона, когато не е налице някое от
предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява
мотивиран отказ. Разпоредбата на чл. 22,
ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя
когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по
закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след
неизпълнението им да постанови отказ.
В случая се атакува отказ на длъжностното лице за вписване на заличаване на
ликвидатор на дружеството. Съдът споделя мотивите на длъжностното лице, че от
приложените към делото доказателства по никакъв начин не се установява
надлежното уведомяване на чуждестранното юридическо лице – дружеството в САЩ за
желанието на ликвидатора да напусне. Представеният имейл не се установява да е
отправен на официален адрес на електронна поща на дружеството, а писмото е
върнато невръчено, без да се установяват причините за това и без възможност за
прилагане на някоя от фикциите на ГПК. Наред с горното не се и установява с
оглед данните по партидата по ТР и конкретно за адреси на представители на
чуждестранното лице, че писмото е отравено именно на
актуалния адрес на законния му представител, за да се фингира
връчване. Независимо от горното настоящият съдебен състав не споделя мотивите,
че ликвидаторът може да се възползва по аналогия от правото по чл. 141, ал.5 от ТЗ да напусне и да бъде заличен. Според съда нормата
на чл. 141, ал. 5 ТЗ, която предвижда възможност управителят на ООД сам да заяви
заличаването си от ТР, не може
да намери приложение за заличаване
на ликвидатора. Между ликвидатора, независимо дали той е управител, съдружник или трето
лице, от една страна, и дружеството, от друга страна, възникват
отношения, в основата на които стои
договорът за поръчка /мандат / - чл. 280 и сл. ЗЗД. Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване
на това правоотношение
при искания, изходящи от страна
на дружеството - съдружници, акционери, контрольор, изисквайки наличие на важни
причини и /или /притежавана квота от капитала с оглед
особеното състояние на дружеството - в ликвидация - чл. 266, ал. 4 ТЗ, чл. 156, ал. 3 ТЗ. Не е уредена изрично възможността за отказ на самия
ликвидатор, но наличието на тази
възможност произтича от характерана правоотношението му с дружеството - аргумент от правилото на чл. 287 ЗЗД. Няма никакво съмнение, че ликвидаторът разполага с правомощието да прекрати мандатното
правоотношение, което е предпоставка и за последващо негово заличаване от ТР. Отказът по чл.
287 ЗЗД на ликвидатора следва да е адресиран
до едноличния собственик, който го е определил за ликвидатор и който има качеството
на ръководен орган по смисъла
на чл. 270, ал. 2 ТЗ и разполага с правомощието да определи нов ликвидатор
на негово място. В хипотезата
на чл. 141, ал. 5 ТЗ изявлението на управителя се
отправя до самото търговско дружество, но то
е действащо, притежава свои функциониращи органи и може да
приеме решение за назначаване на нов управител.
При прекратено търговско дружество и открито производство по ликвидация, дружеството не разполага с функциониращи органи, които да
узнаят за волята на ликвидатора
и да могат да реагират с назначаване
на нов. Ето
защо аналогията с чл. 141, ал. 5 ТЗ е недопустима, защото при направено изявление
до прекратеното и нефункциониращо търговско дружество, същото няма как да
реагира и да назначи нов ликвидатор. Ликвидационното производство се подчинява на строго
посочени законови критерии не само
по отношение на вписване на
началото на ликвидацията, но и при заявяване на
нейното приключване, като след вписване
на началото на ликвидацията тежестта по провеждане
на самата ликвидационна процедура е върху вписания ликвидатор. Действително налице е известна аналогия между фигурата на управителя и тази на ликвидатора
съгл. чл. 269 и чл. 266, ал. 6 ТЗ. Ликвидаторът обаче притежава специфични правомощия с оглед целта на ликвидационното
производство и охраняваните
с него по-широк кръг интереси. Ето защо
освобождаването му не може да стане само с изявление по чл. 141, ал.5 от ТЗ,
отправено до дружеството, а следва да се установи надлежно уведомяване на
органа, който го е назначил за прекратяване на мандатното правоотношение. В
случая такива конкретни доказателства няма. Доколкото, обаче, горното е в ущърб
на жалбоподателя, тъй като длъжностното лице е приело друго, няма как само на
основание този мотив отказът да бъде потвърден.
Същевременно, обаче, жалбоподателят
е изтъкнал изрично довод за нарушение на чл. 22, ал.5 от закона, тъй като не са
му дадени указания и възможност да представи допълнителни доказателства за
уведомяването на чуждестранното лице-едноличен собственик на капитала за
искането му за освобождаване. Съдът споделя изтъкнатия довод за допуснато
процесуално нарушение, като намира, че длъжностното лице е следвало да даде
указания. Обжалваният отказ се явява
незаконосъобразен, тъй като длъжностното лице не е спазило изискването на
чл.22, ал.5 от закона, което го задължава, ако прецени че заявлението не е
надлежно окомплектовано с изискуемите документи да даде указания на заявителя.
По процесното заявление А4 указания не са давани от
длъжностното лице, което съставлява и съществено процесуално нарушение.
Изричната разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице
да даде указания на заявителя когато към искането му не са приложени всички
документи, които се изискват по закон. Техническата възможност и натовареност
на ТР са ирелевантни, тъй като законът изисква
даването на указания на заявителя при непредставяне на необходим документ и в
случая длъжностното лице е следвало да извърши именно това.
Предвид горното, съдът намира, че отказът следва да се отмени и да се върне
преписката на АВ съгласно горецитираните мотиви за
даване на указания за представяне на необходимите документи за удостоверяване
надлежно връчване на изявлението на ликвидатора за освобождаването му на
чуждестранното юридическо лице.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.
№20190712124443, отказ № 20190709100247/10.07.2019 г. на Агенцията по
вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано
вписването на промени по партидата на дружеството „Д.Р.Ю.“ ЕООД –в ликвидация,
ЕИК ********, а именно заличаване на ликвидатора А. Х. Г..
ВРЪЩА преписката на АВ-ТР съгласно гореизложените мотиви, а именно за
даване на указания по чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ за представяне на необходимите
документи за удостоверяване надлежно връчване на изявлението на ликвидатора за
освобождаването му на чуждестранното юридическо лице.
Решението е окончателно. Да се изпрати препис от същото на АВ.
СЪДИЯ: